В темата
„Бяла акула влюбена в рибар” (в раздела
„Знаете ли че...”) се разказва за южноавстралийски рибар, който спасил от смърт не кого да е, а бяла акула – създание, смятано ако не за враг на човека, то поне опасно за него. Край българския бряг рибари убиват безнаказано и без замисляне делфини – интелигентни бозайници, които са защитени от международните закони и убийството им е престъпление. Прстъпление по смисъла на закона. С канджи или автомати „Калашников” е без значение. Дори бих казал, че с автомата е ако не по-безболезнено, то поне по-бързо и следователно – по-милостиво, и следователно – по-хуманно...
Очевидно тези неща са показателни за едно – въпреки че календарът ни е един и същ, живеем в различни векове. За мен далеч по-необяснимо е друго – как и защо хора, които с жар и настървение разискват дали 1-2 градуса в повече на водата не нарушава комфорта на няколкото рибета в аквариума им, дали липсата на CO
2 не стресира растенията в него (забравяйки вече за рибите и че многото въгледвуокис може да стресира пък тях), с такова безразличие (приемете това за евфемизъм – точната дума е бездушие) могат да оправдават убийство и да ни успокояват с обяснението, че рибарите всъщност убиват
само заплелите се в мрежите им делфини...
Бих могъл да пожонглирам с това „само”, за да покажа докъде може да (всъщност ще) ни заведе, но не ми се пише. Още повече, че е безсмислено – никого в нищо няма да убедя, само ще разлая кучетата (без помощта на Дъстин Хофман и Робърт де Ниро). Също толкова безсмислена е и конфронтацията човек - делфин. Единствената смислена конфронтация е друга. Съвсем друга. Но това е и друга тема.
