7. ПЕТРА(От гръцки: петра = камък)
Вълнение... Бяхме пред посетителския център на основната ни цел – ПЕТРА!
29.април.2008 г., 15:00 – влизаме в комплекса с билети от 21 динара (37,60 лв.).
Пътуването този път по изключение не ни се стори дълго... Екскурзоводът ни разказа по пътя малко история на това забележително място. И слава богу, защото по-късно се оказа, че не е възможно да се движим в група, да слушаме и да разгледаме всичко! В самото начало ни казаха, че имаме 4 часа – точно в 19:00 трябваше да сме при автобусите.
И така...
Древният скален град Петра се намира в югозападната част на Йордания. Точно до него е град Уади Муса (Wadi Mousa), който понастоящем е отправна точка за посещение на чудото на света. Градът е запазен паметник на народ, който впоследствие е изчезнал – набатейци.
Има данни, че през 312 г. пр.н.е. набатейците са построили форт, за да се защитават от нападенията на гръцкия император Антигон. Счита се, че по това време те са се заселили по тези земи с разрешението на тогавашния владетел, като са го помолили да им помогне да оцелеят.
Набатейското изкуство и култура са повлияни от гръцкото и египетското. Те са имали свой език и писменост, подобна на арамейската и иврит. Секли са собствени монети, имали са и собствена религия и божества.
Набатейците са живеели са в пустинята, при оскъдни водни запаси. Поради това техните ситеми за съхранение на вода са били много съвършенни. Канали, дренажи и резервоари са събирали водата през дъждовния период. Строили са мостове, за да се придвижват и тунели за отвеждане на водата, за да не наводняват.
Петра е бил съвсем близо до Римския Декаполис (десет големи Римски градове в Арабската провинция). Цар Ободас, син на Аретас II през 90 г. пр.н.е. е победил губернатора на Палестина и е присъединил два региона към кралството си. Неговия син Аретас III (87-62 г. пр.н.е.) е разширил кралството и по негово време набатейците са достигнали апогея си. Достигайки до Дамаск и десетте града на Декаполиса, набатейците развиват изключително много търговията си. Техните кервани достигат чак до Китай на изток и до Рим далеч на запад. По това време римляните няколко пъти са изпращали войски, за да ги покорят, но безуспешно. Последният цар на набатейците е бил Рабел II, който е умрял през 106 г. След него Набатейското кралство е станало римска провинция, покорена от император Траян. Това е и края на набатейците. Поради своята отдалеченост и местоположение между скалите, Петра е останала забравена за много дълго време.
Всичко това е за да покаже, че историята на набатейците е не по-малко интересна от техните творения, оцелели до наши дни. Каменният град Петра е уникален и с местоположението си, и с добре запазените жилища, гробници и административни сгради. До него се достига посредством проход между скалите, наречен Siq. Началото на Siq е на 800 от входа на комплекса.
Тези 800 м ни показаха първите забележителности – джиновете, представляващи големи каменни блокове и изобразяващи бог Душара... Те пазят входа на Siq.
Вляво от тях се намира и Обелисковата гробница, с подчертани египетски елементи на фасадата:
Тук искам да вметна, че Петра е скален град, т.е. почти всички сгради в него не са строени, а са дялани в скалите. Изключение правят само 2 или 3 постройки.
Достигаме входа на Siq – пролом между скалите, по който се достига до емблематичната съкровищница на Петра... В началото му има остатъци от Арка, която е служила вероятно за врата:
1200 метра между скалите и на всеки завой надничам... По пътя минахме покрай резервоари за вода, канали за отвеждането й до града, олтари за жертвоприношения на набатейските богове... Siq поначало е бил павирана улица. Сега са останали само отделни участъци в оригиналния им вид.
Това е издялана в скалата фигура на камила и водач. Размита от вода и ветрове, тя все още е достатъчно запазена, за да се различават ясно елементите:
Скалите са много интересни и по цвят и по състав. Не мога да кажа точно какъв им е състава, но има сериозни количества желязо в тях. Иначе са пясъчник и затова е възможно дялането им. Височината на места достига до 100 метра и слънцето трудно прониква до улицата през целия ден.
След поредния завой и ... пред очите ни се открива величествена гледка:
Съкровищницата на Петра!Истинска гордост за хората които са сътворили това чудо!
Това е най-добре запазаената и най-красивата фасада на града.
Вяврва се, че е била направена като гробница на цар Аретас III вероятно през първи век пр.н.е. Висока е 39,50 м и е широка 28 м. Вътре има отделни помещения на две нива. Обърнете внимание как е изсечена в скалата.
Ето това е снимка от входа на Съкровищницата към прохода Siq.
Нали разбирате защо превземането на града от римляните се е проваляло многократно? Ако има въпроси към статията след като е завърша, мога да отговоря по какъв начин е бил превзет Петра от император Траян.
Разбира се всички се снимаха на фона на Съкровищницата.
Тук групата остана доста време и аз и жена ми решихме да продължим сами. Точно това беше момента, в който бях доволен за получената предварителна информация от екскурзоводите. Те казаха, че на края на града има пътека с над 1000 стълби, по която за около час се достига до другата голяма забележителност на Петра – Манастира! Но... нямало време да се качваме до там, т.к. това отнемало цял час на отиване и пак толкова на връщане. Тръгнахме с тайничката мисъл, че все пак може и да успеем да се качим до Манастира...
Предлагаха ни и транспорт, но решихме, че в интерес на снимането ще вървим пеш:
След възхищението от вида на Съкровищницата, която се откри пред нас излизайки от прохода Siq, ни предстоеше не по-малко интересно разглеждане на останалата част от Петра. В книжката, която предварително си бяхме купили имаше карта на скалния град:
[1] Джиновете
[2] Обелисковата гробница
[3] Siq
[4] Съкровищницата
Още с първия поглед върху картата ни стана ясно, че за времето, което имахме на разположение, в никакъв случай нямаше да успеем да разгледаме всичко.
Поне се ориентирахме за пътя и забележителностите покрай него. Всички странични пътеки останаха извън програмата.
Вдясно от Съкровищницата продължихме между скалите и след кратко пред нас се появиха няколко подобни на кули издълбани сгради - първите от “Улицата на фасадите” [5]. Тук свършва и прохода Siq.
Това вече не са гробници, а административни и жилищни сгади. До тях достига и канал за вода от резервоарите в прохода Siq.
Всичко тук е дялано в самия камък. Изключителна гледка...
Само броени метри по-нататък се откри гледка към града и Амфитеатъра [6] на Петра:
За разлика от останалите римски амфитеатри, този е различен с това, че е издълбан в скала, а не е строен. Чудя се колко ли време са го работили...
Построен е в края на най-силния период на набатейците, по времето на царуването на Аретас IV (8 г. пр.н.е. – 40 г.). Състои се от 33 реда и има капацитет около 3500 души.
Подминавайки амфитеатъра започнахме да гледаме объркано във всички посоки! Сякаш от камъните изникваха набатейски жилища, подобни на пещери и много по-красивите набатейски гробници... Този народ изключително много е почитал мъртвите и е полагал невероятно старание при изработването на вечния дом на своите владетели. Вървейки по улицата забелязахме вдясно поредица от забележителни творения – царските гробници!
Първата и изключително внушителна гробница, Urn Tomb [8], се счита, че е била гробницата на цар Аретас IV. След завземането на Петра от византийците, тази гробница е била използвана за византийска църква (около 447 г.).
Следва малката Silk Tomb (Копринената гробница) [9], която е една от най-красиво оцветените. Нямам добър кадър от нея.
Следващите са вдясно Коринтската гробница [10], приличаща много на Съкровищницата и вляво Дворцовата гробница [11], която прилича много на рисмки дворец:
Дворцовата гробница се различава от останалите сгради в Петра. Първо, тя е на 3 етажа, а болшинството са на 1 или 2 етажа. Второ, третия етаж за разлика от първия и втория, не е дялан в скалите, а построен. Причината е, че е по-висок от скалата зад него.
Има пътека със стълби, по които човек може да се качи, да разгледа тези забележителни гробници и ... да продължи нататък към още забележителни находки. Ние нямахме време за всичко това. Така че продължихме по главния път...
Вървейки по широката 6 м павирана улица, направена от набатейците [15], минахме през останките на Набатейската врата [18]:
Стигнахме до голям набатейски храм - Qasr el-Bint [19]. Кръстен по традиция на дъщеря на някой от владетелите, този храм, за разлика от останалите, е единствената запазена, изцяло зидана от камък, постройка в Петра. Това е бил и най-важния храм в града, посветен на главния набатейски бог Душара.
За мен, обаче, това беше мястото, където главната улица свършваше.
Часът бе 16:30 и като че ли имаше време да продължим към Манастира, за който всички говореха, че бил далеч и се стигало бавно и трудно по пътека с над 1000 стъпала. Веднага едно местно дете ни предложи преход с “такси” до върха, където се намираше Манастира (ed-Deir) [24]. Един час отиване и един час връщане ето с това превозно средство:
Всичко много хубаво, но час нагоре + час надолу прави 18:30 обратно, а пътя до автобусите бе около 6 км, който нямаше как после да изминем до 19:00, в колкото ни беше срещата. А и Петра се затваря в 19:00 за посетители.
Започна да ме обзема отчаяние! Дойдохме до Петра, стигнахме до края и изгледите да видим така известния el-Deir започнаха да се топят...
Попитахме накъде е пътеката за Манастира, т.к. от това място, както се вижда и на картата, тръгват няколко пътеки. Очевидно, ако имахме повече време щеше да е хубаво да обиколим всичко, но ... няма как! Показаха ни ето това:
Еми ... красиво, но ... И все пак спряхме някакви баби туристки (оказаха се израелки) и ги попитахме за колко време са се качили до Манастира. Отговориха ни че пътя до горе е един час... Нищо ново, но... След като бабите са се качили за час, то защо пък ние да не опитаме да се качим за половин?
Попитах жена си дали е съгласна да вървим бързо по пътеката 30-40 минути нагоре и ако не стигнем да се върнем. Съгласна... Е, тръгнахме.
Не съм снимал много-много по пътя, въпреки, че отляво и отдясно скалите ставаха все по красиви – розови, жълти, червени, тъмни, светли... Още по-красиво осветени от залязващото слънце!
Казах си, че на връщане на всяка цена ще ги снимам, стига да не ми свърши батерията на апарата, която героически след 450 кадъра беше на последното си деление.
Вървяхме почти тичешком по стълбите нагоре и няколко пъти питахме колко има до върха... Получихме някакви неясни и уклончиви отговори. Все пак си мислех, че няма начин бабите да са вървяли със същото темпо!
Някъде около 22-та минута една арабка, която продаваше сувенири ни погледна с усмивка и ни каза “Three minutes!”. Това вече беше успокоение! Точно на 24-тата минута излязохме на едно плато и веднага вдясно от пътеката се откри това, което искахме да видим:
Манастирът (ed-Deir) е най-големия паметник в Петра. Висок е 45 метра и широк 50, отново на 2 етажа. Не сме влизали вътре, но казват, че имало издялани кръстове в 2 от помещенията. Това говори, че е в по-късни времена е бил обитаван от монаси, поради което сега го наричат “Манастира”. Първоначално е направен като гробница на цар. Забележително запазена фасада, наподобяваща Съкровищницата! И отново се запитах колко ли труд са хвърлили набатейците, за да издялат такова чудо, което да се запази чак до наши дни!
Разбрах, че други хора са обиколили платото и са видели уникални гледки към долината, но за най-голямо съжаление трябваше да тръгваме обратно, ако искахме да напуснем Петра, преди да я затворят... А исках да снимам и красивите скали около пътеката.
Тръгнахме със съжаление по обратния път, поглеждайки с яд часовника.
Слизането надолу по стълбите на пътеката се оказа отчасти рисково – издялани от пясъчник, тези стълби с времето се бяха заоблили, а от вятъра, който излезе, се покриха и с фин слой пясък! Оказа се, че слизането не е по-лесно от качването! Само местните обитатели явно нямаха проблем с това и си висяха по скалите, гледайки ни с любопитство:
Арабите също започнаха да си тръгват, но за разлика от нас не бяха пеша:
Няма как да не ви покажа красивите скали, в които, разбира се, набатейците не бяха пропуснали да издялат свои гробници:
Пътеката надолу:
Това е помещение за гости, доколкото прочетох впоследствие – Lion Triclinium, на картата под номер [23]:
Вървейки по пътеката се откри гледка към Петра – насреща са скалите с царските гробници:
И още красоти – типичните розови скали на Петра:
В близък план:
Слънцето започна много бързо да се скрива зад скалите, започна да духа вятър и да става хладно, във въздуха имаше смесица от изпарения и пясък:
Луксозните “таксита” си тръгваха към “гаражите”:
А ние, ходейки бързо стигнахме отново до Siq
Предстоеше да минем покрай Съкровищницата за втори път и да напуснем със съжаление това прекрасно място.
Siq, погледнат вървейки на обратно, изглеждаше по-различно. Може би и липсата на хора помагаше да забележа неща, които не бях видял на идване...
Закъснелите туристи излизат от прохода между скалите:
Последни пазарлъци – искаха да возят жена ми на кон до изхода, но колкото повече път минавахме, толкова по-ниска ставаше цената. Накрая офертата беше да я возят без пари, но мъжът с бялата тениска отпред поиска 5 долара от арабина за това и местния се отказа.
Залезът над Петра:
Така нашето посещение в Петра приключи.
Възхитен съм от това, което видях и въпреки умората се чувствах щастлив.
Остана едно малко чувство на неудовлетворение за това, че не успях да разгледам всичко, но ... ето, имам повод да отида до там втори път!
Дано някой ден наистина това се случи!
Като заключение ще констатирам, че не напразно скалния град Петра в Йордания е избран на второ място сред новите 7 чудеса на света. Аз лично бих го класирал пред Великата китайска стена, която го е изпреварила. Бил съм и на двете места и считам, че Петра заслужава повече да бъде лидер сред чудесата.
Надявам се да съм успял да предам и на вас поне малко от своите впечатления.
