Мястото на действието е Барселона, а времето - един прекрасен юнски следобед, в който всеки нормален човек би се насладил на чудните плажове с фин бял пясък или поне на мързелива разходка в стария град. Да, но вашият скромен разказвач далеч не е нормален човек, а един дълбоко разстроен от факта, че си е зарязал фотоапарата у дома и тежко болен от акваристична треска индивид, който оставя Саграда Фамилия и другите прелести на Барселона за по-късно и се насочва право към претъпкания, тъмен, горещ и задушен аквариум. За мен толкова. Сега за самото съоръжение. Таксито ни оставя почти пред входа на аквариума и вече си личи къде сме. Стена с флагове и рисунки на подводния свят е първият ясен знак какво предстои:

Това подсказва и още нещо - целият аквариум е ориентиран към децата. Нещо, което лично аз не съм виждал никъде другаде. Но ето, че стоим пред същинския вход на аквариума:

Опашката пред касата за билети се вие и създава неприятното усещане, че ще се налага да чакаме доста време, но при три работещи с огромна скорост гишета, които ти прибират 17,75 евро за билетче, всъщност целият процес отнема не повече от 4-5 минути:

Веднага след входа ни посреща неочаквана гледак - градина с бамбук и висящи от тавана огромни детски рисунки на морски обитатели:

Дървените пътеки ни отвеждат в същинския търбух на звяра, където първите гледки не са особено впечатляващи:



Светлината е оскъдна, а хората - много:

Използването на светкавици (естесвено) е забранено. Първите стъпки разкриват факта, че съоръжението е замислено като лабиринт, в който следвате определена посока и нямате избор на различни маршрути, както на други места. Пътеката между аквариумите не е права, а се вие и криволичи между средиземноморски и студеноводни морски съдове.







Следва рязък десен завой, който ни извежда пред аквариум с едни от най-интересните същества в колекцията - сепии:


Няколко аквариума с пасажни риби и един коридор със стадни бозайници между тях:


Малко по-натам - един емблематичен аквариум, посветен на средиземноморските червени корали, чието трагично положение подсказва за огромната заплаха за цялата екосистема в Средиземно море:

След това - няколко рифови аквариума:





Точно тогава, когато вече сме започнали да се уморяваме от безкрайния брой различни по размер съдове, идва нещо, което никак не може да се нарече съд:

Триметрови акули мързеливо плуват в огромен басейн, достоен за филм по Дискавъри ченъл:

Аквариумът е толкова огромен, че дори през кристално прозрачната вода отсрещният му край едва се вижда:

А водата е кристлана заради филтрация с големи мащаби. За съжаление нямах достъп до "кухнята", но все пак обръщам внимание на неща, които едва ли вълнуват обикновения посетител:

Както вероятно сте се досетили, аквариумът с акулите и едрите риби се
разглежда от тунел с подвижна пътека на пода:


Не само пред нас, а и над нас плуват акули и други едри морски риби:


Тунелът завива и продължава обратно от другата страна на аквариума:

Следват още няколко средиземноморски аквариума:

Освен сепиите, виждаме (а и биваме видени от) други интересни мекотели:

До октоподите има рифов аквариум с "пейзаж" и осветление, които трябва да наподобяват тропически остров:

Ефектът, разбира се, се разваля от ухилен тип в черна тениска, но понеже съм си довлякъл задника до Барселона и съм си платил входа, мога да си се снимам, щом искам:

Тук някъде вече си мислим, че всичко е приключило. Късо стълбище ни извежда на панорамна покрита тераса, от която се вижда задната част на яхтеното пристанище:

Нещата обаче не стоят точно така. Самото стълбище е оформено като синя подводница:

На този етаж има няколко атракциона за децата. Например тунелче, в което малките пълзат под златните рибки и ги гледат отдолу:

Водопади и "рекички":

Огромни фигури на риби и земноводни с пръснати видео-стаи между тях:

След детския кът вече наистина очакваме да излезем навън, но и този път сме изненадани. Попадаме в огромна кръгла тъмна зала на два етажа:

В средата стои аквариум с "плоски" дънни риби, на втория етаж има редица от екрани, на всеки от които вървят изображения на видените вече морски обитатели с информация за тях. Най-интересното обаче виждаме, когато погледът ни се отправя наляво - пингвини:

До пингвините стои най-големият аквариум с дискуси, който очите ми са докосвали:

До тук аквариумите следват извивката на залата. До дискусите - по-малък съд със скаларии:

Извивката се променя, а следващият аквариум е с пирани - както колосома, така и червени:

До тях - американски цихлиди:


Обратната извивка на аквариумите ни извежда към по-светъл коридор с интерактивна карта на стената:

Срещу каратата стои поне четириметров и доста разчупен като форма аквариум с малавийски цихлиди Мбуна:

След тях обаче коридорът води към тоалетните, затова се връщаме в залата, за да погледнем и сплесканите" морски обитатели. Първо плоска акула:

Морски котки:

Морска лястовица:

Отсреща има аквариум с риби-спусък:

В задния край на залата стои огромен кашалот, вероятно в естествен размер, чиято долна челюст представлява стълбище. Там обаче не влязохме. Изходът от залата ви води през коридор, "снабден" с поредната информационна стена, този път на историческа тематика:

Краят на малкото пътешествие идва в магазин, пълен със сувенири и рекламни материали от аквариума:

Излизам изпълнен с лека завист, че ако искам да доведа моите деца да видят това прекрасно съоръжение, трябва да се изръся едно малко състояние, но и обогатен с впечатления, както и бесен на прибързаното
решение да не нося фотоапарат на това пътуване.

Е, за разказ като този и телефон върши работа. Надявам се, че съм успял да споделя с вас поне частица от преживяването, макар и с подобни нискокачествени снимки.
А магазинът ми "предложи" и още нещо интересно - купих си HD филмче за аквариума, което скоро смятам да "рипна", да кача на някой торент-трекер и да ви предложа за гледане.
Междувременно за финал ето нещо по-различно от статичните снимки - клипче от един по-малък аквариум с чернопери и други акули:
П. П. Между другото, докато редактирам и преглеждам репортажа, ми се струва, че поне част от снимките далеч не са толкова трагични, колкото може да се очаква от "телефонна фотография".