Автор: Dr. Karel Zahradka
Някой рибки биват наричани “Свещенни граали”— това са атрактивни рибки, за които само се е говорело или пък се знае нещо от една – две снимки, но никой акварист не ги е виждал на живо. В допълнение към всичко това, много малко се знае за тяхното поведение в естествена среда или за условията, при които те трябва да бъдат отглеждани в аквариум. След известно време, поредната експедиция (обикновенно немска или японска) преоткрива някоя порода и най-накарая я вкарва реално в хобито, след което всички полудяват по тези рибки. По правило цената първоначално е много висока, но ако поне един акварист успее да размножи породата в аквариумни условия, то след 1-2 години цената пада драстично. Такъв е и случая със сомчето Corydoras weitzmani.
Дългото очакванеТези видове бяха за първи път открити и колекционирани от C. Kalinowski през 1949 (общо 5 отделни вида), но не бяха описани 22 години, чак до 1971, когато това стори Nijssen. Nijssen имаше само една нова порода, която той отглеждаше до 1969. До тогава съществуваха 5 под вида и местонахождението на вида беше записано като река Вилканота близо ди Куско в южно Перу.
По-прецизно местообитание не бе дадено – нито пък местните колекционери искаха да разкрият мястото или казваха, че не си го спомнят. В оригиналното описание беше отбелязано, че C. weitzmani обитава относително недостъпните възвишения на 3350 метра надморска височина. Напоследък тази информация все по-често се поставя под съмнение, защото откривателите и търговците, които търгуват с редки породи и искат да запазят местообитанията им в тайна, все по-често я използват. (Тази информация е важна за любителите акваристи, защото подобно местообитание би изисквало и по-ниска температура на водата. За сега обаче се знаеше, че нашият вид произхожда от места с по-ниска надморска височина и предпочита стандартна температура за аквариум). Видът бе наречен на името на титулувания Dr. Stanley Weitzman, TFH учен, консултант, редактор и Уредник на раздела за риби към “Националния музей по естествена история”, Smithsonian Institution.
Дълго време, любителите на дънни рибки търсиха тази така ценна и желана рибка, но уви безуспешно. Половин милион туристи посещават всяка година Куско, в това число и много колекционери на рибки, разбира се, дори толкова титуловани експерти по дънни рибки като Dr. David Sands, но никой не беше виждал, тази рибка, за която само се пишеше и разказваше. Едва през 2004, този вид беше видян на живо. Една експедиция предвождана от Shigezo Kamihata успя да открие тази рибка и още през ноември 2004 успя да организира и първия й експорт за Япония. Интересът към сомчетата в Япония е изключително голям и млади представители на вида с големина едва 2см бяха продавани за по $1000 щатски долара на рибка!
Незабавната популярност Акваристите по света научиха за съществуването реално на тази нова рибка от една статия на Keisuke Kobayashi в японското списание Aqualife през февруари 2005. Оригиналното японско наименование, което беше дал авторът на тази статия, се превежда близо до израза “Блянуваното сомче”, но имаше и други наименования като “Weitzman’s cory” или “Сомчето с двете седла”. Бяха публикувани и първите снимки в Интернет и когато ги видях, тези рибки се превърнаха в най-жадуваните от мен рибки на света.
Първите успешни размножавания не закъсняха, само няколко месеца по-късно пристигнаха първите сигнали от Ian Fuller Великобритания, the Hoffmans и Kurt Mack Германия, както и Frank “човекът Гупи” Flacone от САЩ. Тези успешни размножавания смъкнаха цената спираловидно надолу за отрицателно време и сега спокойно може да се намерят добри екземпляри от този вид за по $20-$30 парчето. Освен това и перуанските износители постоянно намират нови и нови области на местообитание и това допълнително намаля цената.
Моето лично прикючение Издирвах рибката повече от година и накрая през януари 2006 я намерих. Цената беше изключително висока и то за F1 поколение, но аз бях склонен да я платя. Това, което не бях склонен да платя бяха транспортните разходи, възлизащи на 150 евро за превоз на едно единствено пакетче от Германия до Прага.
Аз информирах много колеги акваристи за находката си, дори моят добър приятел и вносител на рибки Miloš Kroupa. Той неколкократно опитваше да поръча от Перу Weitzman’s cories, но така и не му ги доставиха никога. Обяснението на износителят винаги беше едно и също, а именно, че нямат рибки в наличност. За щастие фирмата на Милош, работеше често с немски вносители и през септември 2006 Милош ми се обади, за да ме информира, че е пристигнала пратка от 50 диво-уловени поръчани рибки, от които 36 са оживяли. Вярно е, че цената беше твърде висока, но и аз бях толкова близо до осъществяването на целта си, че това не можеше да ме спре. Качих се на колата и потеглих към Милош.
Бяха пристигнали сравнително възрастни екземпляри и в не много добро състояние. Избягвам да купувам възрастни диво-уловени рибки, защото първо никой не знае на колко години са, може да са на 3 може да са на 15, а те трудно се аклиматизират в зряла възраст. А ако някой в Перу ги бе размножил и сега изпращаше стерилни екземпляри, като твърди, че са диви? Тези и много други въпроси ме измъчваха, но въпреки това извадих и платих в брой огромна сума пари, просто защото не можех да допусна, че някой друг ще си тръгне към къщи с моите бленувани сомчета.
Най-накрая успех На път към къщи, моите свещенни граалчета пробиха с гръбните си перки двойното найлоново пликче и когато ги занесох вкъщи в пликчето имаше съвсем малко вода, но те бяха още живи. Бяха много слабички и 2 умряха още през първата седмица, но останалите 8, от 10те, които купих, се адаптираха много добре. Хранех ги с Дафния, червени червеи, бели червеи и тубифекс и те напълняха, което ме накара да се надявам, че ще успея да ги размножа.
Първите няколко месеца рибките не бяха много активни, но към края на декември 2006 те станаха много активни и започнаха да плуват нагоре - надолу по стените на аквариума. Бяха особенно жизнени следобедите. Това им поведение продължи повече от месец, без обаче никакви индикации за размножаване. На моменти изглеждаше, че всеки миг ще хвърлят хайвер, но в следващия момент - нищо. Аз бях много ентусиазиран и пробвах всичко познато ми до сега, за да ги стимулирам да хвърлят хайвер – чести смени на водата, повишаване и понижаване на температурата, дори стимулирах дъжд, само, за да им бъда от полза, но уви.
Тогава се сетих да питам приятелите си в Интернет от сайта Petfrd.com какво да правя. На другият ден получих отговор от Paul Dixon от Болтънският аквариум: “Те се нуждаят от тонове явански мъх в аквариума”.
Веднага изпълних заръката на Пол и на следващият ден, моите рибки хвърлиха хайвер! Започна късният следобед. Рибките загубиха блясъкът си и се оцветиха много наситено. Мъжките започнаха енергично да преследват женските и те от своя страна заеха типичната за сомчетата “T” позиция, след което женската плува известно време носейки оплодено зрънце хайвер, търсейки подходящо място да го положи. Обикновенно го слага в Яванския мъх и много рядко на стъклото. Хайверенето е много диво и женската се “хвърля” бурно из купчинките мъх. Късно вечерта размножаването приключва, а в аквариума има разхвърлян мъх навсякъде, ако се вгледате по-обстойно можете да видите и по-едрите зрънца хайвер.
Отглеждане на малките Corydoras weitzmani не си ядат яйцата хайвер. Но аз предпочетох да събера яйцата и да ги преместя в друг по-малък аквариум. Яйцата са големи, здрави и лепливи и можете нежно с пръсти да ги преместите, другият начин е да режете стръкчетата мъх и така заедно да ги пренасяте.
Люпят се 120 часа при температура от 24-25 градуса. Ларвите са изключително големи и на 3-4 ден след като си изядат жълтъка трябва непременно да започнете да ги храните.
Може да се ползват микрочервеи, но прясно излюпената артемия е за предпочитане. Рибките могат да бъдат захранени и с изключително на ситно смелена храна на люспи до състояние на прах. Хранейки ги обилно 3 пъти дневно, скоро ще забележим, че започват да пускат цвят, но наред с обилното хранене, трябва половин час след хранене старателно да изсмукваме мръсотиите от дъното и да подменяме част от водата им с нова със същия химичен състав и температура.
Чистотата е от изключително важно значение, защото малките са много податливи на различните паразитни микроорганизми и ако се заразят няма спасение. По този начин загубих доста малки през пролетта, но слава Богу не и при първият опит зимата.
На възраст от 2 месеца рибките са вече около 2см големи и са придобили оцветяването на родителите си. Най-добрите параметри на водата за отглеждане на малките са: pH 7, GH 3, KH под 1. Възрастните нямат претенции за качествата и химичният състав на водата температура от 20° до 24°C (68° до 75°F) е перфектна.
За сега Corydoras weitzmani са все още скъпи рибки, но благодарение на успешният и лесен за размножаване начин, скорор ще станат евтини и убеден съм много популярни в акваристиката по цял свят.
