...при pH 8,6 как ви звучи?
Ето и цялата история. Преди време брат ми гледаше някакви тетри, анциструси и барбуси в едно 140 литрово аквариумче. Не им обръщаше особено внимание и в крайна сметка ми подари аквариума с цялото му съдържание срещу обещанието, че не-цихлидите няма да отидат в тоалетната например.
Реших да им дам шанс, но в последствие се оказа, че ми трябва място за подрастващи трофеуси и аквариумът за нула време се превърна в танганийски, като единствената следа от предишното му предназначение останаха старите обитатели и един мангров корен. Барбусите още в началото ги подарих на някого, но тетрите и анциструсите останаха.
Смяната на параметрите включваше докарване на pH до стабилна стойност от 8,6 (т.е. с достатъчно висока KH) и обща твърдост около 20. Мангровият корен оцветава водата по малко, но не успява да я подкисели. В тази обстановка живеят освен гореспоменантите рибета, още и "средният" размер подрастващи трофеуси, циприхромиси, както и "задружно" семейство Lamprologus multifasciatus. Беше ми жал за нещастните тетри и анциструси, които освен на агресивни съседи, ще бъдат подложени и на тотална "химческа" война, но това е животът у нас - Танганайка преди всичко. Да, но се оказа, че нещата не стоят точно така, както си мислех. Освен, че тетрите станаха постепенно станаха едри, червени и охранени, а анциструсите порастнаха доста, се случи и още нещо. Вчера, след ежеседмичната смяна на водата предишния ден, явно за анциструсите дойде началото на дъждовния сезон в "малка Танганайка". По някое време вечерта забелязах, че единият мъжки (този с най-големите "рога") стои в една плитка пещера на един от камъните и ветрее нещо с перки. По-навътре в пещерата - купчинка жълто оранжеви яйца... Втрещтих се в този момент - не съм и предполагал, че могат да снесат. Реших, че шансовете им да се излюпят при тези параметри са нищожни, а дори да се излюпят, бащата няма да може да ги опази. Все пак ми стана любопитно какво ще се получи, затова реших да ги преместя в друг аквариум - знам, че не се прави така и че татенцето принципно ги пази и ги проветрява, но с любопитни млади трофеуси наоколо това ми се видя по-добрият вариант. Преместих целия камък в един празен аквариум (отново подготвен за бебета-танганийци, разбира се), нагласих един вътрешен филтър да обдухва много леко яйцата и ги оставих. Но далеч по-интересно е това, което заварих на дъното на легена, в който пренесох камъка. Беше бебе-анциструс с дължина повече от половин сантиметър! "Направено", излюпено, "самозахранило" се и оцеляло в танганийски аквариум с параметри на водата, за които всеки специалист по анциструси би се заклел, че те дори не могат да оцелеят нормално, камо ли да се размножават. Много е вероятно в аквариума да има и още дребосъци - ще си проличи. Едва ли процентът оцелели е много голям, но все пак такива има.
В крайна сметка природата е голяма работа, а животът понякога е доста по-устойчив, отколкото предполагаме.
