Историята на Трофеусите

[Boby_]

Историята на Трофеусите

от Фредерик Хагблом

превод: Boby_




Родът Tropheus от езерото Танганайка има почти митичен статус сред любителите на цихлиди. Според най-разпространеното мнение трофеусите са крехки, агресивни, скъпи, нуждаещи се от специална диета и лесно разболяващи се и умиращи рибки. Женската носи яйцата си много дълго, а понеже те самите са най-големи сред тези на всички устомътещи, бройката им е най-малка. Според мен не бива да позволявате всички тези слухове да ви стреснат. Ако обмислите и планирате всичко добре, ще можете да гледате трофеуси точно толкова добре, колкото и останалите африкански цихлиди.


Tropheus moorii "Mpulungu"

Те са прекрасни и безкрайно разнообразни рибки. В езерото се срещат огромен брой вариации. Освен това те са и изключително забавни. Лично аз мога да седя с часове и да наблюдавам моите трофеуси, като се опитвам да разбера всичките дребни социални интриги, които се случват в аквариума.
За пръв път трофеусите започват да се отглеждат като аквариумни рибки в Германия в средата на седемдесетте години на 20-ти век, а много скоро след това се появяват и в САЩ. Но нека се върнем назад към времето, когато хората за пръв път са попаднали на тази необикновена рибка.
Трофеусите обитават скалистите зони по цялата брегова линия  на езерото Танганайка в източна Африка, където те са ендемични. Повечето видове предпочитат дълбочина между половин и един метър, като само Duboisi живеят на по-дълбоко. Трофеусите са известни на местното население от няколко хиляди години и все още се използват за храна, макар и не много често. Причината да не са в основата на прехраната на местните хора е това, че освен че са дребни, са и доста трудни за хващане поради факта, че живеят много близо до подходящи за укритие кухини между скалите и имат навика да се крият, щом се почувстват заплашени.


Tropheus moorii, началото

За пръв път учените се сблъскали с този вид в края на 19-ти век, когато Дж. С. Муур предприел една от многото си експедиции до езерото. През 1895-96 г. той събирал риби в южните части на езерото между Кинямколо и скалите М’бити (Замбия), когато попаднал на риба, която никога не бил виждал преди това. Тя имала заоблена предна част на главата и изключително голям брой лъчи на гръбния плавник. Аналният плавник също така имал най-големият брой лъчи, отривани дотогава при африканска цихлида. Рибката била тъмнокафява и имала голямо жълто петно зад всеки от гръдните плавници. Били уловени няколко екземпляра, които по-късно били изпратени на Джордж Албърт Боуленгер в Британския музей, който направил научното им описание.


Джордж Албърт Боуленгер

Рибата, която Боуленгер изучавал, била мътеща женска и всъщност първата устомътеща риба, улавяна някога в езерото Танганайка. До този момент учените смятали, че в езерото се срещат само хвърлящи върху субстрат видове. Заради това, че била първата устомътеща рибка, тя получила за родово име Tropheus, произхождащо от гръцкото Trophos, което означава “грижа се”, “отглеждам”. В чест на човека, който пръв открил рибата (Муур), видът бил наречен Tropheus moorii.


Annectens, каква е разликата?

През 1900 г. край град Албертвил бил открит трофеус, който изглеждал различно. Отново няколко екземпляра били изпратени на Боуленгер, който дал на вида името Tropheus annectens.
Въпреки това Боуленгер не бил уверен в описанието си. През 1946 г. Макс Пол изследвал по-задълбочено същата риба и стигнал до извода, че разликите между вида, наречен от Боуленгер Tropheus moorii от една страна и Tropheus annectens от друга не били достатъчно, за да бъдат те отделни видове. Tropheus annectens трябвало да остане в същата група като moorii, докато не бъдела събрана повече информация за разликите помежду им.


Duboisi

Следващият вид трофеуси бил открит чак през 1957 г. Този път това направил учен на име Дж. Дюбоиз, а видът бил намерен за пръв път край селцето Бемпа в северната част на езерото. Интересното било, че той се срещал на значително по-голяма дълбочина, а Дюбоиз попаднал на него, докато търсел съвсем други риби. Този вид бил открит на скална ивица с дължина около 300 метра и на дълбочина между 3 и 12 метра. Дотогава вече имало известен вариант на Tropheus moorii в същия район, но новооткритата рибка живеела на доста по-голяма дълбочина и изглеждала различно. Тези факти подсказали на Дюбоиз, че е попаднал на съвсем нов вид. Основните различията между него и откритите дотогава били по-заоблената му уста и това, че основата на зъбите му се покривала от устните. Освен това устата била разположена по-напред върху главата, а не точно отдолу, както при Tropheus moorii. Главата била покрита с нещо като син восък, а малките нямали типчните за moorii вертикални ивици, като вместо това били поркити с бели точици.


Tropheus duboisi "Maswa"

Били забелязани и някои различия в поведението. На свобода този вариант се срещал поединично или по двойки, а не на групи, както T. Moorii. Новият вид бил изпратен на Марлиер, който го описал и го нарекъл Tropheus duboisi на името на откривателя му Дж. Дюбоиз.


Brichardi и Polli

През 1975 Нилсен и Тис Ван Ден Ауденарде открили достатъчно доказателства, за да създадат нова група, Tropheus brichardi, наречена на известния по онова време вносител на цихлиди Пиер Брихард.
Tropheus brichardi "Ujiji"

През 1977 било направено следващото откритие, когато край Булу пойнт в танзанийската част на езерото бил намерен трофеус с различен опашен плавник. Той имал опашка с издължени лъчи ( «лирова опашка») – черна с жълти ленти по краищата. Вариантът бил улавян и преди, но го смятали за T. Moorii. Описал го Г. С. Акселрод, като го поставил в отделна категория -  Tropheus polli.
Акселрод посочил няколко разлики в местообитанията между polli и moorii, една от които била, че T. polli се срещал на дълбочина 6-8 метра, а не по протежение на плитките скалисти брегове, както moorii. Той също отбелязал, че T. polli има само 4 лъча на аналния си плавник за разлика от T. moorii, при който лъчите са 5-7.



Последно, но не завинаги

Днес се смята, че съществуват осем различни вида от рода Tropheus - moorii, brichardi, duboisi, annectens, sp."ikola", sp."black", sp."red" и sp."mpimbwe". Четирите вида с обозначението sp. (species) още не са описани като самостоятелни видове – тепърва предстои това да бъде направено или те да бъдат върнати обратно в някой от останалите видове.

Tropheus sp. "Ikola"



Авторът Фредерик Хагблом е шведски фотограф и фотожурналист.

Източник: The Cichlid Gallery