Ето и втората, финална част от снимките на сладководни аквариуми и обитателите им от аквариума към берлинския зоопарк.
Започвам с нещо, което и до момента не мога да реша дали изобщо е сладководно:
Следващите са сладководни вън от всяко съмнение:
Последният е доста голям, но бледнее на фона на истински големите аквариуми с изкуствена джунгла отгоре:
Обитателите им също ги бива като размери:
При двуметровите арапайми (които според някои източници са най-големите сладководни риби в света) имаше и други едри гадове:
Аквариумът до тях пък помещаваше пангасиуси... с размер доста над средния тиган обаче:
След почти обратен завой по коридора човек се натъква на всички африкански аквариуми, които би могъл да желае... Не, не е така.
На всичките три аквариума от великте африкански разломни езера, които уредниците на аквариума са счели за нужно да направят.
Първият е танганийски:
Рибите вътре са малко, дребни и далеч от това, което може да очаква човек от аквариум на такова място.
Даже щракнах табелката:
А след нея и самите риби:
И не, това не са моите трофеуси...
Чист сантимент ме задържа повече покрай тоя аквариум, не качествата му.
По-натам стигам до най-изстрадалото езеро в Африка, Виктория:
Следва малавийската лудница:
Накрая водата се разхлажда в аквариум от по-близки географски ширини:
Завършвам показването на сладкводните аквариуми с безумно очевидното заключение, че щуката си е щука навсякъде по света:
