Както всички вероятно вече знаят, в момента в София под името Sofia Rocks се провежда музикалният рок-фестивал Sonisphere - без съмнение най-голямото музикално събитие у нас поне за годината, ако не и изобщо в историята.
Вчера имах щастието да присъствам на първия ден от събитието и искам да споделя впечатленията си с вас.
Тръгнах към стадиона с приповдигнато настроение, но с очакването още на входа да ми го развалят. За щастие обаче се оказа, че греша - организацията беше на ниво, а всички, които се сетиха, че е добре да влязат през някой от контролните пунктове откъм парка, минахме без забавяне. Имаше достатъчно входове, достатъчно момчета и момичета от охраната и от организаторите, всички се държаха нормално и културно - изобщо европейска работа. Това беше първата приятна изненада.
Втората беше вече на стадиона - когато влязох, забиваше една неизвестна поне за мен българска банда - Бастардоломей. Момчетата свиреха здраво, имаха хъс и енергия и изобщо не стояха зле на тази голяма сцена.
Другото хубаво нещо бяха достатъчно многото "сергии" за бира, обслужвани от нужния брой хора от персонала. Четирите реда химически тоалетни на пистата пък осигуриха необходимото "отводняване" без огромните виещи се опашки, на които съм бил свидетел на предишни подобни мероприятия. Изобщо огромен плюс за организаторите.
По това време публиката беше още доста рехава.
За мое голямо съжаление това не се промени особено дори когато Anthrax излязоха на сцената. Идеше ми да извикам "Стига бе, хора, това е Anthrax! Забравихте ли как през '89 си предавахме от ръка на ръка техни аудиокасети и ги презаписвахме на допотопните си касетофони?!?"
Все пак слънцето грееше ярко, а Джоуи Беладона и компания забиха яко и направиха истинско шоу, което се оказа само началото. Слънчевите лъчи се процеждаха между облаците, а когато Anthrax запяха песен на великия Дио, публиката наистина откликна. Почти като дъга в тъмнината.... Почти.
Имаше и Indians, и Antisocial, а аз започнах с голямото пеене...така де, дране.
След това обаче публиката започна да се събира, а с нея и облаците. Дойде време за Megadeth!
Мъстейн явно беше прекарал доста време в гримьорната с машата, защото се появи по-пухкав отвсякога!
Съвсем в унисон с траш-атмосферата, небето се смрачи и заплющя як дъжд, който след малко обърна и на град. Някои извадиха дъждобрани, а други се съблякохме. Работата стана... шарена.
Градушката обаче бързо отмина, а музиката не се лееше, а се изстрелваше на откоси от високоговорителите. Symhony of Destruction, Peace Sells... Всичко беше супер. Между парчетата Мъстейн ни обясни, че най-много обичал да свири втори по такива фестивали - хората вече били пийнали, но все още не били пияни.
След като Мъстейн свърши своята работа, дойде и часът, който аз лично чаках. Том Арая, Кери Кинг, Дейв Ломбардо и Джеф Ханеман! С една дума Slayer!!!
Размазаха ни с War Ensemble, Seasons in the Abyss, South of Heaven, Angel of Death и други златни класики от фонда на Българското Национално Радио! Въпреки проблемите си и невъзможността да движи твърде много главата си, роденият за артист Том Арая излъчваше повече енергия и емоция само с повдигане на веждите си, отколкото повечето поп-изпълнители с целите си телеса.
Дори по това време публиката продължаваше все така да влиза на стадиона. Явно твърде много хора се интересуваха само от последната банда, някаква поп-метъл формация на име Metallica...
Шегата настрана, въпреки че ни измъчиха с цели три песни от последния си бозав албум, Metallica направиха страхотно шоу - сценично поведение, ефекти, звук... всичко си беше на мястото. Драх се с цяло гърло на Fade to Black, Blackened, Harvester of Sorrow и разбира се на Master of Puppets. Същото беше и с целия стадион.
И точно преди края се случи нещо, което явно беше част от добре режисиран сценарий, но въпреки това аз лично не съм очаквал да видя някога в живота си - Голямата четворка на траш метъла излезе заедно на сцената! Джоуи Беладона до Джеймс Хетфийлд, Дейв Мъстейн до съименика си Ломбардо... Заедно забиха Am I Evil, а после се цункаха по бузките и се прегърнаха. За съжаление Том Арая излезе точно след края на песента, вероятно позадрямал и пропуснал момента, но все пак се появи и получи своята доза прегръдки. Гледката на Ларс Улрих, гушнал Дейв Мъстейн, беше почти покъртителна. Прошепнаха си нещо двамата на ушенце (може би "Сега пред хората те целувам, ама после в гримьорната ще видиш какъв бой ще ти дръпна")... Само не видях Джеймс Хетфийлд да поздрави Мъстейн, но това щеше да е вече твърде много - сапунени сериали мога и по телевизията да гледам.
Въпреки силните ми съмнения в искреността на участниците, това да видиш Slayer, Metallica, Megatedh и Anthrax заедно на една сцена е нещо, което се случва веднъж в живота.
За да завърша с няколко думи, ще кажа само, че аз лично изпитах огромно удоволствие от вчерашния концерт! Толкова гот отдавна не ми е било - душевен оргазъм е слаб израз за усещането, когато пеех заедно с Том Арая припева на единствената балада на Slayer:
"Close your eyes
And forget your name
Step outside yourslef
And let your throughts drain
As you go insane...insane"
Днес продължаваме... За съжаление ще трябва да изтърпя дъ онли тру метал пауър уориърс ъф стийл Самовар, за да чуя чудовищата от Рамщайн, но какво да се прави - пълно щастие няма...
