Съществуват много повече видове Коридорас
Ние познаваме доста видове сомчета Коридорас, но изглежда можем да очакваме те да са много повече... Резултатите от изследване, наскоро публикувано в списание „Природа“ от Маркос Александру (от Университета в Бангор, Обединеното Кралство), както и колеги от Бразилия и Шотландия показват, че общества от изглеждащи по еднакъв начин коридораси в южно-американските реки, всъщност се състоят от 3 или повече вида.
Александру и съавторите са направили сложно изследване на молекулярни филогени на рода коридорас. Използвали са пет митохондрилани и един ядрен фрагмент (3424 базови двойки) от гените на 425 вида. Резултатите от анализа показват за пръв път, че тези общества са от по няколко вида, Мюлерова мимикрия един на друг.
При Мюлеровата мимикрия няколко вида притежаващи механизъм за защита от хищници (в случая отровни шипове на перките) еволюират така, че да изглеждат по сходен начин и така да предупреждават хищниците. По-нататъшното изследване показва, че общество от подобно изглеждащи сомчета с практически идентично оцветяване се различават генетично. Това откритие предполага, че реалното разнообразие от коридораси е много по-голямо от очакваното досега.
Как може толкова много подобно изглеждащи риби да живеят заедно без жестока конкуренция за едни и същи ресурси? По-ранни изследвания предполагали, че ползата от мимикрията надделява над негативните ефекти от тази конкуренция, дори ако тези видове споделят една и съща екологична ниша в общ хабитат.
Въпреки това, изследването открива, че това не важи за изследваните общества от коридораси. Авторите анализирали формата на рибите, за да идентифицират съответните еколкогични разилчия. Това е подкрепено от изотопен анализ (на въглерода и азота), за да се установи какво ядат различните сомчета.
Анализа на азота е по-информативен. Колкото повече азот-15 е акумулиран в нечие тяло, толкова по-високо в хранителната верига се намира той. Затова ядящите алги коридораси имат по-малко азот-15, отколкото тези хранещи се с безгръбначни.
Изледването показва, че еднакво изглеждащите коридораси живеят заено, защото се намират в различни екологични ниши и не се конкурират за храна. Това важи за 92% от изследваните общества.
Данните от анализа на формата на тялото разказват подобна история. Разликата във видовете е основно във формата на главата. Видовете с по-издължена предна част на главата са по-ниско в хранителната верига от тези с по-къси „носове“. Това е още едно доказателство, че живеещите заедно коридораси са в различни екологични ниши.
Според коавтора Клаудио Оливейра: „Освен че разкрива неизвестно биоразнообразие и интересен еволюционен механизъм, това изледване засилва неотложната нужда за опазване и контролиране на южно-америкаската околна среда с цел да избегнем загубата на много видове, които тепърва ще бъдат описани.“
За повече информация: Alexandrou, MA, C Oliveira, M Maillard, RAR McGill, J Newton, S Creer and MI Taylor (2011) Competition and phylogeny determine community structure in Müllerian co-mimics. Nature 469, pp. 84–88.
Източник: Practical Fishkeeping
Превод: Станислав Пац
