Автор Тема: Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu  (Прочетено 2739 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен LusilSorel

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 118
  • Нас. място: София/Велико Търново
  • Пол: Мъж
Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu
« : сряда, 20 юли 2011 г., 11:03 ч. »
Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu

Винаги съм харесвал Altolamprologus като вид цихлида от езерото Танганика. Обаче от два дена наблюдавам размножителният им процес във фермата ми и това ме подтикна да пиша за тези симпатични мъници и невероятно готини риби с тяхнаното поведение.

За първи път този мъник е описан от Ад Кьонингс през 1988 година. След като е открит той отначалото е мислел, че това е някакъв умален вид на вече познатите Altolamprologus в природата, които все още не са описани. С течение на времето се разбира, че те са самостоятелни единици във фауната на езерото Танганика. През 1998 година или 10 години след първото им откритие те вече са обособоне като самотоятелен вид - 'compressiceps shell'.



Искам да споделя и малко лично мнение от отглеждането им. Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu е цихлида, която с удоволствие може да се отглежда от начинаещи цихлидари запалени по Танганайската фауна. Тези цихлиди не изискват големи аквариуми като повечето и затова са за предпочитане от хора, които искат да имат аквариум, но мястото им в жилещото е ограничено. Тези мъници могат да се гледат в малки аквариуми от 50 до 100 литра без да има никакви проблеми. Естествено, че трябва да се съобразява с обема на аквариума и все пак той не трябва да бъде пренаселван от тях или от други обитатели. В аквариум от 100 литра спокойно всеки може да гледо по 2-3 двойки. Дъното трябва да е с фин кварцов пясък, защото тези разбойници обичат много да копоят из него. Трябва е е осеяно с много черупки от по-едри охлюви или малки морски рапанчета. Всяка една рибка си набелязва някоя черупка и с доста голяма агресивност я защитава от натраприци. Мъжките харесват по-големите рапанчета или черупки от охлюви, докато женските се ориентират към по-дребните такива в аквариума. Това съответно е обусловено и от размерът им. Мъжките индивиди достигат до 5-6 см, а женските до 3-4 см дължина. Окраската им е кефеникава и перфектно се сливат с цветовете на рапанчетата, които съм сложил в моята аква, в която ги отгеждам.
Това са хищници. Съответно трябва да се хранят с храни с по-високо съдържание на протеин. Растат старшно бавно. Аз ги гледам вече година и са дръпнали с по 1-2 см и от както съм си ги весъл от Чехия. Предполагам, че това е и максималният размер, който са постигнали.



Размножаването им не е трудно от гледна точка на изисквания. Проблемът идва от това как да се захранят малките. Знам, че са невероятно дребни, че чак новоизлюпената артемия им е голяма. Преди време имах култури от микрочервеи, които си внесох от Англия, но сега вече не ги гледам и съжалявам, че това може би щеше да е перфектната им храна преди да мина на артемия. Обаче сега съм решил да пробвам с наличното, пък каквото сабя покаже. Дано да отгледам неколцина от тези сладури. Смятам да преместя женската и малките със все черупка в отделен малък аквариум като сменям през 2-3 дена водата и като проплуват малките веднага да ги захраня и да отделя жеската отново в общият аквариум.



Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu е сравнително миролюбива цихлида. Може да се гледа с кротки риби от езерото Танганика. Аз специално ги отглеждам с колония Xenotilapia  Mzuri и Cyprichromis Black Kiriza. За предпочитане са и някои други “shell” цихлиди или някои по-дребни видове Neolamprologus или Lamprologus.

Надявам се, че с тази статия ще съм ви ангажирал вниманието към тези страхотни “бръмбари”


Неактивен LusilSorel

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 118
  • Нас. място: София/Велико Търново
  • Пол: Мъж
Отг: Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu
« Отговор #1 : четвъртък, 01 декември 2011 г., 23:08 ч. »
Вече станах екпрет в развъждането на тези шелита. След като се появиха първите 11 парчета и останаха 9 от тях преди 3-4 месеца днеска се сдобих с още 20 бройки от тях. Дори и другата женска я гледам е хвърлила в една черупка, че май и от нея ще извадя още 15-20 от тях. Преди време един приятел беше ми казал, че ако развъдя и захраня калвуси щял да стане трамвай :D , е сега мога да му кажа на драго сърце да започне да си прави линиите, че да не почне да се трасформира скоро време в превозното средство на градският транспорт. Най-трудното при тези чудати цихлиди е в захранването на малките. Първите ги захраних с артемия, но като че ли щеше да бъде по-добрият вариант с микрочервей. Малките са преблизително 1 мм и е страшно трудно да се видят и с просто око. Сега моите първите са на около 7-8 мм и вече си приличат на рибета, но има още какво да се желае от тях за да станат като родителите им.  :)  Отглеждането на калвусите си е голямо предизвикателство, защото това е риба, която расте с около 1 инч на 6 месеца и докато стане полово зряла ще трябва да минат около 2 години. Е аз вече успях с тях, така че ще се радвам да споделят и други хора опит в развъждането им ако са успели и те. Доколкото знам един манияк като мене, Наско се казва, че беше извадил поколение от компреципсес и калвус, но досега читави рибета все още не имал. Дори бих го посъветвал да си отдели от тези хибриди някоя друго рибе, че ми е интересно какво "мутантче" ще излезне. ;)

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 917
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu
« Отговор #2 : петък, 02 декември 2011 г., 06:00 ч. »
Браво, браво!
Аз имам също понякога ядове с дребните гадинки. Новоизлюпена артемия могат да погълнат едва след първия месец и затова успявам да ги захраня със Сера микрон. Интересното е, че едни и същи риби в два различни аквариума проявяват различна приспособимост към праховата храна. Условията ми са идентични, като качество на водата, течение и филтрация. В единия аквариум свирепо нападат микрона, а в съседния рибките са вяли и хапват с видимо неудовоствие. Смъртноста там е висока, но успявам да отгледам поне половината. Не съм захранвал досега с микрочервей, но смятам да опитам с един вид, чиито малки са абсолютно незабелижими. Можеш да ги забележиш само ако си сигурен на 100% че са там. Въобще захранването на дребосъци си е интересна тема и винаги ми е приятно да видя споделен чужд опит.

Неактивен Boby_

  • Цихлидиот
  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 3 635
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
    • Моите аквариуми - описание, снимки и история.
Отг: Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu
« Отговор #3 : петък, 02 декември 2011 г., 08:35 ч. »
Люси, поздравления за успеха! Калвусите са пословично трудни за захранване. :)
Аз от 15-тина години май съм се занимавал само с няколко вида неустомътещи - все танганийски "шелита" и винаги съм оставял на родителите да свършат тази работа със захранването вместо мен. :) Единствено при  Telatochromis vitatus ми се наложи да захранвам - точно Sera Micron свърши най-добра работа тогава. Не знам обаче дали малките калвуси ще поемат нещо, което не мърда.
Какво мислиш за захранването с инфузория? Опитвал ли си?
"Там, где торжествует серость, к власти всегда приходят чёрные."
А. и Б. Стругацкие, "Трудно быть богом"

Неактивен LusilSorel

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 118
  • Нас. място: София/Велико Търново
  • Пол: Мъж
Отг: Altolamprologus sp.'compressiceps shell'-Sumbu
« Отговор #4 : петък, 02 декември 2011 г., 10:12 ч. »
Аз на много хора съм казвал, че най-голямото предизвикателство е именно как да захраниш такива мъници и след като си го постигнал да гледаш малките как растат и като се върнеш назад да си дадеш оценка за свършеното, да плеснеш с ръце и да кажеш, че си истински удовлетворен от свършеното. Естествено, че си има различни трикове при отделните риби, да постигнат размножаването им, но там е интересно да го гледаш един-два пъти и после всичко си става рутина. За мен едва после идва интересното, да постигнеш оптимални условия на водата, да сложиш някое друго препаратче в нея да не могат яйцата и личинките да бъдат нападнати от вредителите и естествено захранването след тяхното излюпване. Това му е интересното на нашето хоби и това все още ме крепи да експерементирам с различни цихлиди и лека полека да постигам някаква градация от лесното към трудното. Сега съм се навил дори да си внеса при някое от следващите вносове от Германия 3-4 диви калвуса или компреципреса и да се пробвам и с тях. Направо са ми тръпка тези риби.  :)
 
Боби инфузория никога не съм опитвал. Това ме подтикна да прочета за нея интересната статия на Кратун за тях във форума. Изглежда след описаното лесно, но като че ли не ми се занимава сега и това да правя. Засега мисля да си внеса пак от Англия някоя друга култура от микрочервейчета ако не намеря у БГ и да пробвам за начало с нея, въпреки че съм заложил вече колба с артемия да се люпи. Иначе си прав за храната, че ако не се движи и падне ли на пода на аквариума не се интересуват много малките от нея. Като е в средните слоеве на водата се нахвърлят като лешояди на мърша, но като падне вече ниско долу нещо интереса им и интусиазма им спада. Там като потраснат малко личинките им пускам меланиите за да си вършат пък те работа да не остава не изядена храна в аквариума, че не ги гледам на голо дъно, а съм сложил фин пясъчен субстракт, за да може пък в него да се заформят колониите от нитрифициращи бактерии да подържат пък нивото на нитрита в оптимално добри показатели.

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.