Разходка в РодопитеТази есен реших да пробвам екопътеката "Каньона на водопадите".
Екопътеките се правят на много места в нашите планини с пари от европейски програми. Като едно от най-красивите кътчета на България, Родопите са предпочитано място за зареждане с положителна енергия. Имайки предвид красотата на Смолянския регион, както и цветовете на есента, предусещах една вълнуваща разходка. Помолих един приятел, живущ в Смолян да се поинтересува за мястото и да ме заведе. Е, направи го. Бях със сина си, който е на 6 години и затова не се и опитах да хвана дългия маршрут. Въпреки това останах изключително удовлетворен от красотата на природата.
И така, нека ви покажа малко есенни снимки от мястото.
Датата е 1-ви ноември - точно в края на есента. Последните дни с хубаво време!
С колата стигнахме до началото на пътеката:
Това, което е зад колата е някакъв път/пътека, но не и тази, която търсехме. Търсеното начало на пътеката се пада вляво на кадъра, точно срещу входа на беседката.
Там някъде беше и табелата, указваща маршрута, но ... по никакъв начин не можеше да се разбере къде точно се намира човек в момента! Адски полезно за хора с въображение! Мен лично ме възмути. Впоследствие се оказа, че на табелата пише едно, а на указателните табели имената на обектите са други. Типично по нашенски!
Ето това е всъщност истинската пътека:
И продължава през зелена иглолистна гора:
Отново златисти цветове с вълшебна гледка на реката пред нас:
Тези очевидно неестествени образувания над реката като че ли повече ме дразнеха с вида си, отколкото да ме радват, че няма да се намокря преминавайки...
Това място се оказа, че не ни е точно на път. Стигнахме дотук и се върнахме, но пък картината не беше за изпускане:
Отново на прав път... Пътеката беше очевидно облагородена. Колко е положително това не знам, но за разлика от дървените мостове не дразни с визията си:
Моя милост пред водопада "Орфей":
И с Манол, моя много добър приятел от Смолян, който ни доведе до това вълшебно място:
Изкачвайки се покрай водопада си мислехме, че е доста стръмно... Страх от падане "почти" нямаше:
Това са водопадите от птичи поглед... Да бе, птичи. Само дето птичката бях аз на върха на скалата:
Над водопадите. Отгоре се открива панорама към гр. Смолян:
Една от трите панорамни площадки:
В някакъв момент към нас се присламчи едно куче, което по време на почивките пазеше сина ми. През цялото време вървеше с нас. Даже накрая като се качихме в колата продължи да тича след нея. Направо ми дожаля за него.
Член на кръжока "Млад планинар":
Есенен горски контраст...
Пътят водеше надолу по ето такава пътека:
Стигайки обратно, се оглеждам и ... просто няма как да не хвана апарата!
И отново на мястото, от което тръгнахме, при колата. Сега вече слънцето залязваше и картинката изглежда различно.
Горещо препоръчвам маршрута на семейства с деца, както и на не много издръжливи любители на планината. Малката обиколка, която направихме беше около 5 км според GPS-a и ни отне около 3 часа и 30 минути. 2 часа от тези 3.5 бяха в почивки и спирки за снимане. Мястото наистина си заслужава! В България все още има какво да се види!
Има още много снимки, но считам, че тези са достатъчни, за да ви убедя да посетите и вие мястото, ако имате път към гр. Смолян.
