Митичността около Петрохромиса.... Първият ми опит с Петрохромисите вероятно е подобен на всички останали.
Разглеждайки една от многобройните ми книги за е.Танганайка, попаднах на снимки и информация за вид непознат ми до този момент. Вниманието ми привлече снимка на мъжки Петрохромис sp. "Giant". Формата и оцветяването на тази снимка не бяха кой знае какво. Описанието й обаче нямаше как да не ме заинтригува. Надписът под снимката гласеше: „Този вид е напълно неподходящ за аквариумно отглеждане”. Никога не съм бил човек, който обича да му нареждат какво да прави и какво не. Нямаше как, любопитството ми беше сериозно засегнато. Занимавам се с акваристика от доста дълги години, за да съм наясно, че импулсивността би ми изиграла лоша шега. Трябваше ми солидно проучване преди да предприема каквото и да било.
Намирането на информация свързана с род Петрохромиси се оказа трудна задача. Повечето от издадената литература, а и проучването ми в интернет винаги се свеждаха до едно предупреждение: „пазете се купувачи”. Всички изследователи достигаха до общ консенсус- Петрохромисите са изключително агресивни, необходими са им прекалено големи аквариуми и нечовешка филтрация. Всичко живо в аквариума не би издържало и час в присъствието им. Не мога да ви опиша, колко пъти прочетох, и колко вносители ми обясняваха по телефона, че това не са риби подходящи за аквариумни условия. Някои от дадените ми съвети бяха следните: „Поради големите си размери и агресивен характер, този вид е крайно неподходящ за домашен аквариум”, „Всички мъжки ще се избият в рамките на няколко дена” , „Колкото и да е голяма групата никога не трябва да има повече от един мъжки”, и личният ми фаворит от към съветите: „Защо ще си наливаш парите да пълниш аквариума си с риби, които ще се избият една друга”. Обикновено, когато питах хората даващи ми толкова „ценни съвети” за кой точно вид ми говорят, и дали изобщо са отглеждали Петроси, отговорът често се свеждаше до: „Ами не, но така съм чувал”. Както сами разбирате предлагат ми опит не от първа ръка, което не ме устройваше никак.
Поради липсата на каквато и да било адекватна информация, реших да поема риска в свои ръце (все пак науката трябва да се развива). Подготвих един 480 литров аквариум за тези толкова неподходящи риби. Изпратих доста запитвания на различни вносители с цел да проверя кой какъв вид Петроси може да ми внесе. В крайна сметка достатъчно се бях лутал в търсене на информация. Определено бях повече от интосиазиран, беше немислимо да се откажа точно сега. И да, съдбата проговори, късмет наистина има. Оказа се, че мой колега запален акварист съвсем скоро се е сдобил с пасаж Петроси, но не може да се грижи за тях. Безисходицата в която беше попаднал си личеше от километри. Чудото беше станало, и след няколко телефонни разговора в аквариума ми плуваха 18 невероятни Петрохромиса. Групата се състоеше от 8-Petrochromis Famula "Texas Gold", 6-Petrochromis sp. "Red Fin Longola" и 4- Petrochromis sp. "Moshi yellow". Това беше началото...така се запали в мен огромната ми страст към Петрохромисите. Страст, която днес след толкова много години не спира да гори със силата, която гореше и първият ден.
Поведение:Като имате предвид, колко пъти ми бе повтаряно и повтаряно, как Петросите са толкова агресивни и веднага ще се самоизядат и какво ли още не то нагласата ми в началото Ви е ясна. Бях се подготвил психически за най-лошото. За мое огромно учудване, обаче те на практика се игнорираха един друг. Очаквах това им поведение съвсем скоро да се промени, защото го отдавах на стреса получил се при транскорта. Така и стана, на следващият ден нивата на агресията доста се бяха покачили. Не пропускаха нито един удобен момент да се захапят една друга. Мъжкият "Texas Gold" веднага се самопровъзгласи за цар на аквариума, и беше изключително зает целия ден да показва на останалите кой е шефа. С течение на времето обаче за период не повече от две седмици статусът му бе драматично променен от мъжки „Longola”, който ясно показа, че е по доминантния и заслужено си извоюва правата на аквариума. Интересното в случая беше, че в аквариума плуваха три вида Петроси. Времето си минаваше, а те в по-голямата част от ежедневието си просто се игнорираха. Агресията се изразяваше само вътревидово, и беше доста ограничена. Мъжките си обособяваха малка територия, и през по- голямата част от времето примамваха женските с цел да ги „осеменят”. Само, когато неорентиран екземпляр прекосеше територията им, започваха пререканията. Декорацията в аквариума ми беше съставена от множество камъни образуващи и доста пещери. Явно беше, че така направената подредба позволяваше на мъжките да обособят територията си над някое укритие, позволяващо при нужда привлечената женска да се покрие. Интересно но нямах случаи на нахапвания, накъсани перки и стресирани риби. Бих казал, че нивата на агресията в аквариума ми с Петрохромиси са доста по-малки от тези на аквариумите ми с Трофеуси.
Самият брой на Петросите изглежда играеше ключова роля в овладяването на агресията. Колкото повече, толкова по-весело са казали хората, и да явно при Петросите това работи в пълна сила. В малки групи те са доста срамежливи и явно превъртат. Изглежда при смесването им с друг вид Петроси, те се чувстват по-добре. И не забравяйте филтрацията трябва да е стабилна.Петросите са големи риби и изискват страшно силна филтрация за да поддържате чиста водата им. Доста лесно се разбира дали на Петрохромисът му е удобно в аквариума ви. Ако всичко е наред, веднага след, като се пооспокоят започват да се размножават.
Размножаване:В аквариумите ми размножаването е ежедневие. Това се наблюдава най-вече след солидна смяна на вода. Мъжките непрекъснато се перчат пред женските, като наперват перки и трептят. Много интересно за наблюдение е, как след перченето мъжкият се опитва да ескортира набелязаната женска до територията си. Успее ли да я съпроводи до там мъжкият просто разцъфтява. Придобива невероятно наситени цветове, докато активно участва в любовната игра. Той ляга на едната си страна точно пред женската. Тя поднася устата си до перките му, като след това започват да се обикалят един друг. Любовната игра може да им отнеме както 48 часа, така и не повече от 30 мин. По време на размножаването мъжкият става много агресивен към всичко живо около него (освен избраната женска разибра се), като неспирно ги прогонва от размножителната арена. Агресивното му поведение обаче е ограничено само до гонене на другите, и следващо бързо връщане при женската. Никога не съм виждал по време на размножаването мъжкият да се сдърпа сериозно с друг екземпляр, колкото и нахален да е той.
Женските носят яйцата си в продължение на около 3 седмици, след това ги освобождават. Забелязал съм, че ако женската носи повече от три седмици, незнайно защо тя в крайна сметка изяжда малките си. Не знам дали това е признак за незрялост или ендемичност на рода. Наблюдението на следващите люпила трябва да ми помогне да разреша проблема.
На три седмична възраст малките са още с яйчни торбички и не могат да плуват добре. Прилагал съм най-различни методи за отглеждането им. От изтръскване на женската и после яйцата в инкубатор, до отделянето им в отделен аквариум декориран единствено със строшени корали, като субстрат. И двата варианта работят добре. На 4 седмична възраст малките вече плуват добре, а яйчната им торбичка е почти изчезнала. Малките Петроси растат доста бързо. Храненето им по два пъти на ден спокойно може да им докара размер от над 4 см. за двумесечен период. В рамките на шест месечна възраст размера им може да достигне до 10-12см. Доста често съм ставал свидетел, как при изтръскване на женската още на следващият ден тя отново е с пълна уста. За жалост всеки път, когато това се е случвало женската до няколко дена е изяждала хайвера си. Според мен това е механизъм за възвръщане на силите на женската, след като е стояла повече от 3 седмици на диета. Към днешна дата подобно поведение не съм наблюдавал при каквато и да е друга цихлида.
Общи грижи и поддръжка:Като основна храна при всичките си Петрохромиси ползвам спирулина. В крайна сметка те това и получават основно в естествената си среда. Специално при храненето процедирам по следният начин: храня един път дневно, но съм нагласил аквариумното осветление на 16 часа на ден. Така стимулирам растежа на естествени водорасли, които се отразяват много добре на Петрохромисите ми. Те прекарват голяма част от времето си остъргвайки всички налични повърхности на аквариума.
Петрохромисът е едра риба, т.е. и изключително цапаща. Обилно количество отпадъци се натрупват в аквариума за много кратко време. Това изисква смяната на от 30 до 50% вода, един два пъти седмично. Така водата се поддържа кристално чиста и се стимулира развъждането. Имайте предвид, че и филтрите се зацапват много бързо, за това се налага и по-честото им чистене. Също така препоръчвам и седмичното сифониране.
Заключение:Като цяло опитът, който съм натрупал с Петрохромисите е доста ползотворен. Цветовете и характерът, който тези риби притежават според мен компенсира всичките им недостатъци. Агресивният им нрав по мое мнение е доста преувеличен (стига да се спазват някои прости правила), но именно той е спомогнал за натрупаната отрицателна репотация сред цихлидарите. Целта която искам да постигна пишейки тази статия е да убедя повече хора, че това не са лоши риби. Подхождам с надеждата, че все повече хора ще им дадат шанс. Ако храните правилно, имате силна филтрация и подходящ обем аквариум, то Петросите биха ви възнаградили с години на наслада
.
Статия написана от: Leigh Kissane
Привел и доразвил: Миро Христакиев
Галерия със снимки на Петроси
http://www.aquaportal.bg/forum/index.php?action=mgallery;sa=album;id=46