Здравейте,
попаднах на една интересна статия за основните стъпки при развъждането на тетри. Постарах се да я представя с приличен превод, но ако някой има забележки - да ме поправи.
ДЕСЕТ СТЪПКИ ПРИ РАЗМНОЖАВАНЕТО НА ТЕТРИ
от Ал Кастро
Признаването на успехите в организираното аквариумно хоби днес поставя сериозен акцент върху възможността да се размножават тези риби. Повечето любители насочват усилията си към размножаване и отглеждане на живородните видове рибки (като гупи, молинезии или плати) и след това "прогресират" към хайверните видове, може би чрез закупуване на пълен аквариум с Малави М'буна. (това наистина не е голяма стъпка от гледна точка на селекционера, тъй като и в двата случая просто любителите хранят рибите и събират малките, тъй като те се виждат.)
Истинският напредък идва в следващия етап, в който любителите се насочват към субстратно размножаващи се цихлиди или други рибки. Но нещо изглежда подтиква съвременния акварист да не се застоява на това ниво. В своя ентусиазъм той стига по-далеч в опитването на "нови" видове риби.
В по-ранните ми дни (не наистина праисторически времена), стъпката след живородките беше към известните хайверни като кардинали и данио, или дори барбуси (всички видове на семейството Cyprinidae). След успеха на това ниво, ние чувстваме, че бихме могли да повдигнем летвата и да се опитаме да размножим тетри!
В тези ранни дни на аквариумното хоби, спомням си колко впечатлен бях, когато чух, че някой е развъдил вид от Южноамериканските тетри. Идеята все още носи своята привлекателност, но сега знам истината.
Развъждането на тетрите не е чак толкова невъзможна задача, която може да бъде изпълнена само от някой с огромни умения и решителност, по-скоро е достъпна за този, който е готов да обръща внимание към детайлите и да даде шанс на природата да си свърши работата. Въпреки, че аз не съм отглеждал всички известни тетри (далеч съм от това), аз имах късмета повече от 40 вида да хвърлят хайвера си в моите аквариуми и успях да повиша резултатността на потомствата от почти всички тези видове. Аз също съм имал моя дял от неуспехи. От този опит аз научих, че има десет прости неща, които трябва да имате предвид и които ще позволят на почти всеки да успее с повечето тетри. Аз ще споделя това с вас с надеждата, че ще бъде по-малко вероятно да се примири със случайните неуспехи, които може да последват.
В моята система има две групи, всяка от по пет стъпки. Първите пет стъпки са част от предварителната подготовка за размножаването на вида.
ПЪРВА СТЪПКА: да купите млади индивиди за разплод. При младите индивиди има по-малка вероятност да бъдат заразени от болести или да са били засегнати от лошите условия или качеството на водата. Младите също имат допълнителното предимство, че са по-евтини. При търговеца, предлагащ тези риби, те не са етикетирани като "животни за разплод" или "гигантски" и следователно не следва да са на много висока цена.
ВТОРА СТЪПКА: да купите няколко риби наведнъж. Аз си купувам поне една дузина за някоя потенциална селекция, но броят обикновено превишава 25 за всички видове, при които съм особено заинтересован да размножа. Повечето магазини за домашни любимци при покупката ще дадат отстъпка за количество (отново намаляваме първоначалната инвестиция). Но истинските причини за закупуване на няколко риби са, че имаме в резерв в случай, че загубим една или две риби, докато ги отглеждаме до полова зрелост и имаме възможност за избор на риби, от които да изберем за своето развъждане, когато действително развъждането е възможно да се осъществи.
ТРЕТА СТЪПКА: поддържане на добри условия в аквариума. Това звучи прекалено очевидно, за да се включи тук, но е твърде важно, за да се игнорира. Не забравяйте, че качеството на родителите има пряко влияние върху жизнеспособността на личинките, а качеството на родителите е пряк резултат от условията, при които е настъпило половото съзряване. Повечето тетри, които срещаме в аквариумното хоби произхождат от меки, кисели води, без следи от амоняк, нитрити или нитрати. Колкото по-близо можем да постигнем тези условия, толкова по-добре ще бъде за бъдещите родители.
ЧЕТВЪРТА СТЪПКА: хранене с разнообразни храни. Колкото е по-разнообразна диетата, толкова по-голям е броят на витамините и аминокиселините достъпни за рибите, тъй като те растат и стават полово зрели. Хранителните нужди на рибите често са силно подценени от много акваристи. Докато производителите на готови храни по принцип предлагат отлични продукти, техните претенции, че тези храни доставят всичко за нуждите на рибите, трябва да се приемат с повишено внимание. По-добре да бъдат безопасни, да се предоставят разнообразни видове храни, отколкото да се дават по-малко, отколкото е необходимо. Живите храни следва да бъдат неразделна част от хранителния режим на всички потенциални рибки за развъждане. Витамините, минералите и микроелементите в живите храни, може да окажат голямо влияние в схемата за развъждане. В допълнение, "предизвикателството на лова" изглежда дава допълнение към блясъка на рибите, който липсва при риби, които получават само готови, лиофилизирани или замразени храни. Разбира се, това може да е и само "романтиката", която говори в мен!
ПЕТА СТЪПКА: изберете чифтовете внимателно. Важен фактор при тази стъпка е думата чифт. Те трябва да са възрастни (въпреки, че наскоро съзрялата риба може да има ограничен успех), но те трябва да бъдат двойка (мъжка и женска). Много пъти, след като се опитвах да установя защо опитите на колегите любители са били неуспешни в размножаването на даден вид тетра, открих, че основната грешка е, не знаят как да различават мъжките от женските и работят с две риби от един и същи пол. Понякога са необходими малко наблюдения, за да се научите как да установите разликата при някои видове. Нека ви дам няколко обобщения, които могат да помогнат.
Възрастните женски обикновено са малко по-големи, отколкото са мъжките. Те също са малко по-закръглени около областта на корема. Женските като цяло имат по-къси гръбна и анална перка и нямат удължения на лъчите при някои от перките. Цветовете им са по-малко ярки.
Възрастните мъжки обикновено са малко по-малки на дължина и малко по-слаби от женските на същата възраст. Мъжките често имат удължени перки или удължени лъчи на перките. Цветовете на перките и тялото са значително по-блестящи.
Когато гледаме отделните риби, тези различия понякога трудно може да бъдат видяни, но когато са голяма група от сходни по възраст риби, които са били отгледани заедно, при огледа разликите са често фрапиращи. При някои риби за аквариста става много по-лесно да открие тези разлики, които са видими само с ежедневни наблюдения.
При императорската тетра (Nematobrycon Palmeri) може да бъде различèн пола около две седмична възраст! Ако аквариста огрее с фенерче леко отстрани на главата на малките рибки - очите на женските ще се отразят в бледо зелено оцветяване, а при мъжките ще се отразят с искрящо син цвят. Тетрата черен фантом (Megalamphodus megalopterus) от друга страна, трябва да се приближава пълнолетие, преди да започнат да се появяват отличителните им характеристики, но те са също толкова очевидни. Мастната перка, която е като месеста бучка зад гръбната перка и изглежда е там само за да накара хората да задават въпроси, е с различен цвят за всеки пол - при женската е червена, докато мъжкият е с черна мастна перка. Има и други видове с еднакво разпознаваеми разлики, но аз ще ви позволя да си ги намерите сами.
Има един друг добър метод за разграничаване на чифта тетри - нека ви кажа. Ако имате малко ято от един и същ вид тетра, а две от тях винаги плуват заедно, малко встрани от другите, това е сигурен знак, че те са чифт. Те трябва да бъдат първият ви избор като бъдещи развъдчици, защото вече са демонстрирали специална съвместимост една към друга. Когато имате такава ситуация, половината от битката е спечелена.
Следващите пет стъпки са свързани с процеса на хвърляне на хайвера на рибите и отглеждането на малките рибки.
ШЕСТА СТЪПКА: подготовка на родителите. След като бъдещите родители са определени, те могат, на теория, веднага да се поставят в размножителния аквариум. Много по-удачно обаче е, да се изолират рибите една от друга и от всички други индивиди от техния вид. В тези аквариуми всеки член на чифта се поддържа с особено богата, питателна и разнообразна диета, за да се гарантира, че женските яйчници се стимулират за напълване с хайвер, а мъжкият ще образува сперматозоиди, с които да го оплоди. Това окончателно аклиматизиране обикновено отнема около две до три седмици и предоставя достатъчно време за приложение на всякакви други препарати, които се считат за необходими.
СЕДМА СТЪПКА: подготовка на размножителния аквариум. До този момент ние се опитваме да дадем на рибата толкова жизнено пространство за плуване, колкото е възможно. Сега обаче, е по-добре да се мисли за използване на малък аквариум – с вместимост от 2 до 5 галона - защото е по-лесно да се контролират аквариумните условия по време на ограничения откъм време размножителнен период. Аз обикновено използвам аквариум от цяло стъкло от 5 галона (около 20 литра), защото е достатъчно малък, за да се вдигне лесно, но достатъчно голям като инчове и за по-големите южноамерикански тетри да хвърлят хайвера си. Аквариумът трябва да се почисти внимателно, за да се гарантира, че няма частици от органичен материал, които да се разлагат и замърсяват водата. Аз използвам топла вода и четка, но без химикали.
Водата в аквариума, която ще се използва при размножаването, може да се окаже най-важната част за едно успешно хвърляне на хайвер. Възрастните тетри са доста гъвкави по отношение на условията, в които живеят. Хайвера и малките рибки обаче не позволяват на аквариста същата свобода на действие. Възможно е да започнете с най-меката вода. Моята чешмяна вода може да варира между 35-75 PPM (части на милион) карбонатна твърдост, сработва доста добре в долните си параметри, но е незадоволителна в горния диапазон. Ако водата ми е много твърда, ще започна с това, че ще я разредя с дестилирана вода. Много акваристи използват водни омекотители, но аз считам, че това е незадоволително, поради високата концентрация на натриеви йони, до които водят. Алтернативния метод, "обратна осмоза", е отличен начин да се получи мека вода.
След като намеря, че водата с достатъчна омекотена, аз пускам филтър, изпълнен с предварително преварен торфен мъх, за да направи водата леко по-кисела и да се намали още повече твърдоста. Аз правя това в най-големия аквариум, който имам на мое разположение, защото винаги може да се намерят добри начини за използване на тази допълнителна вода. След напълване на размножителния аквариум, малко вода се използва за кондициониране в аквариумите, за да се аклиматизират разплодните рибки към химията на водата в развърния аквариум. Останалата част е запазена за смяна на водата след излюпването на младите рибки. Считам, че най-добра е химията на водата с карбонатна твърдост под 30 PPM и рН между 6,0 и 6,5.
Може да има кратък период на забавяне в този момент. Намирам, че това е важно за мен, за да мога да прекарам сутринта с предвидените "булка и младоженец." В деня преди хвърляне на хайвера, аз отново почиствам развъдния аквариум, поставям в него повдигната пластмасова решетка (изрязана точно по размера на дъното на аквариума), която не позволява на родителите да изядат всички яйца, които могат да паднат до дъното. Напълвам развъдния аквариум с темперирана вода, нагрята до 78 градуса по Фаренхайнд (25,6 градуса по Целзий) и добавям подходящ субстрат за хвърляне на хайвер (обикновено поставям туфа растения с фини листа, като Myriophyllum, който аз използвам с добър успех, но по-често използвам като субстрат за хайвера изкуствени влакна от синтетични прежди за плетене, защото е по-лесно да се почистват, няма да се повредят или да се разграждат в размножителния аквариум). След това покривам аквариума и изчаквам до вечерта.
ОСМА СТЪПКА: възрастните да хвърлят хайвера си. Предварително подготовените родители се пускат в размножителния аквариум през нощта, женската първа и мъжкия поне половин час по-късно. Аквариумът трябва да се покрива, за да се предотвратят скоковете и след това се поставя една картонена кутия върху целия аквариум, за да се предпази от всички страни от светлината (това се прави така, за да мога да контролирам на следващия ден сутрешната светлината, според моите нужди). Нормално хайвера в природата се изхвърля при "първите сутрешни лъчи". Същото важи и в аквариума. Моята картонена кутия има специален отвор на приблизително една трета от предния панел, който могже да бъда отстранен лесно, за да се позволи ограничена видимост и "първи сутрешни лъчи" по всяко време на деня.
На сутринта, когато съм готов да прекарам малко време с рибите, аз премахвам капака и позволявам на дневната светлина да достигне до тях. Ако интензивността на светлината е ниска, родителите обикновено ще започнат да се ухажват в рамките на 15 минути. Ако светлината е прекалено ярка, може да отнеме около един час преди това да се случи. В действителност хвърлянето на хайвера е различно при отделните видове (а това е, което прави целия процес толкова интересен), но обикновено започва с танц на мъжкия около женската.
След като приеме ухажването му, женската го следва до самото място за хвърляне на хайвера, с треперливи движения една до друга се изхвърлят малък брой от яйцата, които се оплодждат. С обръщане и акробатични движения оплодените яйца се разпръскват над избраното място за хвърляне на хайвер. В някои случаи яйцата се поставят в определени места. Тази последователност се повтаря няколко пъти, докато всички яйца са изхвърлени и оплодени (броят на яйцата може да варира от по-малко от 50 при някои видове, до над 1000 при други ).
До този момент, аквариста само наблюдава, а рибите правят това, което им е заложено естествено. Следващата стъпка в този природен процес е уморените родители да възстановят енергията, която са изразходвали по време на хвърлянето на хайвера. Те правят това, като ядат всичко дребно и органично, което могат да намерят, като например своите яйца! Природата предотвратява това прекомерно хранене с яйца, като позволява на естествените движения на водните течения да отнасят изтощените родители далеч от яйцата, но в границите на домашния аквариум трябва да предпазим рибите от яденето на яйцата. Аквариста може да елиминира този проблем чрез връщане на родителите в подготвителния им аквариум и тяхното хранене. Ако родителите са гладни и са останали с техните яйца, не е необичайно за тях да изядат всяко яйце, получено по време на хвърлянето на хайвера. Единствените, които остават пропуснати, са тези, които попадат през пластмасовата решетка на дъното на аквариума или са скрити в размножителния субстрат.
След отстраняването на родителите, сменете най-малко 50 на сто от водата с малко от допълнителната вода от подготвителния аквариум. Това се прави, за да се отстранят всички отпадъчни продукти, внесени от родителите или остатъка от сперматозоиди, изхвърлени при опитите на мъжкия в местата за размножаване, които могат да се разлагат и да навредят на яйцата. След смяната на водата, поставете картонената кутия обратно върху аквариума за най-малко 36 часа. В различна степен, всички яйца на тетри са чувствителни към светлината - твърде многото светлина може да унищожи целия хайвер.
След 36-часов период, картонената кутия се сваля и се проверява за ларви. Те ще са много малки, прозрачни, тънки, по стените на аквариума. Ако не се виждат, трябва да поставите кутията за още 12 часа и след това да проверете отново. Ако не се наблюдава излюпване след третата проверка, внимателно махнете капака и проверете състоянието на яйцата. Да не се използва ярка светлина! Ако яйцата са покрити с плесен или са млечнобели, те са безплодни или мъртви, а вие ще трябва да започнете всичко отначало. Ако яйцата са черни или ако можете да видите ембрионите отвътре, сложете на картонената кутия обратно върху аквариума и продължете с периодичните си проверки, докато малките се излюпват.
ДЕВЕТА СТЪПКА: захранване на личинките. Яйцата и ларвите, получени след хвърлянето на хайвера от тетрите са доста малки. Всяка храна, която се дава на новоизлюпените рибки, трябва да е достатъчно малка, за да бъде изядена от тях. Храната трябва да е в достатъчно количество, за да се хранят всички рибки, но все още не толкова много, че неизядената да може да се разложи и да замърси водата. Готовите търговски храни осигуряват необходимата храна за младите рибки, но може да бъде много трудно да се използват в подходящи количества.
Малките живи организми, често наричани "инфузории", са лесни за отглеждане и осигуряват многообразие от видове и размери, които предоставят разнообразно хранене. В допълнение, излишната храна ще остане жива за по-късните хранения, а трябва да се има предвид, че готовите храни ще се разлагат и ще замърсяват водата. Използването на инфузориите обаче, трябва да бъде планирано от по-рано от действителното хвърляне на хайвера, за да се гарантира, че храната е на разположение, когато е необходимо. Инфузориите се използват само за относително кратък период от време, три дни до три седмици, в зависимост от темповете на растеж на вида. Когато рибките са достатъчно големи, за да ядат други храни, те трябва да бъдат привиквани към новите храни постепенно, а не просто чрез спиране на единия вид и подаване на следващия.
Двете най-добрите храни на този етап са новоизлюпените науплии на артемия и "микрочервеите." Науплиите от артемия лесно се намират под формата на опаковани яйца, налични са в повечето местни специализирани магазинини или чрез поръчка директно от доставчиците. Яйцата се излюпват лесно, като следвате указанията, приложени към тях. Не добавяйте от разтвора за излюпването им (солена вода) към аквариума с младите рибки - сифонирайте науплиите в много фина мрежа и изплакнете с прясна вода преди да ги използвате като храна за младите тетри. „Микрочервеите” представляват малки нематоди, които са научно известни като Anguilula silusiae. Те не са толкова лесни за намиране. Стартерни култури често са на разположение с поръчка по пощата от доставчиците на живи храни, но е по-добре да се опитаме да намерим друг любител, който ги има и може да ви покаже как правилно да се поддържа снабдяването с тази храна. Ако принадлежите към дадено аквариумно общество, някои от членовете, по-специално тези, които са активни и по-възрастните, често могат да предоставят такава закваска, както и ценна информация за тяхното поддържане. Когато младите рибки надрастнат тези храни, те могат да се считат за „юноши” и да бъдат хранени със същите храни като възрастните за разплод.
ДЕСЕТА И ПОСЛЕДНА СТЪПКА: да се поддържа доброто качество водата за младите рибки. Това може да изглежда като повторение на трета стъпка, но тук има разлики. Въпреки че проблемът е същият, значението е много по-голямо поради повишения брой на рибите. Трябва да сменяте водата възможно най-често, внимателно да източвате всички натрупани отпадъци от дъното. Филтърът с гъба може да бъде много ефективен в тази ситуация. Преместете младите рибки в по-голям аквариум, веднага след като те са в състояние да се хранят с новоизлюпените науплии на артемия и микрочервеи. Внимателно поддържайте температурата на водата в по-големия аквариум, за да се предотврати стреса и често съпътстващата го болест ихтиофтороза (бели точки), докато бавно привиквате младите риби от водата в развъдния аквариум към нормалната вода във Вашия аквариум. Планувайте разделянето на потомството на по-малки, по-лесно управляеми групи, тъй като рибките растат. Два 20-литрови аквариума обикновено са достатъчни за израстването на повечето тетри до продаваем размер, но някои видове изискват няколко.
Както можете да видите, нито една от тези десет точки не е трудно да се изпълни. Това са прости за разбиране аквариумни техники, а когато се комбинират, може да добавят нов и приятен аспект към вашето аквариумно хоби. Тогава вие също ще се класирате сред "елита" на аквариумистите.
/ превод HSL /
