Както се очертава всеки ден ще ставаме рано, за да успеем да видим колкото се може повече. Ще се наспим като се върнем в България.Това е!
Днешния ден започва с търчане към гарата. В 9:10 тръгва експресният влак до мъничкия град Нико. Двупосочният билет излиза 2600 йени, което не е никак много на фона на високите цени на транспорта в Япония.
В 11:22 точно по разписание влакът ни стовари на гарата в Нико.
Самата гара е симпатична триъгълна постройка, а гаровият площад, освен спирка на автобуси, е и нещо като център на градчето.
Докато се ориентираме и нашият автобус тръгва. Решаваме, че ще походим пеша, а и без това трябваше да намерим екскурзовода-доброволец, с който Марто имаше уговорка да ни придружава в Нико.
Цялата група тръгва по централния булевард по посока туристическия център и най-вече храмовете.
С голямо любопитство минавам покрай гаража на противопожарната служба.
Наскоро в София се случи така, че запалиха една кола до нашия блок. На фона на пожарната от 60-те години, която дойде да я загаси, тези ми изглеждат като от научнофантастичен филм.
До туристическия информационен център, където ни чакаше местен екскурзовод-доброволец, походихме едва десетина минути пеша. Облаците, обаче, бяха по-бързи от нас. Покриха почти цялото небе и както допреди малко грееше слънце, така сега ми се струваше, че целия небосвод ще се стовари с грохот върху нас.
А понеже с вас си имаме приказка за детайлите - да сте виждали подобно нещо в България? Куче се разхожда в количка!
Аз имах съвсем различна представа за целта на кучешките разходки, но при японците това не беше изолиран случай. По-нататък, по време на нашия престой, видяхме и други такива ... ентусиасти.
Японката, която ни чакаше, се оказа симпатична и говореща английски малко по-добре от останалите. Името й е Ишихара Кайоко. Има си собствен бизнес – снабдява магазините в Нико със сладкарски изделия, които изкупува от производители. Очевидно й остава свободно време да показва с гордост на туристите забележителностите на Нико.
Тръгваме към археологическата част на Нико – паметник на ЮНЕСКО от 1999 г. Минаваме покрай един от най-старите хотели в Япония (Nikko Kanaya), в който даже Айнщайн бил отсядал, за да стигнем до началната точка за разглеждане на историческите забележителности. Това е интересен старинен мост, за който си има цяла история.
През 766 г. монах на име Шодо (Shodo), пътувайки из страната, минал от тук и стигнал до голямата пълноводна река Дая. Както и да се опитвал, не успял да премине на другия бряг. Молитвата му към Буда, в когото той вярвал, дала резултат. На помощ дошли две големи змии – едната червена, а другата зелена. Те се оплели и направили мост, по който монахът преминал. Този мост Шодо нарекъл змийски. В днешни дни будистите го считат за свещен.
Реката от своя страна е добре опазена от замърсявания и водите й са кристално чисти.
Тръгваме по пътя на Шодо към планината. Целта е да стигнем до комплекс от храмове и постройки, които монахът и неговите последователи през годините построили и поддържали.
Минаваме покрай къщите на охраната и стигаме до статуята на Шодо, човекът, построил първия храм в Нико, основоположникът на това свято място.
Будисткият монах
Шодо Шонин е започнал религиозната си дейност в планините Нико, считани още от древни времена за свещени, като е построил храм, наречен
Рино-джи през 766 г. Последван е от втори –
Чузен-джи през 784 г. Селището в планината Нико се е развило около тези два храма. Шинтоисткият храм
Нико Тошо-гу е завършен през 1617 г. и е станал основно място за посещение през Едо периода. Познат е като мястото, на което е погребан прочутият японски шогун
Токугава Йеасу. По това време са построени много нови пътища, които да улесняват достъпа до града. Храмовете Нико
Тошо-гу, Футарасан и Рино-джи формират в днешни дни обекта „Светилища и храмове на Нико”, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Стотина метра след статуята стигаме до голям храм, покрит за реставрация – именно това е Rinno-ji. Японците така работят – покриват всичко и отвън не се виждат никакви строителни дейности. Може, обаче, да се влиза, но това ще направим на връщане.
Ще изпреваря малко събитията и ще покажа все пак какво има вътре и как се работи като използвам една снимка на Нели и Камен. Аз такава нямам.
Кайоко (предполагам, че това е малкото й име) се спря отпред, за да ни разкаже малко исторически факти. Беше подготвена със снимки и материали.
Животът на
ТОКУГАВА ЙЕАСУ протича в постоянни битки, преговори, интриги... От малък е въвлечен в многобройни игри за власт и влияние. Животът му протича в условията на една разединена и раздирана от вътрешни конфликти и войни страна. Строг и справедлив, безсърдечен и груб, Йеасу не прощава измяна, но и не оставя невъзнаградена лоялност. Винаги в точния момент на правилното място, той получава титлата шогун от императора през 1603 г. и става основател и пръв шогун на шогуната Токугава, който обединява и управлява Япония чак до 1868 г. Този период в историята на страната е наречен Едо, т.к. Йеасу премества столицата в град Едо (днес Токио). Йеасу управлява едва 2 години, след което преотстъпва властта на сина си, но остава най-могъщата личност в страната. След смъртта му през 1616 г. е погребан в храм Тошо-гу в Нико. След него в продължение на повече от 200 г. в страната цари мир, а неговите наследници определят бъдещето й, ръководени от принципите на самураите.
Философията на живота според Токугава Йеасу:- Животът на човека е като да вървиш по дълъг път с тежък товар на гърба си.
- Бъди търпелив!
- Ако приемеш неудобството като нормално състояние, никога няма да се почувстваш неудовлетворен.
- Ако амбициозните ти желания те подтискат, помисли за дните на крайни лишения през които си минал.
- Запомни, че прошката е основа на вечния просперитет, а гневът е твой враг.
- Ще страдаш силно, ако знаеш единствено какво е да печелиш и не знаеш какво е да загубиш.
- Обвинявай себе си, а не другите.
- Недоимъкът е по-ценен от охолството.Тази философия Йеасу е оставил като завет към поколенията след него. Трудно ми беше да преведа текст с толкова дълбок смисъл, но се надявам да се разбира и да ви харесват мъдрите принципи, които този велик човек ни е завещал.
От Рино-джи излизаме на алеята Омоте-Сандо.
По алеята стигаме до стъпала, направени по правилата на перспективата. Колкото са по-близо са по-ниски и по-широки. Колкото са по-далеч са по-високи и по-тесни. На всяко стъпало можели да стъпят 100 войника от армията на шогуна. До стъпалата се вижда фамилния знак на Hollyhook от фамилията Токугава.
Насочваме се към основния храм – Тошо-гу (Tosho-gu Shrine). Точно пред входа екскурзоводката ни показва камък, който служел за предсказване на времето – колкото по-голяма била разликата в цвета между двете му половини, толкова по-лошо ще е то.
Пред основната врата на храмовия комплекс – Омотемон, има голямо пространство, изпълнено предимно с млади хора, дошли на организирано посещение тук.
Интересна тук е пагодата, висока 36 м, наречена Five Storied Pagoda и построена през 1650 г.
Според Кайоко тя не е била разрушавана, а съм чел, че е била изгорена през 1815 г. и построена отново през 1818 г. Истината е някъде там...
Искам да отбележа, че в Япония почти всички исторически сгради са били разрушавани или опожарявани, а впоследствие възстановявани. Може би една от причините, освен многото войни, е че всичко са правели от дърво, което е леснозапалимо.
Петте нива на пагодата са Земя, Вода, Огън, Вятър и Рай. Всяко от тях си има символично значение и обяснение, което аз не мога да дам.
От пагодата към храма води една каменна шинтоистка тории (врата) и още една будистка с фигури на 82 животни и двама сърдити пазачи, които плашат лошите духове. Тук късат билетчетата.
Интересно, но гледайки животните по вратата, японката ни каза, че изображението на ягуар всъщност е грешно. Преди 400 години са считали, че ягуарът е женски тигър. Това не съм снимал, но снимах изображенията на слон върху първата постройка след входа. Това е първият свещен склад.
Видът на слона е малко странен, защото художникът никога не е виждал подобно животно. Просто е чувал, че го има и е слушал разкази как изглежда. Затова е наречен въображаем слон.
Навлизаме в храмовия комплекс, където е пълно с хора от всякакви възрасти. Мартин пак съобрази добре да дойдем в делничен ден, защото през уикенда вероятно нямаше да можем да се разминем от народ. Първите постройки са три свещени склада. Единият е със слоновете, а това е средният.
Спираме се пред стара дървена сграда, която изглежда красиво, но нямаше да забележа нещо твърде интересно, ако нашата японска водачка не ни беше обърнала специално внимание.
Първо уточнявам, че това е свещената конюшня на шогуна и понякога вътре има бял кон. Този път нямаше. По корниза на постройката има релефни изображения на маймуни в най-различни пози. Те пазели конете, но освен това в поредицата от миниатюри от дърворезба е изобразен цикъла на живота.
1. Майка-маймуна гледа някъде в бъдещето, а детето, което току-що се е родило, я гледа с доверие.
2. Много популярната „Не виждам, не чувам, не говоря” символизира, че докато сме малки деца не знаем нищо за света около нас. Друго тълкувание е, че маймуните не чуват, не виждат и не говорят на дявола, т.е. символизират добрите мисли, реч и действия.
3. Следващата – размисли за бъдещето.
4. Следва символ за голяма амбиция – погледа нагоре.
5. Приятелството – една разочарована маймуна е окуражавана от приятел.
6. Една маймуна с любопитство разглежда света, а другата е загрижена за нея.
7. Стигаме до момента на създаване на семейство – женитба.
8. Последната маймуна е бременна и след нея се ражда живот. Връщаме се на първата картина.
Следващата снимка е често показвана, когато става дума за Нико.
Преди да влезе в храма, вярващия се измива по специална процедура.
Кайоко разясни на Нели какво трябва да прави с водата.
След това се насочваме към стълбите към същинската порта.
Вратата, през която се влиза към храма Тошо-гу е наречена Йомеймон на една от дванадесетте врати в Императорския дворец в Киото, която носи същото име. Украсена е с 500 скултури, а нейната изящност може да накара човек да я съзерцава цял ден.
Преди да премина съм длъжен да погледна назад и да снимам. В дъното се вижда свещената конюшня и тории вратата, през която минават поклонниците.
Отново преди да влезем през портата Йомеймон съм длъжен да разгледам изящните структури отляво и отдясно.
Част от конструкцията на вратата са стражите. Ето и един от тях.
Намираме се във вътрешния двор на Tosho-gu Shrine (шинтоисткия храм Тошо-гу). Отново вратата Йомеймон, както и останалите постройки привличат вниманието с изящността си.
Петък е и навалицата е съвсем умерена. През уикенда е ужас. Спокойно може да се обиколи наоколо и даже да се направят снимки. Моите нещо не се получават добре – хем е усойно и леко тъмно, хем небето е облачно и не дава топлина на цветовете. Надявам се все пак да става ясно на какво красиво място се намираме.
Вляво е самият храм, а се влиза през малката постройка в средата на следващата снимка.
При влизането се събуват обувките и получавам като бонус специално предупреждение, че вътре не се снима. То пък да имаше нещо кой знае какво за снимане... Красивите неща са отвън.
Основната врата е всъщност много красива, но в реставрация. През нея е влизал само шогунът и високопоставени особи.
Отвътре се вижда още по-добре за каква великолепна изработка става дума. Снимам отвътре, но с обектива навън, така че не ме изгониха. Нямаше да е така, ако се бях обърнал да снимам в обратната посока.
Основният храм се състои от 3 стаи (части):
- Светилище – Светът на боговете. Не се влиза.
- Каменна стая – преход.
- Стая за преклонение – Светът на хората. Тук поклонниците се молят.
Гробницата на Токугава Йеасу е някъде зад самия храм и е най-свещеното място в Нико. Наистина, Йеасу е човекът обединил нацията и създал държавата Япония. Нормално е да бъде изключително почитан.
От дума на дума установихме с японската ни екскурзоводка, че имаме общ интерес към играта Го. Оказа се, че тя е била шампионка на колежа си, но никога не е успяла да победи баща си, починал преди 10 години. За сметка на това 20-годишния й син вече е доста силен играч, по-добър от нея. Стана дума, че Го освен логическа и стратегическа игра е изкуство и философия. Практикува се от милиони японци.
Последното, което видяхме тук, е храмът на ревящия дракон – Yakusido.
Вътре също беше забранено за снимане. Идеята е, че при определени звуци, които монах възпроизвежда, се чува нещо като рев на дракон, предизвикан от акустиката на постройката.
Отвън, обаче, няма проблем да си снимаме каквото поискаме. Следващата постройчица е красива и с неясна за мен функция. Има си и много ефектна дървена врата.
На излизане обръщам внимание на трите постройки, за които споменах, че са свещените складове.
Отляво надясно имената им са съответно Камиджинко, Накаджинко и Шимоджинко. В дъното до дървото е обществената тоалетна Сайджо. В Камиджинко се съхраняват 1200 костюма за самураи, използвани за пролетния и есенния фестивал в Нико.
След като разгледахме Tosho-gu Shrine, се разделяме с нашата местна водачка Кайоко и продължаваме сами. Жената си има някакви нейни ангажименти.
Следва разглеждане на Futarasan Shrine и Rinnoji Temple (Taiyuin). Искам само да отбележа, че Shrine наричат шинтоистките храмове, а Temple са будистките.
Тръгваме по широка алея в посока Футарасан.
Типичната тории маркира, че храмът е шинтоистки.
На влизане във Футарасан се минава 2 пъти през този венец, следвайки траекторията на цифрата 8.
Отново мястото за измиване, което пропускаме по християнски.
По пътеката към касата за билети и самия храм.
Виждате ли буренцата за саке в дъното? Монасите явно не остават жадни.
Стигаме и до самия храм Футарасан, в който не се влиза. Убеден съм, че отвън е по-красив, отколкото отвътре.
Една интересна дървена постройка предлага предизвикателство на всеки турист.
Всеки може да опита уменията и късмета си като се опита да хвърли и вкара 3 въжени ринга в стърчащите стойки. Аз се справих само с последния.
Не ми е ясно какво точно означава всичко това, но във всеки случай докато се усетим, Руди хвана трите и ги наниза един след друг, все едно по цял ден прави само това! Всички му ръкопляскаха заслужено.
Ето една млада поклонничка във Футарасан:
Напускаме този комплекс и се отправяме към следващия и последен – Rinno-ji Taiyuin.
Касата за билети и входна врата към поредния храмов комплекс. Тук има вълшебни пейки, на които си дадохме почивка, докато изчакваме Руди и Руди (Радослав и Радослава), които явно някъде сме изгубили. Докато даваме почивка на краката си от дългото ходене пеша, Марто успя да открие изостаналите двама членове на групата и продължихме програмата.
Отново преди влизане в храма – място за измиване.
Изворната вода достига до ритуалното място чрез нарочно направена система от улеи.
Риноджи Тайюин е построен като мавзолей на Йемитсу, третия шогун от династията Токугава и внук на Йеасу. Построен е по подобие на Тошо-гу, но умишлено е направен по-скромно. Комбинираният ни билет за посещение важи и тук.
На входа отново има специфичните кули и страшните пазачи, които трябва да пазят мястото от злите духове.
Малко снимки от мястото без коментар. Обикалям и се опитвам да запечатам типичното.
Насочвам се към изхода. Това е, което видях тук.
На пейките при касата за билети се събираме отново и по алеята през гората се насочваме към началната точка – моста ...
Свещеният мост (Шинкьо) вече е затворен. Минаваме покрай него и си отделяме 5-10 минути за снимки.
Това е един от трите най-красиви моста в Япония. Това, което виждаме в наши дни е реконструкция, разбира се.
При по-ниска скорост на снимане и подходящо подпиране на фотоапарата върху парапета на моста получавам ефекта „река от мляко”.
Започва да се свечерява, върпеки, че е рано. Виновни за това са и облаците в небето.
Цялата група се пръсва по тротоарите и различните магазинчета за хранителни стоки и сувенири. Общата цел, обаче, е да хванем влака към Токио в 17 часа.
Попътно минаваме покрай кметството на Нико.
След общо около 12 км разходка из културно-историческата част на Нико точно в 16:59 си хващаме обратния влак за Токио.
Пристигаме в 19:20 часа и решаваме, че точно сега е най-удобният момент да посетим най-високата постройка в Япония – Tokyo SkyTree Tower (634 м). Съвсем нова е - завършена през май 2012 г. Тя също така се явява най-високата кула в света и е на второ място сред построените от човек структури като отстъпва единствено на Бурш Халифа в Дубай.
Това е предимството на малките групи – решихме и тръгнахме. От гарата в Асакуса до кулата си хващаме влак за една спирка и слизаме на Tokyo SkyTree Station.
В последния момент забелязвам, че новооткрития комплекс с кулата притежава още нещо, което за мен представлява по-голям интерес – аквариумът Sumida, кръстен на реката, която минава в този район на града. Уговорихме си среща след час и аз поех към аквариума, а останалите към кулата, за да наблюдават нощния град.
Купих си може би последния билет за деня, тъй като точно след мен затвориха касата. Останах изключително доволен от избора си! Тук по един модерен и невероятно естетичен начин са показани на неголяма площ едни от най-интересните водни обитатели.
Ето това, например, е най-големия за момента в света аквариум, създаден от известния японски майстор по оформление на аквариуми Такаши Амано. Стилът, който той въвежда се нарича „Natural aquarium”, в превод “естествен” аквариум. Целта е създадения подводен пейзаж да наподобява максимално естествена среда.
Един час е достатъчно време, за да успея набързо да разгледам почти всичко.
Огромни аквариуми с коралови рифове, биотопи на японските морета, различни видове медузи, пингвини и тюлени и доста други красиви и любопитни животни. Лаборатория показва каква е дейността и грижата по развъждане и поддържане на това биоразнообразие в изкуствена среда. Има и детска морска академия.
Излязох и се отправих към мястото на срещата. Нямаше никой. Явно още не бяха слезли от кулата и това бе добре дошло, за да се разходя наоколо и да направя някоя и друга вечерна снимка.
Входът за кулата и гледка към булеварда под нея.
Събрахме се и се отправихме обратно към гарата за една спирка до нашата станция. Може и да не е голямо разстоянието, но билетчето в едната посока си е 160 йени.
На път към хотела се отбихме да поснимаме отново най-стария будистки храм в Япония – Sensoji. Този път, за късмет, без да ни вали дъжд.
Минавам последователно през първата и втората порта, стигам до самия храм и накрая снимам и пагодата.
В стаята на хотела си стегнахме багажа за следващия ден, в който напускаме Токио. Ще се върнем отново, но след около седмица и в друг хотел, в различен квартал. Така че, сбогом Асакуса, но довиждане Токио!
