AQUAPORTAL.BG - акваристика, аквариумни рибки, аквариумни растения и всичко останало!

Други => Фотография => Фоторепортажи => Темата е започната от: Stas на сряда, 25 декември 2013 г., 23:42 ч.

Заглавие: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 25 декември 2013 г., 23:42 ч.
ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
(19.10.2013 – 20.11.2013)

“Безспорно, пътуването е нещо повече от разглеждане на забележителности. То е промяната, която настъпва, дълбока и постоянна, промяна в представите за живота.”
Мириам Биърд.


Благодаря на Милена, Марто, Жанета, Весела и Веско за това, че ми позволиха да използвам някои техни снимки за тази публикация. Сам не бих могъл да обхвана достатъчно добре този незабравим месец. Благодаря и на всички, с които имах удоволствието да пътувам заедно за страхотната компания, преживяните усещания и споделената красота.



---


ОТНОВО НА ПЪТ

Мина половин година от последното ми пътешествие до Перу. Точно успях да завърша пътеписа и тръгвам отново на път. Добре се получи, защото когато започнат да се натрупват емоции една след друга, писането по подразбиране остава на заден план. Някакси не е коректно да оставя вас, всичките мои приятели, встрани от вълната на впечатленията. Знам, че някои не се интересуват, други просто не намират време за четене в забързаното си ежедневие, но има една част, които чакат с нетърпение всеки написан ред и публикувана снимка. Именно за последните ще се потрудя да напиша следващите редове и ще се опитам да ви потопя в обаянието на Индокитай.

Тръгваме от София с група приятели през най-актуалния напоследък изход – Терминал 2. У нас е есен, но сме подготвени, че отиваме на топло. На много топло. А дали наистина е така?

Катарските авиолинии винаги правят връзка между полетите си в Доха. Това е междинната ни спирка на път за Банкок. За съжаление все още не са си пуснали в експлоатация новото летище – закъснението им е вече повече от година. Поради това отново нощуваме на неудобния им стар терминал. На всичкото отгоре нощем на техните климатици човек може да пукне от студ.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/001_2481.JPG)

Нещо не ме лови сън и слава богу, че си нося лаптопа. Намирам си местенце, където има електричество за зареждане на телефон и компютър, както и интернет връзка. Какво друго му трябва на човек...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/002_2480.JPG)

Е, щях да разбера какво друго, но няколко дни по-късно. Самолетът от Доха до Банкок е може би вторият най-голям след А380, а именно – Боинг 777-300. Катарският вариант на интериора е много просторен и комфортен.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/003_2485.JPG)

Летял съм с какви ли не самолети, но с най-новия Боинг Дриймлайнер все още не. На пистата в Доха за пръв път го виждам на живо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/004_2487.JPG)

Излитаме по светло и за пръв път имам възможност да видя Доха от птичи поглед. Предната година имахме цял ден сититур на града, но от високо изглежда някакси различно – като макет.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/005_2493.JPG)

Кацаме на летището в Банкок със сложното за произнасяне име – Суварнабуми (Suvarnabhumi).

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/006_2499.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/007_2505.JPG)

Почти нищо не се вижда от града, защото пристигаме по тъмно. Настаняваме се в хотела и си уговаряме среща час по-късно, за да отидем на бар. Така се почва в този град, с баровете!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/008_2507.JPG)
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 25 декември 2013 г., 23:50 ч.
ЕДНА ПЪРВА ВЕЧЕР В БАНКОК

Като споменавам бар, тези които ме познават ще се запитат какво ли ще прави Стас на такова място... Е да, но този бар не е като другите. Намира се в многофункционалната сграда Лебуа (Lebua) и го наричат Скайбар.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/009_2512.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/010_2540.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/011_2524.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/012_2515.JPG)

Може би се досещате. За да влезем в бара, се качваме с асансьор на 64-ия етаж на сградата. Това е най-високият бар на открито в света, а сградата е третата по височина в Тайланд. Сега ще ви кажа и какво правя там. Пих един мегаскъп фреш от ананас, но не това е основното.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/013_2528.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/014_2546.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/015_2547.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/016_2534.JPG)

Истинското предизвикателство е да снимаш нощен Банкок от високо. За целта на покрива има направени специални площадки за посетителите. И тъй като не си нося статива, постоянно търся удобни парапети за подпиране на тежкия фотоапарат.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/017_2551.JPG)

Градската магистрала и река Чао Прая от 64-ия етаж...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/018_2520.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/019_2521.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/020_2543.JPG)

Скайбар работи до 01:00, а за тези, които пристигат току що в Тайланд, времето за сън все още не е дошло. Какво ще правим? Ами ще ходим да ядем! Къде? Предложението е Сой Каубой, каквото и да значи това. (После разбрах, че „сой” на тайландски е пряка на главен булевард.)

Какво точно представлява Сой Каубой? Най-добре се вижда от снимките.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/021_2561.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/022_2554.JPG)

Уличка с безброй неонови надписи на двустранно разположените барове. Пред всяко заведение момичета с оскъдно облекло чакат ... клиенти.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/023_2564.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/024_2568.JPG)

Някой от екскурзоводите по-късно обясни, че момичетата на улицата са по на 15-17 години. Обикновено не са тайландки, а търсещи препитание пришълки от Камбоджа, Лаос и Мианмар. Не знам как се разбират с полицията, но не случайно Тайланд е известен със специалния си туризъм.

Баровете могат да бъдат и подвижни – предлага се пиене направо на тротоара.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/025_2572.JPG)

Сядаме да вечеряме около 2:00 часа през нощта в един италиански ресторант, а след това с триста зора си хващаме такси към хотела. В 3:00 часа булевардът е задръстен с таксита и е голяма рядкост да успееш да хванеш някое празно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/026_2569.JPG)

След страшни пазарлъци с таксиметровите шофьори успяваме да се приберем в хотела. Таксиджиите в Тайланд са много кофти типове – като видят чужденец и обявяват двойни, тройни и четворни цени за курс и не желаят да си пускат таксиметровия апарат. Човек трябва да разполага с голямо търпение, за да намери някой честен шофьор.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 25 декември 2013 г., 23:54 ч.
ПРОВИНЦИЯ НАКОН ПАТОМ

На следващата сутрин стягаме багажа, закусваме и се срещаме в 8:50 на рецепцията на хотела. Тръгваме с два луксозни минивана към съседната провинция – Након Патом.

Да излезеш от Банкок може да отнеме между 1 и 2 часа. Имаме късмет, че трафика не е много натоварен. Минаваме покрай Байоке II – най-високата сграда в Тайланд (85 етажа) и излизаме на нещо като магистрала. Малко по-нататък другата лента на пътя бе окупирана от велошествие в продължение на 10-15 км.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/027MIL0062.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/028_2582.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/029_2583.JPG)

Град Након Патом е столица на едноименната провинция. Може да се каже, че в момента, в който се измъкнеш от Банкок и пристигаш. Близо е.

Какво ли може да правим тук, освен да разгледаме някой храм? Е, в случая забележителността е ступа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/030_2640.JPG)

Ват Прапатом Чеди е най-високата ступа в света. Върхът й се издига на 127 метра. Около входа има места за молитви и благословия.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/031_2588.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/032_2593.JPG)

Оригиналната ступа, която се е намирала на това място е от VI век. През XI век кхмерите превземат града и крал Сирияварман I от Ангкор построява тяхна. След тях същото правят и бирманците. Най-накрая сиамският крал Рама IV възстановява ступата и я построява в съвременния й вид и размери. Работата е завършена от неговия наследник Рама V през 1870 г., две години след смъртта на Рама IV.

Ступите по принцип са хранилища на реликви на Буда и в тях не се влиза, но можете да ги обикаляте боси колкото си искате!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/033MIL0099.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/034_5243.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/035_2595.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/036_2602.JPG)

Вижда се силно китайско влияние в архитектурата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/037_2607.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/038_2610.JPG)

Ние влязохме от задния вход, но на централния има голяма статуя на Буда, а малко по-нататък, в отделна постройка, има още една статуя – на полегнал Буда.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/039_2615.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/040_2626.JPG)

Интересни са купите, в които хората вървят и пускат дребни монети. Взимаш в началото една шепа и започваш търпеливо да обхождаш 108-те панички... Това число е свещено за будистите. Самите цифри в него значат: 1 – нещо, 0 – нищо, а 8 – безкрайност. Свързано е със различни притчи за Буда , в които му задават 108 въпроса, а той отговаря със 108 мъдрости. Храмовете често имат по 108 стъпала, леглата в манастирите са по 108 и т.н. В нашия случай с купите – ако имаш търпението да обходиш всичките, вече си на по-високо ниво. А ако имаш късмета да ти стигнат монетите – ехеее! Да не говорим какъв късметлия си, ако си грабнал с шепата си точно 108 монети...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/041VES5362.JPG)

Монашеските жилища:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/042_2631.JPG)

Величествената ступа още веднъж:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/043_2632.JPG)

На излизане отново минавам покрай молещи се будисти.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/044_2639.JPG)

Отвън има пазар, до който ни чакат минивановете.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/045_2585.JPG)

На пазарчето виждаме много нови за нас неща, които вероятно тепърва ще срещаме всеки ден. Е, някои не са нови, но има какво да привлече вниманието на любопитни пътешественици като нас.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/046_2586.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/047_2587.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/048_2641.JPG)

След като видяхме помело, ориз в бамбук и ароматни пилешки шишчета, дойде моментът да ги пробваме на вкус. Започваме с кокос за пиене на цена 1 лв./брой. Има два вида, избрахме единия.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/049_2645.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/050_2648.JPG)

Продължаваме с ориза, който не се хареса на всички, но Весо изглежда ще изяде и бамбука!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/051_2647.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/052_2652.JPG)

Покрай разнасящите се аромати се измъкваме от пазара и се качваме във вановете, за да продължим към следващата провинция – Канчанабури.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 25 декември 2013 г., 23:59 ч.
КАНЧАНАБУРИ

Мисля, че все още не съм споменал коя е крайната ни цел за деня. Човек се разсейва понякога и пропуска. И така, да поясня, отиваме на север от Банкок към джунглата в район Канчанабури. Преди това спираме в едноименната столица на провинцията, за да разгледаме някои любопитности.

Първото място е Железопътния музей, който се намира точно срещу мемориал на повече 3000 холандски военослужещи, загинали като затворници по време на строежа на Бирманската железница в периода 1942 – 1945 г., наречена още „Железницата на смъртта”.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/053_2657.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/054MIL0118.JPG)

Тъй като в музея снимането е забранено, с две думи ще кажа за какво става дума. По стар британски проект, по време на войната, японските военни решили да построят железница, която да прекосява Индокитай и да спестява опасния и дълъг път за превозване на провизии, войски и оръжия по море. Реализацията е била толкова тежка, условията за работа толкова непосилни, че единствената възможност да се осъществи е била с жертвата на много жива сила. Естествено, решили да използват местно население и затворници. Дългото 415 километра трасе през джунглата започнали да строят едновременно от две страни като строяли мостове и изсичали скали на ръка при 14-15 часа работни смени. В памет на многото загинали работници от недохранване, преумора и болести е направен този музей. Около 20% от общо около 250 000 азиатски работници и 60 000 австралийски, британски, холандски и американски военнопленници, ангажирани в строежа, не доживели да се върнат по домовете си.

След разглеждането на музея се налага да сменим долари в града, защото през следващите няколко дни в джунглата, обменни бюра няма да намерим. Забравих да кажа, че в Тайланд всичко се пазарува в местна валута – тайландски бат. Двадесет бата са 0,95 лв., което си е приблизително 1 лв.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/055_2668.JPG)

Точно до обменното бюро се вижда японски влак от Втората световна война.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/056_2670.JPG)

До влака един мързелив тайландец си спи до малкото леопардче... Тутакси го събуждаме за снимки с милото коте.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/057VES0367.jpg)

Оттук до Моста над река Куай стигаме за минути. Там си харесваме един „плаващ” ресторант и сядаме да обядваме като през цялото време пред очите ни е гледката на реката с известния от едноименния филм мост.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/058_2745.JPG)

Ресторантът е направен върху нещо като понтони...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/059_5246.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/060_2677.JPG)

Поръчваме си различни тайландски специалитети. Това е първият ни сблъсък с местната кухня и бира. Нуждаем се от повечко разяснения.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/061_2694.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/062MIL0141.JPG)

Разнообразието от местна бира най-често се свежда до Чанг и Синга.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/063_2696.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/064_2697.JPG)

За храната, обаче, изборът е голям. Всякакви речни и морски специалитети, жабешки бутчета и ястия с ориз... Всички са сготвени с тайландски подправки, включващи много често кориандър...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/065_2711.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/066_2708.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/067_2706.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/068_2712.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/069_2713.JPG)

След обяда следва разходка по моста до другия бряг на реката. Гледките на залез слънце са прекрасни и цветовете много наситени.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/070_2734.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/071_5245.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/072_2743.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/073_2750.JPG)

Мостът и линията са част от „Железницата на смъртта”, известен участък от която е реновиран и е в експлоатация. Малко преди 16 часа минава влак. Към 17:20 минава и последния.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/074_2700.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/075_2776.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/076_2778.JPG)

От другата страна на реката има храм и чудесни условия за снимане.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/077_2765.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/078_2762.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/079_2764.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/080_2767.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/081_2748.JPG)

Брегът на река Куай при Канчанабури става великолепен преди слънцето да се скрие.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/082_5244.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/083_2784.JPG)

Местните много разчитат на туристите, за да изкарат пари. Не е скъпо, а има интересни ръчноизработени украшения.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/084_2785.JPG)

Остава да се качим отново на вановете и да се отправим към нашето място за усамотение и релакс в джунглата.

Пристигаме след около час в непрогледен мрак. Оказва се, че мястото на което ще спим е комплекс от рецепция и бунгала, пръснати в околната гора. Има лампи по пътеките, така че не е страшно. Още от рецепцията ни правят впечатление страхотните дизайнерски мебели – маси, столове от цели парчета дърво... Стаите – впечатляващи и всяка с различно оформление, но в рамките на цялостната дизайнерска концепция.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/085_2786.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/086_2794.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/087_2796.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/088_2798.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/089_2799.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/090_2802.JPG)

Час по-късно се срещаме край басейна за разпускане. Любезните ни домакини ни предлагат прясна риба за вечеря, ориз, фрешове, бира... Мисля, че сме попаднали в Рая!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/091_2808.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/092_2812.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/093_2816.JPG)

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Виолета на четвъртък, 26 декември 2013 г., 22:57 ч.
Леко в телеграфен стил този път. Не съм сигурна, че си прав да показваш повече снимки и да пишеш по-малко, аз предпочирам и да чета. Изумена съм от мебелите в бунгалата, определено е много необичайно и много красиво. А каква е рибата в чинията на последната снимка?
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: danidi на четвъртък, 26 декември 2013 г., 23:23 ч.
Със тези страхотни снимки и аз си направих една екскурзия до Тайланд и Камбоджа. СУПЕР. :up: :up: :up:
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на петък, 27 декември 2013 г., 01:58 ч.
Даниди, още си в самото начало. Следи темата и ще видиш интересни места и хора.

Вили, първо мислех, че е снапер, но Уин, нашият домакин ми каза, че ходи преди обяд на пазар за прясна риба и явно е нещо, което ловят в река Куай. Значи трябва да е сладководна. Много вкусно я приготвят. Всяка вечер поне половината от групата ядяхме такава риба. Като добавиш ориз и за пиене фреш от диня или ананас и вечерята си става супер.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 29 декември 2013 г., 20:33 ч.
ВОДОПАДИТЕ ЕРАУАН

Предната вечер стигнах до откритието, че мястото на което сме попаднали в тайландската джунгла е райско. Оригинално обзаведените бунгала дори могат да минат за луксозни. Имаме си топла вода, масивни дървени мебели-уникати, климатици, вентилатори, кана за вода и кафе, просторни помещения, кърпи, еко сапун и еко шампоан... Всичко е еко. Даже и домашни насекоми си имаме от време на време. Аз намерих огромна стоножка в мивката, някой намери скорпион, а друг мишка във ваната... Но нали сме сред природата, та и това минават за еко находки.

Собственичката на хотела се оказа, че е член на кралското семейство. Съпругът й е внук на крал Рама V. Комплексът от бунгала е бил направен, за да си почиват на спокойствие и да си канят гости. Явно е имала възможност и е събирала или направо поръчвала да й изработват дървените и каменните маси, столове и пейки, с които е обзаведен целия комплекс. Самата тя идва рядко, но вместо нея това място управлява и стопанисва изключително приятния и интелигентен тайландец Уин.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/094_5541.JPG)

Уин живее наблизо и говори чудесно английски. Учил го е сам. Работи за знатната дама от много години. Само веднъж за една година е опитал да поработи за повече пари в Патая, но съпругата му го помолила да се върне при нея и децата и сега отново е тук.

Къщичките, пръснати из гората са 23 на брой, но никога не ги дават всичките накуп. Винаги оставят резерва. В нашия случай повече от половината останаха празни, за да не ни притеснявали други хора, докато си почиваме. Всяка изглежда различно и са свързани с пътеки. На рецепцията даже има велосипеди за по-бързо придвижване.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/095_2821.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/096_2824.JPG)

Сенчесто е и жегата не ни тормози. Даже нощем се завиваме, което на фона на температурите в Тайланд е странно. От всички страни ни заобикаля гора и усещането за свобода е страхотно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/097MIL0731.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/098MIL0740.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/099MIL0741.JPG)

Сутрин Уин ни предлага два варианта закуски – американска и тайландска. Ако човек е гладен ще му допаднат и двата вида. Някои от нас, които не са свикнали да ядат рано, помолиха за фреш вместо храна и го получиха.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/100_2826.JPG)

Дните в джунглата, обаче, не са предвидени за лежане. Имаме си планирани развлечения за цялата светла част от денонощието. Качваме се на два високопроходими пътнически пикапа и тръгваме към водопадите ЕРАУАН.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/101_2834.JPG)

По пътя пресичаме река и спираме за снимки. Реката се казва Куай Яй.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/102_2841.JPG)

Река Куай в действителност няма. Има Куай Яй (тази) и Куай Ной, на която се намира хотела и плаващия ресторант, в който обядвахме предния ден. При град Канчанабури двете се събират в река с име Ме Клонг, която се влива на свой ред в Тайландския залив.

Нашата цел е доста популярно туристическо място и посещението е добре да става по-рано сутрин, преди туристите от Банкок да са пристигнали с огромните автобуси.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/103_2850.JPG)

Национален парк ЕРАУАН е забележителен най-вече с водопадите си, които са обособени на 7 стъпки или нива. Природата е не по-малка атракция, както и животинският свят.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/104_2852.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/105_2864.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/106MIL0246.JPG)

По маркирана пътека вървим срещу течението на реката и последователно минаваме първото и второто стъпало на водопадите. Разстоянията между тях са приблизително от 200 до 500 метра.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/107_2867.JPG)

Във водата има риби, а по дърветата маймуни. Другите животни са се изпокрили от хората.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/108_5254.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/109_5272.JPG)

Колкото по-навътре и нагоре стигаме, толкова изкачването става по-трудно. Ще спрем на петото ниво, защото по предварителна информация до шестото и седмото се стига доста по-бавно, по-трудно, а на финала се изискват и катерачески умения.

Междувременно минаваме покрай третата и четвъртата стъпки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/110_2877.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/111_2889.JPG)

До петото стъпало или ниво стигаме за около час. То е най-красиво, а все още не е и пренаселено.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/112_2900.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/113_2895.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/114_2894.JPG)

Събличаме се по бански и внимателно влизаме във водата. Вниманието е заради множеството камъни. Водата, както се вижда, изглежда много приятна за плуване. Изненадата, която се крие под повърхността са рибите. Застанеш ли за малко на място без да се движиш и веднага започват да ти кълват краката и да ти ядат умрелите епителни клетки. Попаднахме на безплатни фиш-спа процедури! Не всеки ги приема спокойно. Не знам защо хората изпитват такъв страх от рибите – та това тук не са пирани. А и да бяха – в Перу видяхме, че не са страшни.

Другата екстра на водопада е функцията „джакузи”. На снимките водата може да изглежда като мляко, но не – вода си е! И не, не сме в Рая, а в Тайландската джунгла.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/115_2911.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/116_2913.JPG)

И... това не са ангели! Само приличат на такива.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/117_5285.JPG)

А това пък не са дяволи, а някакви страхливи покорители на водопади.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/118_5318.JPG)

Мястото започна да се пълни с народ и е време да го освободим. Не защото не можем цял ден да се киснем, а просто имаме и други планове, които са свързани с часове.

До паркинга стигаме за по-малко от час. Там хапваме по нещо за обяд и се качваме отново на пикапите.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 29 декември 2013 г., 20:40 ч.
ХРАМЪТ НА ТИГЪРА

След  водопадите се отправяме на кратко пътуване в посока Храмът на тигъра, както всички го наричат. Че сме наблизо си личи по огромната статуя на тигър вдясно от пътя.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/119_2938.JPG)

Спираме малко по-нататък на паркинг и се отправяме към касата експедитивно, защото времето за снимане с тигрите в манастира е от 13:30 до 15:30, но влизането става не по-късно от 15:15 часа. Ние сме последните, които ще влязат. Плащаме бързо по 600 бата (30 лв.) на човек и проверяваме облеклото.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/120_2940.JPG)

Тъй като манастирът е будистки, има задължителни норми за обличане, както навсякъде другаде. Отделно, за да можем да се доближим до тигрите, има още ограничения:
-    Без червени или ярки дрехи!
-    Без веещи се кърпи и шалове!
-    Без дрехи, направени от материали, вдигащи шум като някои дъждобрани.

След като се обличаме подходящо и минаваме дресконтрол, се отправяме към входа, където всеки си пише името и часа на влизане.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/121_2941.JPG)

След това се озоваваме в землището на манастира. Няма да е излишно да разкажа малко за това много интересно място. Информацията е официална и много съществена за разбирането на това, което ще видим.

Wat Pa Luangta Bua Yannasampanno
Храмът и манастирът Ват Па Луанта Буа Янасампано са основани от будисткия свещеник Пра Ачам Посит Кантитаро, наричан кратко Чан, през 1994 г. по нареждане на неговия учител, високоуважаван гуру на медитацията. Всъщност пълното име на учителя е заимствано за име на манастира.

От самото си основаване, храмът получава репутация като убежище на диви животни. В началото селяни донасят на монаха ранена дива кокошка. След тях сами идват пауни и още диви кокошки. Ранено диво прасе също се появява в манастира и монасите се грижат за него докато оздравее, за да го върнат обратно в джунглата. На следващия ден, след като го пуснали, глиганът довел цялото си 10-членно семейство в манастирския двор. В наши дни на територията на храма има безброй диви прасета.

Местните жители започват да докарват на монасите домашните си животни, които не желаят или не могат повече да гледат. Така тук се събират 4 вида елени, последвани от бивол, крава, понита и диви кози. Всички те се разхождат свободно из земите на манастира.

Първото тигърче пристигнало тук през февруари 1999 г. Било е женско от индокитайски подвид тигри и състоянието му е било много тежко. Когато е било на няколко месеца, майка му е била убита от бракониери до тайландско-мианмарската граница. Малкото е било продадено на заможен жител на Банкок, който наел някакъв местен да го излекува. Лечението нещо не потръгнало и въпреки, че тигърчето било инжектирано с формалин, то пак оцеляло. Когато го донесли в манастира било болнаво и се плашело от остри звуци. Под внимателните грижи на монасите животинката се оправила, но през юли 1999 се разболяла тежко и умряла.

Манастирът е разположен в провинция Канчанабури – територия, граничеща с Мианмар. Около границата се намира най-обширният район в Азия, който е дом на най-голямата популация оцелели тигри в Индокитай. Когато има резервати, винаги има и бракониери. За убийството на тигър един нелагален ловец може да получи до 5800 долара, което е заплатата на обикновен земеделец за няколко години.  Когато убият майката, малките или биват оставени да оцеляват сами в джунглата, или ги взимат като бонус и ги продават.

Две седмици след смъртта на първото тигърче две здрави мъжки малки били иззети от бракониери и били донесени в манастира. Били много мънички – едва на 2-3 седмици. Скоро след това местните селяни докарали още две мъжки тигърчета. Няколко месеца по-късно полицейски патрул хванал нови бракониери и предал на манастира 4 иззети малки женски тигърчета, допринасяйки за хармонията в колонията. Монасите нямали опит в отглеждането на едри хищници и като начало им построили големи кошари, които да предпазят останалите животни от тигърчетата.

С годините малките пораснали и за голяма изненада на монасите започнали да се размножават. С нарастването на фамилията тигри, монасите били изправени пред нуждата да осигурят повече пространство за своя сметка. През 2003 г. се захванали с амбициозен план да създадат широко пространство под открито небе, за да може всеки тигър да има по ½ акър земя. Следват нови и нови планове за осигуряване на условия за живот на тигрите, близки до естествената им среда при минимален контакт с хората.

И така, след тази информация, едва ли е необходимо да обяснявам наличието на дивите животни, които срещаме навсякъде около нас.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/122_2945.JPG)

В Каньона на тигъра пристигаме последни и сме най-отзад на опашката за влизане.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/123_2947.JPG)

Това е мястото за среща с тигрите. Последният човек трябва да е излязъл в 15:30, но ни успокоиха, че всеки, който е на опашката ще влезе.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/124_2946.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/125VES0676.JPG)

Всички чанти се оставят отвън на една камара. Влизаме поединично с двама доброволци на човек – единият ни води за ръка, а другият върви и те снима с твоя фотоапарат.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/126_2956.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/127_2962.JPG)

За следващата снимка опитах да легна зад тигъра, но веднага панически ме помолиха да се изправя.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/128_2982.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/129VES0688.JPG)

Бонусът ни като последни посетители е, че хващаме извеждането на тигрите от каньона и ни разрешават да ходим до тях, докато ги водят.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/130_3001.JPG)

Хващаме и храненето на многобройните тревопасни животни с ряпа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/131_3017.JPG)

Остава ни малко време, за да видим не особено впечатляващия храм. Явно не това е основното за това място. Тук животът ври и кипи, а храмът е просто една невзрачна постройка на фона на всичко останало.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/132_3020.JPG)

Има няколко въпроса, които много често хората си задават, посещавайки Храма на тигъра. Даже Марто каза, че е с противоречиво мнение за безкористността на монасите.

Защо тигрите спят и са толкова спокойни? Упоени ли са?

В действителност повечето хищници от рода на котките спят през горещата част на деня. Те стават активни сутрин и вечер, когато температурите са значително по-ниски. Всички тигри в манастира са отгледани от ръцете на монасите и са свикнали с хората. Поради това не се страхуват. По този начин те позволяват на хората да се снимат с тях и да ги докосват.

Къде отиват тези 30 лв. на човек, които плащаме за вход?
Седмичното изхранване само на тигрите струва на манастира около 25 000 лв. Още около 7500 лв. на ден са режийните разноски.

Надявам се, че разходката ви е харесала. Не знам дали има някъде по света друго място, където да можете да докоснете тигър безпрепятствено. Аз лично се чувствам въодушевен от преживяното.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 29 декември 2013 г., 20:44 ч.
ПЪРВА СРЕЩА СЪС СЛОН

От Храма на тигъра потегляме преди залез – към 16:30 часа. Все пак имаме още време, за да се отбием по светло до лагера Сомнуек, където ще имаме възможност да се изкъпем със слонове в реката.

Лагерът явно е направен за туристи, но други като нас няма. Местните, които живеят тук се грижат за животните и развиват бизнес покрай тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/133_3024.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/134_3025.JPG)

Върху гърба на всеки слон седи по едно дете, което явно има ролята на водач. С две думи, язденето на слон е детска работа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/135_3030.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/137_3033.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/136_3032.JPG)

Част от компанията ни се качва, а някои оставаме на земята, за да снимаме шоуто.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/138_3037.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/139_3038.JPG)

Минавайки покрай един мъжки с големи бивни, ме предупреждават да не се доближавам много. Явно женските са по-кротки и дружелюбни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/140_3039.JPG)

Групата ездачи влиза смело в реката...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/141_3048.JPG)

Процедурата е следната: седиш си върху гърба на слона, а той се потапя целия под вода и ... ако успееш да се задържиш върху гърба му си добре. Ако не – падаш, плуваш все едно във вана със слон, и се покатерваш отново на гърба му.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/142_3065.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/143_3064.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/144_3053.JPG)

За който не се е намокрил достатъчно, програмата предлага слонски душ.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/145_3067.JPG)

Изкъпахме слоновете и е време да се връщаме обратно. Всички с усмивка на лице.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/146_3078.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/147_3084.JPG)

Не знам вие на какво мнение сте, но на нас местните деца ни изглеждат изключително сладки. Най-често на снимките са учудени и леко уплашени, но изглеждат като ангелчета.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/148_3085.JPG)

Слънцето вече е на път да се скрие и е време да се връщаме в нашето горско убежище, което малко пресилено и неточно наричам хотел.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 29 декември 2013 г., 20:47 ч.
СЪВРЕМЕННИТЕ БУДИСТКИ ХРАМОВЕ

На път към хотела съзираме красив храм вляво от пътя и молим тутакси Уин да спре пикапите, за да го снимаме. Мястото не е туристическо и е просто един храм с манастир към него, в който живеят монаси. Нито храмът е някакъв древен и значим, нито пък някой се е постарал да го напудри за туристи. Снимките го показват такъв, какъвто са го направили и използват будистите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/149_3333.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/150_3326.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/151_3330.JPG)

Характерни и впечатляващи са ярките цветове. Обитателите на манастира май не са особено радостни, че им нарушаваме спокойствието, но си позволявам да снимам и жилищата им.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/152_5328.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/153_5329.JPG)

Единственият монах, който виждам е хванал метла. Май не е удачно да влизаме по-навътре.

Задоволихме си любопитството и продължаваме нататък. Около 5 минути преди хотела спираме на паркинга на магазин 7-eleven, за да си напазруваме някои важни алкохолни напитки и покрай тях и нещо друго.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/154_5330.JPG)

Най-важното тук, обаче, е „човекът с палачинките”. На една подвижна количка един местен прави много вкусни палачинки с банан и шоколад...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/155_3088.JPG)

Поръчваме му такова количество, че му свършват бананите и се налага да му дадем от нашите, които си бяхме напазарували при водопадите ЕРАУАН. От тези калорийни бомби си взехме всички, а доста от нас по две.

Вечерта в хотела си спретваме пир край басейна с палачинки, ром с кола и дежурната риба от менюто на Уин. По някое време след полунощ започна да вали и през нощта се изсипа един тропически дъжд, което щеше да ни изиграе лоша шега на следващия ден.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 29 декември 2013 г., 20:50 ч.
ПРОХОДЪТ ХЕЛФАЙЪР

Сутринта след закуска тръгваме отново по програма. Като начало ще посетим един мемориал, свързан с Железницата на смъртта. След това ни очаква екшън-преход през джунглата с водачи от местно племе и обяд някъде там. Накрая ще се повозим на влак и ако остане време ще разгледаме още един водопад. Богат и амбициозен план, който изисква точност и експедитивност.

Разпределяме се в два минивана и тръгваме в 8:00 от хотела. Петнадесет минути по-късно сме пред мемориала „Хелфайър”.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/156_3092.JPG)

Ще започна с малко по-подробни разяснения за Железницата на смъртта, защо се е появила, как е построена и защо толкова много хора са загинали при строежа.

ЖЕЛЕЗНИЦА ДО БИРМА
През декември 1941 г. с японската атака над Пърл Харбър и инвазията на Малайския полуостров започва Тихоокеанската война. По средата на 1942 японските войски се сражават срещу англичаните в Бирма като тяхната цел е инвазия към Индия. За да поддържат войската си там, те имали нужда от по-надежден път за доставките си, отколкото морския покрай Сингапур и Рангун. Така решават да построят 415-километрово железопътно трасе през джунглата и планините от Тайланд до Бирма.

СТРОЕЖЪТ НА ЖЕЛЕЗНИЦАТА
За да построят железницата, японците мобилизирали международна работна сила от приблизително 250 000 азиатски работници и над 60 000 военнопленници от Австралия, Великобритания, Холандия и САЩ. Строежът започнал едновременно от двата края – от южна Бирма през октомври 1942 и приблизително по същото време от Тайланд. На 16 октомври 1943 г. работещите от двете страни на линията се срещнали при Конкоита в Тайланд.

Работниците не са разполагали с почти никакво модерно оборудване. Повечето дейности са били извършвани ръчно. Скалите са разбивани с чукове и кирки, а камъните изнасяни на гръб в кошове. Повечето мостове са направени от дърво, отсечено в джунглата.

През април 1943 г. ритъмът на работа бил форсиран значително, за да бъде спазен срокът за завършване през август същата година. На работниците били наложени наказателни трудочасове и се работело и нощем. Светлините на газовите лампи, с които осветявали строежа, придавали адски вид на местността Коню, където се изсичал най-големият скален пробив за линията. Така името на този проход някакси естествено станало Хелфайър (адски огън). Ускорената работа и нечовешките условия на труд, болестите и недохранването коствали хиляди човешки животи.

В периода декември 1943 г. до август 1945 г. около 220 хиляди тона военни доставки са били транспортирани по линията. Съюзническите атаки са възпрепятствали експлоатацията, но тя не е била спряна. В наши дни са възстановени и се използват 130 км от трасето – от гара Нон Пладук до Нам Ток.

ЦЕНАТА
От 60 хиляди съюзнически военнопленници, работили на строежа на линията, 12399 са загинали. Между 70 и 90 хиляди цивилни работници също се счита, че са умрели. Причините, както стана дума, са липсата на пълноценна храна, напълно неадекватни медицински грижи и понякога бруталното отношение на пазачите. Ориз с малко сушени зеленчуци и сушена риба е било основното меню на военнопленниците. Болестите са били разнообразни и са включвали малария, дезинтерия, холера и тропически инфекции.

След приключването на войната оцелелите военнопленници били върнати в Сингапур, където били лекувани и възстановени бързо. Психическите травми, обаче, останали за цял живот. Телата на загиналите били погребани в Тайланд, а на американците – върнати в САЩ.

Възстановяването на прохода Хелфайър и превръщането му в исторически паметник става благодарение на оцелял австралийски военнопленник – г-н Том Морис. През 1984 г. той се връща в Тайланд и локализира прохода в местността Коню (Хелфайър). Успява да убеди австралийското правителство да подпомогне проекта и основава фондация за целта. През 1994 средствата за мемориала са събрани и той е открит за посетители на 25 април 1998 г.


Тръгваме по стълби надолу към мястото, където е минавала влаковата линия.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/157_3093.JPG)

Мястото е разчистено, линията липсва, но се вижда как са изсечени скалите, за да се проправи път за нея.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/158_3098.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/159_3100.JPG)

Хелфайър е най-големият проход по цялото трасе.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/160_3102.JPG)

Ето и газовите бамбукови лампи, с които са си светели нощем работниците и от които произлиза наименованието му.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/161_3105.JPG)

В някои случаи, където е било възможно, са използвани вагонетки за изнасяне на раздробената скала.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/162_3110.JPG)

Връщаме се по обратния път. Мястото сега изглежда прекрасно, но какво ли е било по време на строежа...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/163_3112.JPG)
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на вторник, 31 декември 2013 г., 14:46 ч.
ПОХОД ПРЕЗ ДЖУНГЛАТА

След мемориала ни очаква нещо, за което се готвим още от България – джунглата. Имайки предвид снощния дъжд, очакванията ми са или да завали отново докато скитаме из храсталаците, или да се окаже, че реките са непроходими, или кой знае още какво би могло да ни докара един порой на такова място! Щях да разбера аз, но по-късно...

Как се ходи в тайландската джунгла? Предварителните ми проучвания бяха доста противоречиви. От една страна температурите са много високи и блузи с дълъг ръкав и дълги панталони, с каквито обикновено се ходи на такива места са неудачни. Още повече, че се очакваше да се намокрим, прекосявайки потоци... От друга страна да ходиш с голи крака сред кой знае какви гадинки също не ми звучеше като добра идея. Затворени високи или ниски обувки ми запарват краката само като си помисля за тях, а и да газиш през реки с обувки означава да ги напълниш отвътре с вода. Да тръгнеш по джапанки е признак на пренебрежение към терена. В крайна сметка стигнах до компромисния вариант да се облека с леки, бързосъхнещи блуза и къси панталони, да си обуя бански под тях и на краката да съм с хубави, качествени трекинг сандали, с който да мога да джапам спокойно във вода. Проблемът с гадинките реших, че ще решавам на място с повишено внимание и репеленти.

Последната ми препоръка към някой, който би тръгнал на такова място е да помисли как би спасил техниката си от удавяне в случай на падане във вода или изсипване на пороен тропически дъжд. Друго, което не е добре човек да забравя е няколко лепенки за рани и дезинфекциращ гел за ръце, който може да се използва и за дезинфекция на рани.

И така, пътуваме с вановете от мемориала „Хелфайър” към някакво село в джунглата, обитавано от потомци на племената Карен. По пътя спираме, за да разгледаме плантация от каучукови дървета.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/164_3114.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/165_3113.JPG)

Забелязва се как на кората на дърветата се прави разрез и под него се монтира купичка за събиране на каучуков сироп.

С навлизането в района на селото се появяват и местни къщи – както се вижда доста скромни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/166_3118.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/167_3128.JPG)

Децата на местните ни гледат изумено. Та ние сме си направо екзотика в техните очи!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/168VES1012.JPG)

Слизаме на едно по-широко място и докато изчакваме местните ни водачи да се появят, наблюдаваме играта на дечицата. Като си помисля, че най-вероятно не са и виждали компютър, направо се чудя на какво играят!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/169VCH0021.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/170_3139.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/171VES1032.JPG)

В този момент водачите се появяват с два пикапа 4х4 и се разпределяме по каросериите им.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/172MAR0473.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/173_3141.JPG)

Аз съм в първия, но защо ли... Още на първите 500 метра автомобилът изгасна два пъти, а си караме по съвсем културен черен път.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/174_3143.JPG)

Продължаваме по-нататък като загасваме и спираме периодично, а задната джипка ни чака да тръгнем, защото няма шанс да се разминем.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/175_3154.JPG)

При нас се вози екскурзоводката ни Ана. Винаги се усмихва, въпреки честите аварии и съмненията, че доникъде няма да стигнем така.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/176_3148.JPG)

Отстрани покрай пътя се нижат една след друга ниви с тапиока и захарна тръстика.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/177_3151.JPG)

Достигаме до някаква станция за изследвания и контрол на околната среда. След нея има бариера, през която ни пускат да минем.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/178_3156.JPG)

Ето от тук нататък започва екшънът. Офроуд по кални пътища и като начало преминаване по мост, който бях готов да се закълна, че не може да издържи пикап с толкова товар!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/179_3157.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/180_3160.JPG)

След няколкократно спиране на двигателя в калта, достигаме до едно място, през което нашият шофьор даже не се и опита да мине. Спираме отстрани и пропускаме колоната. Местните със самоделния си джип минаха все едно карат по асфалт.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/181_3165.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/182_3170.JPG)

За сметка на това другата машина, която си е в по-добра форма по принцип, реши да продължи... И спря! Ама затъна качествено!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/183VES_ZAK.JPG)

Налага се всички да слязат някакси в калта, за да могат шофьорите да измъкнат автомобила.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/184_3172.JPG)

Всички ние съответно продължаваме пеша с повишено внимание къде стъпваме. Дъжд май няма да вали, реките все някак ще минем, но тази кал...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/185_3176.JPG)

Още с първите стъпки в бамбуковата гора, нашата Жечка демонстрира с какви каскадьорски умения разполагат българските писатели. Предупредих я следващия път да ми каже навреме, че ще пада, за да си приготвя апарата за снимки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/186_3180.JPG)

Като стана дума за бамбуковата гора – тук наистина тя преобладава. Основните дървета са такива и понякога преминаването през тях създава известни затруднения.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/187_3192.JPG)

Добре е да внимаваме къде стъпваме и какво пипаме, защото има всякакви гадини под, на и над земята.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/188_3182.JPG)

Даже по едно време видяхме и кралска кобра, но тя избяга много бързо и нямаше как да я снимам.

Продължаваме по някакви обрасли пътеки и прекосяваме малки и по-големи потоци.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/189_3197.JPG)

Точно се бях приготвил за снимка и Жечка ме предупреди да внимавам какво правя! Нямало да пада! А аз така хубаво си бях развил сценария във фантазията...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/190_3203.JPG)

Прекосяването на реки, за което стана дума в началото, се оказа наистина доста мокро мероприятие и местните ни водачи помагат, за да не даваме безсмислени жертви.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/191_5345.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/192MAR0490.JPG)

След около час и нещо ходене почти стигаме до водопада – крайната точка на това трасе.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/193_3212.JPG)

Първата ни работа, излизайки на открито, е да измием калта от краката си.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/194_3216.JPG)

Да, това беше нещото, което не бях предвидил – газенето в кал, ефект от снощния дъжд. Добре, че не съм с обувки – щяха да станат на нищо. Доволен съм, че сандалите ми не се пързалят по мокри камъни и че няма проблем да се мокрят изцяло. Единственият сериозен недостатък се оказа, че каишките като се намокрят и още повече, като се накалят, ми правят много неприятни протривания и мазоли по ходилата.

Нека се върна на водопада – много е красив! Зад него има още един, по-малък. По камъните спокойно може да се катерим и да се разхождаме без притеснения от подхлъзване.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/195_5359.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/196MIL0507.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/197MIL0514.JPG)

Цялата група се отдава на снимки и релакс. Водата на реката е малко хладничка, но пък слънцето пече хубаво и компенсира.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/198_3225.JPG)

Тръгваме обратно по друга пътека, която в началото минава направо през гората от бамбук, а след това излиза на кален път. В началото всичко е нормално – кално, но проходимо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/199_3252.JPG)

Да, но всичко хубаво има своя край. Така и проходимият път отстъпи на участък с червена лепкава глина, в която затъваш и едвам излизаш. Нашата Жечка, покорителка на джунглата, се справи блестящо, както и всички останали дами.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/200_3247.JPG)

Е, никой не се сети да й обясни, че в локвите не се плува и тя се почувства задължена да провери.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/201_3253.JPG)

От време на време трябва да се почива. Героите са изморени.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/202_5365.JPG)

Всичко е добре, когато свършва добре. При нас краят на похода през джунглата е мястото, на което спираме да обядваме.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/203_3254.JPG)

Намираме се в непосредствена близост до реката и до друг водопад, който приятно и успокояващо озвучава картината.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/204_5373.JPG)

Докато си чакаме обяда, който местните трябва да донесат от селото, се отдаваме на кратка почивка на фона на приспивната песен на водата. Един от нашите водачи също се наслаждава на спокойствието и природния баланс.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/205_5378.JPG)

Храната пристигна – току що опечено пилешко месо на бамбукова клечка и ориз, приготвен в бамбук, какъвто бяхме виждали вече. Нуждаем се от кратка инструкция как се яде ориза или по-скоро как да стигнем до него, разчупвайки бамбука.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/206_3259.JPG)

След като Ана ни показа, всички се нахвърляме и омитаме храната за норматив. Няма нито един, който да се оплаче, че нещо не му харесва.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/207_5381.JPG)

Десертът е сочен плод – по четвъртинка на човек. За пръв път виждам подобно рязане на ананас.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/208_3260.JPG)

След приключването на обяда ни остава да се качим на джипките и да се връщаме надолу в посока селото.

Преди това, обаче, местните водачи ни организират кратко тарантула-шоу. Единият от тях намери дупка на паяк и с нож я разрови.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/209_5388.JPG)

Извади тарантулата от леговището й и я ядоса с една пръчка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/210MIL0637.JPG)

Уплашеното животно зае застрашителна бойна поза...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/211_5392.JPG)

Въпреки това, нашият водач я взе в ръка, за да ни покаже отровните зъби.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/212_5393.JPG)

След това шокира всички ни като сложи паяка в устата си. Да, по принцип местните жители ядат тарантули. Даже казват, че ядейки ги поемат в малки дози техните токсини и постепенно формират устойчивост към отровата им.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/213MIL0643.JPG)

Накрая попита кой иска да вземе в ръка паяка и аз нали съм си първа писта по принцип...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/214MIL0647.JPG)

На пипане тарантулата е като от кадифе. Много приятно животно, нищо че буди такива страховити асоциации у повечето хора.

Накрая на шоуто връщаме стресираното животинче обратно в дупката му и тръгваме с пикапите към селото. Наближаваме паянтовия дървен мост и сърцето ми се свива.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/215_5400.JPG)

Около километър преди да стигнем селото спираме. Местните ни чакат на това място с цяла флотилия от бамбукови салове. Ще ни пускат по реката да се борим с течението и ще ни гледат сеира.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/216_3262.JPG)

Ето какво представлява рафтинг с бамбукови салове:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/217_5416.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/218_5407.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/219MAR0503.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/220_3271.JPG)

След около километър веселие и пределна концентрация в управление на това ново за мен превозно средство, стигаме селото, от което тръгнахме в началото.

Брегът е стръмен и някои се нуждаят от помощ за изкчаването му.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/221_5455.JPG)

В самото село ни канят да разгледаме една местна къща.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/222_5462.JPG)

Вътре една баба плете, а обзавеждането може да се нарече, че е в стил „хаос” – всичко накуп и под ръка! Най-важното е, че си имат телевизор, при това работещ.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/223_3278.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/224_3280.JPG)

Поглеждам си часовника и ... време е да гоним влака! Светкавично се качваме на вановете и кой мокър, кой сух, се понасяме обратно по пътя към първата спирка на влака от единствения останал в експлоатация участък на „Железницата на смъртта”.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на вторник, 31 декември 2013 г., 14:51 ч.
ЖЕЛЕЗНИЦАТА. ДА СЕ ПОВОЗИМ!

На гара Нам Ток пристигаме около 10 минути преди да тръгне последният влак за деня. Това е последната спирка на 130-километровия участък, който е в експлоатация. Цялото трасе от 415 км на „Железницата на смъртта”, което е функционирало по време на войната, не би могло да бъде пуснато повече, тъй като години след това някъде по средата е било залято от езеро и линията останала под водата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/225_5465.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/226_5467.JPG)

Всеки би могъл да си купи билети и да се качи на влака. За нас това е начин да разгледаме местата, покрай които минава линията на смъртта. Зад къщите като фон е планина с формата на легнала бременна жена.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/227_5474.JPG)

Линията минава през тесни просеки в растителността и скалите и както си вися по прозорците да снимам, на няколко пъти храстите ме наказват... Не е добра идея да стърчиш от прозореца навън.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/228_5481.JPG)

Във вагона е жега, но предвидливо са сложили вентилатори. Ако ме питате – не, не се моля на вентилатора. Просто Веско така ме е хванал в кадър.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/229VCH0141.JPG)

Подминаваме спирка Там Красае, след която следва класически дървен мост. След като преминава по моста, влакът спира и слизаме. Идеята е да се върнем пеша по линията до предишната гара.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/230_5500.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/231_5510.JPG)

Добре, че някой умен човек се е сетил да сложи метални плочи по средата на линията, за да можем да стъпваме безопасно. Преживяването е емоционално – ами ако дойде влак? Къде ще се крием?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/232_5512.JPG)

Влак няма да дойде, защото, ако си спомняте, хванахме последния.

Поглеждайки назад виждам как линията минава все едно стъпила върху скалата, за да заобиколи завоя на пълноводната река Куай Ной.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/233_3289.JPG)

Ходене извън металната пътека не се препоръчва – кракът ви може да попадне между траверсите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/234MAR0509.JPG)

Малко преди спирка Там Красае в скалата има пещера, която е превърната в храм със статуя на Буда вътре.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/235_3291.JPG)

След светилището следва перонът на гарата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/236_3282.JPG)

Някъде тук би трябвало да ни чакат минивановете, но преди да тръгнем искам да покажа за финал линията на смъртта отново. Гледката е красива!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/237_3284.JPG)

Какво остана? От тук тръгваме към хотела в джунглата за последна нощувка. Имаме малко време преди слънцето да залезе и ще спрем да разгледаме още нещо интересно по пътя.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на вторник, 31 декември 2013 г., 14:53 ч.
ВОДОПАДЪТ САЙ ЙОК НОЙ

Като един финал на деня решаваме да видим мястото, на което са снимани някои сцени от филма „Ловецът на елени”. Съвсем близо е до пътя към хотела и не ни коства нищо да спрем за малко. Водопадът е популярна местна дестинация, а водите му се вливат директно в река Куай ной.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/238_3324.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/239_3312.JPG)

До самия водопад се стига по бетонна пътека. Култивирана работа!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/240_3314.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/241_3316.JPG)

Изтръпнах като видях как местни деца се забавляват, правейки салта със скок във водата. Нима има нещо по-страшно от нашето въображение!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/242_3319.JPG)

Други си правят пикник в гората наоколо. Защо не!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/243_3323.JPG)

На излизане спираме да си напазаруваме разни местни снаксове. Не знам колко са полезни, но сме длъжни да опитаме от всичко.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/244MIL0726.JPG)

След дълъг и емоционално наситен ден пристигаме в хотела, където кротко и търпеливо ни очаква басейна.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/245_5332.JPG)

На следващия ден напускаме района Канчанабури и ще се отправим обратно към Банкок. По пътя ще спрем да разгледаме едно от най-красивите места в цял Тайланд. Някои вече знаят кое е то, а останалите ще трябва да проявят малко търпение.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на вторник, 07 януари 2014 г., 17:29 ч.
АЮТАЯ

След няколко дни активна почивка в джунглата на север от Банкок е време да поемем по пътя на нашето пътешествие и в духа на крилатата фраза на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!”, да се опитаме ненаситно да видим още и още красиви места.

Историята на Тайланд започва с възникването през 1238 г. на кралство Сукотай в северната част на Индокитайския полуостров. Самият народ тай се е преселил по тези земи от Китай и е основал няколко кралства, които са попадали под едно или друго чуждо влияние. В крайна сметка около търговския град Сукотай, част от кхмерската империя, се оформило ново кралство, което извоювало своята независимост. От 1279 до 1299 г. кралството се разширявало, докато през 1378 г. станало васал, а през 1438 г. се превърнало в част от Кралство Аютая.

Тук стигаме до Аютая като столица на кралство, възникнало през 1351 г. и просъществувало до 1767 г., когато бирманците го превзели.

И така, през 1767 г. Бирма превзема, разрушава и изгаря до основи Аютая. Войната с бирманците е загубена, но генерал Таксин обединява кралството около нова столица – Тонбури. Провъзгласил се за крал през 1769 г., но не за дълго. Десетина години по-късно полудял, станал монах, преселил се някъде в джунглата и повече никой не чул нищо за него. През това време генерал Чакри движил всички дела, воювал с бирманците и през 1782 г. се провъзгласил за крал Рама I – първият от династията Чакри. През същата година основал нова столица на юг, на брега на река Чао Прая – днешен Банкок. През 1790 г. бирманците били победени и изгонени от Сиам, както по-късно била наречена империята.

Днес, на път за Банкок, ще спрем да разгледаме най-дълго просъществувалата столица на Тайланд – Аютая. Повече от 400 години цялата сиамска култура, търговия и живот са кипяли на това място. Естествено е, въпреки нещастния край на града, да открием интересни археологически места, свързани със славното му минало.

Пристигаме по обяд и на паркинга на един от храмовете се срещаме с местен екскурзовод, който ще ни разкаже най-важното за местата, които ще посетим.


ВАТ ПАНАН ЧОЕНГ

Храмът с това трудно за произнасяне име прилича повече на китайски и не случайно. Построен е от китайци през 1324 г. – 26 години преди да се появи Аютая като втора столица на Тайланд след Сукотай.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/246_3365.JPG)

В действителност се намираме извън територията на древната столица, която е била заобиколена със защитни водни канали.

Каква е историята на този храм? Някога местният крал е трябвало да се ожени за китайска принцеса. Както е било прието, бракът се сключвал повече като сделка, отколкото по емоционални подбуди. В изпълнение на договореностите, принцесата била изпратена с лодка по реката и трябвало да бъде посрещната подобаващо като за бъдеща кралица. Е да, но не! Когато пристигнала никой не я очаквал. Дали тя е успяла да изненада местните или пък просто те са я пренебрегнали така и никой никога няма да разбере. Легендата гласи, че вследствие на преживяното огорчение, принцесата се самоубила задържайки дъха си. Когато научил това, кралят бил потресен и заповядал на това място да бъде построен храм. Тъй като тя била китайка, храмът построили китайци.

Тук днес хората идват да се помолят и да потърсят благословия. По стар будистки обичай за целта се използват цветове на лотос и ароматизиращи пръчици, които се купуват на входа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/247_3363.JPG)

Вътре храмът си е типично китайски.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/248_3357.JPG)

Една от най-големите забележителности е 19-метровата позлатена статуя на Буда, покровител на мореплавателите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/249_3360.JPG)

Естествено, не можем да останем твърде дълго на едно място, а няма и смисъл. Аютая е сериозно предизвикателство за всички любители на историята и красотата, така че трябва да продължим. Следващото място е съвсем близо – тук разстоянията не са никак големи, само трафикът понякога губи време.


ВАТ ЯЙ ЧАЙМОНГКХОЛ

След по-малко от 5 минути спираме на паркинг и се събираме пред голяма каменна указателна табела.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/250_3366.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/251_3367.JPG)

Десетина метра пеш и сме във вътрешността на комплекс от антични постройки, ступи, статуи на Буда и пълчища от туристи. Времето е прекрасно, даже малко по-горещо от комфортното. Изчакваме се и изслушваме кратката лекция на екскурзовода. След това ще имаме малко време да обиколим и да снимаме.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/252_5544.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/253_3370.JPG)

Този храм е бил гордостта на сиамския народ още от XIII век. Цели 417 години никой не е нарушавал Сиамския доминион на Златния полуостров. Като най-ярък център на Сиам, Аютая привличала хора с различни изповедания, занаяти, говорещи различни езици. Яй Чаймонгкхол става образователен център. Мотото на храма гласи:
„Тези, които имат ясно съзнание ще живеят живота на съвършенството и ще се издигнат в слава. Тези, които са с неясно съзнание ще се оплакват, вървейки по пътя, от скръб и никога не ще достигнат пълнотата на мъдростта.”

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/254_3385.JPG)

Храмът живее с усмивките на Пра Буда Чаймонгкхол, с най-свещената статуя на Буда и др. свещени реликви. Тези статуи не само напомнят за времето на свобода, но също така приветстват посетителите от близки и далечни земи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/255_3372.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/256_3379.JPG)

Който и пътник да наближи Аютая, може ясно да забележи на хоризонта изправената във вечността Велика пагода Чаймонгкхол, която при ясно слънчево време създава илюзия за мир и величие на победата на крал Наресуан Велики над бирманците преди четири века. Той е идол на тайландската армия и национален герой. Неговата победа налага господство над Златния полуостров, продължило векове. Манастирът до пагодата винаги е бил най-безопасното място за духовно уединение на краля.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/257_3377.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/258_3386.JPG)

Когато през 1767 бирманците превзели Аютая, това означавало крах за кралството. Изгорени били безброй дворци и храмове. Черен пушек, извиващ се в червени облаци над града месеци наред, обвивал върха на великата пагода. Каналите и реките били задръстени с тела, а водите станали червени от кръвта на убитите. Така Ват Яй Чаймонгкхол се превърнал в крепост, а след това в забравен за стотици години храм. Свещеният дух на полегналия Буда, дълъг 15 метра, запечатал всичко случило се в онези дни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/259_5553.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/260_3392.JPG)

Ще отворя една скоба да поясня, че всички статуи на Буда в Тайланд носят дрехи в зависимост от сезона. Тъй като сме точно в началото на студения период, в храмовете наблюдаваме как обличат статуите в зимна премяна.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/261MIL0797.JPG)

Като казвам студено ще поясня още, че в Тайланд сезоните шеговито са три: топъл, по-топъл и горещ. Очаква се да се наслаждаваме на температури, които рядко ще надхвърлят 30 градуса. Днешният ден, обаче, е изключение и на мен започва да ми става все по-изпотено.

За да завърша с това място, преди да си тръгнем ще добавя, че когато през XIX век времената се променили, Фракру Паванарангси върнал древния храм към живот и направил запомнящи се трансформации. Запазвайки античната красота и спокойствие, издигнал паметник на Крал Наресуан Велики и създал ново училище за медитации. Сега Ват Яй Чаймонгкхол е един от най-очарователните храмове в страната, привличащ много хора и развиващ Аютая като туристическа дестинация. Посещавайки това място ние сякаш пътуваме във времето и се потапяме в духа на Тайланд.


ПЛАВАЩИЯТ ПАЗАР НА АЮТАЯ

След този толкова пленителен храм, решаваме, че е време да хапнем по нещо и се отправяме към един от пазарите в Аютая, наречен „плаващ”.

Още при арката, служеща за вход към района на пазара, срещаме слонове. Оказва се, че в съседство има селище, в което местните отглеждат тези толкова мили и доходоносни животни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/262_3395.JPG)

След като оставяме вановете на паркинг се отправяме пеша към самия пазар. Защо го наричат плаващ? Много скоро ще разберем. За да влезем, минаваме по някое от дървените мостчета над многобройните канали наоколо и забелязваме множество от покриви покрай водата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/263_3399.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/264_3404.JPG)

Слизайки от другата страна се потапяме в оживлението на търговията. Усещанията за мястото са твърде разнородни, за да могат да бъдат описани. Хубавото е, че никой никого не притеснява и не тормози, както би било на един ориенталски пазар.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/265_3412.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/266_3409.JPG)

Търговците предлагат, но не настояват. И защо пазарът е плаващ все пак? Част от сергиите се намират върху лодки, които спират до пътеката за купувачите и можем да си пазаруваме директно от тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/267_3401.JPG)

Тази баба, например, предлага печени на скара банани. Срещу левче наши пари можеш да си купиш 5-6 бр. Пробвах, вкусни са!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/268_3406.JPG)

Юлия си намира на една лодка нещо, което търси отдавна. Късмет!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/269_5560.JPG)

Някои туристи обикалят пазара с лодки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/270_3415.JPG)

И понеже сме пеша, имаме възможност да видим, че пазара не е само лодков. Има си и нормални магазинчета като тази аптека, например.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/271_5558.JPG)

Тъй като сме доста далеч от дома, нормално е да видим неща, които изглеждат необичайно. Аз лично не съм и подозирал, че цветовете на лотоса дават плод, който се яде. Е, на плаващия пазар продават такива плодове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/272_3418.JPG)

За да не съм съвсем капо, си купувам един кокосов сладолед в половин кокосов орех вместо купичка. С това и един кокосов орех за пиене минах вместо обяд.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/273_3413.JPG)

Мотахме се по пазара около час. Имаше някакво театрално представление даже. Като общ вид нещата изглеждат доста туристически, но от друга страна, ако се загледа човек, ще открие напълно автентични изделия на хранителната, сувенирната и леката промишленост на едни много прилични цени.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/274_5564.JPG)

Както се досещате отново бързаме! Защо? Ами защото Аютая е място, на което можеш да видиш толкова, колкото време имаш. Бързайки увеличаваме количеството информация, която запечатваме в съзнанието си и чрез фотоапаратите си. Качваме се на минивановете и се отправяме към следващия храм.


ВАТ ПРА ШРИ САНФЕТ

Не знам как успяват да кръщават толкова сложно за нас храмовете си, но името, изписано на санскрит, със сигурност има яснозапомнящ се смисъл. И да се чудя как да го кръстя по-лесно, няма да родя нищо смислено, така че получавате едно мегасложно име, което не ви задължавам да запомняте.

Като се замисля, спокойно можем да наречем това място Храмът на трите ступи. Именно те са най-отличителните белези на целия комплекс.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/275_3422.JPG)

От входа все още не може да се обхване цялата територия на храма, а и е добре да започнем с малко информация. Къде сме, защо и какво прави мястото интересно?

Ват Пра Шри Санфет е разположен на островната част на Аютая, т.е. е заобиколен отвсякъде с водни канали и е бил най-важният храм в столицата. Намирал се е на територията на Кралския дворец и е послужил по-късно като модел за Храма на Изумрудения Буда в Банкок.

През 1350 г. Принц У-Тонг е заповядал да бъде построен дворец в район, наречен Нонг Сано. Дворецът е имал три дървени постройки. По времето на завършването му през 1351 г. принцът определя Аютая като своя столица и си дава титлата крал Раматибоди I.

Крал Бором Траилоканат, осмият крал на Аютая, построява нов дворец северно от този район и през 1448 г. превръща кралските имоти на предците си в свещена религиозна територия.

Това не е всичко. В кралските хроники на Аютая се споменава, че крал Боромрача II, след нахлуването си в Камбоджа през 1431 г., е отнесъл много свещени статуи на животни от Ангкор и като се върнал ги предоставил като дарения на този храм, в който се намираме и на Ват Махадат, който все още не сме посетили. Всичко това говори, че по времето на залеза на Ангкор, Ват Пра Шри Санфет е съществувал и е заемал важно място в религиозния живот.

Първата работа на крал Раматибоди II, след като седнал на трона през 1491 г., била да кремира останките на баща си, крал Бором Траилоканат, и на своя по-голям брат крал Боромрача III. През 1492 г. той построил две ступи – една на изток за баща си и още една за брат си, средната от трите сегашни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/276_3427.JPG)

През 1499 г. била построена зала за поклонение, а през следващата година крал Раматибоди II дал заповед да бъде издигната гигантска статуя на Буда в храма. Била е висока 16 метра върху пиедестал с дължина 8 метра. Теглото е било 64 тона и е била покрита с 343 кг злато. По онова време е била най-голямата статуя на Буда в целия свят. Този храм, намирайки се на територията на Кралския дворец, е бил използван основно от кралете на Аютая.

Третата ступа е била построена от крал Боромрача IV, за да съхрани мощите на крал Раматибоди II след неговата смърт.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/277_3431.JPG)

В навечерието на бирманската инвазия храмът е включвал трите позлатени ступи, три позлатени квадратни постройки до тях, съхраняващи реликви и две много големи зали за молитва. Когато през 1767 бирманците превзели Аютая, сринали със земята и изгорили манастира. Останали само трите ступи. Статуите на Буда били откраднати или унищожени, а от по-големите взели само златото. Огромния Буда бил напълно разрушен. Така нашествениците са вярвали, че отнемат силата на врага.

До началото на XX век се запазила само източната, първата ступа. Всичко останало, без големите зали, било реставрирано.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/278_3437.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/279_3440.JPG)

Разхождайки се виждаме множество останки от постройки, които все още са във вид на руини.

Приключваме с разглеждането на това място, а на излизане минаваме покрай съвременния храм, който все още приема будисти, за да се помолят и да получат благословия.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/280_5596.JPG)

По пътя към вановете виждам за пореден път туристи, мързелуващи върху слон между храмовете на Аютая. Еми така е. Който бърза се движи като нас, с ванове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/281_5591.JPG)


ВАТ ПРА МАХАДАТ

Ват Махадат или „Манастирът на Великата Реликва” е разположен на изток от двореца и е бил главен кралски храм по времето на славните години на Аютая като столица. В основната пагода, наричана още чеди или ступа, били разположени реликви на Буда. Строежът е започнал през 1374 г. По времето на крал Сонг Тхам главната чеди се е срутила до основи, но е била възстановена по-късно при крал Прасат Тонг. Този манастир е бил разрушен по времето на последната война между Аютая и Бирма през 1767 г. и до ден днешен е оставен във вид на руини.

Влизайки през входа, вече на залез слънце, попадаме сред антични постройки в кхмерски стил.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/282_3462.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/283_3476.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/284_3478.JPG)

Не съм особено компетентен на тема архитектура, но червените кхмерски постройки изглеждат атрактивно, особено когато слънцето залязва и цветовете стават топли и контрастни. За съжаление си имаме и облаци, така че картинката не е максимума, който ми се иска.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/285_3486.JPG)

Красивите кули имат интересни орнаменти. Досега не бях виждал подобни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/286_5565.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/287_5589.JPG)

Почти всички статуи на Буда са били обезглавени от бирманците, за да отнемат силата на враговете си. Само две са останали цели до наши дни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/288_5571.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/289_5575.JPG)

Ето едната оцеляла статуя на Буда:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/290_5569.JPG)

Съвсем близо до нея се намира една от емблематичните забележителности на този храм – Главата на Буда. Това е всичко, което е останало от древната статуя, направена от пясъчник. Тялото е изчезнало, но главата, в стил на периода Аютая, лежи сред корените на местни дървета от векове. Има специална пояснителна табела, че когато се снимаме, не бива да седим по-високо от нея. Затова е направено малко столче за сядане долу ниско, почти на земята.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/291_5568.JPG)

Като заобиколим главната ступа намираме и другата оцеляла статуя на Буда:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/292_5579.JPG)

Под земята някога са били намерени мощи на Буда и заради тях е построена централната ступа. Е, очевидно е разрушена и все още е във вид на руини, въпреки че е най-важната постройка на този храмов комплекс.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/293_3468.JPG)

Само детайли са се запазили и подсказват за отминалото величие и слава.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/294_3466.JPG)

И този храм е разгледан, а на излизане хвърлям един меланхоличен поглед към живия спомен за унищожената красота.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/295_5586.JPG)

Времето е основен лимитиращ фактор при разглеждане на исторически забележителности. Затова и снимането някак остава на заден план. Не можеш да направиш 10 хубави снимки за 20 минути. Не е логично.

Яхваме превоза си и тръгваме в посока Банкок, за да спрем на още едно великолепно място.


ВАТ ЧАЙ ВАТТАНАРАМ

На път към въпросното великолепно място спираме за снимки при още един красив храм в популярния за времето кхмерски стил. Построен е през 1630 г. от крал Прасат Тонг като първи в неговото царуване и в памет на неговата майка. Името означава „Храм на дълго царуване и славна ера”.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/296_3516.JPG)

След разрушаването на Аютая от бирманците, храмът е бил изоставен и обезлюден. Впоследствие крадци са продавали тухли от него и са му нанесли още поражения. Възстановен е и е паметник на Юнеско, както и всички останали забележителности в града.

Преди няколко години е бил сериозно наводнен и едва преди 2-3 месеца е бил отново отворен за посетители след наложилата се реставрация.

Това спиране е кратко, така че продължаваме към обещаното великолепие.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на вторник, 07 януари 2014 г., 17:36 ч.
ДВОРЕЦЪТ БАНГ ПА-ИН

От Аютая пътуваме едва 18 км в посока Банкок и стигаме до малко населено място – спретнато и чисто. Минивановете ни стоварват на един паркинг и пеша стигаме до добре охраняван вход. Намираме се пред кралска резиденция и за да влезем се налага да минем контрол на облеклото.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/297_5731.JPG)

Веднага след входа попадаме в нещо като просторен парк и тръгваме по алея, без да сме наясно къде се намираме и какво ще видим. Знам само, че екскурзоводката ни в Канчанабури ни го препоръча като задължително за посещение място. Ще се наложи да отворя брошурата, която ни дават с билетите за вход и да проверя за какво става дума.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/298_5604.JPG)

Историята на Кралския дворец в Банг Па-Ин ни връща назад в XVII век. Според хрониките на Аютая, крал Прасат Тонг (царувал 1629 – 1656) е имал дворец, построен на остров Банг Па-Ин в река Чао Прая. А защо точно там?

Според холандски пътуващ търговец, крал Прасат Тонг е бил незаконнородено дете на крал Екатотсарот (царувал 1605 – 1610), който в своята младост претърпял корабокрушение на този остров и е имал дете от жената, която се е грижила за него там. Момчето пораснало и станало пръв министър. След като узюрпирал трона се провъзгласил за крал Прасат Тонг. Върху родната земя на майка си, остров Банг Па-Ин, построил манастир, а след това и дворец с езеро. Хрониките споменават само една постройка – Айсаван Тифая-арт, построена през 1632 – годината, в която се родил неговия син, бъдещият крал Нарай (1656 – 1688). Не е ясно дали дворецът е използван до падането на Аютая през 1767 г., но през 1807, когато известен поет е минавал от там, мястото било описано като изоставено и обрасло.

Дворецът бил съживен отново от крал Рама IV от династията Чакри, по-добре познат на Запада като крал Монгкут (1851 – 1868), който си построил временна резиденция в стил на готически манастир. Неговият син и наследник, Рама V също построил някои сгради.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/299_5723.JPG)

В наши дни дворецът е от времето на крал Чулалонгкорн (Рама V, 1868 – 1910), а по специално от периода 1872 – 1889 г., когато са били построени повечето от запазилите се павилиони.

Днес дворецът се използва понякога от крал Бхумибол Адулядей (Рама IX) и кралица Сирикит като резиденция и за организиране на банкети и приеми. Както всички подобни структури, дворецът има външна и вътрешна част. Външната е публично достъпна и се използва за някои церемонии, а вътрешната е запазена само за кралското семейство. В миналото вътрешния дворец е бил недостъпен за мъжката част от двора.

Това, което забелязвам още с първите постройки е, че всяка една е в различен стил. По нататък ще видим европейски, тайландски и китайски архитектурни елементи един до  друг в странна комбинация и единство.

Отляво на алеята има воден канал, а от другата страна е двуетажна сграда в колониален стил от 1879 г., предназначена за братята на Рама V и техните семейства.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/300_5730.JPG)

Покрай водния канал се стига до външно езеро, около което съвсем ясно се вижда комбинацията от архитектурни стилове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/301_5605.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/302_5607.JPG)

Сградата от тайландски тип се казва Айсаван Тифая-арт, но тази е построена от Рама V по средата на езерцето през 1876 г. Името умишлено повтаря това на първия павилион, построен от крал Прасат Тонг в миналото. Постройката е копие на една сграда в Кралския дворец в Банкок, построена от баща му, Рама IV.

Ние се разхождаме в прекрасната градина и преминаваме от място на място по красиви мостове над каналите и езерото, от които се откриват гледки като от приказките.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/303_5608.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/304_5613.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/305_5614.JPG)

Лека полека стигаме до любимата резиденция на Рама V, когато отсядал тук. Обикновено идвал по три пъти годишно. Построена е през 1877 г. във вид на дървена вила в швейцарски стил.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/306_5619.JPG)

По думите на принц Октомски, придружавал бъдещия цар Николай II на Русия при посещение в Тайланд през 1890 г., тази сграда била „луксозно обзаведена с изтънчен вкус и комфорт”. За съжаление при ремонтни дейности била запалена по случайност и изгоряла през 1938 г. Понастоящем е реставрирана по волята на кралица Сирикит.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/307_5653.JPG)

От това място се открива гледка към пъстроцветна кула в средата на езерото.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/308_5621.JPG)

Функциите на тази кула са основно за наблюдение на парка и околностите. Качваме се по извити стълби нагоре и се убеждаваме, че си струва човек да се наслади на гледката от високо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/309_5630.JPG)

Сложното име на пъстроцветната постройка се превежда като „Кралска резиденция „Небесна светлина”. Този двуетажен павилион в китайски стил е построен като еквивалент на Китайската търговска палата и е представен на крал Рама V през 1889 г.

На входа е запазена изящна мозайка с изображение на дракон.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/310_5651.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/312_5662.JPG)

Отново по думите на принц Октомски „Това е наистина дворец на романтиката, с орнаменти по пода, масивни мебели от абанос, свободно използвани злато, сребро и порцелан за декорация и нежни дърворезби по колоните и прозорците.”

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/311_5654.JPG)

На първия етаж има трон в китайски стил, а на втория – олтар, посветен на кралете Рама IV и Рама V с техните кралици.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/313_5656.JPG)

Доста внимание отделям на тази част от двореца, но ми се струва една от най-красивите, поне за мен като европеец. Излизам отвън и обикалям китайския „квартал”.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/314_5664.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/315_5644.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/316_5659.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/317_5669.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/318_5671.JPG)

Оставям зад гърба си великолепието на късчето природа, китайското изящество и строгостта на кралския дух, за да продължа към другите тайни на Банг Па-Ин.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/319_5676.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/320_5694.JPG)

Стигаме до мемориал на кралица Сунандакумариратана. Очевидно е загинала, но как?

През 1881 г. кралицата пътувала по река Чао Прая към двореца Банг Па-Ин. Нейната лодка, обаче, се обърнала и потънала, а кралицата се удавила. Всички свидетели на случилото се останали неподвижни по местата си, тъй като по онова време, който докоснел член на кралската фамилия, бивал екзекутиран незабавно за осквернение на кралската особа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/321_5692.JPG)

След тази случка кралят построил този мемориал и отменил забраната да бъдат докосвани кралските особи.

Минавам и покрай входа за лодки на двореца.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/322_5697.JPG)

След това по най-красивия мост – сякаш сме в градината на някои от известните европейски дворци.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/323_5699.JPG)

Отправям се към „Съвършенното и сияйно небесно жилище”. Това е постройка от 1876 г. отново на крал Рама V, използвана за резиденция и тронна зала.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/324_5700.JPG)

Залите за аудиенции и предверията са украсени с маслени картини, изобразяващи историята на Тайланд, но вътре снимането е забранено, така че не мога да ги покажа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/325_5706.JPG)

Частните апартаменти във вътрешната част на тази сграда все още се използват от кралското семейство, когато посещава Банг Па-Ин.

Излизам и се ориентирам към изхода, но преди това минавам от другата страна на езерото и се наслаждавам на гледката.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/326_5709.JPG)

Облаците понякога могат да пречат, но в други случаи дават допълнително очарование на кадъра. Езерото не би било така привлекателно, ако нямаше отражения на живото небе.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/327_5710.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/328_5717.JPG)

На прощаване ще обърна внимание на построения отново от Рама V през 1880 г. паметник на крал Прасат Тонг от Аютая, наречен „Резиденция на Краля на боговете”.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/329_5719.JPG)

Събираме се на паркинга при минивановете, с които дойдохме до тук, и продължаваме към Банкок.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на вторник, 07 януари 2014 г., 17:41 ч.
ОТНОВО В БАНКОК

От Аютая до Банкок пътят е кратък. Може би някакви 80 км. От двореца Банг Па-Ин, обаче, имаме 60 км и това ни отнема около час. Още повече, че влизайки в столицата се потапяме в голямата лудница.

Движим се по магистрала, което все още е напълно приемливо. Така нареченият „експресуей” се плаща на контролни пунктове, независимо кога си се качил на него.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/330_5738.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/331_5739.JPG)

Драмата настъпва в момента, в който слезеш от платените пътища. Задръстванията в този никак не малък град въобще не са за подценяване. Въпреки, че сме на 5 км от хотела няма начин да предположим в колко ще пристигнем. Може би след 15 минути, а може би след 30... А защо не и след цял час?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/332_5741.JPG)

Още по-интересното е, че тук такова нещо като час-пик е много разтегливо понятие. Както споменах още първата вечер в Банкок, в задръстване можеш да попаднеш и в 3 през нощта. Зависи в кой квартал се намираш.

Стигаме в хотела, настаняваме се и се отдаваме на кратка почивка, защото... Защото Банкок не спи, та ние ли! Решаваме, че ще ходим на нощен живот.

Имаме само една вечер преди да се отправим на следващата сутрин към един от тропическите острови на юг. Затова ще си оползотворим времето като посетим нещо типично за нощен Банкок – площад Нана и еротичните барове там.

Преди това сядаме да вечеряме в някакво ресторантче, тъй като преди полунощ трудно ще намерим нещо интересно за гледане. Щях да забравя! Желаещите да опитат нещо екзотично могат да заменят вечерята с богати на протеини местни деликатеси.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/333MIL0869.JPG)

Времето върви, нощта напредва... Животът в заведенията на Банкок започва да ври и кипи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/334JAN1196.JPG)

Квартал Нана е известен с травестит баровете си, където обикновено можеш да гледаш шоу в изпълнение на тези не съвсем мъже, не съвсем жени...

Избираме си бар „Каскада” и на входа ни посрещат мили „дами”.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/335JAN1197.JPG)

Ще оставя на вас оценката за тези „момичета”. Моето мнение е, че са перфектно изпълнени, но човек като знае, че не са ... някакси му е трудно да ги възприеме. Отделно, че са доста настоятелни в ласките си и сам мъж, ако попадне сред тях ще бъде възнаграден богато, независимо дали иска.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/336MPA0177.JPG)

Разбира се, нашата групичка разполагаше с достатъчно охранители-жени, така че оцеляхме през следващите 2 часа на постоянни усмивки, намеци и съблазни. Това е част от Банкок и няма как да го прескочим, нали?

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: danidi на сряда, 08 януари 2014 г., 23:15 ч.
Уникална природа и култура\и площад Нана разбира се\  ;).Нямам търпение да идем малко по на юг. :drinks:
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на понеделник, 20 януари 2014 г., 00:23 ч.
ОСТРОВЪТ НА СЛОНА

Едно от най-големите достойнства на Тайланд, което го превърна в туристическа дестинация номер 1 за 2013 г., са неговите плажове. От една страна вълните на Андаманско море, естествено продължение на Индийския океан, обливат сякаш безкрайната пясъчна ивица на Индокитайския полуостров, а от другата страна Тайландският залив, част от Южнокитайско море, гали с тихите си нежни води снежнобелите девствени плажове. Когато човек попадне някъде из островите, пръснати из огромния залив, има чувството, че това е мястото, за което е мечтал цял живот. Какво би било моето пътуване, ако не опитам от нектара на тези райски кътчета?

След сутрешна закуска в Банкок се отправяме на юг – сещате се защо. Стараем се да сме максимално експедитивни, за да можем още същия ден да се хвърлим в морето, забравяйки всякакви грижи, умора и житейски притеснения.

Естествено, за да стигнеш който и да било остров с автомобил е редно да минеш някакво разстояние по сушата и да завършиш с ферибот. Така се получи и сега. След около 5-6 часа пътуване под парещите лъчи на тропическото слънце стигаме до един пристан в северната част на Тайландския залив на около 300 км южно от Банкок.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/337_3528.JPG)

Тези цветно-весели яхти не чакат нас. Ние сме на опашката за един грохнал ферибот. Не искам да мисля за надеждност и безопасност, защото иначе едва ли бих се качил на борда.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/338_3529.JPG)

Преходът от континента до острова е около 30-40 минути и с облекчение акостираме на отсрещния бряг – остров Ко Чанг!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/339_3539.JPG)

Името в превод от тайландски означава „Островът на слона”. В действителност това е архипелаг от 52 острова в югоизточната част на Тайланд, в близост до границата с Камбоджа. Основният остров е вторият най-голям в страната с ширина 14 и дължина 30 км, а общата сухоземна площ на групата е 650 кв.км.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/koh-chang-map.gif)

Ко Чанг има силно изразен планински релеф и идеята да го обикалям с велосипед е неосъществима. Транспортът е само един вид – местните пикап-таксита. Срещу 50-150 бата те возят до която точка на острова пожелаеш. По цялото крайбрежие има къщи на местни жители и хотели. По-ясно изразени селища има малко. Някои от тях носят имената на плажовете: White Sand Beach (Белите пясъци), първото от север на юг, Kai Mook Beach (Перленият плаж), Klong Prao Beach и последното по-голямо селище е това, към което се отправяме ние след слизането от ферибота – Kae Bae Beach.

Селищата, по западния край на острова са основно туристически, а източния бряг се използва предимно за земеделие. Половин час пътуваме с вановете от ферибота до Кае Бае.

Като говорим за туризъм най-важното нещо, от което се интересуват гостите на острова, са хотелите и плажовете. Съобразно пътуването ми и местата, които разглеждам, имам поглед предимно върху курортното селище Кае Бае, но ще се постарая да покажа и някои други интересни места.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на понеделник, 20 януари 2014 г., 00:25 ч.
ХОТЕЛИТЕ

Хората, които обичат да почиват на спокойно и натурално място, с естествена красота, красиви плажове и топла морска вода, ще оценят много високо Ко Чанг. Тук има както луксозни петзвездни хотели, така и прекрасни малки уютни и чисти места за отсядане, където се чувстваш енергийно зареден от близоста на природата. Всеки посетител може да се разходи из територията на хотелите и да разгледа какво му предлага всеки един. Като казвам всеки, имам предвид себе си – никой не ме спря да вляза където и да било.

Хотел Амари отскоро е в групата на петзвездните. Проектиран е прекрасно, както и всички останали хотелчета наоколо. Разбира се, местните не винаги изгарят от трудолюбие, но са любезни и услужливи, даже и да не разбират какво искаш от тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/340_3541.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/341_3547.JPG)

Стаите на хотела са просторни и комфортни. Всичко се плаща, разбира се, но като цяло не е скъпо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/342_3562.JPG)

На територията на хотела има красив басейн, а на плажа има разположени шезлонги под сянката на типичната тропическа растителност – кокосовите палми.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/343_3548.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/344_3599.JPG)

Съседният хотел разполага с прекрасна градина и редици от двуетажни къщички – една стая е един етаж. Всичко е перфектно поддържано и чисто.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/345_3771.JPG)

Като говоря за по-малките и уютни места за спане, ще спомена хотелчетата Морски бриз и Райските бунгала. Позволявам си да ги изписвам на български, а не с оригиналните им имена – асоциациите, които будят наименованията им до голяма степен съвпадат с усещането да си там, на този райски остров.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/346_3620.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/347_3645.JPG)

Едно бунгало е една стая. Привечер животът в джунглата на острова започва да кипи. Около бунгалата обитателите на гората започват да изнасят своя концерт, а сред тях най-силно се откроява пронизителния звук на цикадите. Нощем, слава богу, е тихо. Сутрин те будят птиците и играещите в близката ферма малки слончета...  Красотата блика от всички страни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/348_8262_0001.JPG)

Моето бунгало разполага с климатик, вентилатор, баня с бойлер, телевизор, който така и не пуснах нито веднъж, всякакви кърпи, принадлежности за къпане... Особено полезен е вентилаторът за сушене на дрехи. Тъй като климатът на острова е много влажен и топъл, всичко изпрано съхне невъзможно бавно. Добре, че си нося 2 чифта бански!

Като запален акварист установявам, че пред хотела е сложена голяма кашпа, но не е пълна с пръст, а с вода. Във водата виреят лотоси, ей така, направо на улицата. За още по-голяма моя изненада откривам под листата декоративните рибки, които у нас отглеждаме задължително в аквариуми – гупи, хелери, молинезии, шлаери.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/349_5998.JPG)

След краткия поглед върху хотелите се насочвам към плажовете. Слагам бански, грабвам една кърпа и ... към морето!

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на понеделник, 20 януари 2014 г., 00:27 ч.
ПЛАЖОВЕТЕ

Един от най-приятните факти на този остров е, че по плажовете никъде не се виждат платени шезлонги, чадъри и всякакви други натрапчиви намеси. Единствено тук там има къщички и бунгала за нощувки, както и ресторантчета за хранене. Естествено, хотелите предоставят на гостите си шезлонги, а от чадъри най-често няма нужда, защото сянката на палмите е напълно достатъчна.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/350_3550.JPG)

Ресторантите изнасят маси направо на пясъка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/351MIL2180.JPG)

И тъй като тук има сериозен прилив и отлив, на места покрай брега е изграден бетонен праг, за да спира настъплението на морето.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/352_3624.JPG)

По кое време на годината е най-удачно да се идва тук? Това се определя най-вече от сезоните – дъждовният е от май до октомври, след това следва сух период, а лятото е през месеците март и април. Ясно е, че докато вали не е особено приятно да се почива на море. През лятото пък става адски горещо. Като най-подходящ остава сухият сезон. В момента сме тук в самото му начало и температурата на морската вода е от 30 до 32 градуса. Все още, обаче, можем да уцелим облачни дни, а даже и кратки превалявания.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/353_5751.JPG)

По плажовете няма много хора, даже в най-силния за острова сезон, но пък винаги можеш да видиш необичайни посетители.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/354_8262_0002.JPG)

Разхождайки се из острова успях да разгледам и най-известния плаж – Белите пясъци. В известен смисъл наименованието му отговаря на истината – пясъкът е по-бял. Достойнствата му са и в това, че е просторен и широк, а покрай него в сянката на палмовите горички са разположени ресторанти и бунгала.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/355_5799.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/356_5812.JPG)

В северния край се натъквам на най-странния хотел – създаден сякаш по сценарий на филм за пирати.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/357_5805.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/358_5804.JPG)

Оживлението на плажа се засилва точно преди залез. Цветовете стават по-ярки, а жегата отстъпва място на вечерния бриз.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/359_5828.JPG)

Моментът е подходящ за забавления с най-милите слончета – двете малки съседчета, които всяка сутрин чувам от стаята си. Точно по това време те забавляват срещу скромна сума туристи. Изкарват си прехраната душичките!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/360_5999.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/361_6001.JPG)

Стопаните им хем ги къпят за тяхно удоволствие, хем забавляват туристите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/362_6010.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/363_6018.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/364MIL2071.JPG)

Разказвайки за плажовете, няма как да пропусна едно от най-големите забавления – вечерята. След залез слънце отливът освобождава поне 100 метра от плажната ивица с което дава свобода за изява на ресторантьорите. Те веднага изнасят маси на пясъка, пускат фенерите и очакват да се появят гладни гости. Това с което ни привличат най-много е прясната риба. Разнообразието понякога затруднява избора, но каквото и да си харесаш го взимат от изнесената на плажа маса с подложка от натрошен лед, мятат ти го на барбекюто в съседство и след около 20 минути имаш най-вкусната прясна морска храна на света! Като добавка ти изпичат картоф във фолио или царевица. За пиене – двете най-търсени бири – Чанг и Синга, както и безалкохолни. Моят избор най-често е кокосов орех.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/365_8262_0003.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/366_3570.JPG)

Като допълнение към вечерята понякога получаваме огнено шоу. Местни факири забавляват гостите направо на пясъка до масите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/367MIL2284.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/368MIL2299.JPG)

Равносметката от хотелите и плажовете на остров Ко Чанг е, че мястото е идеално за почивка и никакъв излишен и натрапчив лукс не ме притеснява. Навсякъде се чувствам удобно и уютно. Цените в ресторантите са толкова прилични, че даже няма смисъл да си правиш предварително сметката – направо поръчваш каквото ти е на сърце!

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на понеделник, 20 януари 2014 г., 00:29 ч.
УЛИЦИТЕ

Картинката на острова не би била пълна, ако пропусна разходките по улиците. Като цяло няма как да бъде интересно описанието на една релаксираща почивка. Единствено местата, които виждам биха представлявали интерес, а детайлите оформят пълното усещане.

Излизайки на главния път на острова попадам в обикновена селска обстановка. Разликата е, че тропическата растителност създава екзотичен облик. Като се замисля, едва ли има кой знае какво да покажа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/369_3614.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/370_3615.JPG)

Тротоари липсват и тъй като движението е обратно на нашето се налага да внимавам много за минаващите автомобили, мотори и пикап-таксита. Шосето от снимките е основната пътна артерия на острова и го заобикаля почти целия с изключение на най-южния му край, където кръгът не е затворен. Ширината на улицата е толкова, че ако си ходим спокойно по нея, две коли не могат да се разминат.

Често срещам тези кашпи с лотоси и рибки, за които вече споменах.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/371_3606.JPG)

По-интересни са сергиите за плодове. Не ме карайте да посочвам точните наименования на всичко – не ги знам. На следващата снимка червеното по средата отпред е драконов плод. Вижда се помело, зелено манго и другите не знам какви са.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/372_3609.JPG)

На следващата сергия, която срещам има повече плодове. Особено разпространени и вкусни са малките банани. Ананас, мандарина, ябълка, диня – познаваме ги добре.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/373_3619.JPG)

Ето това, обаче, не съм сигурен дали е рамбутан, а се среща често. Ако някой знае, да помага.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/374_3611.JPG)

По улиците не можеш да срещнеш кой знае какво, но пък има много живописни къщички, които снимам с удоволствие. Като цяло островът не се отличава с архитектура, а с настроение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/375_3618.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/376_5792.JPG)

Една от най-разпространените храни е ориза. Правят го във всякакви комбинации, но най-ароматен е този, сервиран в ананас. Здравословната ми храна се допълва от различни видове фрешове, в случая от диня.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/377_5781.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/378_5782.JPG)

Вечер ресторантите се опитват да те съблазнят с оферти. На едно място срещу 10 лв. можеш да ядеш на корем. Даже предлагат да си сготвиш сам на масата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/379MIL1646.JPG)

Вече споменах за заведенията по плажа, така че няма да повтарям, но те са едни от най-хубавите места за вечеря.

Някъде след 22 часа, който търси веселба, я открива в бар Мохито. Понякога има програма, която по тайландска традиция се интерпретира от травестити – пеят, танцуват, флиртуват...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/380MIL1054.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/381MIL1077.JPG)

Не всички са така женствени като тези в Банкок. Усещането, че пред теб е проблечен мъж е доста подтискащо за мен лично. Още повече, че тези даже не изглеждаха особено естетично, а отворят ли си устата да говорят, оставаш потресен от тембъра на гласа им.

Улиците на Ко Чанг са горещи през деня и само вечер след залез слънце можеш да изпиташ удоволствие от разходката по тях. Множество сергии с едни и същи стоки, магазинчета за козметика, за храни, дрехи, сувенири – има всичко, което може да привлече погледа на туриста. Основната част от хората през деня, обаче, е на плажа. Така че улиците остават празни чак до вечерната прохлада.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на понеделник, 20 януари 2014 г., 00:34 ч.
ТАЙЛАНДСКИ МАСАЖ

Масажите са едно от нещата, които носят голяма слава на Тайланд и не напразно. Често хората свързват масажа с някакви еротики или специални услуги. Държа да отбележа, че такива вероятно има, но аз не ги срещнах. Официално не е разрешено да се предлагат секс услуги с масажите, поне не и на Ко Чанг. За неофициалните неща по цял свят има вратички.

В крайна сметка се намирам на красив тропически тайландски остров и да не пробвам прословутите масажи ще е грехота. За да спестя пропуските на хората, които биха пътували след мен, искам да ги посъветвам да не губят време в колебания, ами направо да изпробват някое от многобройните масажни студия – било то на плажа, в хотела или някъде из улиците. Като не ви хареса, следващия път изпробвате друго и така докато намерите истинското.

Моят първи масаж беше на брега на морето в една кръгла шатра с вид на беседка. Вътре има обикновено по няколко масажистки в очакване на клиенти.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/382_5748.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/383_3737.JPG)

Тайландският масаж обикновено се прави на сухо и е свързан с малко по-болезнени процедури по разтягане и мачкане. Затова предпочитам да си правя масаж с олио, което ми е значително по-приятно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/384_3738.JPG)

Имам късмета да се подложа на процедурата привечер. Лягам, а пред мен се вижда невероятен залез. Затварям очи и чувам равномерния шепот на вълните... Досега не съм срещал нещо, което да ме отпуска и релаксира толкова качествено.

Масажистките са винаги много усмихнати и настроението по време на процедурата е страхотно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/385_3744.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/386_3764.JPG)

Другото място, на което си правих масаж е студиото към хотел „Морски бриз”. За гостите правят отстъпка 10% от указаната на витрината цена. Сами можете да видите от снимката колко вида масаж правят и какви са цените преди отстъпката.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/387_5790.JPG)

Като уточнявам, че в хотела не е най-евтино, ще поясня, че 250 бата са около 12 лв. Шефката (вляво на кадъра) е тайландка и ни прави всеки път отстъпки. Момичето до мен на снимката е 25-годишна камбоджанка, която работи на острова и се справя най-добре по мое лично мнение.

Самото студио на хотела е много чисто и красиво подредено, така че влизайки вътре, първо сме спокойни за хигиената, а след това и за трудолюбието на масажистките.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/388MIL1144.JPG)

Благодарение на Милена имам цяла поредица снимки от процедура по класически тайландски масаж.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/389MIL1150.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/390MIL1151.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/391MIL1152.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/392MIL1153.JPG)

По мнение на Милена камбоджанката се справя чудесно с масажа на краката. Забравих да спомена, че нормално един масаж е един час, но има възможност да се поръча и 90 минутен.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/393MIL1155.JPG)

Когато един ден изгорях от слънцето, камбоджанката ми направи масаж с алое вера за възстановяване на кожата. Извади една купичка с гел от хладилника и започна да ме маже целия. Усещането е доста противоречиво – леденостуден гел от алое вера върху горещата и зачервена кожа! Тялото ми пое цялата купа и се отпусна.

Препоръчвам на всеки, който пътува до Тайланд да не пропуска нито ден от почивката си без да си направи цялостен масаж. Опитайте всички видове, които ви вдъхват доверие и намерете най-подходящата масажистка.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Smotla на сряда, 22 януари 2014 г., 14:31 ч.
Запленена съм. Това е най-мечтаната ми дестинация, а не съм си го представяла и наполовина толкова цветно, вълшебно и неземно. Благодаря за великолепната разходка, за чудесните описания и великолепните картини :drinks:
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на петък, 24 януари 2014 г., 11:41 ч.
НА САФАРИ СЪС СЛОНОВЕ

Остров Ко Чанг, както стана дума вече, има планински релеф. Склоновете на хълмовете му са полегати, а най-високият е 744 метра. Множество рекички извират от гъстозелесените склонове на планините и слизайки към морето образуват няколко красиви водопада. Островът прилича на спящ слон и от там идва името му.

Растителността е типична за тропическите гори – различни видове палми, мангрови и каучукови дървета, множество видове цветя и ниска растителност. Има по много от всичко.

Животинският свят се състои от 29 вида бозайници, 74 вида птици и 42 вида земноводни. Около острова има коралови рифове и изклюително богат на видове морски свят.

От 31.12.1982 г. Ко Чанг е национален парк и се ползва с протекцията на държавата.

Във вътрешността има планински селца на местни хора, а някои от тях се занимават с отглеждане на слонове. Един от тези лагери се казва Бан Куан Чанг (Ban Kwan Chang). Хората много добре си знаят интереса. Да, наистина, издръжката на един слон никак не е лесна задача и изисква сериозен ресурс. Как се набавя най-лесно такъв? Ами простичко – имаш 10 слона, организираш сафари с тях и прибираш парите на туристите. За целта са създали стройна организация – различни туристически бюра им намират клиенти. От кампа изпращат такси да вземе туристите от хотела и после да ги върне. Всичко е идеално организирано.

Точно така дойдоха една сутрин да ни вземат и нас.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/394_5797.JPG)

До селището в планината пътуваме около 30 минути. Пристигаме, настаняват ни да изчакаме предишната група преди нас и ни черпят с минерална вода и плод – ананас. След това ни викат и се отправяме към рампата за качване върху слон.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/395_3792.JPG)

Местните успяват да се качат някак направо от земята, но за нас специално е направена платформа, от която да ни е по-лесно да седнем в седлото на гърба на слона.

В лагера Бан Куан Чанг разполагат с 10 слона, всичките женски. Явно мъжките не са много кротки и за езда се предпочитат женски. Моята слоница е на 49 години и се казва Шъри.

Качваме се по двама на слон и един след друг се понасяме към гората. От предишен опит си знам, че върху слон друса много. Особено, когато започват да слизат по склон и да пресичат рекички. Тогава направо имаш усещането, че ще изпаднеш, ще се изхлузиш и ще си строшиш главата падайки...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/396MIL1415.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/397MIL1491.JPG)

Преминаването през гората ни сблъсква с гигантските размери на някои растителни видове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/398_3847.JPG)

Програмата има два варианта. Първият вид е къса едночасова разходка с минаване през плантации за тропически плодове, каучукова плантация, пресичане на реки и най-накрая хранене на слоновете. Вторият е същото, но е два часа и се стига до някаква по-дълбока река в планината, където се къпем на гърба на животните. Ще покажа снимки от втория вариант, защото той най-много си струва.

Слоновете с водачите и туристите стигат до някакъв вир. Там, който иска се съблича по бански, слонът влиза във водата и на групички по 1-2 човека се плува до гърба на милия гигант. Следва веселба!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/399JAN1434.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/400MIL1268.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/401MIL1337.JPG)

След купона в джунглата тръгваме по обратния път. Тук вече водачите лека полека слизат от слоновете с нашите фотоапарати и ни снимат. Колко се справят е предмет на друг разговор. Ние пък, вече съвсем смели, се смъкваме от седлото върху врата на слона. Много е приятно на пипане това животно. Една нежна кожа като кадифе...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/402JAN1496.JPG)

Табелката с името на лагера е на 50 метра преди него, така че стигайки до нея значи сме се прибрали.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/403_3891.JPG)

Отлично, но забравяме за последната част от двата варианта на програмата – храненето!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/404MIL1560.JPG)

Слончетата ги строяват в една редичка, а на нас ни дават чепки с банани, за да ги гощаваме.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/405MIL1596.JPG)

Не знам за вас, но на мен това животно ми стана много любимо. Може би заради контакта с него, докато му седях върху врата, или заради доверието, което изпитвам и което ми позволява да си сложа главата в устата му... С теглото си тези животни могат да ни смачкат когато си поискат, но не биха го направили!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/406VES1240.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/407VES1245.JPG)

Нито един човек от включилите се в сафарито със слонове не остана разочарован. Честно казано тук наистина можеш много по-добре да усетиш благородството на тези животни. Можеш да почувстваш тяхната доброта и да се влюбиш завинаги.

Накрая се прибираме отново с пикап-таксито до хотела, но този път пълни с впечатления!

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на петък, 24 януари 2014 г., 11:44 ч.
ОБИКОЛКА НА АРХИПЕЛАГА

След разходката със слонове сред биоразнообразието в джунглата на Ко Чанг, в никакъв случай не бива да пропускаме целодневния круиз до някои по-малки островчета от архипелага. Ако на някой са му се сторили красиви плажовете, които показах до момента, нека има малко търпение, за да види едни още по-пленителни местенца.

Сутринта ни събират с обичайните за острова таксита. Тръгваме към най-южната точка на Ко Чанг, където се намира пристанището, но не кое да е, а това, готиното, от което тръгват всички видове транспорт към останалата част на архипелага.

За съжаление не съм снимал всичко наред и съм пропуснал пазара за джунджурии, намиращ се точно преди кейовете за кораби и лодки. Минаваме покрай сергиите с уговорката, че ще пазаруваме после... Кога е това после, никой не знае, но сега бързаме към една моторница за 25 човека, която ни чака специално. Наели сме си я само за нас и в 8:30 би трябвало да полетим по вълните.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/408_3654.JPG)

Около кея, където е акостирала лодката на Банг Бао – най-известната фирма за круизи тук, стърчат от водата наколни жилища, изглеждащи достатъчно атрактивно, за да бъдат снимани на бърза ръка в движение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/409_3651.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/410_3653.JPG)

Забелязахте ли, че двете снимки са на една и съща къща?

Изгарящата жега не се усеща толкова тежко, докато се движим с лодката в неизвестна за нас посока. Така, както се разположих удобно, така и за малко да заспя. Добре, че подухва ветрец и двата мощни двигателя вдигат достатъчно шум, че да не се размажа върху седалката и да не могат да ме събудят.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/411MIL1678.JPG)

Не след дълго шумът на двигателите затихва и лодката намалява скоростта, защото пред нас се е появил остров. Приближаваме се тихо, все едно едно сме крадци, до един приказен малък безлюден плаж с чисто бял пясък.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/412_3674.JPG)

Честно, снимка няма как да покаже нищо от това, което се усеща, когато скочиш във водата, за да излезеш на такъв бряг! Едни диви тропически дървета хвърлят плътна сянка върху снежнобелия пясък и контрастират невероятно с изумруденото море и светло синьото весело небе... Небрежно разхвърляни по брега кокосови орехи, сякаш се надпреварват да достигнат до вълната, която ще ги отнесе някъде надалеч...

Кокосовите палми се раждат от децата на предците си. Каква игра на природата! Дървото расте, ражда и от плодовете му тръгва нов живот... Само, без да пита никого и без да търси чужда помощ.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/413_3673.JPG)

Влизам по-навътре и забелязвам, че някой все пак е оценил красотата на мястото и си е построил бунгала под сянаката на гъстите корони на дърветата. Всичко е пусто...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/414_3669.JPG)

Намираме се на остров Koh Wai. Оказва се, че не е необитаем, но ние тайничко сме слезли на частен плаж, забранен за външни лица. Някои от нас тръгват по пътека през горичката, а другите се качваме на лодката, за да стигнем до публичния плаж на острова, където никой няма да ни изгони.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/415_3694.JPG)

В никакъв случай не може да се говори, че мястото е пренаселено. Напротив! Тук господарка е н.в. Природата и всички й се подчиняват безусловно.

Към 12:30 се отправяме към пристана и лодката, за да си получим включения в цената на круиза обяд.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/416_3680.JPG)

Като казвам обяд не разбирайте пир! Съвсем скромно хапваме ориз със зеленчуци и плодове за десерт. Вода в хладилния контейнер има студена, така че няма да умрем от жажда.

В 13:00 тръгваме от Ko Wai и след някакви 20 минути езда по вълните, стигаме до миниатюрното островче Koh Yai Lek.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/417_5895.JPG)

Какво правим тук, ще попитате. Една красива скала и толкова! Така е, красива е, но не само. Водите около това място гъмжат от риби, а скалите служат за основа, към която се прикрепват корали. Можем да си представим как изглежда един красив аквариум. Същото нещо си го представете тук, само че сте с маска и шнорхел докато се наслаждавате на гледката под водата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/418MIL1716.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/419MIL1721.JPG)

Последното е изваден морски таралеж, но толкова голям, с толкова големи игли, че ако някой го настъпи под вода, ще види звездите на небето отблизо. Затова момчетата от екипажа на лодката ни предупреждават да не стъпваме по скалите.

Много хубава работа ни върши оризът на тези, които не си го изядоха до край. Хвърляш малко във водата и се събират толкова много риби на едно място, че ако бръкнеш с кеп да ги вадиш, ще се скъса мрежата!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/420MIL1722.JPG)

Рибите приличат на изгладнели пирани. Настървено се хвърлят на зрънцата ориз, а тези от нас, които плуват до тях, могат дори да ги пипнат с ръка.

Шнорхелинга ни продължи около 40 минути. Толкова ни трябваше, за да се съгалсим да тръгнем към следващия остров по трасето – Коh Rang. На външен вид много си прилича с Koh Wai. Отново плаж, лежане, плуване...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/421_5940.JPG)

Малко по-навътре в морето, ако влезеш да плуваш, можеш да се натъкнеш на коралови рифове и поредица от красиви подводни картини.

Над водата художникът никак не е пестил цветовете!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/422_5931.JPG)

На плажа на Ко Ранг убиваме времето чак до 15:30 часа. Пропускаме последното островче от програмата, където трябваше да се гмуркаме отново – толкова сме изморени, че идеята за втори шнорхелинг не ни се стори достатъчно добра.

Най-добре е лека полека да се прибираме към пристанището на Ко Чанг, за да имаме време да разгледаме и пазара. Набелязал съм си някои неща за снимане, така че ... и аз съм за пазар!

По обратния път, обаче, екипажът на лодката се отклонява малко от курса и спираме близо до скалистия бряг на някакъв по-малък остров. Не сме първи – преди нас някакъв друг кораб се е доближил опасно близо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/423_5960.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/424_5953.JPG)

Изненадата е, че заглеждайки се различих по скалите цяло стадо маймуни, от тия, по-агресивните. Тези животни са от много крадливо племе! Имам опит с такива от други пътувания.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/425_5954.JPG)

Тук, на това място, корабите минават и на връщане към пристанището изхвърлят остатъци от храна върху скалите. Маймуните само това чакат. Веднага настава бой за плячката.

Досега все си мислех, че тези животни избягват водата. Е, за тук това не важи. Един самотен мъжкар явно е успял да преплува известно разстояние, за да стигне до една издадена стратегическа скала. Така се намира по-близо до корабите и намазва храна само за себе си, без да я дели с останалите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/426_5958.JPG)

Време е да се връщаме. Съвсем близо сме до пристанището и това си личи по фара.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/427_5965.JPG)

Отново минаваме покрай живописни къщи във водата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/428_3722.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/429_3721.JPG)

Последната особено, има вид на дворец. Богата и със запомняща се конструкция.

Влизаме в пристанището. Корабите не са много, но са ярки и малко екстравагантни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/430_5966.JPG)

Часът е 16:00, а сме казали на такситата, че ще пътуваме обратно в 18:00. Имаме време за храна, пазар и каквото ни реши сърцето.

Моя милост, както вече споменах, си беше набелязал нещо за симане. Надявам се и на вас да ви хареса като край на тази история.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/431_5969.JPG)

Фарът в най-южната част на остров Ко Чанг стои изправен сякаш не за да предупреждава моряците, а за да ни покани да опитаме вкуса на това, което се крие там някъде зад него – автентичната и ненадмината красота на природата.

Днешният ден ми поднесе много цвят и динамика. Докато в джунглата имахме близки срещи с така милите, но питомни слонове, то във водите между островите се срещнахме очи в очи с живописния естествен и див свят на кораловите рифове, с живота, който кипи и ни изумява с всеобхватността на творчеството си.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на петък, 24 януари 2014 г., 11:45 ч.
НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ...

Като част от настроението ми по време на престоя на Ко Чанг задължително трябва да спомена залезите. И не толкова залезите като нещо, което си отива, а като природотворчество, което ме изумява. Защото сами ще видите, че не само всяка вечер наблюдавам различни картини, коя от коя по-красива, а даже с разлика от 15-20 минути цветовете се променят нереално.

Съпругата ми ме попита: „Тези снимки как ги оцвети така?”. Трудно ми е да я убедя, че не съм ги нарисувал с Фотошоп. Кадрите, които ще ви покажа са напълно истински, снимани са на планетата Земя, на място, наречено от мен по-рано „райско”. Цветовете са изцяло плод от творчеството на н.в. Природата, а обработката им е съвсем нищожна.

Откривам галерията с кадри от 25 октомври. Снимал съм много, но не искам да бъда досаден и ще ви покажа само това, което си струва.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/432_3634.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/433_3636.JPG)

Островчетата, които се виждат навсякъде, са част от архипелага, а хората, които ще видите в морето, ви гарантирам, че изпитват истинска наслада.

И за да видите, че не съм само аз този лудият, когото наричат Стас-Залеза, ще покажа с позволението на Весела един неин кадър от 24 октомври.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/434VES1671.JPG)

И един изключителен момент, запечатан от Милена, в който романтичното място с люлката е допълнено от нереалното отражение на дървото върху пясъка. Денят е 8 ноември.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/435MIL1040.JPG)

Нататък ще се огранича в мои снимки. И без това са достатъчно много. Малко по-късно, след романтичния кадър на Милена с люлката, небето се стъмни и заприлича на злодей, който се опитва да изгони слънцето от земята – нещо като борба между доброто и злото. Контрастът е неестествено силен!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/436_5775.JPG)

Поради лошото време следващия ден го пропускам, но на 10 ноември отново имам шанса да уловя нещо различно и ново, ярка илюстрация на твърдението ми, че в кратък интервал можете да видите крайно различни цветове на небето. Първата картина е от 17:37 часа, а втората от 17:58.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/437_5842.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/438_5888.JPG)

Следващите две снимки са от 11 ноември и са от едно много специално място. Малко поточе идва от планината на острова и достигайки до брега тръгва за кратко успоредно на него. След това излива сладките си хладни води в соленото и топло море.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/439_5981.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/440_5983.JPG)

Същият залез, но при люлката, която беше снимала Милена. Може би би трябвало някой да се люлее в този момент, нали?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/441_5991.JPG)

И най-накрая ще покажа още една цветова метаморфоза. Този път разликата между първия кадър и втория е само 10 минути.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/442_6020.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/443_6033.JPG)

Играта на цветове, която ни предлагат слънцето, вятъра, облаците, водата и небето се сливат в едно изображение. На пръв поглед хаотично, но ако се загледаме по-продължително, ще открием баланс и спокойствие – пълната хармония на вселената.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/444_6037.JPG)

Мисля, че показах достатъчно, а е добре да оставя малко място и за вашите лични впечатления, когато посетите това място. Нали ще го направите?

---

На следващия ден тръгваме за Камбоджа. Там ни очакват приключения от съвсем различно естество, преживявания на места, които нямат аналог никъде по света и история на една цивилизация, която е оставила силен отпечатък в световното културно наследство.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на петък, 24 януари 2014 г., 11:46 ч.
НА ПЪТ ЗА КАМБОДЖА

Дойде моментът за раздяла с романтиката на Ко Чанг. Не бих писал нищо за този ден, в който ставаме рано, качваме се на минивановете и потегляме от острова през ферибота на север към граничния пункт Тайланд-Камбоджа, ако нямаше нищо любопитно.

От ферибота си открадвам гледка като за последно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/445_3985.JPG)

От там нататък се движим поне 4-5 часа докато в един момент шосето се оказва, че свършва в една бяла постройка с позлатени кули.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/446_3988.JPG)

Пристигаме на границата. Вановете не могат да продължат с нас нататък, така че ще продължим пеш. Покрай нас преминават всевъзможни превозни средства, освен камионите и безбройните товарни мотори. Само не разбрах какъв е този скрап, който се транспортира между двете граници, успоредно с множество бали с багаж и всякакви боклуци. Пълна мизерия!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/447_3989.JPG)

Казвам пеш в прекия смисъл на думата. Слизаме от вановете и си взимаме куфарите. Който не си е направил снимка отива да се снима. Накрая тръгваме като чергари през границата, влачейки багажа на колелца. Някои от нас се осмеляват и срещу 1 долар на човек си дават куфара да им го носи един местен чак до Камбоджа.

Голямата бяла сграда с позлатените кубета в далечината не изглеждаше толкова красива, колкото е в действителност – една от последните на тайландска територия.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/448_3991.JPG)

Минаваме покрай нея и продължаваме, влачейки куфари към проверката на паспортите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/449_3992.JPG)

След това преминаваме в нулевата гранична зона между Тайланд и Камбоджа. Какво ли е от другата страна? Границата изглежда като мравуняк с хилядите преминаващи хора и товари. Впечатленията са изострени допълнително от жегата и от това, че я пресичаме пеш, но няма как по друг начин. Има известна доза мизерия, която е плашеща за някои хора. Обобщавам – границата с Камбоджа не е никак привлекателно място.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 26 януари 2014 г., 17:23 ч.
КАМБОДЖА

Все още сме на границата между Тайланд и Камбоджа. Жега, аромати, народ, мизерия, екзотика... Знае ли човек дали да се смее или да плаче. Като че ли за момента съм по-скоро изнервен от продължителните процедури и голямото обикаляне от сграда в сграда. В действителност самото излизане от Тайланд не е никакъв проблем.

В неутралната територия между двете държави има множество казина. Тъй като в Тайланд те са забранени, тук, на това място, се събират множество хора, за да опитат късмета си.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/450_3996.JPG)

В същото време трафикът на боклуци продължава с пълна сила.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/451_3995.JPG)

По-интересно за нас става, когато стигаме до надписа „Кралство Камбоджа”.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/452_3993.JPG)

Вдясно от подобието на арка или врата има една модерна жълта сграда. Натам сме!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/453_3994.JPG)

Това е мястото, където ни издават визи при пристигане. Необходими са: снимка, 20 долара, 100 бата, паспорт с валидност 6 месеца и попълнен по образец формуляр. С всичко това се взима камбоджанска виза. След като я получим се отправяме отново пеш към следващото място, на което вече падна истинското чакане. Паспортен контрол!

Преди да влезем в бараката с надпис „Пристигащи”, трябва да си вземем и да си попълним друг формуляр.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/454MIL2351.JPG)

Вътре! Ах, вътре... Колко е горещо само! Някакви вентилатори се опитват да раздвижат въздуха, но това не помага особено и дрехите ми залепват за гърба. Около мен е пълно с чужденци – всички пъшкат и охкат. Тези камбоджанци хич не са го измислили това минаване.

На края на опашката ти взимат отпечатъци от пръсти, снимат те и след проверка на паспорта с визата и на попълнения формуляр те пускат да влезеш в страната.

Още с първите крачки на камбоджанска земя те посрещат разни амбулатни търговци и те засипват с какви ли не предложения. На дневен ред, обаче, е въпросът как ще се придвижим до мястото, на което ще спим вечерта. Към Сием Рип е най-удобно да хванем автобус.

Пътуването от границата до града, в чиято околност е разположен световноизвестният храм Ангкор Ват, отнема около 3-4 часа в зависимост от транспорта. В Сием Рип стигаме след залез слънце.

За щастие в хотела ни посрещат като царе. Такова гостоприемство не бях очаквал. От вратата ни канят да опитаме бялото или червеното вино, който каквито иска безалкохолни, плодове, специална торта. Мениджърът най-много ни хвали специалитета – патица със зеленчуци, полята с патешка кръв... Това давало страхотна сила и било много вкусно по неговите думи. Не всички се осмелиха да опитат. Аз пробвах и да, вкусно е, но и доста люто.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/455_3998.JPG)

Докато ни гощават за добре дошли ни дават ключове за стаите и ни качват багажа. Предполага се, че сме изморени и ни глезят максимално. А стаите наистина са много приятни и вътре има всякакви удобства плюс ежедневно бутилирана вода и плодове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/456_4005.JPG)

И понеже времето напредва, уговаряме се, който иска след час да слезе на рецепция и да отидем в центъра на града да вечеряме и да се разходим. Мен лично любопитството да видя новото място в новата държава ме тресе здраво. Проверявам фотоекипировката и съм готов!

От хотела можем да ползваме безплатно най-популярния местен транспорт – това са такситата тук-тук. Ще ги видите по-нататък. В Сием Рип разстоянията не са големи и се стига бързо до центъра. Обикновено на един тук-тук се плаща по 2 долара за курс, но местните могат да поискат и 5. Въпрос на пазарлъци.

Желаещите за вечеря се събираме и се отправяме към ресторант Ангкор Палм в центъра. Там предлагат добра местна кухня на разумни цени, а и се намира на място, на което после можем да се разходим.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/457_4007.JPG)

Мойта храна е типична камбоджанска супа и морски дарове със зеленчуци. Допълнително винаги дават варен ориз. По подразбиране всичко е люто и затова, който не обича е добре да пита предварително. Другото, което много често слагат е кориандър, който на мен не ми пречи, но голяма част от хората го мразят.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/458_4016.JPG)

Забравих да спомена – в Камбоджа всички цени навсякъде са в долари. Рядко ще откриете в магазините или ресторантите цени в местна валута, а и да има, то задължително отдолу пише еквивалент в долари. Тъй като местните получават доста ниски доходи според европейските стандарти, то тук и цените са много ниски на всичко. Един щатски долар се равнява на 4000 камбоджански риела. По този начин лесно може да се сметне половин или четвърт долар на колко е равен. Монети няма. Банкнотата с най-малък номинал е 100 риела, което са си 2,5 цента и съответно с нея просто няма какво да си купи човек. Една минерална вода от 500 мл се пазарува по 1 долар на туристическите места, но в магазин за хранителни стоки струва 1000 риела. Ще спомена още, че в страната има хора, които работят и живеят с доходи по 5000-6000 риела на ден. Разбирате колко богат се чувства един европеец тук. В този дух – от време на време ще споменавам разни цени, които най-вероятно ще ви се сторят доста ниски. Поне е ясно защо е така.

След вечеря се пускаме по централните улици на Сием Рип – който накъдето му видят очите. Първите впечатления са страхотни – нищо общо с разочарованието от границата. Мястото има атмосфера, която няма как да опиша.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/459_4028.JPG)

Минавам покрай сергиите за дрехи на Нощния пазар...

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/460MIL2405.JPG)

След това по улиците, където срещу 1 долар предлагат 15-минутен масаж на краката ... с риби.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/461_4011.JPG)

Най-накрая се пускаме по Пъб Стрийт – улицата с нощните барове и клубове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/462_4014.JPG)

Вечерта завършва в един от баровете, където предимно чужденци пият коктейли и танцуват на силна музика. Въобще – животът през нощта ври!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/463_4026.JPG)

Нощуваме в Сием Рип или както го наричат още „Вратата към Ангкор Ват”, което пък е най-голямата забележителност на Камбоджа. На следващия ден ще имам възможност да видя с очите си древната кхмерска столица Ангкор с храмовете, придобили огромна международна слава и привличащи милиони туристи от цял свят в Сием Рип.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Smotla на неделя, 26 януари 2014 г., 20:49 ч.
Откакто прочетох заглавието на пътеписа, чакам да видя и Ангкор. Страхотен пътелис   :drinks:
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: malomir на понеделник, 27 януари 2014 г., 04:05 ч.
Наш Стас си е майстор на пътеписите. Този не му е първия. Виж в раздела другите му пътеписи. Ще се накефиш със сигурност.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Smotla на понеделник, 27 януари 2014 г., 11:35 ч.
Хвърлих око аз и на другите. Невероятни разкази са. Но Камбоджа ми е голяма мечта и чакам лакомо всяка следваща публикация :)

ПП Всъщност видях само две-три по-надолу - признавам, сега зачетох и в страниците назад, колко много пътеписи има от него :ok:
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 05 февруари 2014 г., 01:11 ч.
ДРЕВНИЯТ АНГКОР

Днес ще се посветим изцяло на древния Ангкор. На наше разположение е цялата светла част на денонощието и ще трябва да я оползотворим пълноценно.

Имаме нужда от лицензиран екскурзовод – първо, защото не пускат без такъв на повечето места, и второ, защото някой трябва да ни разкаже за най-важните факти от историята на кхмерите. Така се запознаваме с Ин Кемрин.

Под ръководството на Кемрин минаваме проверка на облеклото още преди да тръгнем от хотела – жените не трябва да са с голи рамене и крака, защото ще влизаме в будистки храмове, а там си има изисквания. Запасяваме се също с вода. Денят е горещ и ще ни е нужна.

Пътуваме петнадесетина минути и стигаме до билетния център. Цената на еднодневен билет е баснословната за Камбоджа сума от 20 щатски долара. Поради това ги печатат на специални принтери и на тях има снимка на титуляра. Така никой не може да използва чужд билет и най-вече – убиват нелегалния вторичен пазар.  Кемрин ни предупреждава да държим билета винаги в себе си – ако в някой обект те хванат без него, глобата по правило е 100 долара. Да не говорим, че навсякъде проверяват и не те пускат, ако не го носиш.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/angkor_map.jpg)

Както се вижда на картата, Ангкор не е един храм или един дворец. Това е цял древен град. Основните части на археологическия комплекс, които ще посетим са:
-    Ангкор Том, което означава „голяма столица“.
-    Храмът Та Пром, където е сниман филма „Лара Крофт: Томб Райдър“.
-    Храмът Ангкор Ват – най-големия храмов комплекс в света.
-    Хълмът Пном Бакхенг.
Ще видим и още някои интересни места, обикаляйки археологическата зона.


АНГКОР ТОМ

След билетния център минаваме покрай Ангкор Ват, но не спираме – ще го оставим за накрая. Стигаме до изкуствен воден канал, от другата страна на който се виждат някакви руини.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/464_6041.JPG)

На това място Кемрин използва да ни разкаже малко за това, което предстои да видим.

Като бивша френска колония, Камбоджа е държава, чиято история до голяма степен е стигнала до нас благодарение на французите. Те са открили над 1080 храма, което я прави една от най-богатите на храмове страни.

Мракобесните години на комунистическия режим на Пол Пот са една от най-големите трагедии на този народ, но за това по-късно. Чак през 2000 г. в Камбоджа започва да се формира туристически отрасъл и тръгва туристически поток, който се очаква през 2014 г. да достигне 3 млн. души годишно.

През годините столицата на Камбоджа се сменя многократно. Най-старата е от I – VI в. и се е намирала до днешната граница с Виетнам. Втората столица от VII до VIII в. е родния град на Пол Пот. През IX в. столицата се премества тук, в района на Сием Рип чак до XV в., когато рухва империята на кхмерите и се формира нова държава с център Пном Пен.

Ангкор Том става столица през X век и е такава до преместването й в Пном Пен. Кралете са построили тук общо 90 храма заради силното влияние на религията – днес в Камбоджа 95% от населението са будисти, а останалите 5% са мюсюлмани и християни.

Името Ангкор Том означава „голяма столица“ и това не е пресилено. През XII век населението й е наброявало около 1 млн. души. По същото време в Лондон са живеели около 300 хиляди. През XII век населението на Камбоджа е достигало 20 млн., доста сериозно за онова време.

През 1177 г. мюсюлманско нашествие  от Южен Виетнам става причина за големи разрушения и смърт. Четири години по-късно, през 1181 г., крал Джаяварман VII прогонил нашествениците. За да предпазва столицата от бъдещи атаки, той построил изкуственото езеро, което заобикаля града и издигнал защитна осемметрова стена. Заградената територия е квадрат със страна 3 км. За достъп били оставени 5 врати, всяка с различно предназначение:
1.    Южната врата се използвала по време на водния фестивал.
2.    Източната е за мъртвите – през нея се изнасяли кремираните тела.
3.    Северната врата е била за поклонници.
4.    Западната врата била за престъпниците – излизайки през нея, повече не им се разрешавало да се връщат.
5.    Петата, последна врата отново е на изток и е служела като вход за официални ВИП лица.

В момента се намираме пред Южната врата и влизаме през нея.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/465_4039.JPG)

Минаваме по мост, декориран със статуи от двете страни – някои от тях са били разрушени или откраднати и в момента се възстановяват. Красивите глави са нови, а старите и безформени – оцелели оригинали.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/466_4034.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/467_4046.JPG)

Възстановяването на града след нашествието на мюсюлманите започва едва след като стената била готова. Първият построен храм се казва Байон и се намира точно в центъра на квадратния град Ангкор Том и също заема площ с форма на квадрат, но с размери 80х80 м. Kрал Джаяварман VII го построил за себе си, а след него повече такива големи храмове не са правени.

Разстоянието от стената и портата до храма е повече от километър.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/468_6053.JPG)

Върху стените на Байон чрез резба в камъка е изобразена цялата история за живота на хората и битките срещу мюсюлманския нашественик. Още преди да влезем се забелязват кулите вътре и по краищата на храма – общо са 49 на брой. Заедно с тези на петте врати към града стават общо 54, точно колкото са били провинциите на империята.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/469_4056.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/470_6057.JPG)

Ще покажа по-подробно историите, които виждам по стените на храма и великолепните резби в камъка. Още над входа се виждат традиционните за Камбоджа апсара танцьорки в действие.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/471_4063.JPG)

Следват сцени на битки с участие на бойни слонове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/472_4163.JPG)

Другата бойна сцена е от намиращото се наблизо езеро Тонле Сап – сцените са с участие на бойни кораби или лодки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/473_6060.JPG)

Будизмът в Камбоджа произлиза и е силно повлиян от индуизма. Затова и повечето храмове като Байон и даже Ангкор Ват са били построени като индуистки и след това са преобразувани в будистки. Тук срещам една картина, издълбана в каменна колона, от която ясно личи как индуистки свещеник се моли с кръстосани крака, които после са модифицирани в характерна за будизма поза.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/474_6067.JPG)

Влизам навътре и попадам сред множеството каменни кули. Те са много типични за това място и ако някъде срещнете подобни картини – това са изображения от Байон.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/475_4070.JPG)

Сред тълпите от туристи човек може да открие и нещо по-интересно за снимане. Например облечени като танцьорки апсара девойки и младежи с костюми на демони и маймуни. Традиционните облекла се използват в наши дни предимно за фотографски цели и в театъра. Красиви са.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/476_4079.JPG)

Другата атракция за нас, европейците, са облечените в оранжево будистки монаси – много от тях посещават тези свещени места. И те като нас обичат да се снимат.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/477JAN0641.JPG)

Нека се върна на кулите. Като стана дума, че са характерни, имам предвид, че всяка от тях изобразява човешко лице, но не едно, а цели четири, гледащи в четирите посоки. Кемрин спомена, че четирите лица изобразявали четири човешки емоции.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/478_4072.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/479_4111.JPG)

Официално се счита, че четирите лица изобразяват крал Джаяварман VII и по-точно – четири негови усмивки: очарователна, тъжна, доволна и красива. Може би това са емоциите, за които ни говори екскурзоводът. Каквито и да са усмивките, времето е оставило своя отпечатък върху тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/480_6074.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/481_4117.JPG)

Добре, че кулите са достатъчно големи, за да не могат да бъдат разграбени. Въпреки това, явно някои от тях са разрушени, защото в наши дни са оцелели само 37 от 54.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/482_6068.JPG)

Влязохме от южната страна на Байон, а сега ще излезем от северния му край. Естествено, преминаването на млади монаси с ярки оранжеви одежди няма как да не те предизвика да снимаш. Те пък хич не се стесняват.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/483_4170.JPG)

Отвън има малък храм със статуя на Буда. До нея възрастни монаси се занимават с бизнес. Срещу долар получаваш благословия и ти връзват цветни гривнички на ръката против уроки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/484_4130.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/485_4132.JPG)

Жегата си казва думата. В момента, в който един местен отвори сергия за сок от захарна тръстика, веднага му се залепваме. Питам го колко струва и естествено ми отговаря – 1 долар. Веднага се спазарих, че за толкова голям долар няма как да ми даде само една чашка и той кандиса на 2. Така цялата компания пихме по 2 чаши сок от захарна тръстика с лед.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/486_4174.JPG)

Най-накрая се усетихме, че човекът хубаво ни прави разхлаждаща напитка, но защо загребва лед от кофата?! Каква е водата, която е използвал? Слава богу никой не се оплака от стомах след това.

Излизайки от Байон все още не излизаме от Ангкор Том. Отправяме се към мястото на кралския дворец, отново в рамките на древната столица.

Не се налага да ходим дълго, за да попаднем на красива гледка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/487_6081.JPG)

С твърдото убеждение, че точно това е бил кралският дворец, започвам да го снимам от всички страни…

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/488_6086.JPG)

За съжаление греша. Кемрин обясни, че това е храм, който е бил част от двореца, но самият палат вече не съществува – разрушен е и не е възстановен. Даже няма и идея как е изглеждал. Храмът, обаче, изглежда прекрасно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/489_6090.JPG)

Малко встрани от храма се намират басейните на кралския двор. Те са точно два – един за мъже и друг за жени. Мъжкият е по-красив и запазен.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/490_6100.JPG)

Друго знаково място в Ангкор Том е Терасата на слоновете. Можем да я открием в близост до мястото на кралския дворец, където е била построена за краля.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/491_6130.JPG)

Непосредствено пред терасата има широко поле. Навремето е било нещо като сцена. Кралят се качвал на терасата и от там наблюдавал зрелищни битки със слонове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/492_4181.JPG)

Каменни слонове „носят“ терасата на гърбовете си, а някои нейни части се поддържат от митичните същества (получовек, полуптица), наречени Гаруда.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/493_6110.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/494_6106.JPG)

Гаруда поддържали небесното царство или Рая, а в този случай – терасата на краля.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/495_4190.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/496_6122.JPG)

На същата тази тераса владетелят издавал присъди. Когато имал колебания в това дали някой е виновен, той го подлагал на тест. Вкарвали подсъдимия за 12 денонощия в каменни кули като клетки от другата страна на полето.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/497_4185.JPG)

Клетниците били подложени на големи мъчения и нападения от насекоми и влечуги. Ако все пак някой оцелеел гледали кожата му – ако е гладка и не е нахапана, значи е невинен. Е, такива нямало.

Докато чакаме групата да се събере и да продължим нататък, ни нападат местни амбулатни търговци. Почти като насекоми.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/498MIL2550.JPG)

На такива места основното забавление е пазарлъка. Продавачите винаги започват с двойна и тройна цена и много бързо свалят до половината. След това започва трудната част – колко по-малко от 50% ще коства дадена стока.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/499_6126.JPG)

Най-добра цена можеш да докараш на нещо, което наистина не ти трябва. Те бързо разбират това и свалят, и свалят, и свалят цената, докато в един момент не се замислиш… Абе тази хубава блуза, за някакви си 3 долара, дали все пак не си струва да се купи? Ама за какво ли ми е?!
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 05 февруари 2014 г., 01:15 ч.
ТА ПРОМ

След като разгледахме Ангкор Том, се качваме на минивановете и се отправяме недалеч в посока джунглата. Да, тук има гори, които Кемрин нарича джунгла. Предполагам, че преди години наистина са имали гъст и обрасъл вид, но сега на мен ми изглеждат като една обикновена вековна гора.

Това няма особено значение, защото сме спрели пред южната врата на храмовия комплекс Та Пром и сме готови да влезем.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/500_4194.JPG)

Това място много ми допада. Вървим под сянката на огромни дървета, жегата не се усеща, а около нас природата шепне мило „Добре дошли!“. Така го усещам.

Не след дълго стигаме до мястото, от което се открива красива гледка към Та Пром.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/501_6131.JPG)

Това е и входът към галериите, които кръстосват руините напред и настрани. Оттук нататък се потапяме в атмосферата от филма Томб Райдър.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/502_4202.JPG)

Та Пром е построен през 1186 г. отново от крал Джаяварман VII в чест на майка му. Използвани са много скъпоценни и полускъпоценни камъни. Да, Камбоджа е била много богата държава. В централната кула на комплекса е била поставена статуя на майката.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/503_4231.JPG)

В онези времена Та Пром е бил манастир. В него са живеели 18 високопоставени свещеника, около 2000 послушника и вероятно около 600 апсара танцьорки.

Когато преди почти 600 години столицата е била преместена в Пном Пен, Та Пром е бил изоставен и забравен. С годините джунглата го е превзела. И до днес не е възстановен – оставен е така, както го е преобразила природата. В това е и най-големият му чар. Огромни дървета са израстнали по стените и сградите на храма придавайки учудващо необичаен вид на мястото. Това е привлякло сценаристите на филма „Лара Крофт: Томб Райдър“, които са заснели много от сцените тук.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/504_4236.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/505_6133.JPG)

Около корените на дърветата има постоянна тълпа от туристи, желаещи да се снимат. Преобладават японците. Въпреки тях успях да издебна момент и да снимам само детайлите, без навлеци.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/506_4237.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/507_4258.JPG)

Навсякъде по сградите, кулите и оградите има майсторски издълбани в камъка орнаменти и фигури. Вероятно са изглеждали приказно преди да бъдат изоставени.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/508_4239.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/509_4271.JPG)

Личи си как времето е разрушило част от постройките и как са оставени просто така – на волята на времето.

Тук таме се извършват някакви укрепващи дейности със скелета и подпори. Не се възстановява, но се възпрепятстват новите разрушения.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/510_4272.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/511_6149.JPG)

Едно от емблематичните места, познато от филма:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/512_6154.JPG)

И една глава, обгърната от корени, която човек трудно ще забележи, освен ако Кемрин не му я покаже. Виждате ли я?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/513_6158.JPG)

Всички ценности от храма са били ограбени от местните и разпродадени на колекционери по целия свят. Каквото е могло да бъде взето от 260-те статуи в манастира и от украсата, е било взето.

Оградите отвън и отвътре все още са запазили спомен за отминала красота. Трябва да се вгледаме и замислим, за да я открием.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/514_4228.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/515_6162.JPG)

Вътрешността на Та Пром е пълна с постройки, достойни произведения на изкуството. Тяхната красота е завладяна от джунглата сякаш за да ни покаже, че никой не е по-велик от природата и че рано или късно се връщаме там, откъдето сме дошли.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/516_6165.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/517_6166.JPG)

Отправям се към северния изход. Обикновено на такива места местните чакат, за да изкарат някой долар. По цял ден изработват на ръка неща, които после ни предлагат като сувенири.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/518MIL2583.JPG)

С продажбите обикновено се занимават децата. Не само, но предимно те. И тъй като са много мили, няма как да не си купиш нещо. Проблемът е, че ако купиш от едно от тях, другите се натъжават и даже понякога плачат, че не са успели и те да продадат.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/519_6171.JPG)

А че са много красиви можете да видите от снимките. Удобен повод да се снимаш с детенце е като купиш нещо от него. Тогава и двете страни по сделката са щастливи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/520MIL2696.JPG)

След Та Пром стана време за обяд и ще използваме един ресторант в района, за да опитаме нещо традиционно от камбоджанската кухня.

Пиле с ориз и зеленчуци, гарнирано с яйце и украсено с цвят от лотос. Освен, че изглежда красиво, е и много вкусно. Цветето не се яде.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/521_8262_2656.JPG)

За десерт плодова салата в купичка от драконов плод… Купичката не се яде.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/522_4280.JPG)

След обяда е време за ново благотворително пазаруване на подаръци и сувенири.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/523JAN0962.JPG)

Честно казано това, което купувам от тези местни деца, ми е много по-мило и скъпо, отколкото каквито и да било други сувенири. Освен това е много забавно да си говорим с тях на английски – език, който учат от малки, за да могат да общуват с туристи и да си изкарват прехраната.

Настъпи моментът да се отправим към едно от най-емблематичните за Камбоджа места. Място, заредено с много енергия и величие.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 05 февруари 2014 г., 01:22 ч.
АНГКОР ВАТ

Мечтите затова са мечти, за да ни правят щастливи, когато се сбъдват. Днес аз съм щастлив! Намирам се пред прага на една своя мечта и усещането е страхотно.

Думата Ангкор означава столица. Вече разгледахме най-великия и най-голям град на Кхмерската империя. Има, обаче, нещо, което този народ е сътворил и завещал на поколенията по начин, който и до днес буди възхищението на всички, които успяват да го зърнат. Както Ангкор Том е бил в миналото велика столица на кхмерите, така Ангкор Ват е най-великият храм на тяхната цивилизация. И не само! Той е най-големият индуистки храм и най-големият религиозен паметник в света.

Заслугите за това дело са на крал Суряварман II, който през 1113 г. решил да построи „Парама Вишну“ – храм посветен на индуисткия бог Вишну. Това е и оригиналното му име. Съвременното е измислено от французите през XIX век, когато колонизирали Камбоджа.

Време е да започваме. Слизаме на нещо като площад или по-скоро утъпкана поляна. Оттук нататък ще продължим пеша, както правят всички посетители. Туристите често използват тук-тук, за да стигнат до Ангкор Ват.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/524_4282.JPG)

Местна баба си носи стока, която ще продава вътре на територията на храма. Там има местен пазар.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/525CVES0923.JPG)

Преди да стъпим на моста, който прекосява изкуствения канал на езерото, се срещаме очи в очи със седемглавата змия – важен герой от притчите за Буда.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/526_4283.JPG)

Историята гласи, че след като се скитал известно време по света като аскет, Буда се спрял под едно дърво и почти 7 години медитирал. Един ден, обаче, завалял силен дъжд и докато светецът се чудел как да устои на пороя, една седемглава змия се разперила над него и го защитила. Нея именно изобразяват на входа на почти всеки будистки храм.

Предполага се, че Ангкор Ват е строен чак до смъртта на Суряварман II през 1150 г. и даже не е завършен напълно. Използвани са камъни с тегло до 7 т, които са пренасяни от 60 км разстояние със салове и слонове. Около 3000 слона са използвани за строежа. Езерото, което заобикаля комплекса, е изкуствено и е изкопано от 400 хиляди работници. Изхранването им е било проблем. Тъй като една от основните храни на камбоджанците е риба, такава ловяли в близкото езеро Тонле Сап.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/527_4292.JPG)

В Ангкор Ват можете да откриете всякакви символи от индуистката митология. Конкретно за храма – той символизира свещената планина Меру или Рая. Езерото около него се отъждествява със Световния океан и функциите му са да снабдява храма със свещена вода и … да го пази от нападения.

Територията на храма е заобиколена с ограда с размери около 1300 х 1500 метра. Заставайки пред главния вход, Кемрин обяснява, че вътре се влизало по строги правила. Общо имало 5 входа. Най-левият е за слонове и коне. Следващият след него е за елита на обществото. В средата е входът на кралското семейство. Отдясно на централния е входът за свещеници и монаси. Най-дясната врата е за обикновените хора.

На следващата снимка се вижда централния вход и входовете за елита отляво и за монасите отдясно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/528_6227.JPG)

Ние влизаме през входа за монасите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/529_4296.JPG)

Храмът е бил индуистки по времето на крал Суряварман II, тъй като тогава се е изповядвала тази религия. По-късно кхмерите преминали към будизъм и всички храмове били превърнати в будистки. Връзката между двете религии е много близка и трансформацията е била безболезнена. Разликата е, че са променени някои статуи и каменни резби, както и че фигурата на бог Вишну е препасана с будистки одежди.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/530_4305.JPG)

През XVII-XVIII век тайландски нашественици разрушили стената и обрали повечето глави на статуите. Когато бяхме в Аютая вече стана дума за това.

Преминаваме през входа на обикалящата територията на храма стена и пред нас се открива истинската гледка към Ангкор Ват.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/531_6218.JPG)

Насочваме се към единия от ъглите на правоъгълния храм, през който ще влезем. Не че няма и други входове, но Кемрин си има идея как точно да ни покаже всичко съществено.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/532_4347.JPG)

Ангкор Ват е построен на три нива като общата височина от основите до върха е 213 м, колкото и невероятно да изглежда това. Предполага се, че основите му под земята са толкова дълбоки, колкото е висок храмът отгоре.

Първото ниво съдържа огромно количество каменни барелефи с истории и притчи от индуистката митология. Тръгваме през него и слушаме разказите на Кемрин за изображенията по стените.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/533_4355.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/534_4401.JPG)

Преминаваме през вътрешен двор между първото и второто ниво. Това означава, че вече сме във вътрешността на храма.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/535_4358.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/536_4393.JPG)

Второто ниво
съдържа около 1500 статуи и изображения на красивите камбоджански апсара танцьорки. Обикаляйки го намирам място, от което се открива прекрасна гледка към най-важната част от Ангкор Ват.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/537_6204.JPG)

Третото ниво е най-високо и се състои от 5 великолепни кули в кхмерски стил. Четири от тях са направени във форма на неразцъфнал лотосов цвят, а централната кула се издига на 65 метра в небето. В светилището по средата е била разположена златна статуя на бог Вишну, яздещ Гаруда – митологична полуптица, получовек, поддръжаща небесното царство. Когато храмът станал будистки, тук вече поставили статуя на Буда.

Нагоре се качвам по стръмни стълби, в началото на които проверяват облеклото – трябва да бъде според каноните на будизма. Тези, които нямат подходящи дрехи чакат останалите долу.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/538_4392.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/539_6201.JPG)

От високо се откриват екзотични гледки и любителите на фотографията имат пространство за изява и творчество.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/540_4372.JPG)

Най-високата част на храма представлява правоъгълен двор в чиито ъгли са четирите кули, а центърът е зает от символа на планината Меру.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/541_4370.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/542_4378.JPG)

Централната кула е много красиво декорирана със статуи и балерефи, а вътре намирам полегнал Буда в зимни одежди.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/543_4386.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/544_4367.JPG)

Ориентирам се надолу, защото има какво още да се разглежда, а времето напредва. Освен това чакащите може и да са загубили вече търпение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/545_4391.JPG)

Слизането изглежда опасно и някои хора изпитват затруднения с преодоляването на страха от високо. Няма как, не можем да останем горе.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/546_6199.JPG)

От второ към първо ниво излизаме през изход откъм задната страна на храма. Тук няма много хора и човек има възможност да направи снимка без да хваща в кадър тълпите от туристи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/547_4407.JPG)

Излизайки извън оградените със стени вътрешни дворове на Ангкор Ват, отново имам възможност да се насладя на съвършенството на архитектурните решения на кхмерите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/548_4402.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/549_6187.JPG)

Погледнат от противоположния на централния вход край, храмът изглежда не по-малко красив. Даже ако питате мен – спокойствието му придава допълнителен чар.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/550_6189.JPG)

След преоткриването на Ангкор Ват от французите, те отворили един заден вход. А дали в древността такъв не е имало в действителност? Отскачам да проверя.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/551_6182.JPG)

По пътя срещам маймуна – би трябвало да има повече, но доколкото разбирам властите ги гонят, за да не закачат туристите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/552_6180.JPG)

Да, наистина, някъде отзад, откъм противоположния на централния вход край на Ангкор Ват, има нещо като руини на врата. Твърде вероятно някога се е влизало и оттук, но за кого е била предназначена, това никой не можа да ми каже.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/553_6179.JPG)

Изкуственото езеро, заобикалящо Ангкор Ват, при задния вход изглежда много по-красиво, отколкото в частта му отпред, но за да може да бъде прекосено, французите е трябвало да направят насип.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/554_6174.JPG)

Връщам се обратно и влизам отново към първото ниво през тези така красиви врати в заобикалящите храма стени.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/555_6198.JPG)

След нова обиколка на каменните барелефи и разкази за епични битки между богове и демони, за хитростта на бог Вишну и как боговете с измама измъкнали от ръцете на демоните безсмъртието,  се отправяме към изхода за края на нашата обиколка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/556_6209.JPG)

Преди да си тръгнем задължително правим най-известния кадър на Ангкор Ват, който вероятно ще откриете във всеки справочник на най-забележителните места по света. Кемрин ни посочи точната позиция за снимане.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/557_6216.JPG)

Единствено оттук могат да се видят отраженията на всичките 5 кули във водата пред храма.

На излизане се разминаваме с група облечени в оранжево будисти, които се отправят към Ангкор Ват. Спираме ги за съвместна фотосесия.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/558_6230.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/559_6231.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/560MIL2826.JPG)

Като опция за посрещане на залеза, желаещите могат да се качат на балон и да снимат комплекса от високо. Мисля, че не е кой знае каква оферта. По-добре ми звучи идеята да се кача на някое от възвишенията около Ангкор Ват и да посрещна залеза там.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на сряда, 05 февруари 2014 г., 01:26 ч.
ЗАЛЕЗЪТ ПРИ ПНОМ БАКХЕНГ

Кхмерската империя е била основана някъде в началото на IX век. За начало се счита 802 г., през която крал Джаяварман II се провъзгласил за „Цар на Света“ или „Цар на царете“. Това се случило на върха на планината Пном Кулен, която се намира на около 48 км северно от Сием Рип.

Синът на Джаяварман II продължил да разширява кралството, а внукът Ясоварман I преместил столицата от Харихаралая на място, наречено Ясодарапура – първият град в района на Сием Рип и първото име на столицата Ангкор. Неговият основен храм бил построен на Пном Бакхенг (пном = хълм) някъде в края на IX век. Ясоварман I се качил на престола през 889 г. и царувал до смъртта си през 910 г. Храмът бил основен за неговата нова столица и от височината, където се намирал, се откривала гледка към езерото Тонле Сап. Близостта до водните източници е една от причините за преместване на столицата.

Храмът Пном Бакхенг е индуистки според религията тогава. Посветен е на бог Шива и е символ на планината Меру, където живеели индуистките богове. Формата му е на квадрат със страна 76 м и има 7 стъпаловидни тераси, върху които са издигнати общо 108 кули. Броят на кулите е символичен, съответстващ на 4 лунни цикъла по 27 дни всеки. Били са така разположени, че от всяка от страните на хълма са се виждали по 33 кули – толкова, колкото богове са живеели на Меру.

Около два века по-късно Суряварман II построил на 1,5 км от Пном Бакхенг невероятния Ангкор Ват, а почти век след това Джаяварман VII основал великата столица Ангкот Том. Величието на Кхмерската империя продължило до 1431 г., когато нейният край бил поставен с превземането на Ангкор от кралство Аютая.

С кратък преглед на историята на кхмерите стана ясно, че мястото на което имам намерение да посрещна залеза над Ангкор е важно и исторически значимо.

Транспорт можем да ползваме до подножието на хълма. Оттук, след проверка на билета със снимка, с който влизаме цял ден навсякъде, се отправяме по обходна пътека към върха.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/561_6237.JPG)

След около 20 минути приятна разходка стигаме до място, където отново проверяват билетите и по метална стълба стигаме до самия връх, на който е разположен храма.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/562_6240.JPG)

Остатъците от светилището на Шива не са много, но напомнят за някогашната красота.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/563_6241.JPG)

Оттук се открива гледка към Ангкор Ват – намирам се на единственото място, откъдето може да се види храмът отвисоко. За съжаление е доста далеч и едвам се забелязва на снимката.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/564_6248.JPG)

Някои от 108-те кули все още са запазени, а когато слънцето залязва, образуват приказни пейзажи – смесица между античност, спокойствие, красота и величие.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/565_6243.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/566_6283.JPG)

Хората, които искат да снимат, стават все повече и повече. На моменти вече не можем да се разминем.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/567_6263.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/568_6271.JPG)

Някаква извънземна загадъчност привлича на това място голяма част от хората, посетили през деня Ангкор Ват. Неслучайно. Последните слънчеви лъчи по ефектен начин слагат край на един невероятен ден.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/569_6270.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/570_6278.JPG)

След последните невероятни картини, на които станах свидетел последва нещо, което въобще не бих предположил. Около 15-20 минути преди 18 часа усетих първите дъждовни капки. Докато успея да се ориентирам към обратния път надолу, заваля. По средата на пътеката към паркинга вече валеше мощен тропически дъжд. Започнах да тичам, но за какво ли? Пристигайки на паркинга се оказа, че има толкова много автобуси, миниванове, тук-тук и автомобили, че да намериш своя шофьор е направо немислимо. Още повече, че групата от няколко човека, с които се качихме на върха се пръсна по пътя надолу и сега трябва да се изчакаме. Представете си какво е да влезеш под душа с дрехите. Ето с това завършихме разходката из Ангкор Ват.

Прибирайки се в хотела, установявам, че по мен няма нищо сухо. Абсолютно нищо! Добре, че благодарение на моята спътничка Жени успях да опазя фотоапарата от удавяне. Е, какво пък! Да не забравяме, че все пак се намираме в тропическа държава. Мисля, че всичко това е ефект от наскоро преминалия мощен ураган над Филипините. Ние, в Камбоджа, сме някъде по периферията му.

Въпреки всички тези крайно разнопосочни емоции, бързо се изкъпвам и приготвям за вечеря. Хубава идея е човек да се разходи вечер из центъра на Сием Рип, където стари колониални сгради са приютили заведения с камбоджанска и интернационална кухня, където колоритът на бившата френска колония ни поема и изпълва с усещания, където местните се опитват всячески да ти привлекат вниманието… и успяват! Дъждът, както дойде, така и отмина, така че спокойно можем да се разходим из Нощния пазар и да вечеряме – който накъдето го влече сърцето… и стомаха.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/571_4651.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/572_4652.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/573_4653.JPG)

Вечерта завършва по един съвсем естествен начин в един от баровете на Пъб Стрийт.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/574_4654.JPG)
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 09 февруари 2014 г., 06:28 ч.
ЕЗЕРОТО ТОНЛЕ САП

Днес предстои да посетим най-голямото сладководно езеро в Югоизточна Азия. Отново в компанията на екскурзовода Ин Кемрин, не само ще видим как живеят хората извън големия град, а ще научим нещо повече за страната, историята и човешките съдби.

Езерото Тонле Сап е сладководно и във и около него има 170 селища с приблизително 1 милион жители, част от които виетнамци. Основният поминък тук е риболова. Също така се отглежда и ориз, доколкото има суша около езерото, тъй като водите му постоянно заливат околните земи. Името на езерото на кхмерски означава „Голяма сладководна река“, но често се превежда като „Голямо езеро“. Същото име носи и реката, която тръгва от него и стига до Пном Пен, където се влива в Меконг. Така от Сием Рип може да се стигне до столицата с корабче за около 6 часа.

Обиколката ще ни отнеме 3 часа и през това време ще научим повече за Камбоджа. Предварително минаваме през магазин за канцеларски материали и купуваме на едро тетрадки, острилки, моливи и химикалки… Може би ще попитате за какво са ни, но това ще разберете по-късно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/575MIL2847.JPG)

Информацията, която ще дам идва в прав текст от нашия водач Кемрин и няма да я подлагам на съмнение. Винаги е полезно да чуеш гледната точка на един местен гражданин, а и в сравнение с всичко изписано от официалните източници, неговото мнение е прямо и истинско.

Годишно в Камбоджа идват над 2 млн. туристи. Очаква се през 2014 това число да достигне 3 млн., а през 2015 – 5 млн. Цялата страна разчита много на туризма. Основна заслуга за това имат забележителностите на страната начело с Ангкор Ват.

В наши дни Камбоджа е в близки отношения с Виетнам и все още е зависима от съседа си. По-точно управляващите са зависими. През юли 2013 г. се провели избори, на които нова партия, различна от досега управлявалата, печели болшинство. Премиерът, обаче, не предал властта и заявил, че докато е жив няма да се откаже от поста си. Това е демокрация по камбоджански!

Всъщност голямата трагедия на този народ е режимът на Пол Пот, който хвърля тъмна сянка върху историята на държавата за дълги години напред. И досега хората не са се отърсили от трагедията през онези години, когато не е имало образование, не имало здравеопазване, религия, култура… Нищо! 30 години гражданска война довели до диктатура. Всички работели заедно по 15 часа на ден, без да се разрешават разговори. Хранене – задължително заедно. Който се хранел сам, бил застрелван на секундата. Болните умирали.

В края на тези мрачни години правителството на Виетнам предложило на Пол Пот да работят заедно и когато той отказал, те го свалили със сила и назначили свое управление, което е на власт и досега. Управлението на Пол Пот продължило точно 3 години, 8 месеца и 20 дни.

Виетнам са искали да населят Камбоджа, тъй като не им достига земя. Днес около 3-4 млн. виетнамци живеят в страната. Много виетнамски фирми работят тук и със съдействието на властта около 70% от парите, чрез корупционни схеми, отиват във Виетнам, както и повечето от добива на злато, сребро и скъпоценни камъни.

В същото време доходът на обикновения човек е около 5000 риела на ден, годишният доход на едно семейство е около 500 долара. В същото време бензинът си е 1,5 долара за литър и автомобили могат да си позволят само богатите. Уроците на Кемрин по английски са стрували 500 риела на час.

Като цяло се вижда, че хората в Камбоджа живеят с много ниски доходи, а средната продължителност на живота е 53 г. Не всеки има достъп до образование и здравеопазване. Препитанието на семейството е основно занимание на членовете му и затова вероятно са намерили начин да се изхранват с всичко, което природата им предлага, включително жаби, насекоми и всякакви растения. Обикновено семействата имат средно по 5 деца. По-многодетни са в селата с по 7-8, а по-малко деца се раждат в градските семейства – по 2-3. Градско, обаче, е едва 10% от цялото население. Останалите са фермери.

На път към езерото минаваме през село, в което наред с много бедните къщи се забелязват и някои очевидно по-богати. За стандартите на страната това село, според Кемрин, е богато.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/576_4434.JPG)

Пристанището е толкова скромно, че чак ми е трудно да го възприема като такова. Една схлупена барака и един кей, на който са спрени лодки една през друга. Тук спират „таксита“, рибарски лодки и едни по-големи плавателни съдове за разходка на чужденци като нас, които ще наричам малко незаслужено корабчета.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/577_4437.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/578_6286.JPG)

И така, движим се с корабче по коритото на някакъв канал, но тъй като сме в края на дъждовния сезон, всичко наоколо е под вода. За въпросния канал научаваме само от думите на водача.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/579_4445.JPG)

Първите наколни жилища се появяват съвсем скоро. Направени са от слама и дърво и са издигнати малко над водната повърхност. Едва ли предлагат друго, освен сянка и малко сушина, на която да се спи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/580_4440.JPG)

В действителност не са само от слама. От време на време срещаме и строени с бетон и тухли.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/581_4443.JPG)

Към категорията на монолитните спадат още полицейският участък и кметството.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/582_4453.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/583_4456.JPG)

Кметството се намира в началото на селището. Зад него веднага е разположена гимназията.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/584_6297.JPG)

Виж ти! Освен гимназия, същата постройка служи и като офис на общинската риболовна служба.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/585_4457.JPG)

Намираме се в село Кампонг Плук, в което живеят около 700 семейства. Къщите са построени върху колове с височина, достигаща 7 метра. През сухия сезон тук хората ходят по земята, а сега от коловете се виждат едва 1,0-1,5 метра. Когато езерото се отдръпне, селяните слизат и живеят под къщите си. Садят ориз и отглеждат зеленчуци и добитък. Не че и сега няма прасенца и кокошки върху плаващи дворове и зеленчукови градини…

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/586_6338.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/587_6343.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/588_4463.JPG)

Риболовът е основен поминък и начин за препитание. Скаридите спадат също към това число и явно имат пазар, защото минаваме покрай не малко количество, изложени да съхнат на слънце.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/589_4467.JPG)

Голяма част от живота тук хората прекарват върху лодките си.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/590_4466.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/591_4500.JPG)

Даже и най-малките се справят блестящо с греблото.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/592_6336.JPG)

Децата излизат от вкъщи, събират се да си играят, обикалят селото – винаги с лодка. И дали са нещастни? Не, не бих казал. Те харесват това, което имат. Радват се, смеят се, карат се, сдобряват се и на никое от тях не му хрумва, че би могло да си седи вкъщи, за да играе на компютър.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/593_6341.JPG)

Корабчето намалява и се насочва … не към сушата, а към някаква ступа или храм. Стигнали сме до нещо като център на селото.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/594_4468.JPG)

Между другото храмът във водата е доста красив.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/595_4475.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/596_6322.JPG)

Акостираме и веднага ни „нападат“ тълпи от дечица! И, о чудо, говорят английски!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/597_4471.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/598_4473.JPG)

Пристигането на чужденци в това село не е необичайно, но всеки път се превръща във важно събитие. Децата ни гледат с нескрит интерес.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/599_4488.JPG)

Около храма са разположени няколко наколни сгради, служещи за начално училище. Първата от тях е медицински център, но през дъждовния период в нея учат деца.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/600_4490.JPG)

Ето сега ще ни свършат работа нещата, които купихме от магазина за канцеларски стоки. Смятаме да ги подарим на децата в училището.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/601_6288.JPG)

С разрешение на учителите, влизаме в някои класни стаи, за да видим къде и как учат тези красиви малки човечета. В първата, медицинския център, децата имат час по английски.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/602_4484.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/603_4478.JPG)

В по-горния клас – в съседната сграда, децата са даже с униформи. Усмихнати, приветливи, без никакво бутане и напрежение получават подаръците си и благодарят вежливо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/604_6309.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/605MIL2932.JPG)

В Камбоджа образованието не е задължително и нямат мотивация да учат. Въпреки това, децата, които ходят на училище изглеждат много горди и щастливи от този факт. От тях едва 20% стигат до гимназия и 5% до университетите. Родителите не плащат за учители на децата си, но обучението не излиза съвсем безплатно. Нужни са униформи, учебни пособия и материали. Освен това ученето на английски език се заплаща допълнително, тъй като не влиза в основното образование.

Явно сме в края на учебния ден, защото едва дочакаха да излезем и учениците започнаха да се разотиват. Всяко излиза от класната стая с ученическа чанта и дървено гребло в ръка, качва се на своята лодка и си тръгва към къщи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/606_6323.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/607_6324.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/608MIL2956.JPG)

Обикновено учениците ходят и се връщат от училище на групички с обща лодка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/609_4496.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/610_4499.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/611_6333.JPG)

След посещението на селското училище и срещата с много красивите и мили камбоджански дечица, се отправяме към езерото. Да, все още това не е истинската част на Тонле Сап, а разширението му по време на дъждовния период.

Минаваме покрай място, на което са се скупчили много жени на всякаква възраст – всички с лодки. Кемрин обясни, че който иска може да си направи разходка с лодка срещу 5 долара. Общината е дала право само на жените да извършват тази дейност, за да подпомогне тяхната реализация.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/612_4491.JPG)

От двете страни на канала растат вид мангрови дървета, които местните наричат Реан. Кемрин твърди, че дълбочината тук е около метър и половина, според това, колко се показват над водата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/613_6329.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/614_4494.JPG)

Влизаме в голямото езеро Тонле Сап. То притежава две много силни уникалности или да речем отличителни черти.

Първо, езерото променя драматично обема си по време на дъждовния сезон – от 3000 кв.км площ и максимална дълбочина 3 м, то става над 10 000 кв. км с дълбочина до 11 метра. Това обяснява защо толкова време се движим по някакъв имагинерен канал, а оставаме с впечатление, че сме в езеро.

Второто още по-странно явление е, че течението на река Тонле Сап, която свързва езерото с Пном Пен, променя посоката на течението си 2 пъти годишно. През сухия сезон от ноември до май тече от езерото към река Меконг, в която се влива в центъра на Пном Пен. Когато през юни започнат силните и продължителни дъждове, река Меконг обръща течението на Тонле Сап и чрез нея започва да пълни езерото, за да достигне до колосалните размери, за които вече споменах. Аз лично за пръв път срещам подобно явление.

По отношение на биоразнообразието може да се каже, че тук кипи от живот. Около езерото живеят много видове птици и земноводни, а във водите има благоприятни условия за живот на голямо разнообразие от риби. Благодарение на бракониерството през размножителния период, от 800 вида риби, в наши дни са останали едва около 500. По исторически данни преди около 1000 години тук е имало и крокодили. Когато бяхме в храма Байон и разглеждахме каменните барелефи по стените, имаше сцени на битки с кораби именно от това място тук.

Като цяло селата в езерото са доста бедни. Това, което посетихме, някакси е разположено на пътя на всички туристи и получава доста дарения. Има селища, в които не е стъпвал крак на чужденец.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 09 февруари 2014 г., 06:31 ч.
СЕЛОТО НА СУШАТА

На връщане спираме за снимки в селото на сушата. Както се забелязва асфалт няма, а и как ли би могло да има, при такива дъждове и наводнения.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/615_4520.JPG)

Местните къщи или са много бедни, или се отличават от останалите с някакъв модерен богаташки вид. На една от къщите има табела, че е изградена с помощта на американско семейство. Вероятно има и други подкрепени местни домове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/616_4513.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/617_4515.JPG)

Като казвам бедни, имам предвид сламените покриви и стени, които се правят от хората със собствени усилия. Вероятно след не повече от десетина години подобна къща се нуждае от подмяна на материалите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/618_4529.JPG)

Като гледам някои са модернизирали конструкцията с покрив от ламарина.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/619_4531.JPG)

Малко по-нататък откриваме много красив местен храм и спираме да го разгледаме. Влизам с леко притеснение, че нарушавам спокойствието и тишината на монасите. Тъй като не виждам никого, решавам да обиколя. По едно време едни кучета ми напомниха, че мястото не е изоставено.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/620_4536.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/621_6369.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/622_6370.JPG)

Територията на храма включва и жилища на монасите, но до там няма да ходя заради злобните кучета. Достатъчно красиви са параклисите, ступите и езерото с лотоси. Всичко е в толкова живи и ярки цветове, че погледът трудно се откъсва…

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/623_4542.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/624_4547.JPG)

Красиво е, а и поддържано. Явно монасите не са хукнали да ни посрещат. Едва на излизане виждам група младежи с монашески одежди да седят близо до изхода и да се смеят.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/625_4548.JPG)

В местните храмове обикновено децата постъпват като послушници, трудят се за поддръжката на храма и в замяна получават образование, храна и подслон. Много често като пораснат, те прекратяват монашеския си начин на живот.

В съседство на храма има някаква церемония. Тълпа се върти около една ступа и вдига шум… Оказва се, че това е погребение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/626_6373.JPG)

Продължаваме по пътя, който върви покрай мътна и пълноводна река. Защо ли не се учудвам, че в калната вода виждам човек, потопил се до кръста и хвърлящ мрежа за риболов?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/627_4549.JPG)


КАМБОДЖАНСКА СВАТБА

За щастие попадаме и на сватба. Кемрин каза, че всеки може да влезе и да поздрави булката като остави някаква сума пари – мисля, че спомена 30 долара. Нямаме много време и ще снимаме само отвън входа, масите, гостите и, разбира се, младоженците с техните близки приятели.

Няма как да минеш по пътя, без да разбереш, че хората се женят.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/628_6345.JPG)

Около дома на някой от младоженците е оформена импровизирана приемна за гости с маси, столове, украса и даже кухня. Кичозно, но празнично.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/629_6346.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/630_6347.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/631_6355.JPG)

Другата страна на целия кич и благополучие е това полуголо и босо детенце, събиращо кенчета от бира и безалкохолни. Двете страни на живота в това село са се събрали да празнуват – всеки по своему.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/632_6356.JPG)

Една сватба в Камбоджа продължава три дни – от петък до неделя. Всеки ден младоженците се обличат в различен цвят дрехи и изпълняват различни церемонии. Днес ги заварваме в зелено. Задължително булката е окичена с много злато от главата до петите. Около глезените се забелязват тежки масивни златни гривни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/633_6349.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/634MIL3016.JPG)

Честно казано шаферките са по-красиви от булката.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/635MIL3022.JPG)

Камбоджанките не са никак грозни. Напротив! Ако се изкъпят, срешат и нагласят стават направо красиви.


ОБРАТНО КЪМ СИЕМ РИП

На път към Сием Рип спираме в един ресторант за обяд. Предлагат разнообразна кухня, но най-атрактивно се оказва яденето на Веско – приготвено на масата пред него.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/636_4554.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/637_4553.JPG)

След ресторанта в посока към града спираме до едно блато, за да снимаме стадо водни биволи. Тези животни по цял ден киснат наполовина потопени във вода и ядат някакви водни растения. Включително и малките им са до тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/638_4561.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/639_4559.JPG)

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 09 февруари 2014 г., 06:37 ч.
ХРАМЪТ ВАТ ТМЕЙ

В покрайнините на града спираме до място, пряко свързано със зверствата от режима на Пол Пот. Кемрин много държеше да ни разкаже за тъмните години на диктатура и нещастието на камбоджанския народ. Според него колкото повече знае светът за това, толкова по-малка е вероятността да се повтори.

И така, малко история през погледа на Кемрин. По времето, когато САЩ засилват военното си присъствие във Виетнам (1960 г.), Камбоджа вече е получила независимостта си от Франция и е провела първите си избори. Бившият крал Сианук е комунист и е бил подкрепян от Виетнамската комунистическа партия. В същото време американците, нападайки Виетнам, искат да засилят своето влияние и подкрепят един от камбоджанските генерали с цел дестабилизация и противодействие на Виетнам. През 1970 г. в Камбоджа се извършва преврат и подкрепеният от САЩ генерал взима властта, става премиер и изгонва краля. През това време Пол Пот предвожда комунистическата партизанска организация на Червените кхмери, подкрепян от Съветския съюз, Китай и Виетнам. Той декларира лоялност към краля и повежда съпротивата срещу проамериканската власт в страната. През 1975 г. успява да установи контрол над страната и превзема Пном Пен. Старият премиер избягал в Хавай.

Така идва на власт Пол Пот. Затварят се училища, болници, забранява се религията, избиват се всички богати и цялата интелигенция, включително се приемат за врагове и хората, носещи очила. Всички градове се евакуират и населението им е изпратено на полето да работи. Пол Пот решава да построи свой модел на комунистическо общество, граничещ с лудост.

През 1978 г. Пол Пот влиза в конфликт с Виетнам, а това го дестабилизира и води до падането му от власт в началото на 1979 г. Част от неговите най-верни последователи образуват нова партия и с подкрепата на силния съсед го свалят от власт. От 1979 до 1998 г., когато умира, Пол Пот живее на север до границата с Тайланд.

След смъртта на диктатора неговите бивши приближени служат на действащото провиетнамско правителство. В наши дни управляващите продължават да нехаят за народа и неговите нужди. Въпреки това в страната цари мир и туризмът се развива.

След края на гражданската война в Камбоджа са намерени 388 полета на смъртта, където са извършвани масови кланета. Преброени са над 1000 масови гробове. През 1983 г. Кемрин видял такъв гроб, разкопан от мародери докато пасял кравите на полето.

Днес върху тези полета на смъртта дори има построени хотели. Пагодата Ват Тмей е издигната също на такова място в памет на загиналите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/640_4565.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/641_4566.JPG)

Кемрин ни разказва малко и за себе си. Слушам го с интерес, тъй като това е история на един човек, преживял драматични събития, оцелял и с много труд, достигнал до мечтите си.

Когато навършил 15 години, Кемрин бил заставен да служи в армията. От всяко семейство поне едно момче задължително влизало в казарма. Службата продължила 5 години.

Един ден през 1994 г., на бойното поле, войници на Пол Пот зверски убиват негов приятел докато спи. На следващия ден с друг приятел тръгнали за питейна вода. По средата на пътя му казал да спрат. Кемрин се изправил пред командира си и заявил, че иска да прекрати всичко това. Стрелял веднъж във въздуха и оставил оръжието си на земята. Командирът го попитал защо и му обяснил, че това е дезертьорство и се наказва със смърт. Кемрин обяснил, че повече не може да издържа тази служба, наситена със смърт и жестокост, че 5 години в армията не му дали нищо друго освен храна и че иска да направи нещо повече с живота си. Командирът излязъл човек и го освободил.

Заедно със своя приятел тръгнали, возили се на камиони и каруци, ходили пеш и стигнали до родното си място. На следващия ден отпътували към Пном Пен, където стигнали вечерта и се разделили. Кемрин почивал и се възстановявал 28 дни, след което продължил да учи. Завършил училище и влязъл в университет преследвайки мечтата си да работи в туризма. От 8 години е екскурзовод и много обича хората и работата си. Тя му дава и много стабилно финансово положение.

След дългия разказ се връщаме към нашето пътуване, което продължава с разглеждане на град Сием Рип.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на неделя, 09 февруари 2014 г., 06:40 ч.
СИЕМ РИП

Град Сием Рип е столица на най-проспериращата провинция в Камбоджа, носеща същото име. Тук е съсредоточен почти целия туристически поток и с малко под 1 млн. души население, тази провинция играе много важна роля в живота на страната. Името на града в превод означава „Победа над сиам“. Като бивш френски колониален град има какво да ни покаже. Нека го разгледаме!


КРАЛСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ

Влизайки в града се отправяме директно към центъра или по-точно към мястото, където се намира кралската резиденция. Не може да се каже, че кралят идва често в града, но когато дойде отсяда именно тук.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/642_4578.JPG)

В съседство има храм, който се затваря за външни посетители, когато от него се възползва кралят.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/643_4576.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/644_4572.JPG)

Непосредствено срещу резиденцията се намира най-старият хотел в града – Гранд Хотел Ангкор от веригата Рафълс. Отворен през 1929 г., той и досега предлага исторически петзвезден лукс.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/645_4580.JPG)

Този късен следобяд отделяме за разглеждане на град Сием Рип. Почти всичко, което си заслужава да се види се намира на пешеходно разстояние от колониалния център на града.


ХРАМЪТ ВАТ БО

Едно от най-красивите места в центъра на града е стар будистки храм от XVIII век. Много рядко туристи посещават това място, защото остава в сянката на известните археологически находки в Ангкор. За хора, които обичат фотографията, обаче, мястото не е за изпускане.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/646_6436.JPG)

Още от входа правят впечатление красотата и цветността на Ват Бо. Имам чувството, че пред мен е построен паметник на живота в неговия най-прекрасен момент.

За да влезеш във вътрешната част на храма задължително си събуваш обувките. А там ни чакат невероятни стенописи с различни притчи и истории от камбоджанската интерпретация на Рамаяна.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/647_6433.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/648_6419.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/649_6422.JPG)

Обикалям и се възхищавам на търпението и усърдието, с което монасите поддържат всичко в такъв ред и чистота.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/650_6426.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/651_6416.JPG)

Територията на Ват Бо отвън е не по-малко красива. Религиозни сцени са претворени в естествена големина и неестествено красиви цветове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/652_6375.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/653_6378.JPG)

На територията на храма има манастир, в който живеят монасите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/654_6388.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/655_6383.JPG)

Излизам през задния вход на Ват Бо и се оказва, че съм на не повече от 200 метра от колониалния център на Сием Рип.


КОЛОНИАЛНА АРХИТЕКТУРА

Няма кой знае какво да се каже за старите френски сгради в центъра на града. Останали са като един спомен от времето на колониалното минало на страната, период, за който никой не говори с лошо чувство. Защо ли? Французите са успели да запазят целостта на Камбоджа като държава, а в момента, в който кралят е решил че ще се справи сам с управлението и най-вече със защита на родината си, са подписали споразумение за независимост.

Как изглежда една бивша френска колония в Югоизточна Азия? По какво може да се познае, че тук е доминирала европейска култура? Преценете сами.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/656_6390.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/657_6394.JPG)

Разбира се, типично по камбоджански, улиците са осеяни с такситата „тук-тук“, а безбройните жици над улиците се опитват да придадат ориенталски вид на френската архитектурна школа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/658_6400.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/659_6397.JPG)

През деня Пъб Стрийт въобще не носи заряда на нощния живот. Само няколко часа по-късно тук ще бъде пълно с хора, търсещи забавления из нощните барове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/660_6404.JPG)

Отново темата със сградите и техните кабелни „украшения“:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/661_6407.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/662_6409.JPG)

Колкото и смешно да изглежда, но някои шофьори на тук-тук се взимат много насериозно. Този си е „тунинговал“ таксито и освен надписа VIPTAXI е решил, че ще е по-убедителен, ако добави и Ролс Ройс на десетина места… Мистър Рок, както се разбира от надписа на ауспуха, обаче, не е счел за необходимо като един класен шофьор на Ролс Ройс да си обуе обувки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/663_6410.JPG)

Завършвам с един хотел в колониален стил и след това ще продължа с друго интересно място.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/664_6413.JPG)


МЕКАТА НА ЗАНАЯТИТЕ

Като всеки професионален екскурзовод, Ин Кемрин е длъжен да ни заведе в някой магазин или търговски център. Това изискване просто няма как да бъде избегнато. В случая, ни доведе в една местна занаятчийска школа, в която хора с известни пропуски в образованието се обучават в изработване на традиционни камбоджански предмети на изкуството – резба върху камък и дърво, рисунки върху коприна, специални лакови покрития и облицовки със сребро. Името й е АРТИЗАНС АНГКОР и функционира като предприятие от 1990 г.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/665_4596.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/666_4586.JPG)

В работата си тук използват няколко вида камък, няколко вида дърво, от които най-добри се водят розовото и тиковото, МДФ плоскости за рисувани декори, копринен плат за рисунки и различни видове дрехи. Всичко се прави на ръка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/667_4601.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/668_4600.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/669_4587.JPG)

Много красиви са рисунките върху МДФ плочи, които се разглобяват и прибират в малка кутия. Сглобени изглеждат изключително красиво с покритието от полиуретанов лак.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/670_4591.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/671_4590.JPG)

Цялата продукция се продава във фирмения магазин. За стандарта на Камбоджа е скъпо, но цялата продукция минава контрол на качеството. При най-малкия дефект продукът се изпраща за ремонт или се бракува.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/672VCH0427.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/673VCH0428.JPG)

Предприятието АРТИЗАНС АНГКОР има честта да бъде избрано за реставрацията на някои части от Археологическата зона на Ангкор. Едно от местата, които вече видяхме, дело на Артизанс, е мостът пред южната врата на Ангкор Том, както и Слонската тераса на която са възстановени 3 каменни лъва.

Слънцето залязва и преди да отидем на последното мероприятие за този изпълнен с впечатления ден, се прибираме до хотела.


АМАЗОН АНГКОР

За каква вечерна програма става дума? Предложението е за ресторант на бюфет с програма – традиционни камбоджански танци – апсара.

Взимат ни от хотела и ни стоварват направо пред ресторант Амазон Ангкор. На вратата ни посрещат и ни показват запазената за нашата групичка маса. Заведението е пълно с туристи. Всеки минава през бюфета и си избира храна по свой вкус и предпочитание. Няма какво да описвам храната, защото не затова съм тук.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/674_4612.JPG)

Преди началото на програмата, на сцената, група музиканти свири камбоджанска музика, която не звучи никак лошо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/675_4611.JPG)

Малко след това започва програмата с апсара танците.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/676_4614.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/677_4615.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/678_4623.JPG)

След около час представление, танцьорките застанаха на сцената и позволиха на желаещите от публиката да се снимат с тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/679VCH0145.JPG)

Не пропуснах, разбира се. Ето и някои от красивите момичета:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/680_4643.JPG) (http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/681_4642.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/682_4646.JPG)

Думата „апсара“ на кхмерски означава именно „красиво момиче“ и най-често се използвала за танцьорките на традиционни танци.

След вечерята в ресторанта ни остава малко свободно време за покупки из центъра на Сием Рип и Нощния пазар, защото на следващия ден рано сутринта потегляме към столицата на Камбоджа – Пном Пен.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на понеделник, 10 февруари 2014 г., 04:08 ч.
ПО ПЪТИЩАТА НА КАМБОДЖА

Денят се очертава горещ и дълъг. Още от сутринта температурите са доста високи и ако това не е проблем, когато човек се намира на плажа, то в автобус на път за Пном Пен удоволствието не е чак толкова голямо.

Разстоянието между Сием Рип и Пном Пен не е много голямо – около 320 км. Освен това пътуваме по основната пътна артерия на Камбоджа и очаквам да стигнем за по-малко от 5 часа. Единственото, което се оказа, че не съм предвидил, е състоянието на пътя. Направил съм си сметката без кръчмаря!

Тръгваме в 8 сутринта и в началото температурите все още са поносими. Предимството на пътуването по пътищата пред това да стигнем до Пном Пен по вода или въздух е, че по този начин имаме възможност да разгледаме страната и да си създадем мнение за нея от първо лице.

Още на първата спирка осъзнавам, че нищо луксозно не ни чака. Обикновен празен паркинг с много прахоляк. Някакви сергии, на които продават неща, които не бих ял… Кокосови орехи и ананаси се търкалят по земята. Идилия! За тоалетните не искам да споменавам, защото веднага правя асоциация с миризмата. Хубавото на мястото, на което спряхме е, че има покрив и не пече.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/683_4656.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/684_4659.JPG)

Като казах сергии – май от другата страна на пътя има по-чисти и хубави, но кой да се сети да отиде до там.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/685_4657.JPG)

Двадесет минути по-късно отново пътуваме по прашните пътища. В действителност досега нищо не сме видели. От тук нататък ще видим и усетим истинската Камбоджанска провинция.

Отляво и отдясно започват да се нижат едни полета с ориз и фермерски къщи. Някои бедни, а други по-богати. Почти всички са повдигнати от земята – факт, който ясно говори, че понякога терените тук се оказват под вода.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/686_4670.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/687_4676.JPG)

Някои постройки явно са направени със средства по някакви програми за финансиране, което си личи по разяснителните табели.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/688_4671.JPG)

Нека хвърлим един поглед върху пътя, по който се движим със средна скорост около 25 км/ч.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/689_6446.JPG)

Виждате защо казвам „прашните пътища“. Не навсякъде е толкова зле – на места е по-зле.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/690_6460.JPG)

Не мога да си кривя душата и да не призная, че тази междуградска „магистрала“ в някои участъци изглежда и по-добре.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/691_6452.JPG)

По тези пътища се разминаваме с всякакви автобуси, камиони, трактори, мотори и … мотори, пренасящи всевъзможни товари, достигащи дори до четирикрилен гардероб!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/692_6456.JPG)

Втората спирка този път е на един чист и спретнат пазар. Явно оттук минават доста туристи, защото в момента, в който се показваме от автобуса и ни заобикалят деца с предложения за плодове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/693_4680.JPG)

Замислих се. В крайна сметка децата не просят. Те се опитват да ти продадат нещо, за да изкарат някой долар. В нито един момент не са искали нищо даром. Освен това, ако знаете само колко хубаво говорят английски… Купих си пликче с банани за 1 долар от едно момиче. Попитах го на колко години е. Оказа се на 10. Почти на възрастта на малкия ми син. Заинтересувах се дали учи и получих трогателен разказ. Да, учи по 4 часа на ден и преди малко е свършила с учебните занятия за днес. Веднага след това е дошла, за да изкара малко пари, с които да си плати обучението по английски в края на месеца. То й коства 20 долара. Може би ще ни се стори смешно – по-малко от 30 лева за английски на месец… Да, но за Камбоджа тази сума е равна на половин месечна заплата.

Момиченцето се съгласи да се снимаме.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/694_4685.JPG)

Лично за себе си извлякох поука и когато мога, винаги ще си пазарувам от децата на пазара. Нека се учат да работят, да се издържат и да инвестират в образованието си. Всеки долар, похарчен по този начин е едно малко добро дело.

Точно да си тръгна и до мен се появява едно момченце. В ръката си носи един голям черен паяк. Познах го! Тарантула. Точно да го попитам нещо и … паякът се озова върху блузата ми!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/695_4687.JPG)

Не мога да кажа, че въобще не съм се притеснил. На учуденото ми изражение детето взе тарантулата и ми показа, че отровните й зъби са извадени – „Не се притеснявайте господине!“.

Тръгваме отново. Излишно е да казвам, че часовете се нижат един след друг. В автобуса става все по-горещо и километрите до Пном Пен сякаш не намаляват. Покрай пътя продължават да се точат полета с ориз и фермерски къщи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/696_4688.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/697_6450.JPG)

На места се забелязва, че времето за събиране на оризовата реколта настъпва. Пред къщата са извадени големи постелки и върху тях съхне бъдещата прехрана на семейството. А защо не източникът на парични средства?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/698_6453.JPG)

Между другото, като казвам, че къщите са бедни не лъжа. Но до момента пропускам да покажа, че едни от най-хубавите и модерно построени сгради са тези на Камбоджанската народна партия (CPP).

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/699_6448.JPG)

Такива офиси на управляващата партия има във всяко село, та дори и по няколко в по-големите населени места. Контрастът с бита на обикновения камбоджанец е очевиден. Това не пречи на партията да се нарича „народна“.

Следват няколко драматични участъка, в които всяко МПС би могло да остави поне по няколко детайла от ходовата си част.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/700_6461.JPG)

Спираме за последно на място, отличаващо се с неимоверна красота на картината – игра на тропическа цветност и спокойствие.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/701_6463.JPG)

Всичко е залято с вода докъдето ти стигне погледа. И над водните площи хората се сетили да направят ресторант за уморени и гладни пътници.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/702_6469.JPG)

Не успях да се възползвам от услугите на кухнята, защото се оказа, че имали доста работа и няма да се разминем с по-малко от час за сервиране.

Продължаваме към Пном Пен. По качеството на пътната настилка се усеща, че наближаваме столицата. Време беше.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/703_6470.JPG)

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на понеделник, 10 февруари 2014 г., 04:10 ч.
ПНОМ ПЕН

След близо 8 часа клатушкане по главната „магистрала“ на Камбоджа, пристигаме почти здрави и със сигурност доста изтощени в хотела в Пном Пен. Той пък се оказа доста добър и това ни дойде като дюшеш след изморителното пътуване.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/704_4693.JPG)

Нали знаете приказката „Луд умора няма“? Е, това в пълна сила важи за мен. Успявам да се изкъпя и преоблека за 15 минути и докато останалите приятели разпускат в продължение на цял час, аз се измъквам от хотела заедно с още един запален фотограф от групата и успявам да намеря чуден храм в непосредствена близост. Сърби ме обектива!

Минавам по едни малки невзрачни улички, които трябва да покажа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/705_4694.JPG)

Попадам на точното място! ВАТ МОХА МОНТРЕЙ е съвременен будистки храм, завършен през 1970 г. От 1975 до 1979, когато Пол Пот забранява религията, мястото е служело като хранилище за ориз и царевица.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/706_4696.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/707_4697.JPG)

Обикалям основната сграда и не намирам никакви хора… Все пак един монах, облечен в ярка роба, се появява. Питам го любезно дали няма нещо против да разгледаме, а той ни кани да влезем.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/708_4700.JPG)

Човекът с голямо желание и гордост ни показва изящните стенописи, описващи живота на Буда. Вървим и ни обяснява какво означава всяко изображение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/709_4702.JPG)

Ангелите, придружаващи Буда към Рая са облечени като традиционни кхмерски танцьорки, а придружаващите официални лица в бели военни униформи от периода Сианук.

В сладки приказки можем да прахосаме много време. Нашето, обаче, е ограничено и трябва да тръгваме. Имаме среща с останалите хора от групата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/710_4701.JPG)

Този храм се оказва находка. Много красиво и спокойно място, а любезните монаси, както не са свикнали да виждат туристи в своята обител, така ни приеха с отворени обятия.


ВЕЧЕРНА ОБИКОЛКА НА ПНОМ ПЕН

В хотела се срещаме с нашия екскурзовод за Пном Пен. Името му е г-н Макара. Няма как да не го запомним, тъй като думата има и българско значение.

Вечерната ни разходка по улиците на Пном Пен започва от центъра на града – паметника на Независимостта.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/711_4704.JPG)

Построен е през 1958 г. като символ на независимостта на Камбоджа от Франция, получена през 1953 г. Построен в във вид на типична кхмерска ступа от Ангкор Ват с форма на лотос. По време на национални празненства този паметник е център на събитията.

От тук в посока река Меконг има прекрасна алея за разходки, пресичаща най-скъпия квартал в града и респективно в страната.

Непосредствено до паметника има построен друг такъв, но в центъра на който стой изправена статуя. Този монумент е нов и е посветен на Нородом Сианук, крал на Камбоджа, който е починал на 15.10.2012 г., няколко дни преди 90-ия си рожден ден.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/712_4711.JPG)

Нородом Сианук е роден на 31.10.1922 г. и е бил крал два пъти – от 1941 до 1955 и от 1993 до 2004 г. Първата му абдикация е била част от условията за независимост от страна на Франция и провеждане на демократични избори. По това време той печели изборите и управлява страната като президент и премиер между 1953 и 1970 г. След втората му абдикация през 2004 г., той получава почетната титла на конституционен монарх и го наричат „Кралят-баща на Камбоджа“.

Един интерес факт. В книгата на рекордите на Гинес, Нородом Сианук е записан като политикът, заемал най-много длъжности. Бил е 2 пъти крал, 2 пъти принц, 1 път президент, 2 пъти премиер и е заемал още множество по-незначителни постове.

Една година след смъртта му, на 11.10.2013 г. неговият паметник бил тържествено открит непосредствено до паметника на Независимостта – на бул. Нородом в центъра на Пном Пен. Датата на смъртта на краля – 15 октомври, била обявена за национален почивен ден.

Толкова за паметниците. Следва още един „паметник“, но този път на жив човек. Символ на богатството и властта, непосредствено до двата забележителни монумента, за които говорихме досега, в най-скъпия квартал на Пном Пен, на най-скъпата земя в Камбоджа, се извисява частният дом на премиера на страната.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/713_6475.JPG)

Не знам как хората не се дразнят. А може и да се! На фона на всички мизерни домове, които цял ден наблюдавам по пътищата, тази къща ми обира точките. Нямам какво да кажа просто.

Продължаваме разходката по централната пешеходна алея през топ мястото в града.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/714_6482.JPG)

Малко по-нататък по бул. Нородом стигаме до още една забележителна къща със син покрив.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/715_4718.JPG)

Това, според Макара, е къщата с най-висок наем в цяла Камбоджа – 40 000 долара на месец.

На фона на тези баснословни суми, как ли живеят хората, които заради скъпото гориво се возят по четирима на един мотор?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/716_6484.JPG)

Продължаваме разходката в посока към река Меконг. Минаваме покрай някакъв друг паметник, а уж бяхме приключили с тях… Непосредствено след него, на площада, група хора се забавляват с аеробика на открито. Преобладават естествено жените.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/717_4722.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/718_4723.JPG)

Минаваме покрай една много красива сграда, което се оказа, че е хотел и се казва „Камбодиана“.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/719_4725.JPG)

Преди да излезем на брега на реката се отправяме към един храм, в близост до Кралския дворец.

ВАТ ОУНАЛОМ е може би най-важният храм в Пном Пен и център на камбоджанския будизъм. Основан е през 1443 г. и се състои от 44 сгради. Бил е разрушен по времето на режима на Пол Пот, но след това е възстановен.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/720_6491.JPG)

Комплексът служи като манастир на будистки монаси, където не се влиза, но има и публична част, която ние обикаляме смело.

Основната постройка е ступа, в която има поверие, че се съхраняват косми от миглата на Буда и някакви надписи на забравен вече език Пали.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/721_6485.JPG)

В тази ступа се качваме на втория етаж по външни стълби. Вътре се извършват някакви ритуали и мисля, че няма да е проблем монасите да дадат благословията си и на нашата група.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/722_6487.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/723_6488.JPG)

Интересен храм, но като че ли не мога да усетя голямото му значение така, както го правят местните. Може би мястото не е насочено толкова към туристите, колкото към вярващите хора на столицата. И правилно!

От мястото, на което се намираме, до реката са не повече от 100 метра.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/724_4726.JPG)

Точно тук, на това място, река Тонле Сап се влива в Меконг.

Покрай брега на Меконг е направена много приятна алея за разходка, която наричат крайбрежната променада. Местните излизат вечер на разходка покрай реката заради прохладния ветрец. Тук има и доста заведения, а едно от най-пленителните места е ефектно осветеният кралски дворец и прилежащите му постройки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/725_4731.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/726_4736.JPG)

Входът към двореца:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/727_4740.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/728_4742.JPG)

Вътре, разбира се, вечер не пускат. За сметка на това си намираме хубаво ресторантче с кхмерска кухня, в което всички чуждестранни гости оставят послание. Страхотна веселба!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/729_4745.JPG)

А кокосовите им орехи колко са големиииии!

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/730_4747.JPG)

След вечерята всеки се прибира към хотела както иска. Гледам си GPS-a и установявам, че до хотела са около 2,5 км разстояние. Ето ти шанс да разгледам улиците на града вечер! Тръгнахме няколко човека.

В някакво нощно заведение кипи купон по случай Вси светии или както се казва популярно – Хелоуин. Да, датата е 31 октомври – рожден ден на Нородом Сианук и Хелоуин едновременно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/731_4749.JPG)

За мен остана още едно последно предизвикателство – нощна снимка на паметника на Независимостта. Намерих си подходящо място за стабилизиране на тялото на фотоапарата. Нагласих си подходящи параметри за продължителна експонация и си направих няколко експеримента. Показвам само най-добрия от тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/732_4750.JPG)

Това беше първата ни вечер в Пном Пен, столица на тази страхотна държава Камбоджа. На следващият ден ни предстои официален сититур на града с г-н Макара.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на вторник, 11 февруари 2014 г., 12:17 ч.
ДА РАЗГЛЕДАМЕ ПНОМ ПЕН

Не знам защо, но тази сутрин станах необичайно рано. Обикновено вечер си лягам късно и сутрин ставам трудно, но тази сутрин е различна. От нямане какво да правя реших да отида да закуся. За щастие, закуската в този хотел е на последния, десети етаж, и преди да седна се залепих за панорамните прозорци – извадих фотоапарата и направих няколко снимки.

Определено градът не се отличава с високо строителство. Нашият десететажен хотел е от най-високите сгради.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/733_4755.JPG)

Сутрин и привечер снимките стават най-контрастни и някакси по-цветни. Играта със сенките винаги дава големи възможности за запалените фотографи. От високо се вижда ВАТ МОХА МОНТРЕЙ, сгушен между жилищни сгради. Вляво от него се вижда и градския стадион, който така и няма да има кога да гледам, а и едва ли има защо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/734_4758.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/735_4757.JPG)
 
Днес ни предстои да разгледаме основните забележителности на Пном Пен. Такива не липсват и в помощ ще ни бъде отново г-н Макара. Уговорката е да се чакаме в 8:00 във фоайето на хотела.

В 8:15 тръгваме. Първото място, на което ще отидем е Кралския дворец.


КРАЛСКИЯТ ДВОРЕЦ

Ще разгледаме двореца с петте порти и множество постройки, включително и Сребърната пагода със статуята на Изумрудения Буда, както и красивата градина около нея.

Купуваме си билети и тръгваме по красива алея към един от петте входа, предназначен за туристи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/736_4759.JPG)

Още с влизането във вътрешното пространство ахвам! Всичко изглежда прекрасно и причината не е само в хубавото време и топлото слънце.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/737_4766.JPG)

Спираме под едно дърво с красиви цветове и плътна сянка, за да може екскурзоводът ни, г-н Макара, да разкаже нещичко за двореца.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/738_4761.JPG)

Дървото се нарича „Дърво на Буда“. Всеки ден цъфти, цветовете вечер окапват и на другия ден се появяват нови. Целогодишно!

Предлагам ви няколко думи за Кралския дворец и след това ще разгледаме всичко, до което ни допускат.

Построен през 1866 г. от крал Нородом, кралският дворец в наши дни е дом на кралската фамилия. Територията му е публично достъпна освен в случаите, когато кралят се намира вътре. В двореца има:
- зала за коронации;
- вход, който служи за сцена на кралската танцова трупа;
- балкон за публични изяви на краля;
- открит павилион, често използван за забавления и филми;
- лични покои на краля, в които се съхранява колекцията от камбоджански произведения на изкуството. Тук се намира и канцеларията на краля, където той изпълнява функциите си на монарх.

Започвам с централната и най-внушителна постройка – залата за коронации. Още няколко пъти ще стигам до нея, тъй като от различни ъгли изглежда съвсем различно.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/739_4765.JPG)

Вдясно от нея се намира по-малка, но много симпатична постройка. Попитах за какво служи. Това било рампа за слонове. От нея кралят се качвал върху седлото на слона си.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/740_4764.JPG)

Зад рампата се намират личните покои на краля. На следващата снимка се виждат стълбичките, по които се качва негово величество и вдясно самата рампа до която докарвали кралския слон.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/741_4767.JPG)

Входът, който играе ролята и на нещо като театър със сцена:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/742_4769.JPG)

От залата за коронации се вижда затворената врата на кралските покои – място, където външни лица не се допускат.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/743_4770.JPG)

Залата за коронация от друга гледна точка и една малко нелегална снимка от вътрешността, където снимането е забранено.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/744_4774.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/745_4771.JPG)

Споменах, че от дясно на красивата зала за коронации е рампата за слона. Вляво можете да видите почти същата по размер и вид постройка, но със съвсем друго предназначение. В нея се съхраняват и днес кралските символи и дрехи. На горния етаж, където не се допускат посетители са оригиналните корона, жезъл и всякакви символи на монархията. Дрехите на краля и кралицата също са там. На долния етаж има изложба на облеклото на придворните служители.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/746_4773.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/747_4781.JPG)

Това, което разгледаме досега е едната част за посетители. Преминавайки в следващата не се допуска връщане назад, така че е добре да се движим в група.


СРЕБЪРНАТА ПАГОДА

Интересни архитектурни елементи са използвани за декорация на сградите. Винаги има и някаква символика. Например какво ли означават тези гаруди, които придържат покрива?

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/748_4785.JPG)

Преминаваме през проход между две високи стени и през малка врата в една от тях влизаме в прекрасна градина.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/749_4801.JPG)

По средата на градината величествено се е изправила Сребърната пагода.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/750_4790.JPG)

Разположена в рамките на Кралския дворец, Сребърната пагода е наречена така заради направения от 5000 сребърни плочки под. Истинското й име е ВАТ ПРЕА КЕО МОРОКАТ, което означава „Храм на изумрудения Буда“. В наши дни играе ролята на музей на 1600 реликви, подаръци за кралското семейство през годините.

Между съкровищата е и деветдесеткилограмова статуя на Буда, направена от масивно злато и инкрустирана с 9584 диаманта, най-големият от които е 25 карата. Зад нея е популярната статуя на Изумрудения Буда от XVII век. За съжаление вътре е забранено да се снима.

В двора около пагодата е пълно с красиви цветя и храсти във формата на животни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/751_4803.JPG)

Стените на двора са една от най-старите части на кралския дворец и са забележителни с фреските на епизоди от кхмерската версия на Рамаяна.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/752_4788.JPG)

Този храм в никакъв случай не отстъпва на залата за коронации по красота. Бих казал, че е нескромно прекрасен.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/753_4802.JPG)

В градината са построени няколко ступи и паметници. Най-красивата от тях е тази на принцеса Канта Бофа. Дъщеря на предишния крал Сианук, принцесата умира през 1952 на 4 годинки от левкемия. Ступата е построена през 1960 г.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/754_4812.JPG)

До ступата на принцесата се издига тази на бащата на крал Сианук и дядо на сегашния крал – Нородом Сурамарит.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/755_4810.JPG)

Лично аз съм възхитен от видяното в Кралския дворец на Пном Пен. Толкова красота и съвършенство на едно място рядко може да се срещнат. Нека пак погледнем Сребърната пагода преди да се отправим със съжаление към изхода.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/756_4809.JPG)

Самият изход е подходящо украсен и поддържан, така че да не остава сянка върху цялостната визия на комплекса.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/757_4814.JPG)

От тук се отправяме към едно знаково място, дало името си на град Пном Пен.


ВАТ ПНОМ ДОН ПЕН

Или „Храмът при хълма на старата г-жа Пен“ е построен през далечната 1372 г. и се води нулевата точка на града. Има интересна история за създаването на Пном Пен, която Макара ни разказва пред входа на храма.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/758MIL3531.JPG)

Легендата гласи, че преди много години, по време на наводнение, една възрастна и богата вдовица намерила в реката голямо дърво. В дънера открила четири бронзови статуи на Буда. Госпожа Дон Пен, защото това било нейното име, построила малък параклис на изкуствено възвишение, направено от живеещите тук хора, за да приюти свещените статуи. Мястото се превърнало в светилище, където хората се молили и получавали благословия.

Случило се през 1437, годината на змията… Вероятно крал Понея Ят е заповядал да бъде издигнато още по-високо възвишението, когато завършил строежа на нов кралски дворец в новия си град. Градът бил наречен Кронг Чактомок Монгкол или както го наричали простичко – Пном Пен. Пном означава хълм, а Пен идва от името на богатата вдовица.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/759_4816.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/760_4820.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/761_4821.JPG)

В този храм хората се молят за успех преди да започнат бизнес, студентите преди изпити и въобще при всякакви предстоящи важни изпитания. Вътре има много красива статуя на Буда и невероятни рисунки по стените.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/762_4826.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/763_4827.JPG)

Но повечето хора отдават почит и се молят на олтара на г-жа Пен, който се намира до задния вход на храма.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/764_4828.JPG)

Зад самия храм се извисява голяма бяла ступа, която пази останките на краля и неговото семейство.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/765_4823.JPG)

Тръгваме надолу от хълма и някъде по средата Макара ни спира за още една кратка история пред красива статуя.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/766_4829.JPG)

Статуята на крал Сисоват била построена през 1908 г. като възхвала на управлението му. Негова голяма заслуга било връщането на три стари провинции към Камбоджа с Френско-Сиамския договор от 1907 г. Вляво от статуята е показан войник, развяващ френското знаме и под него изображение на договора, а вдясно са изобразени три жени в кхмерски дрехи, всяка носеща към краля определени ценности – от провинция Сием Рип идват храмовете, от Сисофон – дървета, а провинция Батамбанг е най-плодородната с най-голямо производство на ориз.

Слизайки от хълма Пен, виждаме огромен макет на змия. Каква е тя и защо е тук? Макара обясни, че тази змия символизира годината, в която се намираме. 2013 е на змията, както 2012 е била на дракона, а 2014 на коня. Всяка година фигурата се сменя.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/767_4831.JPG)

От тук се отправяме на пазар. По пътя срещаме любопитности, които си заслужава да отбележа.

Министерство на женските работи:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/768_4834.JPG)

Важно беше пояснението на г-н Макара, че не става дума за такива работи, а за защита на труда на жените, за техните права в обществото и борба с дискриминацията.

Другият любопитен елемент беше един симпатичен служебен тук-тук на местен интернет доставчик.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/769_4846.JPG)

Високите технологии навлизат в Камбоджа със скоростта на тук-тук! Това, повярвайте, никак не е за подценяване.

С много настроение спираме пред голяма жълта сграда с много сергии около входовете.


ЦЕНТРАЛНИЯТ ПАЗАР

В сърцето на Камбоджанската столица, в голяма сграда в колониален стил се намира Централният пазар. На кхмерски го наричат Псар Тмай, което се превежда като „нов пазар“, но това име се използва рядко.

Построен е през 1937 г. по времето на Френския колониален период. Съставен е от централен купол и четири крила. Под купола, четирите крила и пространството около тях се продава всичко, каквото бихте се сетили, включително електроника, дрехи – от евтини тениски до кхмерски шалове, часовници, чанти, куфари, сушени и пресни плодове, бижута, псевдо антики, книги и много сувенири.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/770MART0546.JPG)

В една от частите на пазара се диша много трудно. Продават се месо и всякакви морски деликатеси и риба, но миризмата е толкова тежка, че не ми е ясно как хора могат да работят там.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/771MART0547.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/772_4840.JPG)

Сушено месо от какво ли не! Не бих експериментирал.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/773_4841.JPG)

Преминавам в по-цивилизованата хранителна част – тази с плодовете.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/774_4839.JPG)

Най-привлекателното място за жените се оказват щандовете под централния купол – бижутерии.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/775_4838.JPG)

Предлагат се комплекти от аквамарин, топаз, рубин и други красиви камъни, които не познавам.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/776_4837.JPG)

Хит били и тези гривни от тигрово око, жадит и какви ли не още шарени камъчета.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/777_4836.JPG)

Единственото неудобно на този най-добър до момента пазар е, че работи от 5:00 до 17:00. Сутрин не знам кой ходи… Може би тези, които пазаруват прясна риба и месо преди да са се вдигнали много температурите. Всички туристи, обаче, биха предпочели да работи вечер до 22 часа. И без това след залез няма много къде да се разхожда човек, освен покрай реката и да кисне в някой бар или дискотека.

Тръгваме си покрай сергиите за сувенири, разположени на сянка под крилата на сградата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/778_4842.JPG)

След като си напазарувахме от пазара като за последно, се отправяме към някакво заведение за обяд. Едва ли представлява някакъв интерес, така че ще го пропусна, за да стигна до по-съществената част за „камбоджанския Хитлер“.


МУЗЕЯТ НА ГЕНОЦИДА „ТУОЛ СЛЕНГ“

Като говорим за геноцид съм длъжен да разкажа историята, такава, каквато я чух от г-н Макара. Възможно е да повторя някои от нещата, които ни каза г-н Кемрин в Сием Рип, но за пълнота няма да ги махам.

Намираме се в един от затворите на режима на Пол Пот. Мястото е било гимназия, но както знаете вече – образованието е било забранено и училищата са превърнати в затвори.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/779_4847.JPG)

Ще разгледам развитието на Камбоджа от обявяването й за независима държава до наши дни по години.

1953 г. При определени условия Камбоджа получава независимостта си от Франция. В замяна кралят отстъпва някои територии и се съгласява в страната да бъдат проведени демократични избори.

1955 г. Франция организира избори, които кралят печели и става първия премиер. Организацията на Червените кхмери, сформирана още през 1945 г., също участвала на изборите, но загубила. Обидени на краля се оттеглили в джунглата и станали партизани.

1955 – 1970 г. Камбоджа се развива като земеделска държава.

През 60-те години започват Виетнамската и Индокитайската войни. Камбоджа се разделя на два лагера – от една страна е принцът, който симпатизира на комунистите, а от друга е един от армейските генерали, който поддържа интересите на САЩ.

1970 г. Подкрепеният от САЩ генерал извършва военен преврат – взима властта и изгонва краля. Америка подкрепя новото антикомунистическо правителство, но разделението бедни-богати нараства, а с това и недоволството на народа.

През 70-те години руснаците, китайците и виетнамците подкрепяли  червените кхмери и принуждават принца да подкрепи лидера на партизаните – Пол Пот.

1970 г. Започва гражданска война между проамериканското правителство и комунистическата организация на червените кхмери.

1975 г. Червените кхмери взимат властта. В Пном Пен царяло голямо щастие, защото хората се надявали да се върне краля. Щастието им изтраяло едва 3 часа! Пол Пот започнал незабавно да изселва населението на градовете към селата като изтъкнал две причини: едната е, че като взели властта, Америка щяла да се разсърди и да бомбардира градовете, а другата, че в градовете няма достатъчно храна за всички. За три дни цялото двумилионно население на Пном Пен било изселено. 20 000 души умират още по време на евакуацията – бременни, болни, майки, слаби хора. Пол Пот затваря всички училища и ги превръща в затвори, всички болници стават кухни, а храмовете – полета на смъртта. По време на режима за 3 години, 8 месеца и 20 дни умират 2 милиона души.

Пол Пот спазва обещанието си – връща краля в страната, но когато монархът го помолил да му върне и властта, бил арестуван и затворен в двореца си.

Пол Пот наложил пълно информационно затъмнение над събитията в страната. Журналистите били избити или арестувани. Никой по света не знаел какво се случва. Единствено било ясно, че в Кампучия властта е превзета от комунистите.

Всички учещи в чужбина камбоджанци били поканени обратно в страната, за да помогнат на новата власт за развитието на държавата. Повярвалите се върнали и веднага били арестувани и екзекутирани. Пол Пот първо избил богатите и образованите, а след тях всички, за които се съмнявал, че имат връзки със запада и със старото проамериканско правителство. 10% от интелигенцията оцелели като се престрували на необразовани. Най-накрая диктаторът започнал да избива и своите приближени, които се стреснали от всичко това и го помолили да спре геноцида. Много от последователите му загубили живота си само заради съмнения за измяна.

1977 г. Отношенията между Китай, поддръжник на Пол Пот, и Русия, поддържаща Виетнам, се влошават. Това води до възникване на вражда между Камбоджа и Виетнам. Трима от приближените на Пол Пот избягали в съседен Виетнам и там организирали армия от дезертиралите камбоджанци. Заедно с виетнамската армия те се връщат и на 7.01.1979 г. свалят Пол Пот от власт. Тримата стават лидери на страната и до ден днешен заемат висши държавни постове - премиер, председател на сената и председател на парламента.

1979 – 1989 г. Виетнам управлява Камбоджа чрез бившите приближени на Пол Пот.


Мисля, че стана ясно каква е ситуацията в тази измъчена и раздирана от войни и предателство държава. И до ден днешен управляващите не се интересуват от благосъстоянието на народа и просперитета на държавата. Най-важната цел за тях е провеждането на чужди и лични интереси. Само ще спомена, че от билетите за Ангкор Ват, които струват 20$ за чужденец, 69% отиват в частни виетнамски фирми, 17% се реинвестират в поддръжка и останалото евентуално остава за държавата. Видяхте също и на какво място и в каква къща живее премиера. Както казваха и други екскурзоводи – в Камбоджа, ако имаш пари – всичко ти е позволено.

Нека обърна малко внимание и на затвора. Както стана ясно, бившата гимназия е била превърната в затвор от Пол Пот. Никой не знае точно колко затворници са минали през затвора, наречен още S-21. Най-вероятно са били над 14000, от които само 7 са оцелели. От тези 7 днес са живи двама.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/780_4848.JPG)

Килиите са разделени в 4 корпуса – всеки за различен тип затворници. Стаята на снимката е от корпус А, където са държани висши политически затворници. Само те са били по един в помещение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/781MIL3416.JPG)

Мрежите от бодлива тел по фасадата на корпус С са оставени, за да покажат как войниците са възпрепятствали затворниците от самоубийства. Единственият, който е имал право да се разпорежда кой кога да умре е бил Пол Пот или неговия офицер.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/782_4850.JPG)

От седемте оцелели един е починал през 2012 г. и са останали само двама.

Боу Менг е имал животоспасяващата дарба да рисува чудесни портрети на Пол Пот и останалите лидери. Това е спасило него, но не и жена му и двете им деца. Съпругата е загинала на едно от полетата на смъртта, а децата в детски център на червените кхмери.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/783MIL3448.JPG)

И другият е механикът Чум Мей. Оцелял заради умението си да ремонтира различни машини, от които войниците имали постоянна нужда. Неговото семейство също е било избито и сега е абсолютно сам.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/784_4851.JPG)

Не искам да споделям всички ужаси, които чух и видях в този музей на геноцида, въпреки че народът на Камбоджа иска точно това – целият свят да знае какво се е случило там в тези черни години.

Обиколката на Пном Пен приключи, а с това и нашето пътешествие из Камбоджа. Общото ми впечатление, че тази страна е великолепно място, където се чувствам много уютно и добре посрещнат. Винаги бих се върнал тук с удоволствие.

В 17:10 имаме полет от Пном Пен за Банкок и е добре поне час и половина преди това да сме на чекина. Поради това към 15:30 часа тръгваме към летището.

Самолетът се приближава към столицата на Тайланд малко преди залез слънце и гледката е много красива. Благодаря на Милена за предоставената снимка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/785MIL3573.JPG)

Кацаме в 17:45 и след няма и час се возим с миниванове към хотела, където пристигаме с огромно закъснение поради страхотните задръствания.

След един час за освежаване в стаите се срещаме на рецепцията, за да си спретнем вечерна програма.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/786_4853.JPG)

Този път мястото на шоуто се казва Пат Понг Стрийт и ще си наложа автоцензура върху описанието на това какви услуги се предлагат там. Не, не става дума за проституция, макар че вероятно и този бизнес процъфтява. Само ще спомена, че хората от нашата група, които от любопитство пожелаха да видят какво значи тайландско еротично шоу, останаха с отворени уста. Не мога да кажа дали е от възхищение или отвращение. Това всеки сам трябва да си прецени.

Нощен Банкок е осеян с клубове и заведения. Градът наистина може да се каже, че не спи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/787_4858.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/788_4860.JPG)

Когато човек иска да вкуси от евтиния, но екзотичен аромат на нощния живот, е свободен да го направи. Въпросът е по-скоро какво търсим и какво намираме.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:42 ч.
ОТНОВО В БАНКОК

Ето ни отново в Банкок. Досега няколко пъти се спираме в този град и винаги нощем. Дали пък това не е някакъв знак? Факт е, че очаквах много повече от столицата на държавата Тайланд. Представях си някакъв ориент, с екзотични хора и улици, с някакви старинни пагоди и уютна атмосфера. От всичко видяно досега, а то се ограничава в три вечерни разходки, нищо подобно не открих. Напротив, още от летището започват безумни бетонни магистрали по на няколко нива и невероятни задръствания. Човек остава с впечатлението, че това е най-бетонният град на света.

С много надежда посрещам утрото на един от последните дни на нашето пътешествие – цял ден ще разглеждаме с екскурзовод забележителностите на Банкок. Надявам се точно този ден на промени досегашното разочарование и да го замени с някакви положителни емоции.

Тръгваме от хотела в 8:30 като задължително слагаме панталони, които да покриват коляното и блузи, които да покриват раменете. Ще посещаваме Кралския дворец, а там дрескодът е строг. Отделно, както е обичайно, в будистките храмове си има правила за обличане.


ХРАМЪТ НА ЗЛАТНИЯ БУДА

Първото място, което ще посетим е ВАТ ТРИАМИТ или както го наричат обикновено Храмът на Златния Буда. Историята е дълга и неясна, но съвсем накратко ще обясня с какво е забележително това място.

Всичко започнало с това, че през 1954 г. била построена нова сграда като част от малкия и незначителен храм Ват Триамит. По това време в старата част на светилището, под някакъв невзрачен ламаринен покрив отлежавала вече 20 години масивна каменна статуя на Буда. Била толкова невзрачна, че никой не й обръщал внимание, но тъй като статуи на Буда не могат да се разрушават и изхвърлят, защото това носи нещастие, монасите я съхранявали. На 25 май 1955 г. решили да преместят статуята в новия храм. Опитвайки се да я вдигнат от стария пиедестал, въжетата, с които била вързана, се скъсали и статуята паднала с трясък на земята. В този момент част от нея се отчупила и … отдолу блеснал метал. И то не какъв да е, а злато!

В този момент статуята престанала да бъде обикновена. Внимателно отстранили цялата замазка и отдолу блеснала невероятната фигура на Буда от масивно злато! С височина от 3,90 метра и ширина около 3 метра, статуята тежи 5,5 тона. Приблизителната стойност на метала в нея е около 250 млн. долара. С това тя се оказала най-голямата в света златна статуя на Буда.

Естествено идват въпросите кой, кога и къде е направил подобно прескъпо творение? Връщаме се във времето назад и според стила на изработката установяваме, че статуята е от периода Сукотай (първата столица на Тайланд), т.е. от XIII – XIV век. Подобни метални статуи на Буда са правени в Индия и след това разпространявани, така че по всяка вероятност и тази е била изработена по поръчка там. След преместването на столицата в Аютая, най-вероятно е било преместено и съкровището – някъде през 1403 г. Кралство Аютая е било велико, но за нещастие често нападано. В някой момент от времето, преди бирманците да разрушат града през 1767 г., статуята е била покрита с мазилка и приличала на каменна. По този начин останала скрита от погледите на нашествениците сред руините на Аютая без да привлича внимание.

През 1801 г. крал Рама I след като установил новата столица в Банкок и след като построил много нови храмове, наредил различни статуи на Буда да бъдат събрани от разрушените храмове из страната. Вероятно това е било времето, когато Златният Буда е преместен от Аютая в Банкок.

Първоначално била поставена във Ват Чотанарам, но храмът бил затворен и статуята била преместена във Ват Триамит през 1935 г. Именно тук отлежавала 20 години без никой да й обърне внимание до момента с късането на въжетата…

В наши дни откриваме един страхотно красив храм, който идеално подхожда на най-скъпата статуя на Буда в света.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/789_4867.JPG)

Влизаме вътре и пред нас се изправя Буда в цялото си сияйно великолепие.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/790_4872.JPG)

Тялото на статуята е изработено от 40% чисто злато. Главата от 80%, а косата и короната от 99%. Самата статуя явно е била отлята на 9 части, които после са били слепени. При всяко положение гледката е впечатляваща. Хубавото е, че никой не забранява да се снима и стават хубави снимки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/791_4873.JPG)

Няма какво повече да се каже за това място. От терасата на храма се виждат помещенията на монасите, които са изпълнени в ралични цветове и създават прекрасна панорама.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/792_4880.JPG)

А зад храма започва китайският квартал, който вероятно също ще намерим време да посетим.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/793_4879.JPG)

Следващото място, към което тръгваме, е Кралският дворец.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:45 ч.
КРАЛСКИЯТ ДВОРЕЦ В БАНКОК

Гранд Палас, както го наричат, е комплекс от сгради в сърцето на тайландската столица. Бил е официална резиденция на сиамските крале от 1782 г. Кралят, неговият двор и управлението на държавата са се помещавали на това място до 1925 г. Сегашният крал Рама IX живее в двореца Читралада, но Гранд Палас все още се използва за официални събития. Всяка година по няколко кралски церемонии и държавни мероприятия се провеждат зад вратите му.

Строителството на комплекса е започнало на 6 май 1762 г. от крал Рама I, когато преместил столицата в Банкок. През годините са били издигани нови и нови постройки в комплекса, като особено голям е приносът на Рама V. По този начин комплексът достигнал площ от 218 400 кв.м и в наши дни е най-посещаваното туристическо място в Банкок и едно от най-популярните в цял Тайланд.

Гранд Палас е разделен на три основни зони: Външен двор, в който се включват кралските работни помещения, публични сгради и Храма на Изумрудения Буда; Среден двор, където са най-важните жилищни и държавни сгради; Вътрешен двор, запазен само за краля, кралицата и семейството им.

Слизаме от нашите миниванове близо до оградата на двореца и се насочваме към входа.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/794_4885.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/795_4888.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/796_4887.JPG)

Установяваме, че от тази година са въвели още по строги правила към облеклото и панталоните не само трябва да покриват коленете, а и глезените. Поради тази причина се оказва, че имаме проблем. Насочват ни към една сграда до входа, където ще ни дадат панталони под наем срещу 200 бата.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/797_5034.JPG)

Да де, но опашката е такава, че просто… Опитах да мина метър и да пробвам с една пола назаем.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/798VES1891.JPG)

Супер сме! Да, чудесно, но номерът нещо не минава. Отказват да ме пуснат, независимо, че са ми покрити глезените. Причината:
–    Това, господине, е женска дреха!
–    А, вие откъде знаете аз дали съм жена или мъж?
–    Господине, не може така!
–    Защо да не може? Никъде не пише, че не може мъж да се облече с пола!
–    Добре, но на следващата контрола едва ли ще ви пуснат.


След като направих прекрасно представление на насъбралата се публика, продължавам гордо към следващата контрола, където наистина номерът не мина и непреклонно ме връщат. Така че… Излизам на улицата, за да си купя панталон за 100 бата, вместо да се редя един час на опашка и да дам 200.

По-добре стана, защото в противен случай трябваше да се разправям с въоръжената охрана на двореца, а не се чувствам достатъчно подготвен за това.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/799_5035.JPG)

След продължителна и сложна процедура по проникване в Гранд Палас, започвам да разглеждам и снимам, а тук, повярвайте ми, е рай.

Първата гледка към Храма на Изумрудения Буда от североизточната порта на комплекса. Наричат го ВАТ ПРА КАЕВ.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/800_5032.JPG)

В главната част с най-многото постройки влизам през врата, охранявана от едни такива огромни и страшни демони.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/801_4898.JPG)

Следващата сграда се нарича Пра Мондоп и е била построена от крал Рама I. Функциите й са на библиотека и е заместила оригиналната, която е била унищожена от пожар.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/802_4895.JPG)

Оригиналната библиотека и била заобиколена с вода, което за времето си е било удачно, за да предпазва ръкописите от пожари и термити. По ирония на съдбата тя била унищожена точно от пожар, предизвикан от фойерверките в деня на откриването й. Като по чудо ръкописите били спасени. Кралят запълнил езерото около постройката и направил висока платформа, за да прибере първото изцяло ревизирано издание на Будистките канони на Ратанакосин, познати като „Златно кралско издание“. Това издание било една от първите задачи на Рама I при неговото качване на трона.

Тук накъдето и да се обърнеш се сблъскваш с невероятна красота и … много туристи, които те настъпват по краката и ти слагат по някое рамо в кадъра.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/803_4904.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/804_4900.JPG)

Изключително впечатляваща е Златната ступа, построена през 1855 г. от Рама IV точно до библиотеката. Тя е и най-значима в комплекса Ват Пра Каев с реликвите на Буда, които пази. Всъщност вътрешността й е куха и реликвите се намират в по-малка ступа вътре в нея. Отвън е покрита със златни плочки от Италия по времето на Рама V.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/805_4903.JPG)

Из целия комплекс се виждат статуи на слонове, които символизират независимост и сила. Тъй като тайландските крале са воювали върху гърба на бойни слонове, станало обичай родителите да карат децата си да обикалят три пъти статуята с вярването, че това ще им донесе сила. За късмет пък е трябвало да погалиш главата на слона и затова сега всички глави са излъскани.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/806_4906.JPG)

Храмовият комплекс включва също модел на Ангкор Ват, който бил започнат от крал Рама I и бил завършен от Рама III като мемориал на най-великия камбоджански храм и на Кралство Камбоджа, което било окупирано от Сиам в продължение на стотици години до колонизирането му от Франция.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/807_4913.JPG)

Всички входове на храмовия комплекс задължително се охраняват от величествени статуи на демони с военни униформи, богато инкрустирани с разноцветни камъни.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/808_4908.JPG)

Малко по-различни са стражите на библиотеката. Четири двойки демони я пазят, застанали върху стълбите до всеки от входовете. Изработката им е от периода на Рама I и са признати като едни от най-перфектно изпълнените фигури в стила на Ратанакосин.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/809_4909.JPG)

Някои от постройките са с неясно за мен предназначение, но няма и как иначе. Много са, а да снимаш и пишеш едновременно е невъзможно, така че обикалям и се наслаждавам на красотата на архитектурните решения, на богатата украса и цветовете на живота.

Следва Пра Савет Кудакхан Вихан Йот. Сложно име, нали? Сградата е издигната от Рама III и изящните й декорирани врати са от XVIII век в стила на майсторите от Аютая. Тук се съхранява античен каменен трон от XIII век на крал Рам Камхаенг от Сукотай, първото сиамско кралство, който е известен с първата тайландска азбука.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/810_4914.JPG)

Хо Пра Монтиан Там в източния край на северната тераса на Храма на Изумрудения Буда е най-голямата от трите зали на терасата. Построена е от брата на Рама I, за да замести поредната изгоряла структура.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/811_4930.JPG)

Покрай източната стена на комплекса се забелязват девет кули. Издигнати са по времето на царуването на Рама I и са доизграждани от наследниците му. Всяка от тях е облицована с различен цвят плочки, символизиращи цветовете на деветте планети от Слънчевата система.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/812_4921.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/813_4935.JPG)

Статуите на различни митологични същества са много и различни. Всяка има своята символика. В митологията на Югоизточна Азия Кинари са създания – полуптица, полужена. Имат глава, тяло и ръце на жена и криле, опашка и крака на лебед. Известни са заради танците, песните и поезията си и са традиционен символ на женска красота, грация и съвършенство.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/814_4925.JPG)

За стражите на портите вече стана дума. Те са навсякъде и човек се чувства малък и незначителен заставайки пред тях.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/815_4927.JPG)

Вече съм при източния вход. Две от споменатите девет кули също се виждат на снимката.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/816_4929.JPG)

Под арката на прохода в стената са изрисувани притчи, като мотивите на голяма част от тях са свързани с борбата между демони и богове. Рисунките са много красиви.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/817VES2007.JPG)

Този демон се намира на източния вход срещу много красивата сграда на кралския Пантеон, строежът на който започнал през 1855 г. по времето на Рама IV в кхмерски стил. В него е трябвало да бъде сложен Изумруденият Буда, но структурата не могла да бъде завършена до смъртта на краля. Неговият наследник, Рама V, преценил, че храмът е твърде малък, за да събере хората по време на кралските церемонии и реликвата не била разположена вътре. На нейно място сложили малка ступа в памет на Рама IV.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/818_4938.JPG)

През 1903 г. при поредния пожар постройката била повредена и крал Рама VI я възстановил като Кралски Пантеон на династията Чакри. Сложил вътре статуи в естествен ръст на петимата свои предшественици, тези на Рама VI, VII и VIII са поставени по-късно. Кралският Пантеон се отваря за публичен достъп само веднъж годишно на 6 април, за да се чества създаването на династията Чакри.

За Изумрудения Буда била построена нова, по-голяма сграда.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/819_4942.JPG)

Храмът на Изумрудения Буда е най-святата постройка в цялото кралство и е пазител на духа на целия тайландски народ. Историята на свещената статуя на Буда датира отпреди 600 години и символизира борбата на хората да запазят независимостта си от чуждите агресори.

Когато Рама I основава Банкок като своя столица през 1782 г., той прави храм за Изумрудения Буда в източната част на кралския дворец, където да разположи статуята. През следващите 200 години параклисът претърпява няколко реновации, реставрации и достроявания като така събира дългогодишни художествени творби в стила на Ратанакосин.

Преди да влезем нека изясним, че статуите на Буда в Тайланд биват обличани в зависимост от сезона. Тъй като сезоните са летен, дъждовен и зимен, то съответно и облеклата са три вида.
Два от сезонните костюми са били направени за статуята от крал Рама I – за летния и дъждовния сезон. Рама III (1824-1851) е направил третия костюм за зимния сезон. Церемониалната смяна на облеклата на Буда се извършва три пъти годишно от Негово превъзходителство Краля.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/820_4963.JPG)

Вътре в храма снимането е строго забранено, но с известни компромиси с качеството ще покажа снимка на Изумрудения Буда през прозореца.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/821_4967.JPG)

Вижда се, че в този момент статуята е облечена все още като за дъждовния сезон. В действителност зимата започва от 1 ноември, но церемонията по преобличането още не е минала.


История на Изумрудения Буда


Не е ясно точно кога е била изработена статуята на Изумрудения Буда, но съдейки по стила й може да се каже, че е от Северен Тайланд, не много по-рано от XV век. От друга страна, фигурата, която е в поза на медитация, прилича много на някои изображения от Южна Индия и Шри Ланка. Тази поза никога не е била популярна сред тайландските майстори резбари. Дали пък не произлиза от някоя от споменатите държави?

Съгласно хрониките, гръмотевица ударила една ступа в провинция Чианграй в Северен Тайланд през 1434 г. и вътре била намерена статуя на Буда, направена от цимент. Монах забелязал, че част от носа липсвала и фигурата отвътре имала зелен цвят. Махнал циментовата замазка и отдолу се показал Изумрудения Буда, който в действителност е направен от зелен нефрит.

По онова време градчето Чианграй било под управлението на краля на Чиангмай и хората започнали да се тълпят, за да се помолят на тази прекрасна статуя. Като видял големия интерес, кралят решил да премести реликвата в Чиангмай. Изпратил три пъти слон, за да донесат Изумрудения Буда, но всеки път животното бягало към град Лампанг вместо да се върне в Чиангмай. Това накарало владетеля да послуша духовете, пазещи статуята, и да я остави там. И така до 1468 г., когато новият крал Тилока все пак я прибрал в Чиангмай и я поставил в голяма ступа – Ват Чеди Луанг.

В средата на XVI век Кралят на Чиангмай нямал синове. Дъщеря му се омъжила за краля на Лаос и родила момче, което кръстили принц Чайчетха. През 1551 г. на петнадесетгодишна възраст принцът наследил баща си и бил поканен от тогавашния крал на Чиангмай на гости. След смъртта на баща си, крал Чайчетха много искал да види родината си. През 1552 г. се върнал обратно в Луанг Прабанг, столица на Лаос, носейки Изумрудения Буда със себе си. Обещал на министрите, че ще го върне в Чиангмай, но не си спазил обещанието никога. През 1564 г. крал Чайчетха бил прогонен от столицата си от бирманската армия и отнесъл реликвата със себе си в нова столица – Виентиан. Статуята останала там през следващите 214 години.

Когато крал Рама I, все още генерал в периода Тонбури, превзел град Виентиан, пленил реликвата и я отнесъл обратно в Тайланд. С основаването на Банкок като столица и започването на Ратанакосин периода на династията Чакри, Изумруденият Буда станал закрилник на Тайланд. През 1784 година светинята била преместена от Тонбури на мястото, на което се намира и днес.

Отвън храмът е дори по-красив.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/822_4948.JPG)

В ъглите му са разположени специални символи във вид на малки ступи, които маркират, че на това място има реликви с особено голямо значение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/823_4954.JPG)

В същото време отбелязвам, че колоните и стените на храма са невероятно красиво украсени със златно фолио, различни ценни камъни и цветни плочки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/824_4971.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/825_4959.JPG)

Множеството постройки и ступи може да те вкара в дълги легенди и истории. Ще се огранича предимно с визията им, както и в някои детайли, които ми правят впечатление.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/826_4931.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/827_4932.JPG)

Около храма има няколко малки беседки, в които човек може да отдъхне или да изчака спътниците си. Разположени на разстояние една от друга и заобикалящи храма от всички страни, тези 12 отворени малки структури са останали от времето на Рама I. В тях монаси са седели и са пеели от павилион на павилион истории за предишните прераждания на Буда на важни дни от будисткия календар.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/828_4970.JPG)

Преминаването към следващо място не допуска връщане назад и е добре да се съберем преди да продължим нататък към средния двор на Гранд Палас.

Първото нещо, което намирам за много полезно при преминаване към следващата зона на Кралския дворец, е магазинчето за разхладителни напитки.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/829_4982.JPG)

Веднага обстановката загатва за не по-малките красоти, които ни очакват тук.

Започваме с една от постройките, до които няма достъп. Тя е изпълнена изцяло в европейски стил. Наречена е Бором Пиман и е от времето на Рама V в неоренесансов европейски стил. Функцията й е била като резиденция на принца. Тази модерна сграда в двореца по-късно е била използвана от трима от следващите крале за временна резиденция. Не е публично достъпна, тъй като в момента служи за настаняване на държавни глави, когато идват на посещение.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/830_4983.JPG)

Бором Пиман е част от Градините Сивалай, където са офисите на управата на кралската фамилия. Градините са място за почивка на децата и жените от кралското семейство и се използват за приеми.

Продължваме по широка алея, вляво от която се виждат част от постройките на палата. Всичко изглежда толкова съвършено и приказно, че чак е нереално.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/831_4987.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/832_4994.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/833_4996.JPG)

Градината не е голяма, но за сметка на това е богато украсена с грижливо подстригани дръвчета и мека като килим трева.

Между градините Сивалай и тронната зала Чакри Махапрасат е разположен комплекса Маха Монтиен Прасат, част от който е зала за аудиенции и кралски церемонии.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/834_4997.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/835_4998.JPG)

В центъра на средния двор е сградата на Чакри Махапрасат, поръчана от крал Рама V, за да стане негова резиденция и главна тронна зала. Строежът започнал през 1876 и приключил през 1882 г., комбинирайки перфектен европейски архитектурен стил с традиционни тайландски покривни покрития и декорации. Понастоящем изпълнява държавни функции и служи за кралски церемонии.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/836_5014.JPG)

Точно срещу него има още една сграда в колониален стил – музей на реликвите на Изумрудения Буда.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/837_5002.JPG)

Преди да напусна това място ще поснимам на воля. Удоволствието е голямо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/838_5004.JPG)

Две от сградите на групата Пра Махапрасат са от времето на крал Рама I. Тронната зала Дусит е от 1789 г., но е била ударена от гръм и изгоряла. След това е възстановена. След смъртта на Рама I е използвана за различни цели, включително и за раздаване на правосъдие.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/839_5012.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/840_5013.JPG)

Изходът отново е „без връщане назад“ – минаваш и продължаваш.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/841_5016.JPG)

Обективът на апарата обаче не познава ограничения. Някакси те влече да се обърнеш и да снимаш пак и пак, и пак…

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/842_5017.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/843_5021.JPG)

С това обиколката ни на Кралския дворец с храмовия комплкес на Изумрудения Буда приключи. Смея да твърдя, че с подобни картини, които преминаха пред очите ми само за един предиобед, лошото впечатление от град Банкок се изпари. Ако някой ме попита какво мисля за столицата на Тайланд, веднага ще му кажа, че това прекрасно място задължително трябва да бъде посетено.

Кралският дворец ни изпраща с живописни цветове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/844_5018.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/845_5022.JPG)

Отново сме на онзи бял североизточен вход, но този път тълпата от туристи е заменена с униформените пазители на храма.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/846MIL3636.JPG)

Оттук нататък каквото и да видим, то ще е в сянката на Кралския дворец на Банкок. И все пак да не избързвам – знае ли човек какво може да очаква от културата и историята на толкова богата държава като Тайланд!

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:49 ч.
ХРАМЪТ НА ПОЛЕГНАЛИЯ БУДА

ВАТ ФО е будистки храм в местността Ратанакосин в непосредствена близост до Кралския дворец. Името произлиза от наименование на манастир в Индия, където според вярванията е живял Буда. Преди създаването на храма тук е имало център на традиционна тайландска медицина.

Когато през 1767 г. бирманците разрушили голяма статуя на Буда при превземането на Аютая, Рама I използвал парчета от нея и построил нов храм увеличавайки и разширявайки комплекса, който претърпял доста промени през следващите 260 години. На мястото на стария храм през 1788 г. започнали строежа на нов, по-голям. Храмът бил разширен по времето на Рама III и реставриран отново през 1982 г.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/847_5114.JPG)

Ват Фо е един от най-старите и най-големите храмове в Банкок с площ около 80 000 кв.м и в него има над 1000 статуи на Буда, както и една от най-големите в света с дължина 43 и височина 15 метра. От там идва и популярното му име Храм на полегналия Буда.

На входа ни посрещат две статуи-пазачи в китайски стил.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/848_5040.JPG)

След като си купуваме билети, влизаме и попадаме в обширен двор с постройки в китайски стил.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/849_5038.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/850_5041.JPG)

Тъй като статуята на полегналия Буда е най-важната забележителност тук, ще я покажа снимана от няколко страни. Трудно е да я хванеш цялата в един кадър.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/851_5043.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/852_5045.JPG)

Има тънкости при намирането на място за снимка със статуята. Екскурзоводите обикновено знаят най-добре от кой ъгъл и как да снимат. Будистките монаси като част от храма са живописна гледка. В наши дни мястото не е за молитви, а по-скоро е останало като туристическа атракция.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/853_5046.JPG)

Има ъгли, от които се хваща почти цялата фигура на Буда, но … не съвсем.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/854_5051.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/855_5044.JPG)

Излизаме от главния храм и започваме да обикаляме комплекса. Служителите старателно се грижат за тревните площи и ни приветстват с „Добре дошли“.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/856_5058.JPG)

Храмът е разделен на две части, оградени с каменни стени. Северната е тази с полегналия Буда и известна в цялата страна школа за традиционни масажи. Южната, наречена Тукгаве, е работещ манастир с жилища на монаси и училище. На територията на комплекса има 91 чеди (ступи), 4 зали и централен храм. 70 от по-малките ступи съхраняват праха на кралската фамилия, а 21 – мощи на Буда. 4 големи чеди са посветени на четирима крале от династията Чакри. Храмът има 16 врати, охранявани от китайски каменни статуи-великани.

Кралските чеди:

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/857_5056.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/858_5079.JPG)

Все още съм в северната част. Към южната се минава през врата в стената, пазена от статуи.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/859_5065.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/860_5061.JPG)

Преминавайки от другата страна попадам сякаш в друг свят. Мястото е заредено с красота и традиции. Тук времето е подчинено на предците. Цялата територия на храма е забележителна с декоративните си елементи и пъстрите цветове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/861_5076.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/862_5075.JPG)

Ступите допълват картината с величието си.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/863_5068.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/864_5071.JPG)

По-малките паметници не са по-малко красиви.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/865_5083.JPG)

Насочвам се към централния храм, където в този момент се събира тълпа от оранжеви будисти.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/866_5090.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/867_5093.JPG)

Влизам заедно с тях вътре. Явно тук, в южния дял на храмовия комплекс, е средището на будизма, а статуята на Буда вътре по някаква причина е повод за групова снимка.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/868_5097.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/869_5103.JPG)

Безспорно е красива, въпреки, че не е огромна, нито пък е от нефрит.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/870_5105.JPG)

Излизам и снимам преди да напуснем окончателно това място.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/871_5106.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/872_5107.JPG)

Монасите също се отправят към изхода.

Мисля, че това място е задължително за всеки, който иска да придобие реална представа за това, какво може да му предложи град като Банкок. Наред със задръстените от луд трафик улици и безбройните кубически метри излят бетон, истинската красота на града все още си стои непокътната. Уважението и топлината, които лъхат от будистките духовни центрове те карат да се замислиш за някои основни човешки ценности, за които сякаш забравяме.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:52 ч.
РЕЗИДЕНЦИЯТА ВИМАНМЕК

При завръщането си от Европа през 1897 г., крал Чулалонгкорн, наричан Рама V, с лични средства купил овощни градини и оризови полета. Използвал ги, за да построи кралски парк, който нарекъл Дусит. Първата постоянна резиденция в градините Дусит била Виманмек, построена през 1900 г. Кралят имал друга резиденция на остров Ко Шри Чанг, която заповядал да разглобят и преместят в градината Дусит. Празненството по завършването на резиденцията Виманмек се състояло на 27 март 1901 г.

След това кралят се преместил от Гранд Палас тук за следващите 5 години, докато през 1906 г. завършил строежа на новата си вила Амбара. Там прекарал остатъка от годините до 1910, когато предал престола на наследника си. Тогава затворили Виманмек и членовете на кралското семейство се върнали в Гранд Палас.

През годините на няколко пъти кралете и кралиците са се сещали за това място и са го използвали за различни цели, докато през 1982 г. н.в. кралица Сирикит открила, че Виманмек, с неговия сложен архитектурен стил, все още бил непокътнат. Поискала от съпруга си, сегашния крал Рама IX, да й позволи да обнови резиденцията и да я използва като музей в памет на крал Рама V като направи експозиция на снимки, лични предмети на изкуството и тайландското национално богатство за бъдещите поколения.

На входа на градините Дусит все още не знаем какво ни очаква.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/873_5109.JPG)

Ето тук, в тези служебни помещения ни обясниха, че в музея Виманмек не можем да внасяме нищо. Нито напитки, нито фотоапарати, нито телефони, нито остри предмети… Нищо! Даже вътре трябва да влезем боси.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/874_5111.JPG)

Преди да си предам фототехниката на съхранение, поне да снимам резиденцията веднъж.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/875_5113.JPG)

Виманмек е най-голямата в света сграда, направена от златно тиково дърво в изключително изящен архитектурен стил с подчертано европейско влияние. Има две крила под прав ъгъл, всяко дълго по 60 метра и високо 20, и в по-голямата си част е на три етажа.

Основата е от тухли и цимент, но нагоре всичко е направено от тиково дърво. Във вътрешността има 31 изложбени зали, носещи духа на тайландското минало. Наред с всички местни традиционни предмети, тук ще намерите типично европейски мебели и посуда. За тайландците това е цяло чудо, но за нас изглежда твърде познато и леко скучно.

Най-интересното на това място за нас като европейци е технологията за построяване на дървени сгради, на няколко етажа, без да се използват каквито и да било метални пирони.

Приключваме тук и с голяма доза нетърпение се отправяме към Ват Арун, друг знаков храм за столицата на Тайланд, Банкок.
Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:54 ч.
ВАТ АРУН

Може би е трудно да повярваме, но в Тайланд има над 31200 будистки храмове. Местната дума за храм е Ват. Един от тях, Ват Арун или Храмът на зората, е кръстен на индийския бог на зората – Аруна. Застанал величествено на брега на река Чао Прая, легендарният Ват Арун е една от най-удивителните крайречни забележителности на Тайланд. Напук на името му, най-зрелищната гледка на бляскавия паметник може да бъде видяна от източната страна на реката на залез слънце, когато острите върхове на кулите създават импресионистичен силует на фона на небето.

Този храм е архитектурно представяне на познатата ни вече отпреди планина Меру, център на света според будистката космология. В митологията на тибетския будизъм Меру е място, което последователно представя центъра на вселената. Хиляди километри висока, Меру е разположена някъде над физическото възприятие за реалност, в царството на съвършенството. Четирите ъглови кули на Ват Арун, които са украсени с изображения на богове-пазители на четирите посоки, усилват усещането за мистичен символизъм.

Тъй като се намира на другия бряг на реката, срещу Кралския дворец на Банкок, до този храм се стига с редовна линия на ферибот, който тръгва на кратки интервали, веднага след като се напълни с пътници.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/876_5116.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/877_5118.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/878_5119.JPG)


Произход на храма
Ват Арун е едно от няколкото оцелели наследства на династията Чакри. По времето на златната ера на Аютая, кораби с различна националност плавали по „Реката на кралете“ и спирали на брега на Чао Прая, познат като Тонбури, за да заредят с провизии. Още тогава те са спирали на място, на което имало стар храм, наречен Ват Макок.

Преданието гласи, че кралската флота на крал Таксин, основателят на бившата столица Тонбури, пристигнал до Ват Макок точно на зазоряване. Спрял своя кораб и слязъл, за да направи дарение към реликвата в пагодата и храмът респективно бил наречен Ват Чаенг или преведено – Храм на зората. Когато крал Таксин се провъзгласил за монарх, храмът бил набелязан като кралски в рамките на двореца, тъй като било първото място в Тонбури, огрявано от сутрешното слънце. Междувременно кралят се държал зле с монасите и ги изгонил, за да се моли самостоятелно в храма. Именно в този храм е била статуята на Изумрудения Буда преди да бъде преместена на сегашното й място през 1785 г.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/879_5123.JPG)

Ват Арун Ратчаварарам

Дори и без свещената реликва, Ват Арун продължил да бъде много почитан от хората. На монасите било разрешено да се завърнат по времето на Рама I, който изоставил храма като кралски, когато преместил столицата от другата страна на реката, където днес се намира Банкок. По-късно Рама II възстановил предишната слава на храма и сменил името му на Ват Арун Рачатарам.

По времето на царуването на Рама III централната кула била издигната до невероятните 67 метра, правейки я най-високата в Тайланд, даже и в наши дни. Кралят довършил възстановяването на храма и още веднъж сменил името му на Ват Арун Ратчаварарам.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/880_5130.JPG)
     
Тайландската архитектурна символика
Дългата и удължавана кула в кхмерски стил и четирите по-малки около нея символизират земния образ на тридесет и трите небеса. Всички те са украсени с митологични фигури и изображения на божества.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/881_5129.JPG)

Можете да се качите по много стръмните стъпала нагоре, откъдето се открива прекрасна гледка към река Чао Прая. Общата височина на храма достига 79 метра в наши дни и целият е облицован с цветни, светещи от слънчевите лъчи декоративни плочици, използвани от китайските кораби като баласт.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/882_5139.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/883_5143.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/884_5136.JPG)

От другата страна на реката се виждат покривите на Гранд Палас.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/885_5153.JPG)

Гледката към храмовете и жилищата на монасите от върха на централната кула също е красива и дава наслада за съзерцаващите залеза посетители.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/886_5133.JPG)

Слизам от високото много внимателно и на тръгване се радвам на красивите форми на Ват Арун. Като общо впечатление – мястото е много, много спокойно и романтично. Гледките, тишината, красотата действат много зареждащо.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/887_5157.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/888_5159.JPG)

Тръгвайки си, минаваме покрай действащия храм на монасите и се нареждаме на опашка за ферибота, който да ни закара обратно през реката.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/889_5167.JPG)

Приключихме с храмовете по най-красивия възможен начин. Това, което остава е чувство – нещо, което не можеш да видиш на снимка, но можеш да усетиш минавайки през цялото това богатство на цветове и красота.

Прибираме се в хотела за кратък отдих, а след това ни чака вечерна разходка… Къде? Ще видим.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:56 ч.
ВЕЧЕР ПО УЛИЦИТЕ НА БАНКОК

От хотела си взимаме едно такси и му задаваме посока „Као Сан“. Какво значи това? Знам само, че е име на улица. А каква по-точно не е ясно.

Спираме на един от централните булеварди на тайландската столица, близо до центъра, където се намират всички разгледани през деня кралски и духовни великолепия. Шофьорът сочи с пръст накъде да отидем и тръгваме.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/890_5172.JPG)

Попадам сред голямо струпване на хора в не толкова широка пешеходна зона. Мястото е пълно с магазини, сергии, заведения и нощни барове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/891_5174.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/892_5175.JPG)

Резултатът е че влизаме във водовъртежа на купона. Разминаваме се трудно, а около нас се редят компания след компания от европейци или местни, леко до силно почерпени и очакващи внимание от околните и от минувачите.

В действителност тук наистина е забавно до момента, в който не решиш, че искаш спокойствие. Такова на Као Сан Стрийт няма да намерите. За вечеря попадаме на ресторант, разположен в безистен или нещо като вътрешен двор на кооперация. Там успяваме да вечеряме без да ни тормози никой, след което всеки се отправя накъдето желае.

Аз лично предпочитам да се пошляя по улиците късно вечер и така попадам на Нощния пазар, който се организира само в нощта на събота срещу неделя. А дали не и в петък сещу събота!? Не знам.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/893_5179.JPG)

В продължение може би на километър обикалям и запям всевъзможни ненужни вещи, на каквито изобилства това място. Нищо интересно няма, освен това, че продавачи и клиенти се мотаят тук цяла нощ.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/894_5180.JPG)

В крайна сметка не това е целта на вечерната ми разходка. Тук попаднах случайно. Ориентирам се бързо и се отправям към Кралския дворец. Меракът ми е да видя как ли са осветени онези прекрасни постройки вечер. Не след дълго виждам бялата ограда и тръгвам покрай нея.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/895_5184.JPG)

Красива гледка, но влизане зад оградата няма как да стане, а снимка на Кралския дворец през нея е половинчата работа.

Така и така съм близо, отивам до кея на ферибота, откъдето през деня се преминава реката. Оттам се вижда величественият Ват Арун в своята нощна премяна.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/896_5185.JPG)

Да кажа, че нощните улици могат да предложат кой знае каква атракция, ще е пресилено. Затова си взимам такси и се прибирам. Време е за сън, а на следващия ден – за полет към България.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:57 ч.
ПЛАВАЩИЯТ ПАЗАР

Днес е последният ни ден в Тайланд. Вечерта летим от Банкок за Доха и после за София. Разбира се, че ще го оползотворим приятно и полезно. Времето минава някакси неусетно и когато идва моментът всичко да приключи, се оказваш неподготвен.

Сутринта решаваме и тръгваме към един от плаващите пазари, намиращ се северно от Банкок. Пътят до там е около час и е добре да стигнем преди тълпите от туристи да го направят непроходим по вода и суша.

Минивановете ни стоварват пред едно напълно шантаво и невзрачно пристанище. След кратък разговор се разбира, че се качваме на моторна лодка в посока пазара.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/897_5189.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/898_5192.JPG)

Движим се с около 40-50 км/ч по изкуствен воден канал, а покрай нас се точат красиви пейзажи. След около 30 минути стигаме до нещо като селище около водните улици.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/899_5199.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/900_5201.JPG)

Колкото по-навътре влизаме, толкова водният трафик става все по-непробиваем. Тук се забелязват предимно туристически групи с лодки или пеша. Навремето са преобладавали търговците.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/901_5205.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/902_5207.JPG)

Като казах търговци, не е лошо да кажа няколко думи и за тях. Практиката на този пазар преди години е била производители да идват с лодките си и да продават продукцията направо от тях. Клиентите идвали с други лодки и пазарували. Едни от основните стоки са били плодовете и зеленчуците.

В наши дни нещата са се променили и то значително. Пак идват търговци, но това, което предлагат все повече и повече клони към препродажба на готови изделия. Не са останали много от истинските производители. Затова се радваме като видим как някоя баба продава направо от лодката си плодове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/903_5204.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/904_5209.JPG)

Плод намираме и на самата платформа над реката – безстопанствен джакфрут.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/905_5213.JPG)

Това, което също е останало от миналото и все още се практикува като традиция е приготвянето и продажбата на храна направо от лодките.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/906_5214.JPG)

С Марто си взимаме по едни кокосови палачинки от по-далечната лодка. Направо да си оближеш пръстите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/907_5215.JPG)

Осъвременената версия на пазара предлага вече много повече и различни сергии, включително на сушата. Това до голяма степен е унищожило чара на мястото и го е превърнало в най-обикновено тържище.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/908_5220.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/909_5228.JPG)

Разликата е само, че не автомобили, а лодки се движат не по улици, а по водни канали. Всичко останало си е еднакво.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/910_5224.JPG)

Плаващият пазар е интересен като цяло, но не е това, което сме свикнали да виждаме по-снимкте – нито има толкова много цвят и екзотика, нито е толкова плаващ. Търговците без сантименталности си продават на сушата, а с автобус можеш да стигнеш до самия вход.

Оттук се отправяме с пълна газ към Банкок, където си бяхме набелязали да разгледаме китайския квартал зад храма Ват Фо.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 00:59 ч.
КИТАЙСКИЯТ КВАРТАЛ

Яоварат е една от най-старите китайски колонии в Тайланд. Историята на китайците в града започва някъде около 1700 г., когато бедни китайски селяни от района на Чаожу, източен Гуангдонг, се преместили в района на Гранд Палас в местността Ратанакосин. Дошли в Сиам, за да търсят работа в град Тонбури на другия бряг на реката, който по това време бил столица. Китайците били помолени да се преместят на днешното място, когато крал Рама I преместил столицата през 1782 г.

Новото китайско съседство, днес наричано Яоварат Роуд, станало основен център на търговия за следващите два века. Бившите селяни работили здраво, за да станат гръбнака на търговията в Сиам. Мястото станало известно като долнопробен район, с процъфтяващи бордеи, комарджийски свърталища и дупки за пушене на опиум. В наши дни всичко това е незаконно и не може повече да се срещне.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/911_5230.JPG)

Съвременен Тайланд се е развил и търговията процъфтява на всякакви места, но интересното в този квартал е запазилия се китайски пазар, където се продава какво ли не, а клиентите се промъкват по тесни пешеходни улички между сергиите.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/912_5233.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/913_5234.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/914_5235.JPG)

По масите намираме разни интересни неща, които не винаги разбираме какво са. Е, китайски чай има от всякакви видове.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/915MAR0727.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/916MAR0728.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/917MAR0729.JPG)

Интересни неща се предлагат и за ядене. Даже опитваме и да, вкусове разни и никак не лоши.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/918_5236.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/919_5238.JPG)

Разделяме се с квартала на улицата, от която започнахме да го разглеждаме.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/920_5239.JPG)

Останалото време преди полета за България ще трябва да прахосаме някъде.

Заглавие: Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
Публикация от: Stas на четвъртък, 06 март 2014 г., 01:02 ч.
ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ?

Едва ли обикалянето на моловете в град като Банкок е подходящ завършек на едно пълно с всевъзможни положителни емоции пътешествие. И все пак какво смислено да прави човек, докато чака да мине деня, за да си хване полета? Хотелът изисква освобождаване на стаите още на обяд, така че и за почивка не може да се говори. След като не успявам да измисля нищо по-ценно, решавам, че ще обикалям магазини.

Таксито ме стоварва пред MBK център. Един от най-известните шопинг центрове в Тайланд. Първото впечатление е, че това е една доста модернизирана и натоварена откъм движение градска част.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/921_8262_1102.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/922_5240.JPG)

Намира се в непосредствена близост до още три мола – Сиам Дискавъри, Сиам Център и Сиам Парагон. За да стигнеш до тях трябва само да пресечеш шумните натоварени булеварди по специално създадените пешеходни прелези. Всъщност като вземем надземната линия на метрото, пешеходните тунели над улиците и шосетата, пресичащи се на няколко нива, Банкок придобива вид на железобетонен грозен град. Трябва да си представям мислено видените красиви дворци и храмове, за да не си разваля мнението за града отново.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/923_8262_1033.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/924_8262_1110.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/925_8262_1203.JPG)

По диагонал на MBK се намира последователността от трите мола Сиам.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/926_8262_1756.JPG)

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/927_8262_1711.JPG)

Най-накрая ще завърша с един паметник, който символизира независимостта и силата на Тайланд. Построен е по случай 84-ия рожден ден на сегашния крал Рама IX, но е нещо повече от подарък за рожден ден.

(http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/928MART0582.JPG)

След мотането по молове и улици се прибираме в хотела за трансфер до летището.

Това е краят на пътуването и мисля, че човек става значително по-богат с разнообразието, което предлага Тайланд. Какво може да се каже за Камбоджа? Да, това е едно изключително приветливо място с богата история и народ, строящ ново общество с цената на много лишения и политически препятствия. Това, че не се отказват да се борят с неправдите и несгодите е може би едно от най-ценните им качества.

Всичко, което успях да видя и усетя по време на това пътуване беше невероятно. Велики храмове и дворци, загадъчни легенди, красиви плажове и прекрасна природа. Екзотиката на Индокитай с целия си блясък ме плени, а хората, живеещи със стремежа си да бъдат по-добри и да достигнат съвършенството на Буда, те карат да се замислиш върху собствените си възгледи за света. Нека всеки от нас да прави ежедневно нещо добро, за да живеем с усмивки на лицата всеки ден!

КРАЙ