Няма по-голяма клетва за рибовъда от тази “Да ти окрадат рибата срещу Никулден”. Точно такава стигнала Валентин Вълов, арендатор от 4 г. на яз. “Балъкна бунар” край севлиевското с. Добромирка. Вальо Рибаря, както го знаят, изкарал повече от тон шаран в деня срещу Никулден. Оставил рибата за нощта в магазинче, което наел от кооперацията, и заключил с катинар. На сутринта
заварил всичко разбито,а в огромните вани останали няколко умрели риби. Оказва се, че крадците дори не носели съдове за рибата - задигнали я в неговите щайги и кофи. На 6000 лв. се оценява щетата. А похабените нерви и разбити надежди цена нямат.
“Всички в селото пък и от съседните дойдохме сутринта на 6-и да си вземем прясна риба. Разбрахме сетака с Вальо. Останахме като попарени”, казва Галя Ганева, която срещнахме на площада на селото. “Наложи се да отидем до Севлиево, за да си купим риба за празника. Жалко за Вальо и за жена му - толкова труд на вятъра! Дано полицията ги хване.”
Валентин Вълов е родом от Кула, Видинско. От дете е рибар. Подгонени от безработица преди години със съпругата си, която е от севлиевското с. Сенник, идват по този край. И Вальо започва да работи това, което цял живот му е било отръки. Първо е пазач на язовир, а когато преди 4 г. от общината правят търг за язовира на Добромирка, се явява и го печели. Първите 2 г. с жена си живеят във фургон край водата без ток и вода. Те си знаят как са я карали. А и в бизнеса нещо не му потръгва- много труд, много мъка и все нещо се случва. Първата година източва язовира и зарибява. През втората дъждове повличат рибата в реката. Миналата язовирът замръзва и нищо не можа да извади, тази го окрадоха.
“Добре че моят приятел Атанас ме разубеди да вадим всичко от язовира и докарахме само половината риба”, теши се Вальо. “Но кой ще ти купува риба след Никулден?” От дни хората от селото го питали за риба, той им казвал да отидат на 6-и сутринта, да си вземат прясна. А то какво се случило? Иначе отдалеч се подготвил за Никулден. Дори поръчал торта във вид на риба. Имал идеята да събере приятели вечерта, за да се почерпят за успешния бизнес.
А сега го заварваме умършлушен с Атанас и семейство Иван и Славка Пелитеви, дошли да му дадат приятелско рамо в трудния момент. Седнали са на отрупана маса, ама залъкът им засяда.
Вальо и Атанас разказват, че шараните, които извадили, били по 2-3 кг. Поставили ги във ваните. По тъмното дори видели в улова една риба майка - 12-килограмова, щампована с номер 128. Валентин я купил за 250 лв. Вечерта я оставил да плува във ваната, а на другия ден щял да я върне в язовира. Крадците отмъкнали и нея.
Добър човек
не вижда добро,
казва кметът на Добромирка Ангел Ангелов. Според него Вальо е от тези, които са готови винаги да помогнат. Много пъти е давал риба без пари на изпаднали в затруднение съселяни.
“Започна от нулата Живееше в нечовешки условия. През зимата около язовира 2 м сняг. Пращам снегорина да видя, че е жив. Сега, когато изкара хубав материал, вместо да се радва на спечеленото с толкова труд, го удариха”, тюхка се кметът.
Въпреки всичките неприятности Вальо казва, че твърдо остава в бизнеса. “До гроб ще се занимавам с риба.” През май изтича срокът за арендата му на язовира. Пак ще се яви на конкурса. “Дано само не се явят баровци, да хвърлят пари. Животът е напред, няма да ме сломят. Във всяка къща можете да попитате за Рибаря и знаете ли какво ще ви кажат? Че съм глупав. Защото много се раздавам. Хората тук нямат пари. Какво да им вземеш? Давам им риба, за да се нахранят и да ме споменават с добро.”
Вальо има съмнения за крадците, но казва, че ги е споделил вече с полицията. Вярва, че севлиевските полицаи ще си свършат работата и открият крадците. Затова не иска да занимава с проблемите си шефа им. Тук вече екипът ни се сеща. След като е от Кула, родният град на министъра на вътрешните работи Михаил Миков, значи... Да, познават се от деца. И сега се уважават. Преди месец Вальо бил в родния си град и там се засекли с Миков.
“Гордост беше за мен - наредили се областният, кметът, други важни господа, а той дойде да се здрависа първо с мен”, признава притеснен Вальо. “Той нека улови големите риби сред бандитите,няма да му е до моите.”
Отиваме да видим язовира. Пред фургона, окичен със знамената на България и на ЕС, ни посреща съпругата Таня. Мъчно й е за ограбения труд. Разказва, че по 2 пъти всеки ден влизат навътре с лодката, за да хранят рибата. Купуват царевица, жито, брашно, грис. Отделно през пролетта са дали 15 хил. лв. за зарибяване.
Миналия ден преди бурята мрежите били в лед - трошили го, за да извадят рибата, замръзнали им ръцете. Девет вида риба има в язовира - шаран, толстолоб, бял амур, сом, смъдок, мрена. Рибата е хубава, не мирише и затова я изкупуват собствениците на близки ресторанти.
Семейството си е направило и малко стопанство с екзотични птици - два пауна гордо се разхождат, има токачки, яребици, декоративни кокошки. В кочината има прасе, но диво. Няколко кучета обикалят наоколо и лаят предупредително.
се със семейството. Кметът Ангел Ангелов ни води до пътя към Габрово. Показва ни с гордост родната къща на поета Пеньо Пенев. Била се почти съборила, но преди година я стегнали с пари по “Красива България”.
"Селото ни е на строители и поети. Лошото е, че вече няма поминък и младите бягат оттук”, споделя кметът.
После казва, че има хора в селото, известни като изпечени крадци. Миналия ден само за 10-ина минути бил открит крадецът на 4 чувала орехи.
“Обадих се на тартора и след малко бяха донесени в кметството трите чувала, четвъртия щели да го платят. Бай Илия, собственикът, не можеше да повярва на очите си. Задължително е кметът да има оръжие. Докато дойде полиция, сме безпомощни.”
Публикация 24 часа
