Автор Тема: храна от градината  (Прочетено 2481 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен HSL

  • Регистриран потребител
  • ****
  • Публикации: 12
храна от градината
« : събота, 18 май 2013 г., 11:11 ч. »
Здравейте,
отдавна следя развитието на сайта и реших да се регистрирам, за да споделя нещо от моя опит като любител в акваристиката. Не претендирам, че съм капацитет в тази област, но почти през цялото ми съзнателно съществуване съм имал един или повече аквариума вкъщи, а отглеждането на рибките за мен винаги е било удоволствие.
Преди години често излизах на "лов" за дафнии, циклопс, комарени ларви, хирономуси и тубифекс, но местата от които ги ловях сега са или недостъпни, или силно замърсени, а и честно казано сега рядко имам възможност да правя по-далечни излети сред природата, за да си ги набавям. Но когато съм на излет, винаги нося със себе си кепчета, буркани или кутии, за да бъда подготвен в случай, че ми се удаде възможност да наловя жива храна за своите любимци. Но както и да е ..... Сега ми се иска да споделя с Вас какво още може да се включи в менюто на повечето от отглежданите риби.
Може би трябваше да отбележа, че съм отглеждал скаларии; суматрански, огнени и слънчеви барбуси; зеброво, леопардово и данио алболинеатус; син неон, меден неон, черен неон, тернеции, пристели, серпаси, лимонена тетра, ромбоиден хемиграмус; коридорас палеатус; анцитруси; плати; крибензис; бисерни и сини трихогастери; доскоро имах и значително количество гупи и хелери, но ги подарих на приятели, за да освободя място за останалите любимци. Както виждате, ориентирал съм се предимно към издържливи рибки, но имам желанието по-нататък да се занимавам и с някои по-"капризни" видове.
Но достатъчно се отклоних от темата. Голяма част от работата ми е свързана с ентомологията (науката за насекомите) и често ми се налага да работя по един или друг проблем, свързан с тези вредители по растенията. Това ми позволи да открия за себе си почти неизчерпаем източник на допълнителна жива храна за аквариумните обитатели през почти цялата година, както и да замразявам от нея за зимните месеци, с което да разнообразявам менюто.
Достатъчно е писано за листните въшки в градината. Срещат се почти навсякъде - по овощни и други дървета, храсти, по зеленчуците и по плевелите. Не всички се приемат с еднаква охота от рибите. Лично за мен, по-удачно е храненето с въшките по розените храсти, зелените въшки по овошките. Тези с по-тъмен цвят и с по-твърда обвивка също се приемат, но с по-малка охота от повечето ми любимци.
Обикновено ги давам живи на повърхността, но се случва някои да се закрепят върху стъклата или плаващите растения и впоследствие да се "заселят" върху цветята вкъщи. Предпочитам да ги давам или веднага след като ги събера, или не по-късно от 1-2 дни, като ги съхранявам в пластмасови кутии с капаци, заедно с "подложката", върху която съм ги намерил - клонки, листа и т.н., на стайна температура, но на сенчесто място. Могат да се съхранят и за по-дълго време, но зацапват "културата" при смяната на хитиновата обвивка.
За да се поемат по-лесно от всички обитатели, преди да ги пусна ги намокрям добре във вода (понякога ползвам затоплена, но не гореща - така ги обездвижвам и става по-лесно), защото задържат въздух с власинките и не потъват, а някои от рибите се затрудняват с поемането им, понеже заедно с тях поемат и мехурчета въздух. Мокря ги и по друга причина - и коридорасите и анцитрусите също ги хапват с охота, а иначе не биха ги опитали.
Заедно с въшките често се намират и ларви и нимфи на цикади, с които процедирам по същия начин и рибите ми много ги харесват.
Апропо: случвало ми се е да давам листни въшки и на подрастващи рибки - тях ги раздробявам с бръснарско ножче и давам по малко, за да не се зацапва водата, а след това хитиновите обвивки и крайниците ги събирам с пипета от дъното. Младите рибки лакомо се хранят по този начин (особено барбусите и даниото, но съм ги давал с подобен успех и на неколкодневни хемиграмуси и тернеции, а при живородките няма никакъв проблем още от началото).
Достатъчно е да се вгледаме по растенията и винаги можем да открием алтернативен източник на разнообразна храна за рибките ни.
Рано напролет от началото на разлистването на дърветата и храстите винаги е пълно с различни видове млади листогризещи гъсеници - педомерки, листозавивачки и други, които са пълноценна и лесно достъпна храна (естествено ако имате малко свободно време и не сте прекалено гнусливи). Педомерките (наричат се така поради специфичния начин на придвижване) могат да се улавят с помощта на сак (от тюл, брезент или друга подходяща материя), с който се стръскват клонките на овошките и после се събират. За да ги съхраните живи за по-дълго време е достатъчно да ги сложите в кутия или буркан, най-добре покрити с марля (пристегната с ластик, за да не избягат), и да поставите вътре листа от растението, с които да се хранят. Листата се подменят през ден-два и е желателно да се почисти след това. Докато са млади (5-6 мм) могат да се дават и цели, но за по-дребните риби ги нарязвам на парчета. Като порастнат напълно могат да станат 3-4 см и повече и стават подходящи за по-едри и хищни риби. Някои риби биха могли да изядат и какавидите (доста са богати на хитин).
Други гъсеници - листозавивачки, обикновено събирам заедно с повредените листа (които могат да са от едно до няколко, оплетени отвътре с копринени нишки) и така ги съхранявам по гореописания начин до няколко дни. Те обикновено са по-дребни - до около 1-1,5 см, но когато са по-млади ги давам цели (пак зависи и от размера на рибите). Не е желателно предварително да се изваждат и съхраняват дори и за час без листата, защото пускат много копринени нишки и е трудно после да се изваждат и дават за храна.
Като цяло се придържам към някои правила - давам гъсеници с подходящи размери, без власинки и крещящо оцветяване (което може да означава някакъв вид защитен механизъм и ги прави неподходящи за храна). Освен гъсеници, могат със същия успех да се дават и "лъжегъсеници" (ларви на листни и стъблени оси), ларви на бръмбари (особено от рода на златките, стъблени и коренови хоботници и др.). Листните оси често в млада възраст се хранят на групи и тогава е по-лесно да се съберат повече (заедно с клонката или младия летораст по който са).
Сега ще се спра на една друга група насекоми, които ми станаха "любимци" при събирането на жива (и замразена) храна. Срещат се на много места и под различна форма, но всички се приемат охотно от моите риби, а и понякога си набавям значителни количества от тях, които мога да замразя за зимния период. Като цяло се наричат галообразуващи мухи или комарчета (защото са двукрили насекоми (клас Diptera), родствени както на досадните мухи, така и на познатите ни кръвосмучещи комари).
Те са неприятели по много различни растения (в мрежата има голям брой снимки - може да се търси с "гали по листата", "galli" или с някое родово име - Dasyneura, Wachtiella, Putoniella, Diplolepis, Macrolabis и др.). За мен интерес представлява техния ларвен стадий (ларвите им до известна степен приличат на тези на "белите червеи" от мухата-месарка, на са много по-дребни, белезникави до жълтооранжеви, от 1 до 4-5 мм дължина). Приемат се охотно от всички риби, дори и от сравнително дребни тетри. Как ги събирам? Е, това си е сериозно занимание - в смисъл, че отнема известно време и се иска малко тренирано око, за да се открият, но обикновено присъстват навсякъде около нас, без да се набиват на очи.
Ще се спра само на някои от тях, които се откриват сравнително лесно и в по-големи количества (естествено ако имате много голям брой риби, не може да се разчита много на този източник, но пък е пълноценно разнообразие към менюто и освен това няма риск от пренасяне на заразни заболявания).
Първо ще се спра на розеното листно комарче (Dasyneura / Wachtiella rosarum) - както подсказва името му, то напада розите (основно маслодайните), но също и дивите шипки. На снимките в мрежата ще видите как изглежда повредата по листата - тя е много характерна: единичния лист е слепен по дължината на основната жилка и е мехурковидно удебелен, отначало със зеленикав цвят, по-късно до червеникаво-кафяв (но тогава обикновено вече няма ларви вътре в него). Откриват се основно по периферията на храстите, по най-младите листа, от началото на май до октомври, но са най-масови през май-юни. В един лист може да се намират от 1-2 до около 50 бр. ларви. Аз понякога отварям листата над самия аквариум и ларвите падат сами, но често се налата да се изчеткат от повърхността. По-често си помагам с тънка клечка или малка четчица и ги слагам в малка чашка с вода, където обикновено лесно потъват. После с пипета ги сипвам в аквариума. Листата с ларвите съхранявам в кутии с капак или в завързани торбички за ден-два (при повече - могат да изсъхнат или пък да мухлясат и ще трябва да ги изхвърлите) на сянка, а в хладилник - до 10-ина дни. Но иначе излишното за момента количество събирам от листата в малки кутийки (или празни опаковки от шоколадови яйца) и директно, на сухо ги замразявам във фризера. Вие естествено може да го правите по свои начини, но при мен този метод е удачен. Когато храня със замразени ларви - пускам количеството в чашка с вода за секунди (да се отпуснат) и веднага ги давам на рибите.
Подобни ларви (от Putoniella pruni) има примерно по сливовите дървета през май и юни - мехурките (или галите) са по долната страна на листата - по дължината на централната жилка и могат да са овални или заострени, като понякога обхващат цялата дължина на листата. Обикновено са от 1 до около 10-ина ларви в една мехурка, често наредени като броеница по дължината й. Някои мехурки са разположени по периферията на листата или дори по няколко, успоредни на жилката. По-лесно ще се открият, ако листата се преглеждат от долната страна, защото отгоре често повредата е едва забележима - като слабо прищипване около жилката.
Като сравнително най-голям източник на такива ларви се явява акацията. Не успях досега да открия кой е вида на комарчето, но външните белези на ларвите са много близки с тези на предния вид. Мехурките се разположени по периферията на простите листа, обикновено и от двете страни, почти винаги са групирани по много. Може да късате цялото сложно листо и да си осигурите доста ларви за храна на Вашите любимци. Аз обикновено го съчетавам с излетите сред природата - почивам си активно и върша и нещо полезно.
Хамалогията по изваждането после не е малка, но на мен дори ми доставя удоволствие. Да не говорим за удовлетворението, че ще има нещо свежо в менюто на рибките.
При всички ларви процедирам по гореописания начин за хранене и съхранение. По-често ги давам за храна при тези риби, които подготвям за развъждане, а иначе - най-много по един или два пъти седмично. На малки рибки също ги давам, но накълцани, по малко (защото се мъти водата).
Считам, че като хранителна стойност, тези ларви не отстъпват на много от другите алтернативни източници на храна. Поне при мен, когато по-често съм ги давал на млади риби, растат и се развиват много добре. Е, но всичко все пак трябва да е с мярка.
Има и много други подобни или не дотам източници на храна от околната природа, но не мисля да Ви оттегчавам с подробни описания и на тях.
Ако съм Ви бил донякъде полезен, по-нататък сами ще съумеете да забелязвате потенциалните източници на разнообразна жива храна за аквариумните любимци на местата, които иначе бихте подминали без внимание.



Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 610
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: храна от градината
« Отговор #1 : събота, 18 май 2013 г., 11:31 ч. »
Добре дошъл. Благодаря за споделения опит. Лично ще се възползвам от него.


Неактивен esox22

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 27
Отг: храна от градината
« Отговор #2 : събота, 18 май 2013 г., 20:10 ч. »
Колега много интересна статия, вижда се , че разбираш от насекоми.
Аз искам да добавя нещо:
1. Листните въшки са много богати на захари, затова не трябва да се прекалява с тях и да се провери дали няма капризни видове които не понасят захарна храна.
2. Ларвите в кестените също са много добра храна. Слагат се много продупчени кестени в кофа и след време ги сабираме на дъното. Но ядливи кестени има само в югозападна българия.
3. Пилото от осарник е много добра храна, но трябва да си екипиран добре. Само да не попаднеш на стършели , че те са защитени и много опасни.
Успехи!
 :rocknroll: :rocknroll: :rocknroll: :rocknroll:

Неактивен Boby_

  • Цихлидиот
  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 3 635
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
    • Моите аквариуми - описание, снимки и история.
Отг: храна от градината
« Отговор #3 : събота, 18 май 2013 г., 20:21 ч. »
Страхотна статия, благодаря за споделения опит!

А насекомите не само не отстъпват на другите храни като хранителна стойност, а смело мога да кажа, че са най-богатият източник на белтъчини изобщо. :)
"Там, где торжествует серость, к власти всегда приходят чёрные."
А. и Б. Стругацкие, "Трудно быть богом"

Неактивен dok70

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 429
  • Нас. място: Свиленград
  • Пол: Мъж
Отг: храна от градината
« Отговор #4 : неделя, 19 май 2013 г., 11:53 ч. »
Браво, много ми хареса статията! Трябва да се "лепне" към основните теми в храни! И мога да допълня един метод за "термична обработка" на насекоми. Ползвал съм го за дрозофила, но важи и за всички насекоми. Събраните насекоми се слагат за 30-40 мин. във фризера/камерата и са готови за употреба. Няма как да избягат и да плъзнат из стаята след това. :ok:
Луд умора няма, само се поти!

Неактивен jardel

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 54
  • Нас. място: Великобритания1
  • Пол: Мъж
Отг: храна от градината
« Отговор #5 : неделя, 29 септември 2013 г., 12:20 ч. »
Здравейте, статията Ви е прекрасна и мисля ,че ще помогне на много акваристи в намирането на алтернативни източници на богати с витамини храна... :clapping:

Неактивен FHM

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 219
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Радвай се на хубавите неща докато можеш !
Отг: храна от градината
« Отговор #6 : неделя, 29 септември 2013 г., 17:18 ч. »
Ей как съм я пропуснал тая статия много е добра. :drinks:

Неактивен kikoi_81

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 48
Отг: храна от градината
« Отговор #7 : неделя, 22 декември 2013 г., 16:44 ч. »
Помогнете ми къде мога да намеря тубифекс в природата

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.