Автор Тема: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА  (Прочетено 24747 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #45 : четвъртък, 06 март 2014 г., 00:45 ч. »
КРАЛСКИЯТ ДВОРЕЦ В БАНКОК

Гранд Палас, както го наричат, е комплекс от сгради в сърцето на тайландската столица. Бил е официална резиденция на сиамските крале от 1782 г. Кралят, неговият двор и управлението на държавата са се помещавали на това място до 1925 г. Сегашният крал Рама IX живее в двореца Читралада, но Гранд Палас все още се използва за официални събития. Всяка година по няколко кралски церемонии и държавни мероприятия се провеждат зад вратите му.

Строителството на комплекса е започнало на 6 май 1762 г. от крал Рама I, когато преместил столицата в Банкок. През годините са били издигани нови и нови постройки в комплекса, като особено голям е приносът на Рама V. По този начин комплексът достигнал площ от 218 400 кв.м и в наши дни е най-посещаваното туристическо място в Банкок и едно от най-популярните в цял Тайланд.

Гранд Палас е разделен на три основни зони: Външен двор, в който се включват кралските работни помещения, публични сгради и Храма на Изумрудения Буда; Среден двор, където са най-важните жилищни и държавни сгради; Вътрешен двор, запазен само за краля, кралицата и семейството им.

Слизаме от нашите миниванове близо до оградата на двореца и се насочваме към входа.







Установяваме, че от тази година са въвели още по строги правила към облеклото и панталоните не само трябва да покриват коленете, а и глезените. Поради тази причина се оказва, че имаме проблем. Насочват ни към една сграда до входа, където ще ни дадат панталони под наем срещу 200 бата.



Да де, но опашката е такава, че просто… Опитах да мина метър и да пробвам с една пола назаем.



Супер сме! Да, чудесно, но номерът нещо не минава. Отказват да ме пуснат, независимо, че са ми покрити глезените. Причината:
–    Това, господине, е женска дреха!
–    А, вие откъде знаете аз дали съм жена или мъж?
–    Господине, не може така!
–    Защо да не може? Никъде не пише, че не може мъж да се облече с пола!
–    Добре, но на следващата контрола едва ли ще ви пуснат.


След като направих прекрасно представление на насъбралата се публика, продължавам гордо към следващата контрола, където наистина номерът не мина и непреклонно ме връщат. Така че… Излизам на улицата, за да си купя панталон за 100 бата, вместо да се редя един час на опашка и да дам 200.

По-добре стана, защото в противен случай трябваше да се разправям с въоръжената охрана на двореца, а не се чувствам достатъчно подготвен за това.



След продължителна и сложна процедура по проникване в Гранд Палас, започвам да разглеждам и снимам, а тук, повярвайте ми, е рай.

Първата гледка към Храма на Изумрудения Буда от североизточната порта на комплекса. Наричат го ВАТ ПРА КАЕВ.



В главната част с най-многото постройки влизам през врата, охранявана от едни такива огромни и страшни демони.



Следващата сграда се нарича Пра Мондоп и е била построена от крал Рама I. Функциите й са на библиотека и е заместила оригиналната, която е била унищожена от пожар.



Оригиналната библиотека и била заобиколена с вода, което за времето си е било удачно, за да предпазва ръкописите от пожари и термити. По ирония на съдбата тя била унищожена точно от пожар, предизвикан от фойерверките в деня на откриването й. Като по чудо ръкописите били спасени. Кралят запълнил езерото около постройката и направил висока платформа, за да прибере първото изцяло ревизирано издание на Будистките канони на Ратанакосин, познати като „Златно кралско издание“. Това издание било една от първите задачи на Рама I при неговото качване на трона.

Тук накъдето и да се обърнеш се сблъскваш с невероятна красота и … много туристи, които те настъпват по краката и ти слагат по някое рамо в кадъра.





Изключително впечатляваща е Златната ступа, построена през 1855 г. от Рама IV точно до библиотеката. Тя е и най-значима в комплекса Ват Пра Каев с реликвите на Буда, които пази. Всъщност вътрешността й е куха и реликвите се намират в по-малка ступа вътре в нея. Отвън е покрита със златни плочки от Италия по времето на Рама V.



Из целия комплекс се виждат статуи на слонове, които символизират независимост и сила. Тъй като тайландските крале са воювали върху гърба на бойни слонове, станало обичай родителите да карат децата си да обикалят три пъти статуята с вярването, че това ще им донесе сила. За късмет пък е трябвало да погалиш главата на слона и затова сега всички глави са излъскани.



Храмовият комплекс включва също модел на Ангкор Ват, който бил започнат от крал Рама I и бил завършен от Рама III като мемориал на най-великия камбоджански храм и на Кралство Камбоджа, което било окупирано от Сиам в продължение на стотици години до колонизирането му от Франция.



Всички входове на храмовия комплекс задължително се охраняват от величествени статуи на демони с военни униформи, богато инкрустирани с разноцветни камъни.



Малко по-различни са стражите на библиотеката. Четири двойки демони я пазят, застанали върху стълбите до всеки от входовете. Изработката им е от периода на Рама I и са признати като едни от най-перфектно изпълнените фигури в стила на Ратанакосин.



Някои от постройките са с неясно за мен предназначение, но няма и как иначе. Много са, а да снимаш и пишеш едновременно е невъзможно, така че обикалям и се наслаждавам на красотата на архитектурните решения, на богатата украса и цветовете на живота.

Следва Пра Савет Кудакхан Вихан Йот. Сложно име, нали? Сградата е издигната от Рама III и изящните й декорирани врати са от XVIII век в стила на майсторите от Аютая. Тук се съхранява античен каменен трон от XIII век на крал Рам Камхаенг от Сукотай, първото сиамско кралство, който е известен с първата тайландска азбука.



Хо Пра Монтиан Там в източния край на северната тераса на Храма на Изумрудения Буда е най-голямата от трите зали на терасата. Построена е от брата на Рама I, за да замести поредната изгоряла структура.



Покрай източната стена на комплекса се забелязват девет кули. Издигнати са по времето на царуването на Рама I и са доизграждани от наследниците му. Всяка от тях е облицована с различен цвят плочки, символизиращи цветовете на деветте планети от Слънчевата система.





Статуите на различни митологични същества са много и различни. Всяка има своята символика. В митологията на Югоизточна Азия Кинари са създания – полуптица, полужена. Имат глава, тяло и ръце на жена и криле, опашка и крака на лебед. Известни са заради танците, песните и поезията си и са традиционен символ на женска красота, грация и съвършенство.



За стражите на портите вече стана дума. Те са навсякъде и човек се чувства малък и незначителен заставайки пред тях.



Вече съм при източния вход. Две от споменатите девет кули също се виждат на снимката.



Под арката на прохода в стената са изрисувани притчи, като мотивите на голяма част от тях са свързани с борбата между демони и богове. Рисунките са много красиви.



Този демон се намира на източния вход срещу много красивата сграда на кралския Пантеон, строежът на който започнал през 1855 г. по времето на Рама IV в кхмерски стил. В него е трябвало да бъде сложен Изумруденият Буда, но структурата не могла да бъде завършена до смъртта на краля. Неговият наследник, Рама V, преценил, че храмът е твърде малък, за да събере хората по време на кралските церемонии и реликвата не била разположена вътре. На нейно място сложили малка ступа в памет на Рама IV.



През 1903 г. при поредния пожар постройката била повредена и крал Рама VI я възстановил като Кралски Пантеон на династията Чакри. Сложил вътре статуи в естествен ръст на петимата свои предшественици, тези на Рама VI, VII и VIII са поставени по-късно. Кралският Пантеон се отваря за публичен достъп само веднъж годишно на 6 април, за да се чества създаването на династията Чакри.

За Изумрудения Буда била построена нова, по-голяма сграда.



Храмът на Изумрудения Буда е най-святата постройка в цялото кралство и е пазител на духа на целия тайландски народ. Историята на свещената статуя на Буда датира отпреди 600 години и символизира борбата на хората да запазят независимостта си от чуждите агресори.

Когато Рама I основава Банкок като своя столица през 1782 г., той прави храм за Изумрудения Буда в източната част на кралския дворец, където да разположи статуята. През следващите 200 години параклисът претърпява няколко реновации, реставрации и достроявания като така събира дългогодишни художествени творби в стила на Ратанакосин.

Преди да влезем нека изясним, че статуите на Буда в Тайланд биват обличани в зависимост от сезона. Тъй като сезоните са летен, дъждовен и зимен, то съответно и облеклата са три вида.
Два от сезонните костюми са били направени за статуята от крал Рама I – за летния и дъждовния сезон. Рама III (1824-1851) е направил третия костюм за зимния сезон. Церемониалната смяна на облеклата на Буда се извършва три пъти годишно от Негово превъзходителство Краля.



Вътре в храма снимането е строго забранено, но с известни компромиси с качеството ще покажа снимка на Изумрудения Буда през прозореца.



Вижда се, че в този момент статуята е облечена все още като за дъждовния сезон. В действителност зимата започва от 1 ноември, но церемонията по преобличането още не е минала.


История на Изумрудения Буда


Не е ясно точно кога е била изработена статуята на Изумрудения Буда, но съдейки по стила й може да се каже, че е от Северен Тайланд, не много по-рано от XV век. От друга страна, фигурата, която е в поза на медитация, прилича много на някои изображения от Южна Индия и Шри Ланка. Тази поза никога не е била популярна сред тайландските майстори резбари. Дали пък не произлиза от някоя от споменатите държави?

Съгласно хрониките, гръмотевица ударила една ступа в провинция Чианграй в Северен Тайланд през 1434 г. и вътре била намерена статуя на Буда, направена от цимент. Монах забелязал, че част от носа липсвала и фигурата отвътре имала зелен цвят. Махнал циментовата замазка и отдолу се показал Изумрудения Буда, който в действителност е направен от зелен нефрит.

По онова време градчето Чианграй било под управлението на краля на Чиангмай и хората започнали да се тълпят, за да се помолят на тази прекрасна статуя. Като видял големия интерес, кралят решил да премести реликвата в Чиангмай. Изпратил три пъти слон, за да донесат Изумрудения Буда, но всеки път животното бягало към град Лампанг вместо да се върне в Чиангмай. Това накарало владетеля да послуша духовете, пазещи статуята, и да я остави там. И така до 1468 г., когато новият крал Тилока все пак я прибрал в Чиангмай и я поставил в голяма ступа – Ват Чеди Луанг.

В средата на XVI век Кралят на Чиангмай нямал синове. Дъщеря му се омъжила за краля на Лаос и родила момче, което кръстили принц Чайчетха. През 1551 г. на петнадесетгодишна възраст принцът наследил баща си и бил поканен от тогавашния крал на Чиангмай на гости. След смъртта на баща си, крал Чайчетха много искал да види родината си. През 1552 г. се върнал обратно в Луанг Прабанг, столица на Лаос, носейки Изумрудения Буда със себе си. Обещал на министрите, че ще го върне в Чиангмай, но не си спазил обещанието никога. През 1564 г. крал Чайчетха бил прогонен от столицата си от бирманската армия и отнесъл реликвата със себе си в нова столица – Виентиан. Статуята останала там през следващите 214 години.

Когато крал Рама I, все още генерал в периода Тонбури, превзел град Виентиан, пленил реликвата и я отнесъл обратно в Тайланд. С основаването на Банкок като столица и започването на Ратанакосин периода на династията Чакри, Изумруденият Буда станал закрилник на Тайланд. През 1784 година светинята била преместена от Тонбури на мястото, на което се намира и днес.

Отвън храмът е дори по-красив.



В ъглите му са разположени специални символи във вид на малки ступи, които маркират, че на това място има реликви с особено голямо значение.



В същото време отбелязвам, че колоните и стените на храма са невероятно красиво украсени със златно фолио, различни ценни камъни и цветни плочки.





Множеството постройки и ступи може да те вкара в дълги легенди и истории. Ще се огранича предимно с визията им, както и в някои детайли, които ми правят впечатление.





Около храма има няколко малки беседки, в които човек може да отдъхне или да изчака спътниците си. Разположени на разстояние една от друга и заобикалящи храма от всички страни, тези 12 отворени малки структури са останали от времето на Рама I. В тях монаси са седели и са пеели от павилион на павилион истории за предишните прераждания на Буда на важни дни от будисткия календар.



Преминаването към следващо място не допуска връщане назад и е добре да се съберем преди да продължим нататък към средния двор на Гранд Палас.

Първото нещо, което намирам за много полезно при преминаване към следващата зона на Кралския дворец, е магазинчето за разхладителни напитки.



Веднага обстановката загатва за не по-малките красоти, които ни очакват тук.

Започваме с една от постройките, до които няма достъп. Тя е изпълнена изцяло в европейски стил. Наречена е Бором Пиман и е от времето на Рама V в неоренесансов европейски стил. Функцията й е била като резиденция на принца. Тази модерна сграда в двореца по-късно е била използвана от трима от следващите крале за временна резиденция. Не е публично достъпна, тъй като в момента служи за настаняване на държавни глави, когато идват на посещение.



Бором Пиман е част от Градините Сивалай, където са офисите на управата на кралската фамилия. Градините са място за почивка на децата и жените от кралското семейство и се използват за приеми.

Продължваме по широка алея, вляво от която се виждат част от постройките на палата. Всичко изглежда толкова съвършено и приказно, че чак е нереално.







Градината не е голяма, но за сметка на това е богато украсена с грижливо подстригани дръвчета и мека като килим трева.

Между градините Сивалай и тронната зала Чакри Махапрасат е разположен комплекса Маха Монтиен Прасат, част от който е зала за аудиенции и кралски церемонии.





В центъра на средния двор е сградата на Чакри Махапрасат, поръчана от крал Рама V, за да стане негова резиденция и главна тронна зала. Строежът започнал през 1876 и приключил през 1882 г., комбинирайки перфектен европейски архитектурен стил с традиционни тайландски покривни покрития и декорации. Понастоящем изпълнява държавни функции и служи за кралски церемонии.



Точно срещу него има още една сграда в колониален стил – музей на реликвите на Изумрудения Буда.



Преди да напусна това място ще поснимам на воля. Удоволствието е голямо.



Две от сградите на групата Пра Махапрасат са от времето на крал Рама I. Тронната зала Дусит е от 1789 г., но е била ударена от гръм и изгоряла. След това е възстановена. След смъртта на Рама I е използвана за различни цели, включително и за раздаване на правосъдие.





Изходът отново е „без връщане назад“ – минаваш и продължаваш.



Обективът на апарата обаче не познава ограничения. Някакси те влече да се обърнеш и да снимаш пак и пак, и пак…





С това обиколката ни на Кралския дворец с храмовия комплкес на Изумрудения Буда приключи. Смея да твърдя, че с подобни картини, които преминаха пред очите ми само за един предиобед, лошото впечатление от град Банкок се изпари. Ако някой ме попита какво мисля за столицата на Тайланд, веднага ще му кажа, че това прекрасно място задължително трябва да бъде посетено.

Кралският дворец ни изпраща с живописни цветове.





Отново сме на онзи бял североизточен вход, но този път тълпата от туристи е заменена с униформените пазители на храма.



Оттук нататък каквото и да видим, то ще е в сянката на Кралския дворец на Банкок. И все пак да не избързвам – знае ли човек какво може да очаква от културата и историята на толкова богата държава като Тайланд!


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #46 : четвъртък, 06 март 2014 г., 00:49 ч. »
ХРАМЪТ НА ПОЛЕГНАЛИЯ БУДА

ВАТ ФО е будистки храм в местността Ратанакосин в непосредствена близост до Кралския дворец. Името произлиза от наименование на манастир в Индия, където според вярванията е живял Буда. Преди създаването на храма тук е имало център на традиционна тайландска медицина.

Когато през 1767 г. бирманците разрушили голяма статуя на Буда при превземането на Аютая, Рама I използвал парчета от нея и построил нов храм увеличавайки и разширявайки комплекса, който претърпял доста промени през следващите 260 години. На мястото на стария храм през 1788 г. започнали строежа на нов, по-голям. Храмът бил разширен по времето на Рама III и реставриран отново през 1982 г.



Ват Фо е един от най-старите и най-големите храмове в Банкок с площ около 80 000 кв.м и в него има над 1000 статуи на Буда, както и една от най-големите в света с дължина 43 и височина 15 метра. От там идва и популярното му име Храм на полегналия Буда.

На входа ни посрещат две статуи-пазачи в китайски стил.



След като си купуваме билети, влизаме и попадаме в обширен двор с постройки в китайски стил.





Тъй като статуята на полегналия Буда е най-важната забележителност тук, ще я покажа снимана от няколко страни. Трудно е да я хванеш цялата в един кадър.





Има тънкости при намирането на място за снимка със статуята. Екскурзоводите обикновено знаят най-добре от кой ъгъл и как да снимат. Будистките монаси като част от храма са живописна гледка. В наши дни мястото не е за молитви, а по-скоро е останало като туристическа атракция.



Има ъгли, от които се хваща почти цялата фигура на Буда, но … не съвсем.





Излизаме от главния храм и започваме да обикаляме комплекса. Служителите старателно се грижат за тревните площи и ни приветстват с „Добре дошли“.



Храмът е разделен на две части, оградени с каменни стени. Северната е тази с полегналия Буда и известна в цялата страна школа за традиционни масажи. Южната, наречена Тукгаве, е работещ манастир с жилища на монаси и училище. На територията на комплекса има 91 чеди (ступи), 4 зали и централен храм. 70 от по-малките ступи съхраняват праха на кралската фамилия, а 21 – мощи на Буда. 4 големи чеди са посветени на четирима крале от династията Чакри. Храмът има 16 врати, охранявани от китайски каменни статуи-великани.

Кралските чеди:





Все още съм в северната част. Към южната се минава през врата в стената, пазена от статуи.





Преминавайки от другата страна попадам сякаш в друг свят. Мястото е заредено с красота и традиции. Тук времето е подчинено на предците. Цялата територия на храма е забележителна с декоративните си елементи и пъстрите цветове.





Ступите допълват картината с величието си.





По-малките паметници не са по-малко красиви.



Насочвам се към централния храм, където в този момент се събира тълпа от оранжеви будисти.





Влизам заедно с тях вътре. Явно тук, в южния дял на храмовия комплекс, е средището на будизма, а статуята на Буда вътре по някаква причина е повод за групова снимка.





Безспорно е красива, въпреки, че не е огромна, нито пък е от нефрит.



Излизам и снимам преди да напуснем окончателно това място.





Монасите също се отправят към изхода.

Мисля, че това място е задължително за всеки, който иска да придобие реална представа за това, какво може да му предложи град като Банкок. Наред със задръстените от луд трафик улици и безбройните кубически метри излят бетон, истинската красота на града все още си стои непокътната. Уважението и топлината, които лъхат от будистките духовни центрове те карат да се замислиш за някои основни човешки ценности, за които сякаш забравяме.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #47 : четвъртък, 06 март 2014 г., 00:52 ч. »
РЕЗИДЕНЦИЯТА ВИМАНМЕК

При завръщането си от Европа през 1897 г., крал Чулалонгкорн, наричан Рама V, с лични средства купил овощни градини и оризови полета. Използвал ги, за да построи кралски парк, който нарекъл Дусит. Първата постоянна резиденция в градините Дусит била Виманмек, построена през 1900 г. Кралят имал друга резиденция на остров Ко Шри Чанг, която заповядал да разглобят и преместят в градината Дусит. Празненството по завършването на резиденцията Виманмек се състояло на 27 март 1901 г.

След това кралят се преместил от Гранд Палас тук за следващите 5 години, докато през 1906 г. завършил строежа на новата си вила Амбара. Там прекарал остатъка от годините до 1910, когато предал престола на наследника си. Тогава затворили Виманмек и членовете на кралското семейство се върнали в Гранд Палас.

През годините на няколко пъти кралете и кралиците са се сещали за това място и са го използвали за различни цели, докато през 1982 г. н.в. кралица Сирикит открила, че Виманмек, с неговия сложен архитектурен стил, все още бил непокътнат. Поискала от съпруга си, сегашния крал Рама IX, да й позволи да обнови резиденцията и да я използва като музей в памет на крал Рама V като направи експозиция на снимки, лични предмети на изкуството и тайландското национално богатство за бъдещите поколения.

На входа на градините Дусит все още не знаем какво ни очаква.



Ето тук, в тези служебни помещения ни обясниха, че в музея Виманмек не можем да внасяме нищо. Нито напитки, нито фотоапарати, нито телефони, нито остри предмети… Нищо! Даже вътре трябва да влезем боси.



Преди да си предам фототехниката на съхранение, поне да снимам резиденцията веднъж.



Виманмек е най-голямата в света сграда, направена от златно тиково дърво в изключително изящен архитектурен стил с подчертано европейско влияние. Има две крила под прав ъгъл, всяко дълго по 60 метра и високо 20, и в по-голямата си част е на три етажа.

Основата е от тухли и цимент, но нагоре всичко е направено от тиково дърво. Във вътрешността има 31 изложбени зали, носещи духа на тайландското минало. Наред с всички местни традиционни предмети, тук ще намерите типично европейски мебели и посуда. За тайландците това е цяло чудо, но за нас изглежда твърде познато и леко скучно.

Най-интересното на това място за нас като европейци е технологията за построяване на дървени сгради, на няколко етажа, без да се използват каквито и да било метални пирони.

Приключваме тук и с голяма доза нетърпение се отправяме към Ват Арун, друг знаков храм за столицата на Тайланд, Банкок.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #48 : четвъртък, 06 март 2014 г., 00:54 ч. »
ВАТ АРУН

Може би е трудно да повярваме, но в Тайланд има над 31200 будистки храмове. Местната дума за храм е Ват. Един от тях, Ват Арун или Храмът на зората, е кръстен на индийския бог на зората – Аруна. Застанал величествено на брега на река Чао Прая, легендарният Ват Арун е една от най-удивителните крайречни забележителности на Тайланд. Напук на името му, най-зрелищната гледка на бляскавия паметник може да бъде видяна от източната страна на реката на залез слънце, когато острите върхове на кулите създават импресионистичен силует на фона на небето.

Този храм е архитектурно представяне на познатата ни вече отпреди планина Меру, център на света според будистката космология. В митологията на тибетския будизъм Меру е място, което последователно представя центъра на вселената. Хиляди километри висока, Меру е разположена някъде над физическото възприятие за реалност, в царството на съвършенството. Четирите ъглови кули на Ват Арун, които са украсени с изображения на богове-пазители на четирите посоки, усилват усещането за мистичен символизъм.

Тъй като се намира на другия бряг на реката, срещу Кралския дворец на Банкок, до този храм се стига с редовна линия на ферибот, който тръгва на кратки интервали, веднага след като се напълни с пътници.








Произход на храма
Ват Арун е едно от няколкото оцелели наследства на династията Чакри. По времето на златната ера на Аютая, кораби с различна националност плавали по „Реката на кралете“ и спирали на брега на Чао Прая, познат като Тонбури, за да заредят с провизии. Още тогава те са спирали на място, на което имало стар храм, наречен Ват Макок.

Преданието гласи, че кралската флота на крал Таксин, основателят на бившата столица Тонбури, пристигнал до Ват Макок точно на зазоряване. Спрял своя кораб и слязъл, за да направи дарение към реликвата в пагодата и храмът респективно бил наречен Ват Чаенг или преведено – Храм на зората. Когато крал Таксин се провъзгласил за монарх, храмът бил набелязан като кралски в рамките на двореца, тъй като било първото място в Тонбури, огрявано от сутрешното слънце. Междувременно кралят се държал зле с монасите и ги изгонил, за да се моли самостоятелно в храма. Именно в този храм е била статуята на Изумрудения Буда преди да бъде преместена на сегашното й място през 1785 г.



Ват Арун Ратчаварарам

Дори и без свещената реликва, Ват Арун продължил да бъде много почитан от хората. На монасите било разрешено да се завърнат по времето на Рама I, който изоставил храма като кралски, когато преместил столицата от другата страна на реката, където днес се намира Банкок. По-късно Рама II възстановил предишната слава на храма и сменил името му на Ват Арун Рачатарам.

По времето на царуването на Рама III централната кула била издигната до невероятните 67 метра, правейки я най-високата в Тайланд, даже и в наши дни. Кралят довършил възстановяването на храма и още веднъж сменил името му на Ват Арун Ратчаварарам.


     
Тайландската архитектурна символика
Дългата и удължавана кула в кхмерски стил и четирите по-малки около нея символизират земния образ на тридесет и трите небеса. Всички те са украсени с митологични фигури и изображения на божества.



Можете да се качите по много стръмните стъпала нагоре, откъдето се открива прекрасна гледка към река Чао Прая. Общата височина на храма достига 79 метра в наши дни и целият е облицован с цветни, светещи от слънчевите лъчи декоративни плочици, използвани от китайските кораби като баласт.







От другата страна на реката се виждат покривите на Гранд Палас.



Гледката към храмовете и жилищата на монасите от върха на централната кула също е красива и дава наслада за съзерцаващите залеза посетители.



Слизам от високото много внимателно и на тръгване се радвам на красивите форми на Ват Арун. Като общо впечатление – мястото е много, много спокойно и романтично. Гледките, тишината, красотата действат много зареждащо.





Тръгвайки си, минаваме покрай действащия храм на монасите и се нареждаме на опашка за ферибота, който да ни закара обратно през реката.



Приключихме с храмовете по най-красивия възможен начин. Това, което остава е чувство – нещо, което не можеш да видиш на снимка, но можеш да усетиш минавайки през цялото това богатство на цветове и красота.

Прибираме се в хотела за кратък отдих, а след това ни чака вечерна разходка… Къде? Ще видим.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #49 : четвъртък, 06 март 2014 г., 00:56 ч. »
ВЕЧЕР ПО УЛИЦИТЕ НА БАНКОК

От хотела си взимаме едно такси и му задаваме посока „Као Сан“. Какво значи това? Знам само, че е име на улица. А каква по-точно не е ясно.

Спираме на един от централните булеварди на тайландската столица, близо до центъра, където се намират всички разгледани през деня кралски и духовни великолепия. Шофьорът сочи с пръст накъде да отидем и тръгваме.



Попадам сред голямо струпване на хора в не толкова широка пешеходна зона. Мястото е пълно с магазини, сергии, заведения и нощни барове.





Резултатът е че влизаме във водовъртежа на купона. Разминаваме се трудно, а около нас се редят компания след компания от европейци или местни, леко до силно почерпени и очакващи внимание от околните и от минувачите.

В действителност тук наистина е забавно до момента, в който не решиш, че искаш спокойствие. Такова на Као Сан Стрийт няма да намерите. За вечеря попадаме на ресторант, разположен в безистен или нещо като вътрешен двор на кооперация. Там успяваме да вечеряме без да ни тормози никой, след което всеки се отправя накъдето желае.

Аз лично предпочитам да се пошляя по улиците късно вечер и така попадам на Нощния пазар, който се организира само в нощта на събота срещу неделя. А дали не и в петък сещу събота!? Не знам.



В продължение може би на километър обикалям и запям всевъзможни ненужни вещи, на каквито изобилства това място. Нищо интересно няма, освен това, че продавачи и клиенти се мотаят тук цяла нощ.



В крайна сметка не това е целта на вечерната ми разходка. Тук попаднах случайно. Ориентирам се бързо и се отправям към Кралския дворец. Меракът ми е да видя как ли са осветени онези прекрасни постройки вечер. Не след дълго виждам бялата ограда и тръгвам покрай нея.



Красива гледка, но влизане зад оградата няма как да стане, а снимка на Кралския дворец през нея е половинчата работа.

Така и така съм близо, отивам до кея на ферибота, откъдето през деня се преминава реката. Оттам се вижда величественият Ват Арун в своята нощна премяна.



Да кажа, че нощните улици могат да предложат кой знае каква атракция, ще е пресилено. Затова си взимам такси и се прибирам. Време е за сън, а на следващия ден – за полет към България.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #50 : четвъртък, 06 март 2014 г., 00:57 ч. »
ПЛАВАЩИЯТ ПАЗАР

Днес е последният ни ден в Тайланд. Вечерта летим от Банкок за Доха и после за София. Разбира се, че ще го оползотворим приятно и полезно. Времето минава някакси неусетно и когато идва моментът всичко да приключи, се оказваш неподготвен.

Сутринта решаваме и тръгваме към един от плаващите пазари, намиращ се северно от Банкок. Пътят до там е около час и е добре да стигнем преди тълпите от туристи да го направят непроходим по вода и суша.

Минивановете ни стоварват пред едно напълно шантаво и невзрачно пристанище. След кратък разговор се разбира, че се качваме на моторна лодка в посока пазара.





Движим се с около 40-50 км/ч по изкуствен воден канал, а покрай нас се точат красиви пейзажи. След около 30 минути стигаме до нещо като селище около водните улици.





Колкото по-навътре влизаме, толкова водният трафик става все по-непробиваем. Тук се забелязват предимно туристически групи с лодки или пеша. Навремето са преобладавали търговците.





Като казах търговци, не е лошо да кажа няколко думи и за тях. Практиката на този пазар преди години е била производители да идват с лодките си и да продават продукцията направо от тях. Клиентите идвали с други лодки и пазарували. Едни от основните стоки са били плодовете и зеленчуците.

В наши дни нещата са се променили и то значително. Пак идват търговци, но това, което предлагат все повече и повече клони към препродажба на готови изделия. Не са останали много от истинските производители. Затова се радваме като видим как някоя баба продава направо от лодката си плодове.





Плод намираме и на самата платформа над реката – безстопанствен джакфрут.



Това, което също е останало от миналото и все още се практикува като традиция е приготвянето и продажбата на храна направо от лодките.



С Марто си взимаме по едни кокосови палачинки от по-далечната лодка. Направо да си оближеш пръстите.



Осъвременената версия на пазара предлага вече много повече и различни сергии, включително на сушата. Това до голяма степен е унищожило чара на мястото и го е превърнало в най-обикновено тържище.





Разликата е само, че не автомобили, а лодки се движат не по улици, а по водни канали. Всичко останало си е еднакво.



Плаващият пазар е интересен като цяло, но не е това, което сме свикнали да виждаме по-снимкте – нито има толкова много цвят и екзотика, нито е толкова плаващ. Търговците без сантименталности си продават на сушата, а с автобус можеш да стигнеш до самия вход.

Оттук се отправяме с пълна газ към Банкок, където си бяхме набелязали да разгледаме китайския квартал зад храма Ват Фо.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #51 : четвъртък, 06 март 2014 г., 00:59 ч. »
КИТАЙСКИЯТ КВАРТАЛ

Яоварат е една от най-старите китайски колонии в Тайланд. Историята на китайците в града започва някъде около 1700 г., когато бедни китайски селяни от района на Чаожу, източен Гуангдонг, се преместили в района на Гранд Палас в местността Ратанакосин. Дошли в Сиам, за да търсят работа в град Тонбури на другия бряг на реката, който по това време бил столица. Китайците били помолени да се преместят на днешното място, когато крал Рама I преместил столицата през 1782 г.

Новото китайско съседство, днес наричано Яоварат Роуд, станало основен център на търговия за следващите два века. Бившите селяни работили здраво, за да станат гръбнака на търговията в Сиам. Мястото станало известно като долнопробен район, с процъфтяващи бордеи, комарджийски свърталища и дупки за пушене на опиум. В наши дни всичко това е незаконно и не може повече да се срещне.



Съвременен Тайланд се е развил и търговията процъфтява на всякакви места, но интересното в този квартал е запазилия се китайски пазар, където се продава какво ли не, а клиентите се промъкват по тесни пешеходни улички между сергиите.







По масите намираме разни интересни неща, които не винаги разбираме какво са. Е, китайски чай има от всякакви видове.







Интересни неща се предлагат и за ядене. Даже опитваме и да, вкусове разни и никак не лоши.





Разделяме се с квартала на улицата, от която започнахме да го разглеждаме.



Останалото време преди полета за България ще трябва да прахосаме някъде.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #52 : четвъртък, 06 март 2014 г., 01:02 ч. »
ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ?

Едва ли обикалянето на моловете в град като Банкок е подходящ завършек на едно пълно с всевъзможни положителни емоции пътешествие. И все пак какво смислено да прави човек, докато чака да мине деня, за да си хване полета? Хотелът изисква освобождаване на стаите още на обяд, така че и за почивка не може да се говори. След като не успявам да измисля нищо по-ценно, решавам, че ще обикалям магазини.

Таксито ме стоварва пред MBK център. Един от най-известните шопинг центрове в Тайланд. Първото впечатление е, че това е една доста модернизирана и натоварена откъм движение градска част.





Намира се в непосредствена близост до още три мола – Сиам Дискавъри, Сиам Център и Сиам Парагон. За да стигнеш до тях трябва само да пресечеш шумните натоварени булеварди по специално създадените пешеходни прелези. Всъщност като вземем надземната линия на метрото, пешеходните тунели над улиците и шосетата, пресичащи се на няколко нива, Банкок придобива вид на железобетонен грозен град. Трябва да си представям мислено видените красиви дворци и храмове, за да не си разваля мнението за града отново.







По диагонал на MBK се намира последователността от трите мола Сиам.





Най-накрая ще завърша с един паметник, който символизира независимостта и силата на Тайланд. Построен е по случай 84-ия рожден ден на сегашния крал Рама IX, но е нещо повече от подарък за рожден ден.



След мотането по молове и улици се прибираме в хотела за трансфер до летището.

Това е краят на пътуването и мисля, че човек става значително по-богат с разнообразието, което предлага Тайланд. Какво може да се каже за Камбоджа? Да, това е едно изключително приветливо място с богата история и народ, строящ ново общество с цената на много лишения и политически препятствия. Това, че не се отказват да се борят с неправдите и несгодите е може би едно от най-ценните им качества.

Всичко, което успях да видя и усетя по време на това пътуване беше невероятно. Велики храмове и дворци, загадъчни легенди, красиви плажове и прекрасна природа. Екзотиката на Индокитай с целия си блясък ме плени, а хората, живеещи със стремежа си да бъдат по-добри и да достигнат съвършенството на Буда, те карат да се замислиш върху собствените си възгледи за света. Нека всеки от нас да прави ежедневно нещо добро, за да живеем с усмивки на лицата всеки ден!

КРАЙ


 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.