Автор Тема: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА  (Прочетено 24769 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #15 : вторник, 07 януари 2014 г., 17:29 ч. »
АЮТАЯ

След няколко дни активна почивка в джунглата на север от Банкок е време да поемем по пътя на нашето пътешествие и в духа на крилатата фраза на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!”, да се опитаме ненаситно да видим още и още красиви места.

Историята на Тайланд започва с възникването през 1238 г. на кралство Сукотай в северната част на Индокитайския полуостров. Самият народ тай се е преселил по тези земи от Китай и е основал няколко кралства, които са попадали под едно или друго чуждо влияние. В крайна сметка около търговския град Сукотай, част от кхмерската империя, се оформило ново кралство, което извоювало своята независимост. От 1279 до 1299 г. кралството се разширявало, докато през 1378 г. станало васал, а през 1438 г. се превърнало в част от Кралство Аютая.

Тук стигаме до Аютая като столица на кралство, възникнало през 1351 г. и просъществувало до 1767 г., когато бирманците го превзели.

И така, през 1767 г. Бирма превзема, разрушава и изгаря до основи Аютая. Войната с бирманците е загубена, но генерал Таксин обединява кралството около нова столица – Тонбури. Провъзгласил се за крал през 1769 г., но не за дълго. Десетина години по-късно полудял, станал монах, преселил се някъде в джунглата и повече никой не чул нищо за него. През това време генерал Чакри движил всички дела, воювал с бирманците и през 1782 г. се провъзгласил за крал Рама I – първият от династията Чакри. През същата година основал нова столица на юг, на брега на река Чао Прая – днешен Банкок. През 1790 г. бирманците били победени и изгонени от Сиам, както по-късно била наречена империята.

Днес, на път за Банкок, ще спрем да разгледаме най-дълго просъществувалата столица на Тайланд – Аютая. Повече от 400 години цялата сиамска култура, търговия и живот са кипяли на това място. Естествено е, въпреки нещастния край на града, да открием интересни археологически места, свързани със славното му минало.

Пристигаме по обяд и на паркинга на един от храмовете се срещаме с местен екскурзовод, който ще ни разкаже най-важното за местата, които ще посетим.


ВАТ ПАНАН ЧОЕНГ

Храмът с това трудно за произнасяне име прилича повече на китайски и не случайно. Построен е от китайци през 1324 г. – 26 години преди да се появи Аютая като втора столица на Тайланд след Сукотай.



В действителност се намираме извън територията на древната столица, която е била заобиколена със защитни водни канали.

Каква е историята на този храм? Някога местният крал е трябвало да се ожени за китайска принцеса. Както е било прието, бракът се сключвал повече като сделка, отколкото по емоционални подбуди. В изпълнение на договореностите, принцесата била изпратена с лодка по реката и трябвало да бъде посрещната подобаващо като за бъдеща кралица. Е да, но не! Когато пристигнала никой не я очаквал. Дали тя е успяла да изненада местните или пък просто те са я пренебрегнали така и никой никога няма да разбере. Легендата гласи, че вследствие на преживяното огорчение, принцесата се самоубила задържайки дъха си. Когато научил това, кралят бил потресен и заповядал на това място да бъде построен храм. Тъй като тя била китайка, храмът построили китайци.

Тук днес хората идват да се помолят и да потърсят благословия. По стар будистки обичай за целта се използват цветове на лотос и ароматизиращи пръчици, които се купуват на входа.



Вътре храмът си е типично китайски.



Една от най-големите забележителности е 19-метровата позлатена статуя на Буда, покровител на мореплавателите.



Естествено, не можем да останем твърде дълго на едно място, а няма и смисъл. Аютая е сериозно предизвикателство за всички любители на историята и красотата, така че трябва да продължим. Следващото място е съвсем близо – тук разстоянията не са никак големи, само трафикът понякога губи време.


ВАТ ЯЙ ЧАЙМОНГКХОЛ

След по-малко от 5 минути спираме на паркинг и се събираме пред голяма каменна указателна табела.





Десетина метра пеш и сме във вътрешността на комплекс от антични постройки, ступи, статуи на Буда и пълчища от туристи. Времето е прекрасно, даже малко по-горещо от комфортното. Изчакваме се и изслушваме кратката лекция на екскурзовода. След това ще имаме малко време да обиколим и да снимаме.





Този храм е бил гордостта на сиамския народ още от XIII век. Цели 417 години никой не е нарушавал Сиамския доминион на Златния полуостров. Като най-ярък център на Сиам, Аютая привличала хора с различни изповедания, занаяти, говорещи различни езици. Яй Чаймонгкхол става образователен център. Мотото на храма гласи:
„Тези, които имат ясно съзнание ще живеят живота на съвършенството и ще се издигнат в слава. Тези, които са с неясно съзнание ще се оплакват, вървейки по пътя, от скръб и никога не ще достигнат пълнотата на мъдростта.”



Храмът живее с усмивките на Пра Буда Чаймонгкхол, с най-свещената статуя на Буда и др. свещени реликви. Тези статуи не само напомнят за времето на свобода, но също така приветстват посетителите от близки и далечни земи.





Който и пътник да наближи Аютая, може ясно да забележи на хоризонта изправената във вечността Велика пагода Чаймонгкхол, която при ясно слънчево време създава илюзия за мир и величие на победата на крал Наресуан Велики над бирманците преди четири века. Той е идол на тайландската армия и национален герой. Неговата победа налага господство над Златния полуостров, продължило векове. Манастирът до пагодата винаги е бил най-безопасното място за духовно уединение на краля.





Когато през 1767 бирманците превзели Аютая, това означавало крах за кралството. Изгорени били безброй дворци и храмове. Черен пушек, извиващ се в червени облаци над града месеци наред, обвивал върха на великата пагода. Каналите и реките били задръстени с тела, а водите станали червени от кръвта на убитите. Така Ват Яй Чаймонгкхол се превърнал в крепост, а след това в забравен за стотици години храм. Свещеният дух на полегналия Буда, дълъг 15 метра, запечатал всичко случило се в онези дни.





Ще отворя една скоба да поясня, че всички статуи на Буда в Тайланд носят дрехи в зависимост от сезона. Тъй като сме точно в началото на студения период, в храмовете наблюдаваме как обличат статуите в зимна премяна.



Като казвам студено ще поясня още, че в Тайланд сезоните шеговито са три: топъл, по-топъл и горещ. Очаква се да се наслаждаваме на температури, които рядко ще надхвърлят 30 градуса. Днешният ден, обаче, е изключение и на мен започва да ми става все по-изпотено.

За да завърша с това място, преди да си тръгнем ще добавя, че когато през XIX век времената се променили, Фракру Паванарангси върнал древния храм към живот и направил запомнящи се трансформации. Запазвайки античната красота и спокойствие, издигнал паметник на Крал Наресуан Велики и създал ново училище за медитации. Сега Ват Яй Чаймонгкхол е един от най-очарователните храмове в страната, привличащ много хора и развиващ Аютая като туристическа дестинация. Посещавайки това място ние сякаш пътуваме във времето и се потапяме в духа на Тайланд.


ПЛАВАЩИЯТ ПАЗАР НА АЮТАЯ

След този толкова пленителен храм, решаваме, че е време да хапнем по нещо и се отправяме към един от пазарите в Аютая, наречен „плаващ”.

Още при арката, служеща за вход към района на пазара, срещаме слонове. Оказва се, че в съседство има селище, в което местните отглеждат тези толкова мили и доходоносни животни.



След като оставяме вановете на паркинг се отправяме пеша към самия пазар. Защо го наричат плаващ? Много скоро ще разберем. За да влезем, минаваме по някое от дървените мостчета над многобройните канали наоколо и забелязваме множество от покриви покрай водата.





Слизайки от другата страна се потапяме в оживлението на търговията. Усещанията за мястото са твърде разнородни, за да могат да бъдат описани. Хубавото е, че никой никого не притеснява и не тормози, както би било на един ориенталски пазар.





Търговците предлагат, но не настояват. И защо пазарът е плаващ все пак? Част от сергиите се намират върху лодки, които спират до пътеката за купувачите и можем да си пазаруваме директно от тях.



Тази баба, например, предлага печени на скара банани. Срещу левче наши пари можеш да си купиш 5-6 бр. Пробвах, вкусни са!



Юлия си намира на една лодка нещо, което търси отдавна. Късмет!



Някои туристи обикалят пазара с лодки.



И понеже сме пеша, имаме възможност да видим, че пазара не е само лодков. Има си и нормални магазинчета като тази аптека, например.



Тъй като сме доста далеч от дома, нормално е да видим неща, които изглеждат необичайно. Аз лично не съм и подозирал, че цветовете на лотоса дават плод, който се яде. Е, на плаващия пазар продават такива плодове.



За да не съм съвсем капо, си купувам един кокосов сладолед в половин кокосов орех вместо купичка. С това и един кокосов орех за пиене минах вместо обяд.



Мотахме се по пазара около час. Имаше някакво театрално представление даже. Като общ вид нещата изглеждат доста туристически, но от друга страна, ако се загледа човек, ще открие напълно автентични изделия на хранителната, сувенирната и леката промишленост на едни много прилични цени.



Както се досещате отново бързаме! Защо? Ами защото Аютая е място, на което можеш да видиш толкова, колкото време имаш. Бързайки увеличаваме количеството информация, която запечатваме в съзнанието си и чрез фотоапаратите си. Качваме се на минивановете и се отправяме към следващия храм.


ВАТ ПРА ШРИ САНФЕТ

Не знам как успяват да кръщават толкова сложно за нас храмовете си, но името, изписано на санскрит, със сигурност има яснозапомнящ се смисъл. И да се чудя как да го кръстя по-лесно, няма да родя нищо смислено, така че получавате едно мегасложно име, което не ви задължавам да запомняте.

Като се замисля, спокойно можем да наречем това място Храмът на трите ступи. Именно те са най-отличителните белези на целия комплекс.



От входа все още не може да се обхване цялата територия на храма, а и е добре да започнем с малко информация. Къде сме, защо и какво прави мястото интересно?

Ват Пра Шри Санфет е разположен на островната част на Аютая, т.е. е заобиколен отвсякъде с водни канали и е бил най-важният храм в столицата. Намирал се е на територията на Кралския дворец и е послужил по-късно като модел за Храма на Изумрудения Буда в Банкок.

През 1350 г. Принц У-Тонг е заповядал да бъде построен дворец в район, наречен Нонг Сано. Дворецът е имал три дървени постройки. По времето на завършването му през 1351 г. принцът определя Аютая като своя столица и си дава титлата крал Раматибоди I.

Крал Бором Траилоканат, осмият крал на Аютая, построява нов дворец северно от този район и през 1448 г. превръща кралските имоти на предците си в свещена религиозна територия.

Това не е всичко. В кралските хроники на Аютая се споменава, че крал Боромрача II, след нахлуването си в Камбоджа през 1431 г., е отнесъл много свещени статуи на животни от Ангкор и като се върнал ги предоставил като дарения на този храм, в който се намираме и на Ват Махадат, който все още не сме посетили. Всичко това говори, че по времето на залеза на Ангкор, Ват Пра Шри Санфет е съществувал и е заемал важно място в религиозния живот.

Първата работа на крал Раматибоди II, след като седнал на трона през 1491 г., била да кремира останките на баща си, крал Бором Траилоканат, и на своя по-голям брат крал Боромрача III. През 1492 г. той построил две ступи – една на изток за баща си и още една за брат си, средната от трите сегашни.



През 1499 г. била построена зала за поклонение, а през следващата година крал Раматибоди II дал заповед да бъде издигната гигантска статуя на Буда в храма. Била е висока 16 метра върху пиедестал с дължина 8 метра. Теглото е било 64 тона и е била покрита с 343 кг злато. По онова време е била най-голямата статуя на Буда в целия свят. Този храм, намирайки се на територията на Кралския дворец, е бил използван основно от кралете на Аютая.

Третата ступа е била построена от крал Боромрача IV, за да съхрани мощите на крал Раматибоди II след неговата смърт.



В навечерието на бирманската инвазия храмът е включвал трите позлатени ступи, три позлатени квадратни постройки до тях, съхраняващи реликви и две много големи зали за молитва. Когато през 1767 бирманците превзели Аютая, сринали със земята и изгорили манастира. Останали само трите ступи. Статуите на Буда били откраднати или унищожени, а от по-големите взели само златото. Огромния Буда бил напълно разрушен. Така нашествениците са вярвали, че отнемат силата на врага.

До началото на XX век се запазила само източната, първата ступа. Всичко останало, без големите зали, било реставрирано.





Разхождайки се виждаме множество останки от постройки, които все още са във вид на руини.

Приключваме с разглеждането на това място, а на излизане минаваме покрай съвременния храм, който все още приема будисти, за да се помолят и да получат благословия.



По пътя към вановете виждам за пореден път туристи, мързелуващи върху слон между храмовете на Аютая. Еми така е. Който бърза се движи като нас, с ванове.




ВАТ ПРА МАХАДАТ

Ват Махадат или „Манастирът на Великата Реликва” е разположен на изток от двореца и е бил главен кралски храм по времето на славните години на Аютая като столица. В основната пагода, наричана още чеди или ступа, били разположени реликви на Буда. Строежът е започнал през 1374 г. По времето на крал Сонг Тхам главната чеди се е срутила до основи, но е била възстановена по-късно при крал Прасат Тонг. Този манастир е бил разрушен по времето на последната война между Аютая и Бирма през 1767 г. и до ден днешен е оставен във вид на руини.

Влизайки през входа, вече на залез слънце, попадаме сред антични постройки в кхмерски стил.







Не съм особено компетентен на тема архитектура, но червените кхмерски постройки изглеждат атрактивно, особено когато слънцето залязва и цветовете стават топли и контрастни. За съжаление си имаме и облаци, така че картинката не е максимума, който ми се иска.



Красивите кули имат интересни орнаменти. Досега не бях виждал подобни.





Почти всички статуи на Буда са били обезглавени от бирманците, за да отнемат силата на враговете си. Само две са останали цели до наши дни.





Ето едната оцеляла статуя на Буда:



Съвсем близо до нея се намира една от емблематичните забележителности на този храм – Главата на Буда. Това е всичко, което е останало от древната статуя, направена от пясъчник. Тялото е изчезнало, но главата, в стил на периода Аютая, лежи сред корените на местни дървета от векове. Има специална пояснителна табела, че когато се снимаме, не бива да седим по-високо от нея. Затова е направено малко столче за сядане долу ниско, почти на земята.



Като заобиколим главната ступа намираме и другата оцеляла статуя на Буда:



Под земята някога са били намерени мощи на Буда и заради тях е построена централната ступа. Е, очевидно е разрушена и все още е във вид на руини, въпреки че е най-важната постройка на този храмов комплекс.



Само детайли са се запазили и подсказват за отминалото величие и слава.



И този храм е разгледан, а на излизане хвърлям един меланхоличен поглед към живия спомен за унищожената красота.



Времето е основен лимитиращ фактор при разглеждане на исторически забележителности. Затова и снимането някак остава на заден план. Не можеш да направиш 10 хубави снимки за 20 минути. Не е логично.

Яхваме превоза си и тръгваме в посока Банкок, за да спрем на още едно великолепно място.


ВАТ ЧАЙ ВАТТАНАРАМ

На път към въпросното великолепно място спираме за снимки при още един красив храм в популярния за времето кхмерски стил. Построен е през 1630 г. от крал Прасат Тонг като първи в неговото царуване и в памет на неговата майка. Името означава „Храм на дълго царуване и славна ера”.



След разрушаването на Аютая от бирманците, храмът е бил изоставен и обезлюден. Впоследствие крадци са продавали тухли от него и са му нанесли още поражения. Възстановен е и е паметник на Юнеско, както и всички останали забележителности в града.

Преди няколко години е бил сериозно наводнен и едва преди 2-3 месеца е бил отново отворен за посетители след наложилата се реставрация.

Това спиране е кратко, така че продължаваме към обещаното великолепие.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #16 : вторник, 07 януари 2014 г., 17:36 ч. »
ДВОРЕЦЪТ БАНГ ПА-ИН

От Аютая пътуваме едва 18 км в посока Банкок и стигаме до малко населено място – спретнато и чисто. Минивановете ни стоварват на един паркинг и пеша стигаме до добре охраняван вход. Намираме се пред кралска резиденция и за да влезем се налага да минем контрол на облеклото.



Веднага след входа попадаме в нещо като просторен парк и тръгваме по алея, без да сме наясно къде се намираме и какво ще видим. Знам само, че екскурзоводката ни в Канчанабури ни го препоръча като задължително за посещение място. Ще се наложи да отворя брошурата, която ни дават с билетите за вход и да проверя за какво става дума.



Историята на Кралския дворец в Банг Па-Ин ни връща назад в XVII век. Според хрониките на Аютая, крал Прасат Тонг (царувал 1629 – 1656) е имал дворец, построен на остров Банг Па-Ин в река Чао Прая. А защо точно там?

Според холандски пътуващ търговец, крал Прасат Тонг е бил незаконнородено дете на крал Екатотсарот (царувал 1605 – 1610), който в своята младост претърпял корабокрушение на този остров и е имал дете от жената, която се е грижила за него там. Момчето пораснало и станало пръв министър. След като узюрпирал трона се провъзгласил за крал Прасат Тонг. Върху родната земя на майка си, остров Банг Па-Ин, построил манастир, а след това и дворец с езеро. Хрониките споменават само една постройка – Айсаван Тифая-арт, построена през 1632 – годината, в която се родил неговия син, бъдещият крал Нарай (1656 – 1688). Не е ясно дали дворецът е използван до падането на Аютая през 1767 г., но през 1807, когато известен поет е минавал от там, мястото било описано като изоставено и обрасло.

Дворецът бил съживен отново от крал Рама IV от династията Чакри, по-добре познат на Запада като крал Монгкут (1851 – 1868), който си построил временна резиденция в стил на готически манастир. Неговият син и наследник, Рама V също построил някои сгради.



В наши дни дворецът е от времето на крал Чулалонгкорн (Рама V, 1868 – 1910), а по специално от периода 1872 – 1889 г., когато са били построени повечето от запазилите се павилиони.

Днес дворецът се използва понякога от крал Бхумибол Адулядей (Рама IX) и кралица Сирикит като резиденция и за организиране на банкети и приеми. Както всички подобни структури, дворецът има външна и вътрешна част. Външната е публично достъпна и се използва за някои церемонии, а вътрешната е запазена само за кралското семейство. В миналото вътрешния дворец е бил недостъпен за мъжката част от двора.

Това, което забелязвам още с първите постройки е, че всяка една е в различен стил. По нататък ще видим европейски, тайландски и китайски архитектурни елементи един до  друг в странна комбинация и единство.

Отляво на алеята има воден канал, а от другата страна е двуетажна сграда в колониален стил от 1879 г., предназначена за братята на Рама V и техните семейства.



Покрай водния канал се стига до външно езеро, около което съвсем ясно се вижда комбинацията от архитектурни стилове.





Сградата от тайландски тип се казва Айсаван Тифая-арт, но тази е построена от Рама V по средата на езерцето през 1876 г. Името умишлено повтаря това на първия павилион, построен от крал Прасат Тонг в миналото. Постройката е копие на една сграда в Кралския дворец в Банкок, построена от баща му, Рама IV.

Ние се разхождаме в прекрасната градина и преминаваме от място на място по красиви мостове над каналите и езерото, от които се откриват гледки като от приказките.







Лека полека стигаме до любимата резиденция на Рама V, когато отсядал тук. Обикновено идвал по три пъти годишно. Построена е през 1877 г. във вид на дървена вила в швейцарски стил.



По думите на принц Октомски, придружавал бъдещия цар Николай II на Русия при посещение в Тайланд през 1890 г., тази сграда била „луксозно обзаведена с изтънчен вкус и комфорт”. За съжаление при ремонтни дейности била запалена по случайност и изгоряла през 1938 г. Понастоящем е реставрирана по волята на кралица Сирикит.



От това място се открива гледка към пъстроцветна кула в средата на езерото.



Функциите на тази кула са основно за наблюдение на парка и околностите. Качваме се по извити стълби нагоре и се убеждаваме, че си струва човек да се наслади на гледката от високо.



Сложното име на пъстроцветната постройка се превежда като „Кралска резиденция „Небесна светлина”. Този двуетажен павилион в китайски стил е построен като еквивалент на Китайската търговска палата и е представен на крал Рама V през 1889 г.

На входа е запазена изящна мозайка с изображение на дракон.





Отново по думите на принц Октомски „Това е наистина дворец на романтиката, с орнаменти по пода, масивни мебели от абанос, свободно използвани злато, сребро и порцелан за декорация и нежни дърворезби по колоните и прозорците.”



На първия етаж има трон в китайски стил, а на втория – олтар, посветен на кралете Рама IV и Рама V с техните кралици.



Доста внимание отделям на тази част от двореца, но ми се струва една от най-красивите, поне за мен като европеец. Излизам отвън и обикалям китайския „квартал”.











Оставям зад гърба си великолепието на късчето природа, китайското изящество и строгостта на кралския дух, за да продължа към другите тайни на Банг Па-Ин.





Стигаме до мемориал на кралица Сунандакумариратана. Очевидно е загинала, но как?

През 1881 г. кралицата пътувала по река Чао Прая към двореца Банг Па-Ин. Нейната лодка, обаче, се обърнала и потънала, а кралицата се удавила. Всички свидетели на случилото се останали неподвижни по местата си, тъй като по онова време, който докоснел член на кралската фамилия, бивал екзекутиран незабавно за осквернение на кралската особа.



След тази случка кралят построил този мемориал и отменил забраната да бъдат докосвани кралските особи.

Минавам и покрай входа за лодки на двореца.



След това по най-красивия мост – сякаш сме в градината на някои от известните европейски дворци.



Отправям се към „Съвършенното и сияйно небесно жилище”. Това е постройка от 1876 г. отново на крал Рама V, използвана за резиденция и тронна зала.



Залите за аудиенции и предверията са украсени с маслени картини, изобразяващи историята на Тайланд, но вътре снимането е забранено, така че не мога да ги покажа.



Частните апартаменти във вътрешната част на тази сграда все още се използват от кралското семейство, когато посещава Банг Па-Ин.

Излизам и се ориентирам към изхода, но преди това минавам от другата страна на езерото и се наслаждавам на гледката.



Облаците понякога могат да пречат, но в други случаи дават допълнително очарование на кадъра. Езерото не би било така привлекателно, ако нямаше отражения на живото небе.





На прощаване ще обърна внимание на построения отново от Рама V през 1880 г. паметник на крал Прасат Тонг от Аютая, наречен „Резиденция на Краля на боговете”.



Събираме се на паркинга при минивановете, с които дойдохме до тук, и продължаваме към Банкок.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #17 : вторник, 07 януари 2014 г., 17:41 ч. »
ОТНОВО В БАНКОК

От Аютая до Банкок пътят е кратък. Може би някакви 80 км. От двореца Банг Па-Ин, обаче, имаме 60 км и това ни отнема около час. Още повече, че влизайки в столицата се потапяме в голямата лудница.

Движим се по магистрала, което все още е напълно приемливо. Така нареченият „експресуей” се плаща на контролни пунктове, независимо кога си се качил на него.





Драмата настъпва в момента, в който слезеш от платените пътища. Задръстванията в този никак не малък град въобще не са за подценяване. Въпреки, че сме на 5 км от хотела няма начин да предположим в колко ще пристигнем. Може би след 15 минути, а може би след 30... А защо не и след цял час?



Още по-интересното е, че тук такова нещо като час-пик е много разтегливо понятие. Както споменах още първата вечер в Банкок, в задръстване можеш да попаднеш и в 3 през нощта. Зависи в кой квартал се намираш.

Стигаме в хотела, настаняваме се и се отдаваме на кратка почивка, защото... Защото Банкок не спи, та ние ли! Решаваме, че ще ходим на нощен живот.

Имаме само една вечер преди да се отправим на следващата сутрин към един от тропическите острови на юг. Затова ще си оползотворим времето като посетим нещо типично за нощен Банкок – площад Нана и еротичните барове там.

Преди това сядаме да вечеряме в някакво ресторантче, тъй като преди полунощ трудно ще намерим нещо интересно за гледане. Щях да забравя! Желаещите да опитат нещо екзотично могат да заменят вечерята с богати на протеини местни деликатеси.



Времето върви, нощта напредва... Животът в заведенията на Банкок започва да ври и кипи.



Квартал Нана е известен с травестит баровете си, където обикновено можеш да гледаш шоу в изпълнение на тези не съвсем мъже, не съвсем жени...

Избираме си бар „Каскада” и на входа ни посрещат мили „дами”.



Ще оставя на вас оценката за тези „момичета”. Моето мнение е, че са перфектно изпълнени, но човек като знае, че не са ... някакси му е трудно да ги възприеме. Отделно, че са доста настоятелни в ласките си и сам мъж, ако попадне сред тях ще бъде възнаграден богато, независимо дали иска.



Разбира се, нашата групичка разполагаше с достатъчно охранители-жени, така че оцеляхме през следващите 2 часа на постоянни усмивки, намеци и съблазни. Това е част от Банкок и няма как да го прескочим, нали?


Неактивен danidi

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 126
  • Нас. място: Черноморец
  • Пол: Мъж
  • Нямам търпение.
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #18 : сряда, 08 януари 2014 г., 23:15 ч. »
Уникална природа и култура\и площад Нана разбира се\  ;).Нямам търпение да идем малко по на юг. :drinks:

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #19 : понеделник, 20 януари 2014 г., 00:23 ч. »
ОСТРОВЪТ НА СЛОНА

Едно от най-големите достойнства на Тайланд, което го превърна в туристическа дестинация номер 1 за 2013 г., са неговите плажове. От една страна вълните на Андаманско море, естествено продължение на Индийския океан, обливат сякаш безкрайната пясъчна ивица на Индокитайския полуостров, а от другата страна Тайландският залив, част от Южнокитайско море, гали с тихите си нежни води снежнобелите девствени плажове. Когато човек попадне някъде из островите, пръснати из огромния залив, има чувството, че това е мястото, за което е мечтал цял живот. Какво би било моето пътуване, ако не опитам от нектара на тези райски кътчета?

След сутрешна закуска в Банкок се отправяме на юг – сещате се защо. Стараем се да сме максимално експедитивни, за да можем още същия ден да се хвърлим в морето, забравяйки всякакви грижи, умора и житейски притеснения.

Естествено, за да стигнеш който и да било остров с автомобил е редно да минеш някакво разстояние по сушата и да завършиш с ферибот. Така се получи и сега. След около 5-6 часа пътуване под парещите лъчи на тропическото слънце стигаме до един пристан в северната част на Тайландския залив на около 300 км южно от Банкок.



Тези цветно-весели яхти не чакат нас. Ние сме на опашката за един грохнал ферибот. Не искам да мисля за надеждност и безопасност, защото иначе едва ли бих се качил на борда.



Преходът от континента до острова е около 30-40 минути и с облекчение акостираме на отсрещния бряг – остров Ко Чанг!



Името в превод от тайландски означава „Островът на слона”. В действителност това е архипелаг от 52 острова в югоизточната част на Тайланд, в близост до границата с Камбоджа. Основният остров е вторият най-голям в страната с ширина 14 и дължина 30 км, а общата сухоземна площ на групата е 650 кв.км.



Ко Чанг има силно изразен планински релеф и идеята да го обикалям с велосипед е неосъществима. Транспортът е само един вид – местните пикап-таксита. Срещу 50-150 бата те возят до която точка на острова пожелаеш. По цялото крайбрежие има къщи на местни жители и хотели. По-ясно изразени селища има малко. Някои от тях носят имената на плажовете: White Sand Beach (Белите пясъци), първото от север на юг, Kai Mook Beach (Перленият плаж), Klong Prao Beach и последното по-голямо селище е това, към което се отправяме ние след слизането от ферибота – Kae Bae Beach.

Селищата, по западния край на острова са основно туристически, а източния бряг се използва предимно за земеделие. Половин час пътуваме с вановете от ферибота до Кае Бае.

Като говорим за туризъм най-важното нещо, от което се интересуват гостите на острова, са хотелите и плажовете. Съобразно пътуването ми и местата, които разглеждам, имам поглед предимно върху курортното селище Кае Бае, но ще се постарая да покажа и някои други интересни места.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #20 : понеделник, 20 януари 2014 г., 00:25 ч. »
ХОТЕЛИТЕ

Хората, които обичат да почиват на спокойно и натурално място, с естествена красота, красиви плажове и топла морска вода, ще оценят много високо Ко Чанг. Тук има както луксозни петзвездни хотели, така и прекрасни малки уютни и чисти места за отсядане, където се чувстваш енергийно зареден от близоста на природата. Всеки посетител може да се разходи из територията на хотелите и да разгледа какво му предлага всеки един. Като казвам всеки, имам предвид себе си – никой не ме спря да вляза където и да било.

Хотел Амари отскоро е в групата на петзвездните. Проектиран е прекрасно, както и всички останали хотелчета наоколо. Разбира се, местните не винаги изгарят от трудолюбие, но са любезни и услужливи, даже и да не разбират какво искаш от тях.





Стаите на хотела са просторни и комфортни. Всичко се плаща, разбира се, но като цяло не е скъпо.



На територията на хотела има красив басейн, а на плажа има разположени шезлонги под сянката на типичната тропическа растителност – кокосовите палми.





Съседният хотел разполага с прекрасна градина и редици от двуетажни къщички – една стая е един етаж. Всичко е перфектно поддържано и чисто.



Като говоря за по-малките и уютни места за спане, ще спомена хотелчетата Морски бриз и Райските бунгала. Позволявам си да ги изписвам на български, а не с оригиналните им имена – асоциациите, които будят наименованията им до голяма степен съвпадат с усещането да си там, на този райски остров.





Едно бунгало е една стая. Привечер животът в джунглата на острова започва да кипи. Около бунгалата обитателите на гората започват да изнасят своя концерт, а сред тях най-силно се откроява пронизителния звук на цикадите. Нощем, слава богу, е тихо. Сутрин те будят птиците и играещите в близката ферма малки слончета...  Красотата блика от всички страни.



Моето бунгало разполага с климатик, вентилатор, баня с бойлер, телевизор, който така и не пуснах нито веднъж, всякакви кърпи, принадлежности за къпане... Особено полезен е вентилаторът за сушене на дрехи. Тъй като климатът на острова е много влажен и топъл, всичко изпрано съхне невъзможно бавно. Добре, че си нося 2 чифта бански!

Като запален акварист установявам, че пред хотела е сложена голяма кашпа, но не е пълна с пръст, а с вода. Във водата виреят лотоси, ей така, направо на улицата. За още по-голяма моя изненада откривам под листата декоративните рибки, които у нас отглеждаме задължително в аквариуми – гупи, хелери, молинезии, шлаери.



След краткия поглед върху хотелите се насочвам към плажовете. Слагам бански, грабвам една кърпа и ... към морето!


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #21 : понеделник, 20 януари 2014 г., 00:27 ч. »
ПЛАЖОВЕТЕ

Един от най-приятните факти на този остров е, че по плажовете никъде не се виждат платени шезлонги, чадъри и всякакви други натрапчиви намеси. Единствено тук там има къщички и бунгала за нощувки, както и ресторантчета за хранене. Естествено, хотелите предоставят на гостите си шезлонги, а от чадъри най-често няма нужда, защото сянката на палмите е напълно достатъчна.



Ресторантите изнасят маси направо на пясъка.



И тъй като тук има сериозен прилив и отлив, на места покрай брега е изграден бетонен праг, за да спира настъплението на морето.



По кое време на годината е най-удачно да се идва тук? Това се определя най-вече от сезоните – дъждовният е от май до октомври, след това следва сух период, а лятото е през месеците март и април. Ясно е, че докато вали не е особено приятно да се почива на море. През лятото пък става адски горещо. Като най-подходящ остава сухият сезон. В момента сме тук в самото му начало и температурата на морската вода е от 30 до 32 градуса. Все още, обаче, можем да уцелим облачни дни, а даже и кратки превалявания.



По плажовете няма много хора, даже в най-силния за острова сезон, но пък винаги можеш да видиш необичайни посетители.



Разхождайки се из острова успях да разгледам и най-известния плаж – Белите пясъци. В известен смисъл наименованието му отговаря на истината – пясъкът е по-бял. Достойнствата му са и в това, че е просторен и широк, а покрай него в сянката на палмовите горички са разположени ресторанти и бунгала.





В северния край се натъквам на най-странния хотел – създаден сякаш по сценарий на филм за пирати.





Оживлението на плажа се засилва точно преди залез. Цветовете стават по-ярки, а жегата отстъпва място на вечерния бриз.



Моментът е подходящ за забавления с най-милите слончета – двете малки съседчета, които всяка сутрин чувам от стаята си. Точно по това време те забавляват срещу скромна сума туристи. Изкарват си прехраната душичките!





Стопаните им хем ги къпят за тяхно удоволствие, хем забавляват туристите.







Разказвайки за плажовете, няма как да пропусна едно от най-големите забавления – вечерята. След залез слънце отливът освобождава поне 100 метра от плажната ивица с което дава свобода за изява на ресторантьорите. Те веднага изнасят маси на пясъка, пускат фенерите и очакват да се появят гладни гости. Това с което ни привличат най-много е прясната риба. Разнообразието понякога затруднява избора, но каквото и да си харесаш го взимат от изнесената на плажа маса с подложка от натрошен лед, мятат ти го на барбекюто в съседство и след около 20 минути имаш най-вкусната прясна морска храна на света! Като добавка ти изпичат картоф във фолио или царевица. За пиене – двете най-търсени бири – Чанг и Синга, както и безалкохолни. Моят избор най-често е кокосов орех.





Като допълнение към вечерята понякога получаваме огнено шоу. Местни факири забавляват гостите направо на пясъка до масите.



Равносметката от хотелите и плажовете на остров Ко Чанг е, че мястото е идеално за почивка и никакъв излишен и натрапчив лукс не ме притеснява. Навсякъде се чувствам удобно и уютно. Цените в ресторантите са толкова прилични, че даже няма смисъл да си правиш предварително сметката – направо поръчваш каквото ти е на сърце!


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #22 : понеделник, 20 януари 2014 г., 00:29 ч. »
УЛИЦИТЕ

Картинката на острова не би била пълна, ако пропусна разходките по улиците. Като цяло няма как да бъде интересно описанието на една релаксираща почивка. Единствено местата, които виждам биха представлявали интерес, а детайлите оформят пълното усещане.

Излизайки на главния път на острова попадам в обикновена селска обстановка. Разликата е, че тропическата растителност създава екзотичен облик. Като се замисля, едва ли има кой знае какво да покажа.





Тротоари липсват и тъй като движението е обратно на нашето се налага да внимавам много за минаващите автомобили, мотори и пикап-таксита. Шосето от снимките е основната пътна артерия на острова и го заобикаля почти целия с изключение на най-южния му край, където кръгът не е затворен. Ширината на улицата е толкова, че ако си ходим спокойно по нея, две коли не могат да се разминат.

Често срещам тези кашпи с лотоси и рибки, за които вече споменах.



По-интересни са сергиите за плодове. Не ме карайте да посочвам точните наименования на всичко – не ги знам. На следващата снимка червеното по средата отпред е драконов плод. Вижда се помело, зелено манго и другите не знам какви са.



На следващата сергия, която срещам има повече плодове. Особено разпространени и вкусни са малките банани. Ананас, мандарина, ябълка, диня – познаваме ги добре.



Ето това, обаче, не съм сигурен дали е рамбутан, а се среща често. Ако някой знае, да помага.



По улиците не можеш да срещнеш кой знае какво, но пък има много живописни къщички, които снимам с удоволствие. Като цяло островът не се отличава с архитектура, а с настроение.





Една от най-разпространените храни е ориза. Правят го във всякакви комбинации, но най-ароматен е този, сервиран в ананас. Здравословната ми храна се допълва от различни видове фрешове, в случая от диня.





Вечер ресторантите се опитват да те съблазнят с оферти. На едно място срещу 10 лв. можеш да ядеш на корем. Даже предлагат да си сготвиш сам на масата.



Вече споменах за заведенията по плажа, така че няма да повтарям, но те са едни от най-хубавите места за вечеря.

Някъде след 22 часа, който търси веселба, я открива в бар Мохито. Понякога има програма, която по тайландска традиция се интерпретира от травестити – пеят, танцуват, флиртуват...





Не всички са така женствени като тези в Банкок. Усещането, че пред теб е проблечен мъж е доста подтискащо за мен лично. Още повече, че тези даже не изглеждаха особено естетично, а отворят ли си устата да говорят, оставаш потресен от тембъра на гласа им.

Улиците на Ко Чанг са горещи през деня и само вечер след залез слънце можеш да изпиташ удоволствие от разходката по тях. Множество сергии с едни и същи стоки, магазинчета за козметика, за храни, дрехи, сувенири – има всичко, което може да привлече погледа на туриста. Основната част от хората през деня, обаче, е на плажа. Така че улиците остават празни чак до вечерната прохлада.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #23 : понеделник, 20 януари 2014 г., 00:34 ч. »
ТАЙЛАНДСКИ МАСАЖ

Масажите са едно от нещата, които носят голяма слава на Тайланд и не напразно. Често хората свързват масажа с някакви еротики или специални услуги. Държа да отбележа, че такива вероятно има, но аз не ги срещнах. Официално не е разрешено да се предлагат секс услуги с масажите, поне не и на Ко Чанг. За неофициалните неща по цял свят има вратички.

В крайна сметка се намирам на красив тропически тайландски остров и да не пробвам прословутите масажи ще е грехота. За да спестя пропуските на хората, които биха пътували след мен, искам да ги посъветвам да не губят време в колебания, ами направо да изпробват някое от многобройните масажни студия – било то на плажа, в хотела или някъде из улиците. Като не ви хареса, следващия път изпробвате друго и така докато намерите истинското.

Моят първи масаж беше на брега на морето в една кръгла шатра с вид на беседка. Вътре има обикновено по няколко масажистки в очакване на клиенти.





Тайландският масаж обикновено се прави на сухо и е свързан с малко по-болезнени процедури по разтягане и мачкане. Затова предпочитам да си правя масаж с олио, което ми е значително по-приятно.



Имам късмета да се подложа на процедурата привечер. Лягам, а пред мен се вижда невероятен залез. Затварям очи и чувам равномерния шепот на вълните... Досега не съм срещал нещо, което да ме отпуска и релаксира толкова качествено.

Масажистките са винаги много усмихнати и настроението по време на процедурата е страхотно.





Другото място, на което си правих масаж е студиото към хотел „Морски бриз”. За гостите правят отстъпка 10% от указаната на витрината цена. Сами можете да видите от снимката колко вида масаж правят и какви са цените преди отстъпката.



Като уточнявам, че в хотела не е най-евтино, ще поясня, че 250 бата са около 12 лв. Шефката (вляво на кадъра) е тайландка и ни прави всеки път отстъпки. Момичето до мен на снимката е 25-годишна камбоджанка, която работи на острова и се справя най-добре по мое лично мнение.

Самото студио на хотела е много чисто и красиво подредено, така че влизайки вътре, първо сме спокойни за хигиената, а след това и за трудолюбието на масажистките.



Благодарение на Милена имам цяла поредица снимки от процедура по класически тайландски масаж.





По мнение на Милена камбоджанката се справя чудесно с масажа на краката. Забравих да спомена, че нормално един масаж е един час, но има възможност да се поръча и 90 минутен.



Когато един ден изгорях от слънцето, камбоджанката ми направи масаж с алое вера за възстановяване на кожата. Извади една купичка с гел от хладилника и започна да ме маже целия. Усещането е доста противоречиво – леденостуден гел от алое вера върху горещата и зачервена кожа! Тялото ми пое цялата купа и се отпусна.

Препоръчвам на всеки, който пътува до Тайланд да не пропуска нито ден от почивката си без да си направи цялостен масаж. Опитайте всички видове, които ви вдъхват доверие и намерете най-подходящата масажистка.

Неактивен Smotla

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 37
    • Diyana Georgieva Photography
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #24 : сряда, 22 януари 2014 г., 14:31 ч. »
Запленена съм. Това е най-мечтаната ми дестинация, а не съм си го представяла и наполовина толкова цветно, вълшебно и неземно. Благодаря за великолепната разходка, за чудесните описания и великолепните картини :drinks:

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #25 : петък, 24 януари 2014 г., 11:41 ч. »
НА САФАРИ СЪС СЛОНОВЕ

Остров Ко Чанг, както стана дума вече, има планински релеф. Склоновете на хълмовете му са полегати, а най-високият е 744 метра. Множество рекички извират от гъстозелесените склонове на планините и слизайки към морето образуват няколко красиви водопада. Островът прилича на спящ слон и от там идва името му.

Растителността е типична за тропическите гори – различни видове палми, мангрови и каучукови дървета, множество видове цветя и ниска растителност. Има по много от всичко.

Животинският свят се състои от 29 вида бозайници, 74 вида птици и 42 вида земноводни. Около острова има коралови рифове и изклюително богат на видове морски свят.

От 31.12.1982 г. Ко Чанг е национален парк и се ползва с протекцията на държавата.

Във вътрешността има планински селца на местни хора, а някои от тях се занимават с отглеждане на слонове. Един от тези лагери се казва Бан Куан Чанг (Ban Kwan Chang). Хората много добре си знаят интереса. Да, наистина, издръжката на един слон никак не е лесна задача и изисква сериозен ресурс. Как се набавя най-лесно такъв? Ами простичко – имаш 10 слона, организираш сафари с тях и прибираш парите на туристите. За целта са създали стройна организация – различни туристически бюра им намират клиенти. От кампа изпращат такси да вземе туристите от хотела и после да ги върне. Всичко е идеално организирано.

Точно така дойдоха една сутрин да ни вземат и нас.



До селището в планината пътуваме около 30 минути. Пристигаме, настаняват ни да изчакаме предишната група преди нас и ни черпят с минерална вода и плод – ананас. След това ни викат и се отправяме към рампата за качване върху слон.



Местните успяват да се качат някак направо от земята, но за нас специално е направена платформа, от която да ни е по-лесно да седнем в седлото на гърба на слона.

В лагера Бан Куан Чанг разполагат с 10 слона, всичките женски. Явно мъжките не са много кротки и за езда се предпочитат женски. Моята слоница е на 49 години и се казва Шъри.

Качваме се по двама на слон и един след друг се понасяме към гората. От предишен опит си знам, че върху слон друса много. Особено, когато започват да слизат по склон и да пресичат рекички. Тогава направо имаш усещането, че ще изпаднеш, ще се изхлузиш и ще си строшиш главата падайки...





Преминаването през гората ни сблъсква с гигантските размери на някои растителни видове.



Програмата има два варианта. Първият вид е къса едночасова разходка с минаване през плантации за тропически плодове, каучукова плантация, пресичане на реки и най-накрая хранене на слоновете. Вторият е същото, но е два часа и се стига до някаква по-дълбока река в планината, където се къпем на гърба на животните. Ще покажа снимки от втория вариант, защото той най-много си струва.

Слоновете с водачите и туристите стигат до някакъв вир. Там, който иска се съблича по бански, слонът влиза във водата и на групички по 1-2 човека се плува до гърба на милия гигант. Следва веселба!







След купона в джунглата тръгваме по обратния път. Тук вече водачите лека полека слизат от слоновете с нашите фотоапарати и ни снимат. Колко се справят е предмет на друг разговор. Ние пък, вече съвсем смели, се смъкваме от седлото върху врата на слона. Много е приятно на пипане това животно. Една нежна кожа като кадифе...



Табелката с името на лагера е на 50 метра преди него, така че стигайки до нея значи сме се прибрали.



Отлично, но забравяме за последната част от двата варианта на програмата – храненето!



Слончетата ги строяват в една редичка, а на нас ни дават чепки с банани, за да ги гощаваме.



Не знам за вас, но на мен това животно ми стана много любимо. Може би заради контакта с него, докато му седях върху врата, или заради доверието, което изпитвам и което ми позволява да си сложа главата в устата му... С теглото си тези животни могат да ни смачкат когато си поискат, но не биха го направили!



Нито един човек от включилите се в сафарито със слонове не остана разочарован. Честно казано тук наистина можеш много по-добре да усетиш благородството на тези животни. Можеш да почувстваш тяхната доброта и да се влюбиш завинаги.

Накрая се прибираме отново с пикап-таксито до хотела, но този път пълни с впечатления!


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #26 : петък, 24 януари 2014 г., 11:44 ч. »
ОБИКОЛКА НА АРХИПЕЛАГА

След разходката със слонове сред биоразнообразието в джунглата на Ко Чанг, в никакъв случай не бива да пропускаме целодневния круиз до някои по-малки островчета от архипелага. Ако на някой са му се сторили красиви плажовете, които показах до момента, нека има малко търпение, за да види едни още по-пленителни местенца.

Сутринта ни събират с обичайните за острова таксита. Тръгваме към най-южната точка на Ко Чанг, където се намира пристанището, но не кое да е, а това, готиното, от което тръгват всички видове транспорт към останалата част на архипелага.

За съжаление не съм снимал всичко наред и съм пропуснал пазара за джунджурии, намиращ се точно преди кейовете за кораби и лодки. Минаваме покрай сергиите с уговорката, че ще пазаруваме после... Кога е това после, никой не знае, но сега бързаме към една моторница за 25 човека, която ни чака специално. Наели сме си я само за нас и в 8:30 би трябвало да полетим по вълните.



Около кея, където е акостирала лодката на Банг Бао – най-известната фирма за круизи тук, стърчат от водата наколни жилища, изглеждащи достатъчно атрактивно, за да бъдат снимани на бърза ръка в движение.





Забелязахте ли, че двете снимки са на една и съща къща?

Изгарящата жега не се усеща толкова тежко, докато се движим с лодката в неизвестна за нас посока. Така, както се разположих удобно, така и за малко да заспя. Добре, че подухва ветрец и двата мощни двигателя вдигат достатъчно шум, че да не се размажа върху седалката и да не могат да ме събудят.



Не след дълго шумът на двигателите затихва и лодката намалява скоростта, защото пред нас се е появил остров. Приближаваме се тихо, все едно едно сме крадци, до един приказен малък безлюден плаж с чисто бял пясък.



Честно, снимка няма как да покаже нищо от това, което се усеща, когато скочиш във водата, за да излезеш на такъв бряг! Едни диви тропически дървета хвърлят плътна сянка върху снежнобелия пясък и контрастират невероятно с изумруденото море и светло синьото весело небе... Небрежно разхвърляни по брега кокосови орехи, сякаш се надпреварват да достигнат до вълната, която ще ги отнесе някъде надалеч...

Кокосовите палми се раждат от децата на предците си. Каква игра на природата! Дървото расте, ражда и от плодовете му тръгва нов живот... Само, без да пита никого и без да търси чужда помощ.



Влизам по-навътре и забелязвам, че някой все пак е оценил красотата на мястото и си е построил бунгала под сянаката на гъстите корони на дърветата. Всичко е пусто...



Намираме се на остров Koh Wai. Оказва се, че не е необитаем, но ние тайничко сме слезли на частен плаж, забранен за външни лица. Някои от нас тръгват по пътека през горичката, а другите се качваме на лодката, за да стигнем до публичния плаж на острова, където никой няма да ни изгони.



В никакъв случай не може да се говори, че мястото е пренаселено. Напротив! Тук господарка е н.в. Природата и всички й се подчиняват безусловно.

Към 12:30 се отправяме към пристана и лодката, за да си получим включения в цената на круиза обяд.



Като казвам обяд не разбирайте пир! Съвсем скромно хапваме ориз със зеленчуци и плодове за десерт. Вода в хладилния контейнер има студена, така че няма да умрем от жажда.

В 13:00 тръгваме от Ko Wai и след някакви 20 минути езда по вълните, стигаме до миниатюрното островче Koh Yai Lek.



Какво правим тук, ще попитате. Една красива скала и толкова! Така е, красива е, но не само. Водите около това място гъмжат от риби, а скалите служат за основа, към която се прикрепват корали. Можем да си представим как изглежда един красив аквариум. Същото нещо си го представете тук, само че сте с маска и шнорхел докато се наслаждавате на гледката под водата.





Последното е изваден морски таралеж, но толкова голям, с толкова големи игли, че ако някой го настъпи под вода, ще види звездите на небето отблизо. Затова момчетата от екипажа на лодката ни предупреждават да не стъпваме по скалите.

Много хубава работа ни върши оризът на тези, които не си го изядоха до край. Хвърляш малко във водата и се събират толкова много риби на едно място, че ако бръкнеш с кеп да ги вадиш, ще се скъса мрежата!



Рибите приличат на изгладнели пирани. Настървено се хвърлят на зрънцата ориз, а тези от нас, които плуват до тях, могат дори да ги пипнат с ръка.

Шнорхелинга ни продължи около 40 минути. Толкова ни трябваше, за да се съгалсим да тръгнем към следващия остров по трасето – Коh Rang. На външен вид много си прилича с Koh Wai. Отново плаж, лежане, плуване...



Малко по-навътре в морето, ако влезеш да плуваш, можеш да се натъкнеш на коралови рифове и поредица от красиви подводни картини.

Над водата художникът никак не е пестил цветовете!



На плажа на Ко Ранг убиваме времето чак до 15:30 часа. Пропускаме последното островче от програмата, където трябваше да се гмуркаме отново – толкова сме изморени, че идеята за втори шнорхелинг не ни се стори достатъчно добра.

Най-добре е лека полека да се прибираме към пристанището на Ко Чанг, за да имаме време да разгледаме и пазара. Набелязал съм си някои неща за снимане, така че ... и аз съм за пазар!

По обратния път, обаче, екипажът на лодката се отклонява малко от курса и спираме близо до скалистия бряг на някакъв по-малък остров. Не сме първи – преди нас някакъв друг кораб се е доближил опасно близо.





Изненадата е, че заглеждайки се различих по скалите цяло стадо маймуни, от тия, по-агресивните. Тези животни са от много крадливо племе! Имам опит с такива от други пътувания.



Тук, на това място, корабите минават и на връщане към пристанището изхвърлят остатъци от храна върху скалите. Маймуните само това чакат. Веднага настава бой за плячката.

Досега все си мислех, че тези животни избягват водата. Е, за тук това не важи. Един самотен мъжкар явно е успял да преплува известно разстояние, за да стигне до една издадена стратегическа скала. Така се намира по-близо до корабите и намазва храна само за себе си, без да я дели с останалите.



Време е да се връщаме. Съвсем близо сме до пристанището и това си личи по фара.



Отново минаваме покрай живописни къщи във водата.





Последната особено, има вид на дворец. Богата и със запомняща се конструкция.

Влизаме в пристанището. Корабите не са много, но са ярки и малко екстравагантни.



Часът е 16:00, а сме казали на такситата, че ще пътуваме обратно в 18:00. Имаме време за храна, пазар и каквото ни реши сърцето.

Моя милост, както вече споменах, си беше набелязал нещо за симане. Надявам се и на вас да ви хареса като край на тази история.



Фарът в най-южната част на остров Ко Чанг стои изправен сякаш не за да предупреждава моряците, а за да ни покани да опитаме вкуса на това, което се крие там някъде зад него – автентичната и ненадмината красота на природата.

Днешният ден ми поднесе много цвят и динамика. Докато в джунглата имахме близки срещи с така милите, но питомни слонове, то във водите между островите се срещнахме очи в очи с живописния естествен и див свят на кораловите рифове, с живота, който кипи и ни изумява с всеобхватността на творчеството си.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #27 : петък, 24 януари 2014 г., 11:45 ч. »
НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ...

Като част от настроението ми по време на престоя на Ко Чанг задължително трябва да спомена залезите. И не толкова залезите като нещо, което си отива, а като природотворчество, което ме изумява. Защото сами ще видите, че не само всяка вечер наблюдавам различни картини, коя от коя по-красива, а даже с разлика от 15-20 минути цветовете се променят нереално.

Съпругата ми ме попита: „Тези снимки как ги оцвети така?”. Трудно ми е да я убедя, че не съм ги нарисувал с Фотошоп. Кадрите, които ще ви покажа са напълно истински, снимани са на планетата Земя, на място, наречено от мен по-рано „райско”. Цветовете са изцяло плод от творчеството на н.в. Природата, а обработката им е съвсем нищожна.

Откривам галерията с кадри от 25 октомври. Снимал съм много, но не искам да бъда досаден и ще ви покажа само това, което си струва.





Островчетата, които се виждат навсякъде, са част от архипелага, а хората, които ще видите в морето, ви гарантирам, че изпитват истинска наслада.

И за да видите, че не съм само аз този лудият, когото наричат Стас-Залеза, ще покажа с позволението на Весела един неин кадър от 24 октомври.



И един изключителен момент, запечатан от Милена, в който романтичното място с люлката е допълнено от нереалното отражение на дървото върху пясъка. Денят е 8 ноември.



Нататък ще се огранича в мои снимки. И без това са достатъчно много. Малко по-късно, след романтичния кадър на Милена с люлката, небето се стъмни и заприлича на злодей, който се опитва да изгони слънцето от земята – нещо като борба между доброто и злото. Контрастът е неестествено силен!



Поради лошото време следващия ден го пропускам, но на 10 ноември отново имам шанса да уловя нещо различно и ново, ярка илюстрация на твърдението ми, че в кратък интервал можете да видите крайно различни цветове на небето. Първата картина е от 17:37 часа, а втората от 17:58.





Следващите две снимки са от 11 ноември и са от едно много специално място. Малко поточе идва от планината на острова и достигайки до брега тръгва за кратко успоредно на него. След това излива сладките си хладни води в соленото и топло море.





Същият залез, но при люлката, която беше снимала Милена. Може би би трябвало някой да се люлее в този момент, нали?



И най-накрая ще покажа още една цветова метаморфоза. Този път разликата между първия кадър и втория е само 10 минути.





Играта на цветове, която ни предлагат слънцето, вятъра, облаците, водата и небето се сливат в едно изображение. На пръв поглед хаотично, но ако се загледаме по-продължително, ще открием баланс и спокойствие – пълната хармония на вселената.



Мисля, че показах достатъчно, а е добре да оставя малко място и за вашите лични впечатления, когато посетите това място. Нали ще го направите?

---

На следващия ден тръгваме за Камбоджа. Там ни очакват приключения от съвсем различно естество, преживявания на места, които нямат аналог никъде по света и история на една цивилизация, която е оставила силен отпечатък в световното културно наследство.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #28 : петък, 24 януари 2014 г., 11:46 ч. »
НА ПЪТ ЗА КАМБОДЖА

Дойде моментът за раздяла с романтиката на Ко Чанг. Не бих писал нищо за този ден, в който ставаме рано, качваме се на минивановете и потегляме от острова през ферибота на север към граничния пункт Тайланд-Камбоджа, ако нямаше нищо любопитно.

От ферибота си открадвам гледка като за последно.



От там нататък се движим поне 4-5 часа докато в един момент шосето се оказва, че свършва в една бяла постройка с позлатени кули.



Пристигаме на границата. Вановете не могат да продължат с нас нататък, така че ще продължим пеш. Покрай нас преминават всевъзможни превозни средства, освен камионите и безбройните товарни мотори. Само не разбрах какъв е този скрап, който се транспортира между двете граници, успоредно с множество бали с багаж и всякакви боклуци. Пълна мизерия!



Казвам пеш в прекия смисъл на думата. Слизаме от вановете и си взимаме куфарите. Който не си е направил снимка отива да се снима. Накрая тръгваме като чергари през границата, влачейки багажа на колелца. Някои от нас се осмеляват и срещу 1 долар на човек си дават куфара да им го носи един местен чак до Камбоджа.

Голямата бяла сграда с позлатените кубета в далечината не изглеждаше толкова красива, колкото е в действителност – една от последните на тайландска територия.



Минаваме покрай нея и продължаваме, влачейки куфари към проверката на паспортите.



След това преминаваме в нулевата гранична зона между Тайланд и Камбоджа. Какво ли е от другата страна? Границата изглежда като мравуняк с хилядите преминаващи хора и товари. Впечатленията са изострени допълнително от жегата и от това, че я пресичаме пеш, но няма как по друг начин. Има известна доза мизерия, която е плашеща за някои хора. Обобщавам – границата с Камбоджа не е никак привлекателно място.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА
« Отговор #29 : неделя, 26 януари 2014 г., 17:23 ч. »
КАМБОДЖА

Все още сме на границата между Тайланд и Камбоджа. Жега, аромати, народ, мизерия, екзотика... Знае ли човек дали да се смее или да плаче. Като че ли за момента съм по-скоро изнервен от продължителните процедури и голямото обикаляне от сграда в сграда. В действителност самото излизане от Тайланд не е никакъв проблем.

В неутралната територия между двете държави има множество казина. Тъй като в Тайланд те са забранени, тук, на това място, се събират множество хора, за да опитат късмета си.



В същото време трафикът на боклуци продължава с пълна сила.



По-интересно за нас става, когато стигаме до надписа „Кралство Камбоджа”.



Вдясно от подобието на арка или врата има една модерна жълта сграда. Натам сме!



Това е мястото, където ни издават визи при пристигане. Необходими са: снимка, 20 долара, 100 бата, паспорт с валидност 6 месеца и попълнен по образец формуляр. С всичко това се взима камбоджанска виза. След като я получим се отправяме отново пеш към следващото място, на което вече падна истинското чакане. Паспортен контрол!

Преди да влезем в бараката с надпис „Пристигащи”, трябва да си вземем и да си попълним друг формуляр.



Вътре! Ах, вътре... Колко е горещо само! Някакви вентилатори се опитват да раздвижат въздуха, но това не помага особено и дрехите ми залепват за гърба. Около мен е пълно с чужденци – всички пъшкат и охкат. Тези камбоджанци хич не са го измислили това минаване.

На края на опашката ти взимат отпечатъци от пръсти, снимат те и след проверка на паспорта с визата и на попълнения формуляр те пускат да влезеш в страната.

Още с първите крачки на камбоджанска земя те посрещат разни амбулатни търговци и те засипват с какви ли не предложения. На дневен ред, обаче, е въпросът как ще се придвижим до мястото, на което ще спим вечерта. Към Сием Рип е най-удобно да хванем автобус.

Пътуването от границата до града, в чиято околност е разположен световноизвестният храм Ангкор Ват, отнема около 3-4 часа в зависимост от транспорта. В Сием Рип стигаме след залез слънце.

За щастие в хотела ни посрещат като царе. Такова гостоприемство не бях очаквал. От вратата ни канят да опитаме бялото или червеното вино, който каквито иска безалкохолни, плодове, специална торта. Мениджърът най-много ни хвали специалитета – патица със зеленчуци, полята с патешка кръв... Това давало страхотна сила и било много вкусно по неговите думи. Не всички се осмелиха да опитат. Аз пробвах и да, вкусно е, но и доста люто.



Докато ни гощават за добре дошли ни дават ключове за стаите и ни качват багажа. Предполага се, че сме изморени и ни глезят максимално. А стаите наистина са много приятни и вътре има всякакви удобства плюс ежедневно бутилирана вода и плодове.



И понеже времето напредва, уговаряме се, който иска след час да слезе на рецепция и да отидем в центъра на града да вечеряме и да се разходим. Мен лично любопитството да видя новото място в новата държава ме тресе здраво. Проверявам фотоекипировката и съм готов!

От хотела можем да ползваме безплатно най-популярния местен транспорт – това са такситата тук-тук. Ще ги видите по-нататък. В Сием Рип разстоянията не са големи и се стига бързо до центъра. Обикновено на един тук-тук се плаща по 2 долара за курс, но местните могат да поискат и 5. Въпрос на пазарлъци.

Желаещите за вечеря се събираме и се отправяме към ресторант Ангкор Палм в центъра. Там предлагат добра местна кухня на разумни цени, а и се намира на място, на което после можем да се разходим.



Мойта храна е типична камбоджанска супа и морски дарове със зеленчуци. Допълнително винаги дават варен ориз. По подразбиране всичко е люто и затова, който не обича е добре да пита предварително. Другото, което много често слагат е кориандър, който на мен не ми пречи, но голяма част от хората го мразят.



Забравих да спомена – в Камбоджа всички цени навсякъде са в долари. Рядко ще откриете в магазините или ресторантите цени в местна валута, а и да има, то задължително отдолу пише еквивалент в долари. Тъй като местните получават доста ниски доходи според европейските стандарти, то тук и цените са много ниски на всичко. Един щатски долар се равнява на 4000 камбоджански риела. По този начин лесно може да се сметне половин или четвърт долар на колко е равен. Монети няма. Банкнотата с най-малък номинал е 100 риела, което са си 2,5 цента и съответно с нея просто няма какво да си купи човек. Една минерална вода от 500 мл се пазарува по 1 долар на туристическите места, но в магазин за хранителни стоки струва 1000 риела. Ще спомена още, че в страната има хора, които работят и живеят с доходи по 5000-6000 риела на ден. Разбирате колко богат се чувства един европеец тук. В този дух – от време на време ще споменавам разни цени, които най-вероятно ще ви се сторят доста ниски. Поне е ясно защо е така.

След вечеря се пускаме по централните улици на Сием Рип – който накъдето му видят очите. Първите впечатления са страхотни – нищо общо с разочарованието от границата. Мястото има атмосфера, която няма как да опиша.



Минавам покрай сергиите за дрехи на Нощния пазар...



След това по улиците, където срещу 1 долар предлагат 15-минутен масаж на краката ... с риби.



Най-накрая се пускаме по Пъб Стрийт – улицата с нощните барове и клубове.



Вечерта завършва в един от баровете, където предимно чужденци пият коктейли и танцуват на силна музика. Въобще – животът през нощта ври!



Нощуваме в Сием Рип или както го наричат още „Вратата към Ангкор Ват”, което пък е най-голямата забележителност на Камбоджа. На следващия ден ще имам възможност да видя с очите си древната кхмерска столица Ангкор с храмовете, придобили огромна международна слава и привличащи милиони туристи от цял свят в Сием Рип.


 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.