Едно от животните, включени в „червената книга” е делфинът!
Една от основните заплахи за застрашените видове е дейността на човека. Вместо да поддържа равновесието в природата, така необходимо за оцеляването му, човекът продължава да го нарушава чрез своите действия. По този начин изчезват много растителни и животински видове.
Счита се, че делфините са едни от най-интелигентните същества на Земята. Трудностите в тяхното изследване произтичат най-вече от сложната и скъпа техника, която се използва.
Делфините са известни с това, че приближават хората и игриво взаимодействат във водата. Показателен за важността на игрите е и фактът, че понякога животните играят, рискувайки живота си, включително и делфините.
Изолирани делфини измислили 317 различни видове игри за пет години, малко делфинче свикнало да прави балончета докато се гмурка, а след това, издигайки се да ги пука с уста. След това делфинчето започнало да прави балончетата, докато плува по-близо до повърхността и продължило така, докато станало невъзможно да ги хваща.През цялото време количеството на балончетата било различно. Животното усвоило умението да регулира това количество в зависимост от дълбочината. Крайната цел е била да спука последното балонче точно преди то да достигне повърхността.Също така делфинчето променяло стила си на плуване. Дори опитало бързо въртеливо плуване, което правело хващането на балончетата значително по-трудно. Но животното не се отказало, докато не успяло да достигне всички направени балончета. Интересно е, че делфинчето никога не изпускало по-малко от три балончета, а това било количество, което то можеше лесно да достигне дори и с въртеливото плуване. Това може би е правило играта по-интересна, казват изследователите.
Според изследванията игрите улесняват развитието на уменията за разрешаване на различни ситуации. По този начин те подпомагат приспособяването към различни обстановки.
Въпреки, че в игрите участват делфини от всякаква възраст, нововъведенията са правени предимно от младите, а това доказва съдействието на игрите в развитието на “културата” на делфините.
Фактът, че и нечовеците могат да имат култура се радва на уважение от скоро. Тази промяна се дължи на това, е има и други видове, при които се наблюдават подобни навици. Например шимпанзетата и други примати създават местни традиции като специфичното използване на уредите. Те предават наученото през поколенията. Такива “традиции” са забелязани и при делфините.
Според г-н Куцаж, това, което наричаме “детски игри” може да е изиграло голяма роля, а може би е и двигателят на културата.
“Способността да създават нови игри и да се учат от поведението на другите може би е свързано със създаването на животинските традиции и съответно с оцеляването на видовете.
В древна Гърция делфините били приемани с гостоприемство, а следата им, оставена от плуването около кораб, се считала за добра поличба от мореплавателите.
Делфините плуват на стада. Не е задължително делфин да принадлежи към определено стадо - всеки е свободен да го сменя.
Делфините са способни да се гмуркат до 260 м за 15 минути. Иначе рядко се задържат под вода за повече от 10 минути. Случва се делфините да съпътстват лодки, като се движат върху вълните, правени от самите лодки.
Ареал на разпространение
Обикновеният делфин може да бъде намерен обикновено, където температурата на повърхността на водата е между 10°C - 20°C, което ограничава разпространението им на север и на юг, но те могат да следват топлите течения и отвъд тезт граници. По-рядко се вижда във води по-плитки от 180 м. Обикновения делфин се появява в континенталния шелф, на места с богато дънно разнообразие, но главно в открито море. В Черно море обикновения делфин може да бъде видян, както в бреговите води, така и открито море.
Често обикновените делфини могат да бъдат видяни на големи и активни пасажи скачайки и пляскайки и чути от значително разстояние. Често няколко члена на стадото излизат на повърхността заедно. Размерът на пасажа често варира по сезонен признак или според времето на деня. Животните се скупчват заедно, когато са изплашени. Размерът на стадото варира в размер от няколко дузини до над 10 000. Групирането с други морски бозаиници не е необичайно.
Делфините са хищници. Хранят се главно с малки риби, сепии. Някои поглъщат ракообразни. Косатките се хранят и с други морски бозайници, дори едри китове. Няма данни за канибализъм сред делфините. Плячка на обикновения делфин представляват главно малки пасажни риби. В Черно море този вид са предимно рибоядни. Скумрия, аншоа, хамсия, кефал са главните им плячки. Други организми като ракообразни и мекотели са от по-малко значение.
Размножителните периоди са през пролетта и есента, но и лятото е било отбелязвано няколко пъти като такъв период.