Автор Тема: DEEP SAND BED - Дълбоко пясъчно дъно или най-добрата естествена филтрация  (Прочетено 15977 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Ha7eR

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 265
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Zoantid Lover
[size=16pt]Дълбокото пясъчно дъно – един от най-ефективните начини за филтрация[/size]

Дълбокото пясъчно дъно е една от най-честите добавки към филтрацията посредством живи камъни. Другата често използвана е така наречения „пленум“, които сме споменали на друго място.

За на пред ще използвам съкращението ДПД (дълбоко пясъчно дъно)

През годините се е стигнало до извода, че най-важното за филтрацията чрез „ДПД“ е размера на частиците на пясъка и на дълбочината на слоя.

Нека първо се концентрираме върху размера на частиците.

 Препоръчително е да се използва пясък с размер на частиците под 0,2мм, но над 0,05мм. Дори след доста опити и проучвания, не се знае кой е „идеалният“ размер на частиците за ДПД. Голяма част от акваристите използват пясък, който на пипане е като тиня/нанос/утайка (явно ситен тази дума не можах да преведа), но има и други акваристи, които използват пясък, който на пипане е като кал.

Важноста за размера на частиците е открита от акваристите използвали дънни филтри като основен начин на филтрация. Няма да навлизаме в методите на дънната филтрация, тъй като тя вече не се използва толкова често от акваристите. Просто ще обобщим набързо какво не е наред при дънните филтри.

Обикновено при филтрацията с дънен филтър се използва едър субстрат от натрошени корали. Това е защото водата трябва лесно да минава през него за да се осигури биологичната филтрация. Начупените корали обикновено имат фракция с размер на частиците 2-3мм , което позволява лесното преминаване на водата, но и гарантирано кара по-големите частици отпадъци да се задръстват в пясъка. Това означава, че ако субстрата не се сифонира и почиства често дънния филтър се задръства и спира да работи с пълния си капацитет. Намаления капацитет преди да бъде почистен пясъка води до разлагане на задръстилите се частици. От тук насетне биологичната филтрация се проваля или вече е провалена напълно, което води до образуване на амоний/амоняк/нитрити. Аквариумните обитатели са застрашени и от втора  опасност, ще започне да се образува водороден сулфид, което ще унищожи всички организми, които са оцеляли след загубената биологична филтрация (амоняка и нитритите).

Без значение какъв субстрат използвате в него винаги се заселват различни полезни организми.
По-голямата част от тези организми няма да се чувстват много щастливи живеейки в пясък неподходящ като размер за тях бил той по-ситен или по-едър. Те няма да се развиват добре и няма да се размножат достатъчно, което ще доведе до непълноценно изпълнена роля в биологичната филтрация на пясъчното дъно.

Има и друга причина организмите живеещи в субстрата да имат проблем с по-големите частици и той е, че след време едрите частици слепват една за друга. Те могат да се слепят в такива буци, че дори водата да не може да проникне през тях в пясъчното дъно, което ще доведе до образуването на мъртви зони в него. Преди се смятало, че причината за слепването е отделянето на калций от пясъка, но сега вече знаем че не е така. Причината е секрета, който живеещите в грунда бактерий изпускат.

Размер на частиците 0,2-0,05 позволява на много малка част от организмите живеещи в него да се движат свободно из него без да бъдат възпрепятствани. По тази причина те са способни да консумират детрита съдържащ се м/у пясъка и да го разбъркват.

Има неписано правило в средите на морските акваристи и то е че пясъка в субстрата трябва да бъде „обръщан“. Това означава, че създанията имащи пясъка за свой дом, заети да копаят из него за да намерят храна и почиствайки пясъка, просто са преместени на друго място и тяхната работа е временно прекъсната. Обръщането на пясъка е важно, защото то предотвратява появата на „мъртви зони“. Друг важен аспект е че позволява на водата много бавно да преминава през субстрата, което позволява по-добри условия и по-бърза и добра колонизация на развиващите се бактерий. Не е лошо дори добре колонизиран субстрат да се разбърква периодично, това отново зависи от населеноста на субстрата. Ако ДПД е добре населен не е нужно да го разбърквате.

„Жив пясък“ е термин, за които много от  акваристите и неакваристите често са чували.
Живия пясък е взет от океана пясък пълен с ценни организми, за които всички акваристи се молят. Жив пясък може да се използва в ДПД ако размера на частиците е правилният.

Толкова за размера на частиците, наложи се да навлеза в по-големи детайли от колкото очаквах, но се налага.
Сега нека се насочим към другия фактор дълбочината на пясъчното дъно.

Друг недостатък на дънната филтрация, е че тя няма възможността да преобразува нитратите в азотен газ. Това е защото водата минаваща през субстрата минава със сравнително висока скорост и е сравнително богата на кислород. Поради тази причина анаеробната бактерия, която преобразува нитратите в азотен газ не го прави защото условията нужни за процеса са:
Ниско съдържание на кислород и бавнотечаща вода.

Когато дълбочината на субстрата е повече от 5см. започват да се образуват анаеробни зони.
Анаеробните зони в субстрата са зони с много ниско съдържание на кислород , това е защото кислорода проникващ в субстрата е изразходван от бактерийте живеещи в по-плитките части.
Водното течение през тези дълбоки зони присъства частично, заради ровенето на създанията живеещи в грунда и най-вече заради активност наречена дифузия. Всички течности имат склонноста да проявяват тази дейност и тя основно се появава при наличието на две еднакви течности с различна наситеност на химикали, което кара молекулите им да се движат по-активно.

Това са анаеробните зони, в които де-нитрифициращите бактерий преобразуват нитратите в азотен газ, които се освобождава през повърхността на водата в атмосферата.

Та ефективно ДПД  с подходящи размери на частиците,подходяща дълбочина и организми които да живеят в него осигурява едновременно добри условия за нитрифициращите и де-нитрифициращите бактерий.

Когато ДПД е комбинирано с живи камъни в морския аквариум всеки солиден отпадък попаднал на пясъчното дъно е разграден от ДПД, а останалото е оползотворено от перфектните филтрационни способности на живите камъни – кобинация измислена в рая.

Ако извадите живите камъни извън уравнението ето какво ще се получи:

1.Веднъж попаднал на дъното отпадъкът е разграден едновременно от бактерийте и от създанията живеещи в ДПД.

  2.Горният слой на ДПД е толкова богат на кислород, че отпадъкът от амоний/амоняк и нитрити е разграден до нитрати от нитрифициращите бактерий.
  
3.В същото време концентрацията от нитрати започва да се преобразува в азотен газ, нитратите образувани в горните слоеве на ДПД е „издърпан“ надолу в долните слоеве.
  
4.Когато нитратите достигнат най-долните нива на ДПД те се преобразуват в азотен газ.
  
5.Образувания азотен газ се изкачва в по-горните слоеве, а от тях се освобождава във водата и от там в атмосферата.
 
6.Цикълът продължава.
  
В резултат на това с ДПД получаваме безкраен биологичен цикъл, който преминава през всички фази на превръщането на отпадъците в азотен газ. По-голямата част от другите начини на филтрация приключват със преобразуването на отпадъци до нитрати и се налага други методи да бъдат включени в филтрацията на аквариума за да се завърши азотният цикъл.
Това обикновенно са смени на вода или използването на различни уреди (нитрат редуктори) и химикали или макро алги.

При ДПД нивата на нитрати могат да се държат толкова ниско, че повечето професионални акваристични тестове за параметрите на водата дори няма да ги хванат. Това е от особенна важност особенно, ако сте решили да отглеждате чувствителни към нитрати създания (корали, анемоний и др.)

Друг голям плюс на ДПД, е че ДПД периодично изпуска планктонни ларви. Те идват от репродуктивните функций на съществата, които живеят в субстрата. Заедно с екстремно ниските нива на нитрати, които могат да достигнат периодичното освобождаване на планктон са много благоприятни условия за отглеждане на корали, които имат нужда от хранене. Поради тази причина е важно, ако ДПД е разположен не в дисплей аквариума, а в съмпа той да е разположен след скимера, защото иначе голям процент от тази прясна храна ще бъде отделена от скимера.

Направата на ДПД е всъщност доста проста, но зависи от това докъде сте стигнали с аквариума си. Тоест дали ще ъпгрейдвате съществуващ аквариум или ще стартирате нов.

Ако сте акварист, който се надява да подобри съществуващ пясъчен слой, бих препоръчал да не добавяте повече от 2-3см. дълбочина на пясъка в един месец. Причината за това, е че трябва да дадете време на организмите, които вече съществуват във вашият пясъчен слой да се придвижат на горе в пясъка. Ако добавите да речем 10см. Пясък от веднъж, то организмите, които живеят в стария (долен) слой няма да имат достатъчно време да се изкачат на горе преди да им свърши кислорода.

По-добър вариант според мен е да махнете всичкият пясък от аквариума и да добавите нов.

Направата на ДПД от самото начало е наистина проста задача. Всичко, което трябва да направите е просто да купите пясък с подходяща фракция да го изчистите и да го сложите в аквариума, около живите камъни докато достигнете желаната дълбочина. След като сте добавили пясъка ще трябва да го „засеете“ с някакви организми. Това може да бъде направено по няколко начини. Да си купите „Reef grunge”, да вземете пясък от приятел акварист с работещ ДПД или да помолите в вашият акваристичен магазин да ви дадат малко от калта, която се събира във ваните при „лекуването“ на живите камъни.

След като добавите едно от трите изброени по-горе просто трябва да изчакате „майката природа“ да си свърши работата.

Ако добавяте пясък във вече стабилизиран аквариум може да се получи малка „пясъчна буря“,
която лесно ще бъде отстранена с някаква механична филтрация, ако песъчинки са попаднали върху корали или камъни, където не искате да бъдат лесно може да бъдат издухани с ръка.

Много важна стъпка, която трябва да предприемете преди да добавите какъвто и да е  пясък към вече съществуващ аквариум е да ги накиснете добре в стара аквариумна вода. Под добре се има в предвид наистина добре 1-2 седмици. Това се прави за да може да се освободят всякакви химикали от пясъка просмукани от опаковката му или от други източници преди да бъде добавен, за да не се освободят в аквариума и да причинят проблеми.

Сега след като имате добра идея как ДПД работи и как да го напаравите нека набързо минем през няколко обобщителни правила и съвети.

1.Трябва да се използва пясък с дребна фракция под 0,2мм и над 0,05мм. Използването на подходящ размер ще позволи пясъка да бъде обръщан по естествен път от организмите, които го населяват.
  
2.Някой по-тежни предмети (малки живи камъни около 1см в диаметър) трябва да бъдат сложени на повърхността, ако ще имате силно течение в аквариума. Иначе ще имате постоянна „пясъчна буря“ на водна основа.
  
3.Дълбочината на ДПД трябва да е повече от 8см. за да се образуват анаеробните условия в долните слоеве. Обикновенно се ползват дълбочини на пясъка между 10-15см няма кой знае каква полза от по-дълбоко пясъчно дъно.
  
4.Разнообразието и популацийте на различните видове живи същества в пясъка го прави по-ефективен. ДПД трябва да съдържа разлини същества (копеподи, амфиподи, брайтъл старс (едни морски звезди малки с пясъчен цвят и тънки лъчи), бристъл уормс ( едни като гъсенички в различни цветове и с четинка отгоре и отстрани) и други.
  
5.Повишете разнообразието не трябва един или два вида да са доминантни трябва да има баланс.
  
6.Избягвайте риби и други животни, които се хранят с създанията от ДПД поне в началото. След време и да има малко хищничество, след като популацийте са стабилизирани няма проблем. Пасивно ровещи в пясъка животни са добра идея те ще го поддържат чист и ще усигоряват по-голямо количество кислород на горните слоеве. Моят съвет е да не прекалявате и с тях, защото няма да остава храна за животните, които живеят в грунда.
  
7.Хранете създанията живеещи в ДПД. Храненето ще позволи тяхната по-бърза адаптация и разрастване на популацията. Като казвам храна нямам в предвид да сложите храна за рибки имам в предвид храна във водата. В началото можете да слагате и малки парченца замразена храна на пясъка това ще подпомогне увеличаването на популацията. Гледайте да не давате на пясъчното дъно само чиста вода минавала през скимер и други филтраций уверете, се че до него достига мръсна вода тоест да не е минавала през скимер  и друг вид филтрация.
 
Използването на ДПД в комбинация с живи камъни е най-добрата естествена филтрация позната съвременните акваристи. Усигурете правилният размер на пясъка, правилната дълбочина и достатъчно видово разнообразие на създанията живеещи в него.
Ако разнообразието е малко няма да имате напълно функциониращ ДПД.

И между другото не забравяйте да си купите фенерче много е забавно да се наблюдават тичащите на всякъде животники, когато светлините угаснат.

Източник на статията: http://www.aquaristsonline.com

Превел: Мартин Каменов a.k.a Ha7eR



Надявам се статията да е интересна. Много се извинявам, ако някъде има правописни/пунктоационни грешки, но вече много ми се спи (2:32АМ) и не ми се препрочита пак :)

Поздрави Мартин

Неактивен Daniel

  • Dwarf Amazon Enthusiast
  • Заслужил потребител
  • *****
  • Публикации: 149
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Аквариум: Гола Вода
    • MEGADESIGN
Много интересна статия, Благодаря.

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 596
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Мартине мойте поздравления за положения труд! :bow: :drinks:Една единица на рейтинга ти от мен.


Неактивен Ha7eR

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 265
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Zoantid Lover
Мерси, мерси.
Надявам се да се заформи хубава дискусия по темата.

Неактивен tishovsx

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 543
  • Пол: Мъж
  • It's my passion and my agony!
Някой хора ще те нападнат, за "големината" на песъчинките. За тях по едрия пясък е по добър. Аз ползвам доста ситен и тая статия го доказва, въпреки, че подобни статии съм чел, и нещата стоят по описания начин. Моето легло е дебело 8 см.

Поздрави ;)
IN A REEF AQUARIUM, ONLY BAD THINGS HAPPEN QUICKLY

><((((º>`•.¸¸.•><((((º>´¯`•><((((º>
.¸¸.><((((º>•.¸. , . .•><((((º>.¸¸.

Неактивен Ha7eR

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 265
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Zoantid Lover
Ами моя е малко по-едър от описаното и честно да ти кажа мисля да го сменям :)
Даже си мисля за генерален рестарт на наното...

Неактивен tishovsx

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 543
  • Пол: Мъж
  • It's my passion and my agony!
Това е една статия на Paul Auger, биолог завършил в Мериленд, докторска степен.

Статията сравнява два напълно еднакви аквариума (животни, осветление и т.н)
Единия е със ситемата "Берлин" другия е системата "Пленум"
Целта е да се види как двете системи изнасят "хранителни" - химични вещества.

http://www.reefs.org/library/talklog/p_auger_081599.html

Може да я прочетете, накрая има и въпроси-отговори.

==========================================

Още една тема на Jonathan Lowrie.
В допълнение на основната, която доразвива преводната на колегата.

http://www.reefs.org/library/talklog/j_lowrie_061498.html

Накрая също има въпроси-отговори.
IN A REEF AQUARIUM, ONLY BAD THINGS HAPPEN QUICKLY

><((((º>`•.¸¸.•><((((º>´¯`•><((((º>
.¸¸.><((((º>•.¸. , . .•><((((º>.¸¸.

Неактивен Ha7eR

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 265
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Zoantid Lover
Не се мъчете на аглийски обещавам превод до 2-3 дни и на двете статии :)
Интересни са заслужава си.

Неактивен Denis The Hotstepper

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 142
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
Не се мъчете на аглийски обещавам превод до 2-3 дни и на двете статии :)
Интересни са заслужава си.

Нали не си забравил за превода  :drinks: Поздравления за прекрасната първа статия. С интерес ще чакам и други подобни.

Неактивен Ha7eR

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 265
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Zoantid Lover
Статията не е първа и няма да е единствена, просто хич не ми остава време...

Неактивен Kratun

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 219
  • Нас. място: Силистра
  • Пол: Мъж
  • Аз говоря бавно...те ма мислат прос
Намери поне мъъъъъничко временце, моля!
"Плийз, юз кирилик алфабет! Иф ю нот булгариан, но проблем юзинг shlockovitsa. Бест регардс!"
http://www.youtube.com/watch?v=jEp2jSD4xKc

Неактивен Ha7eR

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 265
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Zoantid Lover
Наистина нямам време...
Всеки ден на лекции от 08:00 до 16-17:00 после на работа до 22-23:00 къпане и спане.
Ако кажете къде точно да включа превода на статии, ще се радвам ;)

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 596
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Мартине спокойно. Когато имаш време тогава. Ние сме си тук. Покрай акваристиката се научихме на търпение.  :) :drinks:


Неактивен Ha7eR

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 265
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Zoantid Lover
Търпение е нужно във всяко хоби, но при акваристиката е особено важно :)

Неактивен Torsade

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 246
  • Нас. място: Люлин
  • Пол: Мъж
Хайде да помогна, че днес цял ден седя в къщи...

Охлювът не ни е враг!

Неактивен Torsade

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 246
  • Нас. място: Люлин
  • Пол: Мъж
Количествено сравняване на две системи за отстраняване на нутриентите.

Paul Auger работи в биологичната лаборатория Чизапийк като нутриентен химик. Дипломирал се е в колежа „Сейнт Мери” в Мериленд като бакалавър на биологическите науки. За дипломната си  работа е провел сравнително проучване на две системи на отстраняване на нутриентите. Също така е участвал в изграждането на морските системи на лабораторията. Пол отглежда риби от 12 години, в последните 6 – морски, а последните в 5 от тях се занимава с рифови аквариуми. Имал е няколко такива аквариума, като последния е 45 галона.
Това е обобщението от едногодишния му проект, проведен в колежа „Сейнт Мери” в едноименния град в щата Мериленд. Проучването се състои от 3 шест-седмични изследвания на 2 идентични 250 галонови рециркулационни системи с морска вода. Системите са еднакви по отношение на живите камъни, коралите, рибите и морските таралежи. Единствената разлика помежду им е начина на отстраняване на нутриентите. Система 1 е с дълбоко пясъчно дъно с пленум. Пленумите са проектирани с възможност за изследване на водата в пясъчния слой. Система 2 е изградена по берлинксия метод със скимер  ETS 1000.
Целта на този експеримент е да определи кой от двата метода е по-подходящ за дълговременна употреба в рециркулирационния морски мезокосмос. Поддръжката на мезокосмос е свързана с много екологични рискове, както за организмите, така и за аквариста. Най-честия от всички прроблеми е еутрофикацията. Тя може да се причини от много фактори, като прехранване, претоварване на системата, лошо приготвена вода и лоша поддръжка на системата. Еутрофните условия могат да доведат до влошено здраве, често боедуване и преждевременна смърт на обитателите. Поддръжката на естествени химични, биологични и физични параметри в лабораторията и домашния аквариум е основна за добруването на организмите.
Проектът се фокусира на отнемащия капацитет на системите. Данните ще се представят графично и ще илюстрират приликите и разликите в двете системи. В основата на повечето анализи е експорта на нутриенти. Концентрациите на нутриентите могат да се сравняват една с друга в хода на времето, защото всички променливи в двата аквариума се контролират и поддържат еднакви.
Описание на системата:
Дизайна на системите е двуетажен – на горния етаж живеят организмите, а на долния е разположен съмп/пясъчно дъно според вида на системата. Аквариумът на горния етаж е с дължина 97,5 см, височина 13,4 см и ширина 67,8 см, обем 89 литра. Съдът под него е 97,5х60х67,8 см и обем 397 литра.
Към всяка система са свързани 2 аквариума с отвори за проточност. Те подслоняват рибите и таралежите.  Циркулацията на всяка система се осъществява от една помпа Iwaki 45rlt. Изпарението се замества с автоматична система за доливане, а общото количество доляна вода се измерва във всеки опит. По време на всеки етап от експеримента не е правена смяна на водата. Използвана е осмозна вода 18 megohm. Морската вода е забърквана с Instant Ocean и е нагласявана на 36 на хиляда, като е контролирана с рефрактометър. Осветлението е с по една инсталация на Hamilton Reefsun, която се състои от две 175 ватови метал-халогенни крушки от 10000 К.
Живите камъни в проучването са взети от Маратонския ключ във Флорида. 200 фунта живи камъни (към 90 килограма) са добавени във всеки аквариум, след като са излекувани.
Корали – два вида. Първия вид – Саркофитон, е купен от магазина и произхожда от Фиджи. След аклиматизация е разделен на 16 части, които по 8 са разделени в двете системи. Втория вид корали е Поритес, събран от Маратон кий във Флорида. Пет колонии с максимални размери са събрани и пренесени. След аклиматизацията са създадени 16 по-малки колонии, като 8 от тях попадат в едната система, а 8 – в другата.
Риби - Fundulus heteroclitus, наловени от реката на Сейнт Мери в Мериленд. Всяка система получава по 150 грама риби. Рибите се хранят всеки ден за да се осъществи прехранването и вноса на нутриенти.

Морските таралежи са от род Litochinous (според Гугъл такъв дзвер нема) и купени от морски събирач от Флорида. След аклиматизиране във всяка система попадат по 4 екземпляра с еднакви размери.
Пясъкът е 400 фунта (180 кила) - взет от плажа на Флорида и от натрошени корали от Маратон кий. Използва се само в система 1.  

Физични параметри:
Системите се проверяват 2 пъти дневно за: рН, редокс потенциал, концентрация на кислорода, температура, соленост, добавена храна.
Обяснение на пясъчното дъно: Пясъкът е събран, пакетиран в две 40 галонови пластмасови кофи и транспортиран мокър. Подир това е пресян по размера на зърното и разпределението в пясъчното дъно. Дълбочината на пленумите и на пясъка са:
----------------------горен слой
2 инча пясък
----------------------пленум 1
3 инча пясък
----------------------пленум 2
2 инча пясък
----------------------пленум 3
Всеки пленум е дебел 2 инча за да има достатъчно място за вземане на проби. Вземането на проби става през затворени и запечатани клапи, които се циркулират чрез малки смесващи помпи. Сондите за вземането на проби са разположени вътре и са запечатани. През сондите се измерва разтворения кислород и редокс потенциала. Нитратите, нитритите, фосфатите и водородния сулфид се измерват чрез директи проби, използвайки методите за вземане на проби от седимент, описани в учебника „Стандартни методи за анализ на вода и отпадъчна вода”.
Скимера е с размери – височина 69 см, диаметър 14,5 см, дължина на кутията 40 см, ширина на кутията 30 см, височина на кутията 40 см. Скимера работи с помпа Iwaki 1000rlt, през 747 см отходяща тръба. За всеки от 6-седмичните периоди скимера произвежда около 10 литра отпадъчна течност.

Аналитични методи:
Всички анализи на нутриентите са изпълнени с помощта на спектрометър Hach DR 3000. Амоняка е изследван по салицилатния метод на Hach #8155. Нитратите са мерени с помощта на кадмиево-редукцинния метод на Hach #8192. Нитритите са измервани по диазотизационния метод на Hach #8507. Ортофосфатът е измерван по аскорбиново-киселинния метод на Hach #8048. Хидроген сулфида е определян по метода на Hach #8131 с метиленово синьо.



Данни и изводи:
Пробите за нутриентен анализ са вземани всяка седмица в съответни времена от нулата. Всяка проба е тествана три пъти и концентрацията е получавана чрез регресионен анализ. След събиране на всички сурови данни, всяка група данни е комбинирана за всяко проучване (х3) и анализирана вариабилност от време нула. Във всяка група данни няма значими вариации между проучванията и по този начин е усреднена за всяко измерване и са получени средните стойности за дадено време за всеки нутриент. Казано по-просто, всички данни за амоняка на ден 0 в проучвания 1,2 и 3 са комбинирани и усреднени, зада се получи едно число (или точка на таблицата); така е постъпено със всеки нутриент във всеки времеви интервал от нулата.

 
 

Таблица 1 показва кумулативните данни от 3-те проучвания, усреднени и показани във времето от ден 0. Графично представяне на всеки отделен нутриент може да бъде проследено: Амонак, нитрити, нитрати, фосфати.





Кратко обобщение на графиките, за тези от вас, които не могат да ги отворят. Графиката на амоняка показва липса на значими различия във времето между двете системи. Тази на нитратите показва обща тенденция за покачване, но в берлинската система стойностите са приблизително двойно по-високи от съответстващите им по време в системата с пясъчно дъно. Графиката на нитритите е подобна на тази на амоняка. Таблицата показва ниски нива на кислород, нисък редокс потенциал, които съответстват на на условията, необходими за добро пясъчно дъно. Данните за нутриентите в самото пясъчно дъно баче показват малко по-различни стойности.
 


  В тях можете да забележите ниски нитрати, нитрити и водороден сулфид. И това е добре. Но нивата на фосфатите са тревожно високи. Данните показват определено наличието на аномалия – стойности, много над нормалните. Логично е да очакваме да открием фосфати в седимента, но концентрации, високи като тези, намерени в слоевете на пясъчното дъно, учудват.
Охлювът не ни е враг!

Неактивен Torsade

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 246
  • Нас. място: Люлин
  • Пол: Мъж
Лошооо... На Уърд и текста, и таблиците си излизат съвсем нормално  :scratch:
В същност в статията интересното са таблиците. А не е лошо да се преведат и коментарите... някой път.
Охлювът не ни е враг!

Неактивен Kratun

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 219
  • Нас. място: Силистра
  • Пол: Мъж
  • Аз говоря бавно...те ма мислат прос
Отг: DEEP SAND BED - Дълбоко пясъчно дъно или най-добрата естествена филтрация
« Отговор #17 : понеделник, 06 декември 2010 г., 01:05 ч. »
Благодарности за старанието! Опитай с notepad и ако не се получи, ще помагам. :drinks:
"Плийз, юз кирилик алфабет! Иф ю нот булгариан, но проблем юзинг shlockovitsa. Бест регардс!"
http://www.youtube.com/watch?v=jEp2jSD4xKc

Неактивен Torsade

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 246
  • Нас. място: Люлин
  • Пол: Мъж
Отг: DEEP SAND BED - Дълбоко пясъчно дъно или най-добрата естествена филтрация
« Отговор #18 : понеделник, 06 декември 2010 г., 09:19 ч. »
Ще пробвам след седмица, че сега ще пътувам.
-----------------------------------------------------
Оправих я, както можах. Всъщност, преведох я от скука... Не знам дали е полезна.
Охлювът не ни е враг!

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.