Автор Тема: Развъждане и захранване на Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)  (Прочетено 11711 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен msp

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 301
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
Здравейте,
Искам да споделя лични впечатления при отглеждането и развъждането на малките красиви харацинови рибки от рода наностомус. Започвам с може би най-красивата от популярните представители на този род – вида Nannostomus marginatus. Обща информация за тази рибка може да се намери достатъчно в специализираните издания, както и в мрежата.
Тук ще опиша как отглеждах маргинатуси в продължение на десетина години. В началто на деветдесетте години у нас имаше голям подем в развъждането на много видове харацинови риби като непрекъснато се търсеха непознати до момента видове у нас. Щом се получеше от странство нов вид, първата цел бе да се опита да се радвъдят. За всеки акварист тогава тръпката бе да размножи всяка нова за него риба – така се получии при мен с много от видовете които отглеждах.

Първите два чифта маргинатуси  и съвети за отглеждането им получих  от моят приятел Антон Минчев  през есента на далечната вече 96 година. Това бяха шестмесечни риби излюпени и отгледани от него.  Пуснах ги в един осемдесет литров съд с няколко пресни мангрови корена и обилно залесен с папрати и мъх. Съжителстваха с още двадесетина други видове наностомуси. Поддържах  кристално чиста вода с параметри  Рн 6.6 – 7.0, твърдост 4-6 КН и  25 градуса температура. Храната включваше ежедневно излюпена артемия и тетрамин люспа, като минимум три пъти седмично ги хранех със замразен циклопс. Почти всяка събота от пазара взимах  два плика с пресен циклопс, с който допълнително им разнообразявах менюто. Рибките растяха и се оцветяваха прекрасно. След всяка ежеседмична смяна на вода, обикновено след два - три часа, мъжките започваха да преследват упорито женските и хвърляха хайвер. Тук искам да се спра  за определянето на пола по външните белези на рибките, понеже това е срещана трудност в началото. Женските рибки са с по-пълно коремче имат ясно изразена трета черна линия в долната част на коремчето. При полово зряла женска, хайверът се вижда през коремната стена (снимката по-долу). Мъжките са по-наситено оцветени, стройни  и имат видимо заоблен връх на аналната перка.
По принцип, начините за зареждане на наностомуси са два - по двойки или групово, като за последния трябва по-голям съд, а оттам и повече подготвена  вода.
Обикновено зимния сезон е времето за развъждане на харацини и се бях подготвил за него с доставката на няколко тридесет литрови бидона с витошка вода – да отлежава за другите рибки, които развъждах. Тогава имах свободни две еднакви малки вани с размери 12 /20/18 см., като тези в които по принцип зареждах грацилис и инеси. Реших, че мога да опитам с маргинатусите. Стриктно се придържах към съветите на по-опитни акваристи, с които бях споделил желанието си.
И така, първо започнах с приготвянето на водата. В единият от бидоните с витошка вода, по съвета на Антон Минчев, Евгени Младенов и Мишо Стоянов, поставих  две шепи преварен торф и една шепа прах от сухо мангрово дърво, като водата бе плътно до затворения капак на бидона. Трябваше да отстои на тъмно поне месец. През това време хранех усилено родителите и внимателно включих в менюто ситно накълцан и промит тубифекс и замразени ситно настъргани скариди. Две седмици преди зареждането отделих мъжките риби в съседен съд, а женските останаха в първия. Така и дойде времето да подготвя ваните с вода. Нагревател, термометър и осветление. Измерих водата в бидона за маргинатусите която беше с Рн 5.8 - 6.0, твърдост 3 - 4 КН и 19 градуса температура.
Двете малки развъдни вани заедно с капаците и сепараторната решетка за дъното измих с вряла вода и ги оставих за едно денонощие да изсъхнат. Поставих ги на най-долния ред на стелажа в килера, където бяха и останалите развъдни вани. Така върху тях, отгоре,  падаше слаба разсеяна светлина. На дъното им поставих сепараторната решетка и върху нея сноп изкуствена ситна вата имитираща явански мъх, термометър, малко камъче за слабо падаване на въздух и малък нагревател. Внимателно напълних ваните с приготвената вода, с ниво към осем сантиметра над сепараторната решетка. Температурата настроих на 28 градуса чрез термореле. Така оставих готовите развъдни вани за едно денонощие преди да пусна рибите в тях, за да се темперира водата. Самите рибки не храних от предния ден и ги заредих вечерта – по една двойка във всяка вана. На другата вечер, след работа, първо се залепих да видя какво става с маргинатусите. Контрола за хайвер правех с малка диодна лампа монтирана в мек шлаух, чрез която можех да осветя дъното откъм задната страна на ваната. При единия чифт на дъното се виждаха двайсетина кехлибарени и сравнително едри хайверни зрънца. Другият чифт не беше хвърлил хайвер и женската бе в много окаяно състояние с разкъсана опашка. Ивадих двата мъжки  и ги пуснах в стария им аквариум, като хвърлилата женска отделих в друг съд с други дребни подрастващи риби.
Ваната с хайвера завих с черна хартия отвсякъде като проверих температурата. Така на другия ден към обяд видях пет шест личинки да лежат на дъното. В останалия хайвер имаше зародиши, които трябваше да се излюпат в близките часове. Имаше няколко побелели зърна хайвер, които много внимателно отделих с микропипета. Водата във ваната бе бистра с първоначалния си кехлибарен цвят.Отново завих с черната хартия като всеки ден проверявах личинките –те обикновено стояха безпомощни на дъното и при почукване по стъклото „подскачаха” няколко пъти хоатично. На третата вечер от хвърлянето на хайвера, на дъното се виждаха няколко проплували личинки. Останалите бяха станали многопо-подвижни. На другата вечер преброих четиринадесет проплували рибки, снижих нивото на водата до пет см и пуснах три големи планорбиса  да изчистят от хайверните обвививки. През това време непрекъснато подържах две шишета с излюпена ситна американска артемия. Настъпи момента на първото хранене. С върха на пинцета пуснах малко от артемията в съвсем слабо осветената от горе вана. Бях чел за отрицателния фототаксис при новоизлюпените наностомуси и затова закрих половината капак отново с черна хартия. След няколко часа проверих люпилото и видях, че към десетина рибки са се нахранили – артемията се виждаше като оранжево петънце в коремчетата им. Така започнах да ги храня по четири пъти дневно много внимателно. Постоянно следях за бистротата на водата. Някъде след една седмица долях към 100 мл прясна вода от бидона за зареждане, която предварително темперирах. На десетия ден с микропипета мнимателно почистих дъното и долях стотина милилитра вода от стабилизиран голям аквариум с грунд и растителност. Така постепено се вдигаше нивото във ваната, както и твърдостта на водата. Към петнадесетия ден поставих малка стара дунапренова гъба с камъче за въздух в нея (най-елементарния, но много ефективен филтър за малки съдове) и напълних ваната до горе. Рибките се виждаха с просто око – бяха общо единадесет, към пет шест мм дълги и много апатични. При пускането на артемия се хранеха активно като се придържаха прилепени до гъбата. Дойде момента да ги преместя в по-широк съд – това бе към двадесет литров аквариум, който приготвих предварително със същата вода по параметри. Преместването направих като намалих нивото на водата във ваната с рибките до два см и ги изсипах заедно с водата в новият им дом. Пуснах парче мангров корен с явански мъх плюс пет шест планорбиса. Малките ги храних с прясно излюпена артемия като след първите тридесет дни им дадох и пресят много ситен жив циклопс, който предварително накисвах за половин час в р-р на метиленово синьо.

На края на втория месец имах останали осем млади маргинатуса с размер към петнадесет мм които успях да отгледам до възрастни. Рибките живяха близо четири години, като ме радваха с красивия си вид и интересното си придвижване в големият аквариум. През това време от тях извадих успешно още две малки люпила.
Впоследствие Евгени Младенов ми подари десетина нови рибки които бяха и последните от този вид, които съм имал. Успоредно с тях гледах имодерните тогава новооткрити наностомуси "ред Перу" (mortenthaleri ), които бяха ми донесли от Виена.



Ето и няколко снимки :


млади  рибки пуснати в големия аквариум








тук са заедно с други наностомуси



женска  риба



мъжка  риба





Накрая един клип на родителите на моите първи наностомуси който монтирах от кадри (1996г.) заснети на касета в годините, когато харациновите риби бяхя голямата ми страст.
My aqua - Nannostomus Marginatus 1996



В момента нямам  маргинатуси  защото би ме затруднило набавянето на необходимата жива храна за тях, без която не биха живели пълноценно.
 
--------------------
memento mori ...

Неактивен Kratun

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 219
  • Нас. място: Силистра
  • Пол: Мъж
  • Аз говоря бавно...те ма мислат прос
Отг: Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)
« Отговор #1 : вторник, 02 февруари 2010 г., 16:52 ч. »
Благодарим за споделения опит! :ok:
"Плийз, юз кирилик алфабет! Иф ю нот булгариан, но проблем юзинг shlockovitsa. Бест регардс!"
http://www.youtube.com/watch?v=jEp2jSD4xKc

Неактивен msp

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 301
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
Отг: Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)
« Отговор #2 : вторник, 02 февруари 2010 г., 19:26 ч. »
Благодарим за споделения опит! :ok:


За нищо Дияне.
Надявам се да е от полза за интересуващите се.

Поздрав!
 
--------------------
memento mori ...

Неактивен jesi

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 127
  • Пол: Мъж
Отг: Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)
« Отговор #3 : вторник, 02 февруари 2010 г., 22:45 ч. »
  Много добра и откровена статия - една от малкото които ме вълнуват лично! Защото сериозната акваристика винаги започва и свършва с харацидите . Бумът за които говориш , започна 12 , 14 години по рано Не знам дали си спомняш Стефан и Геша и онази убийствена изложба на която представиха аквариум с 40 вида харацинови повечето размножени от тях за пръв и последен път . Германецът който ги снабдяваше с чифтовете не можеше да повярва че в софйската вода стават чудеса. Геша започна със пецилобрикони купени от мен на пазара в красно село . Но стига стари истории. По важно е че рибите за които става дума са най чистите ,приятни и лесни за отглеждане рибки и за тях не трябват огромни обеми ,филтри и т н. а само търпение и постоянство. Горещо препоръчвам на всички млади колеги , които си взимат неони да се присъединят към харацидарската секция и да прочетат внимателно написаното от теб. Това ще ви помогне за всички останали риби

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 713
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)
« Отговор #4 : вторник, 02 февруари 2010 г., 23:09 ч. »
Защото сериозната акваристика винаги започва и свършва с харацидите

Така е било, защото по ваше време е нямало атерини. ;)


Неактивен jesi

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 127
  • Пол: Мъж
Отг: Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)
« Отговор #5 : вторник, 02 февруари 2010 г., 23:31 ч. »
 Те и сега не са толкова много в София . А иначе Тони май по едно време извади на пазара но не ги приеха радушно по магазините и ...

Неактивен msp

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 301
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
Отг: Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)
« Отговор #6 : вторник, 02 февруари 2010 г., 23:32 ч. »
Така е било, защото по ваше време е нямало атерини. ;)

Може и така да е Цецо. Първите красиво оцветени рейнболи мисля видях на живо в стария магазин на Христо в Мусагеница. Онемях тогава, честно да си кажа. На пазара през онези години се изнасяше само един светлосинкав невзрачен вид, за който споменава jesi. Виждал съм го и в Тони и в чичо Евгени.
Нищо де, като видях онзи ден в един магазин няолко големи блестящо медно червени , то бума верно може тепърва да предстои.

@jesi

Познавам и Стефан и Геша, и още поне десетина души от онова време - все невероятни акваристи. На техния фон аз съм си прост хобаджия. Помня и пазара когато го преместиха в красно село, но него време бях заточен на бачкане в провинцията и всичко започнах наново след 90г. Що риби уморих от опити покрай всички тия наностомуси.

Независимо какви риби се предпочитат, многообразна е тръпката в хобито.
 
--------------------
memento mori ...

Неактивен theater

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 128
  • Нас. място: Sofia, Bulgaria
  • Пол: Мъж
  • http://
Отг: Наностомус маргинатус (Nannostomus marginatus)
« Отговор #7 : петък, 26 февруари 2010 г., 09:44 ч. »
Това е първият споделен опит по темата "как да развъдим харацини". Лично според мен изключително ценна тема. Би могла да влезне и като статия във сайта. Обикновено във всички сайтове има най-обща информация за това как се развъжда даден вид, а това тук е много по-подробно и най-важното изхожда се от практическия опит.
Док, ще се радвам на още.  :clapping:

Неактивен redneon

  • Регистриран потребител
  • ****
  • Публикации: 8
            Браво,браво,адаш!Статията е супер!

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.