Отдавна ми се иска спокойно и без излишни емоции да седна и да напиша какво мисля по темата. Ето, че дойде моментът да го направя. В текста по-долу изразявам личната си позиция, без да ангажирам никого с мнението си. Всеки от вас има право да се съгласи или да не се съгласи си мен, разбира се. Както обикновено, съм доста краен в изказванията си, затова ако не ви харесват остри приказни, не четете надолу.
Нека започнем с това откъде изхождам. Каква всъщност е целта, основната мисия на акваристиката като хоби, изкуство и наука? Тя е да пресъздаде късче от природата у дома, да възпитава в естетика, разбиране на естеството на живота и взаимните връзки в природата, да ни помогне да осъзнаем собствената си зависимост от света около нас и мястото си в него като част от системата, а не като някакви странични наблюдатели вън от нея.
От тази гледна точка са и всичките ми разсъждения на тема кои сме ние като акваристи и какво ни носи промяната на естествените качества на рибите ни по един или друг начин.
Ще започна от най-стария вариант за промяна – селекцията. Изкуственият подбор, който чрез средствата на селективно размножаване с цел засилване на дадени белези в рамките на няколко или повече поколения подсилва въпросните белези и така променя определени качества на индивидите. Плод на подобна селекция са златните рибки, кои рибките, червената разновидност на хелерите, както и различни форми при други живораждащи рибки... При нея няма пряка намеса на човека в гените на видовете, тя е само косвена. Получените в резултати рибки в общия случай са непригодни за живот в естествената среда на предците си, но все още принадлежат към същия биологичен вид. Личното ми отношение към отглеждането, развъждането и търговията с подобни видове е неутрално. Не мога да разбера защо някой би се лишил от това да има късче естествена красота у дома си при огромното разнообразие от видове, което еволюцията ни предлага, но всеки има право на избор.
Все пак смятам, че създаването на несъществуващи в природата качества чрез селекция е чудесен метод за подобряване на млеконадоя при кравите например, но в акваристиката би трябвало да има ограничено приложение и то по-скоро като средство да се избегнат негативите на инбрийдинга, а не като начин да се търси подобряване на външния вид на рибите.
Селекцията не ми харесва, но нито мога, нито искам да я осъждам – тя е част от нормалния ход на живота. На теория е възможно резултати, подобни на нейните, да се получат и по естествен път, когато дадена изолирана популация се размножава дълго време без приток на свежа кръв и даден наследствен белег, който няма отношение към оцеляването, се закрепи за няколко поколения. Все пак дори да я приемем за нормална и неотменна част от акваристиката, със селекцията не бива да се прекалява, защото понякога получените резултати са по-скоро смешни, отколкото красиви.
Хибридизацията обаче, кръстостването на два различни биологични вида с цел получаване на риба, която не е представител на нито един от двата, е нещо съвсем различно и далеч по-неестествено. Тук вече се намесваме в самата същина на наследствеността, създаваме нови видове, които не съществуват в природата и напълно скъсваме с принципите на акваристиката и естествознанието. Тук пак може да се даде пример за приложение на хибридизацията – кръстосването на кон и магаре дава мулета и катъри, животни, наследили някои от качествата на родителите си, но безплодни и непринадлежащи към никой биологичен вид. Същото е и с “аквариумните” хибриди – печално известните червени папагали или по-новата мания флауърхорн (Flowerhorn) например. Единствената цел на създаването и съществуването им е търговска и комерсиална.
Спирам за миг, за да ви дам време да преглътнете горните потрасаващи кадри....;
Обикновено успех имат хибриди с гротескно подсилени черти – странната уста, изцъклените очи и липсата на опашка при “папагалите”, формата и цветовете като от картина на Пикасо на флауърхорните са явни примери за това. Точно тази външна показност е изключително показателна за достойнствата на тези животни – имат само чисто търговска стойност, но не и познавателна и естетическа. Е, чувството за естетика е нещо относително, разбира се, но понеже в този текст изразявам личното си мнение, си позволявам да изхождам и от личното си усещане за красиво. Тук ще напрвя и още една уговорка – търговията и търговската печалба сами по себе си не са лошо нещо, даже напротив. Съвременното обещство се движи от силите на търговската инициатива и желанието за печалба на индивида. Но това желание за печалба понякога може да подмине една граница, в която вече не помага, а вреди на обществото. Рекет, търговия с оръжие, разпространение на наркотици, създаване и продажба на хибриди – ето ви няколко примера. От другата страна са хора, които стават жертви на хибридите – купуват си “папагали”, харесват си ги, а дори за миг не осъзнават, че са се лишили от нещо истинско, за да гледат вместо него тези абсурдно нескопосни и нещастни сами по себе си животинки. Знаете ли например, че папагалите, имайки за предшественици цихлиди, притежават желанието и инстинкта на повечето цихлиди да се размножават и да пазят поколението си? Те са животни, подчинени на вградената си програма, на инстинктите си. Формират двойки, снасят яйца, пазят ги.... Следват алгоритъма. Но какво се случва после? Нищо. Яйцата постепенно мухлясват, защото хибридите не са в състояние да се размножават. Има истории за това, че папагалите се размножават успешно понякога, но дори да са верни, това са единични случаи. Рибите сигурно дори не разбират какво се случва, но човекът зад стъклото трябва да го разбира. Трябва да знае, че гледа едно осакатено, неестествено същество, един плод на труда на съвременния докторо Франкенщайн.
Последни по място в моето излияние, но не и по важност, са генномодифицираните риби. Искате примери? Луминисцентно данио с гени от медуза как ви харесва? Почти всичко, казано за хибридите, важи и тук и то с двойна сила.
Но при тези ГМО има и още възможни усложнения – попадането им в дивата природа и кръстосването им с естествените видове, от които са получени, би могло да доведе до непредвидими последствия както за вида, така и за цялата екосистема. Няма да се спирам в подробности на това, защото попадането на аквариумни рибки и други обитатели в дивата природа в области, в които те не се срещат, е огромна тема само по себе си. Но ГМО са получени чрез пряка намеса в гените на рибите. Все още не разбираме толкова, че да сме сигурни до какво ще доведе подобна намеса и да можем да предвидим всички последствия от нея, а не знам дали някога изобщо ще сме в състояние да го направим... Другият път, като решите, че е готино да си имате светеща рибка, помислете и за това.
И нека обобщя за финал – изпитвам само съжаление към хора, които се лишават от естественото, за да се радват на изкуственото.
В крайна сметка толкова ли е трудно да си изберете измежду хилядите прекрасни, разнообразни, цветни, интересни и ЕСТЕСТВЕНИ видове харацини и лабиринтови рибки, цихлиди и рейнбоу рибки, сомове, кили рибки и още какви ли не други?!?
П. П. Осъзнавам, че ще настроя доста хора срещу себе си с това си мнение, но това никога досега не ме е спирало да кажа какво мисля, не ме спря и сега.
