Автор Тема: Противоположността на земноводните  (Прочетено 3274 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен killiman

  • Модератор на раздел
  • *****
  • Публикации: 216
    • Продажба на аквариумни рибки!
Противоположността на земноводните
« : сряда, 23 декември 2009 г., 22:29 ч. »
В предишната тема споменах, че ще пусна още една преводна статия на любимия ми руски автор Марк Махлин. Дано и на вас да ви хареса!
 
Противоположността на земноводните

Марк Махлин
(превод Васко Гогов)



Кои са земноводните знаят всички, които са изучавали биология в училище. Това са първите гръбначни сухопътни животни на нашата планета. Впрочем, самото название на тази група животни показва, че те са усвоили сушата едва половинчато. И кожата им трябва да бъде влажна (значи трябва вода!), и размножаването им протича във водата.
А става ли така, че някои от животните, които живеят във водата, да се размножават на сушата? Разбира се! Например крокодилите, водните костенурки. Най-яркият пример за такава "обратна" земноводност се явяват морските костенурки. Те напускат водата само веднъж в годината за да снесат яйцата си през някоя лунна нощ в топлия крайбрежен пясък.
А има ли риби живеещи във водата, а размножаващи се на сушата? Май ще се окаже, че това е нелеп въпрос, но.........риби, размножаващи се на сушата все пак съществуват!
В тропическите райони на Африка и Централна Америка има много и най-разнообразни сладководни водоеми. В това число вадички, локви, даже езерца, които със завършването на дъждовния период по-бързо или по-бавно пресъхват. Много обитатели на тези водоеми са се приспособили към този режим: инфузориите образуват цисти, малките ракообразни снасят яйцата си в калта, насекомите просто отлитат към други водоеми, а водните охлюви се заравят дълбоко в тинята. Има даже риби, които нощем пропълзяват по росната трева към реките или прекарват сухия период дълбоко заровени във влажната кал. В пресъхващите езерца тази кал запазва влажността си под сухата горна кора до дъждовния сезон. А какво става в локвичките? Те пресъхват напълно, само прахоляк остава на бившето дъно. Такива водоемчета се наричат ефемерни, т. е. временни, с кратка жизнена фаза.
Но настъпват първите дъждове и те се изпълват със.......стотици красиви рибки! Кислородният режим във водата е великолепен и рибките напълно нормално живеят. Само че, къде бяха през дългите сухи месеци?! Никъде! През това време тях просто ги няма в природата. От къде тогава се взеха след като се напълниха локвите? От хайвера. Що за хайвер е този в сухия прахоляк?! Ето в това се крие удивителната тайна на обитателите на ефемерните водоеми. Тези рибки са едногодишни - живеят три-четири месеца. Излюпват се и скоро загиват. Но за този кратък миг те успяват да пробягат през целия си живот - от раждането си до момента на продължаването на рода. В ефемерните водоеми ефемерни се оказват и рибите. Три месеца живот на първото поколение - девет месеца пауза, три месеца живот на второто поколение - девет месеца пауза......И така нататък. Ежегодно. Безкрайно.
Естествено възниква въпросът: как са се приспособили рибките да преживяват тези дълги паузи.
Не едно десетилетие отне на ихтиолозите изясняването на тази загадка. От самото начало било ясно, че сухата пауза преминава в хайвера. Но какъв необичаен хайвер! Не стига това, че се намира в прахта, по него стъпват не само грациозните антилопи, но и огромните слонове и носорози! И след това - девет месеца консервация!!!
Хайде да проследим заедно жизненият цикъл на самите рибки, а това могат да бъдат някои афиосемиони, нотобранхиуси или други хайверополагащи шаранозъби.
Идва дъжда, локвата е пълна с вода. И след три до пет часа тя вече гъмжи от малки рибки! Обърнете внимание на скороста на растежа им! Както знаем, обикновено от хайвера се излюпват безпомощни личинки. Те висят на растенията, крият се под камъните докато не укрепнат и не усвоят жълтъчното си мехурче. Само след това малките рибки могат да плуват нормално и да се хранят активно. Но това е при другите рибки. А в нашия случай всичко е съвсем иначе. Вече оформените малки като стрели излитат от напоената с вода прах станала дъно на локвата. И веднага започват да преследват всяка подходяща за тях храна.
След два - три месеца те са вече възрастни рибки. Мъжките са ярко окрасени, имат дълги и разкошни плавници и започват да се оглеждат за скромните невидими женски. При това самците трябва да завоюват на територията на локвата своя зона - свой ъгъл от дъното и водното пространство над него. Трябва да я завоюват в борба със съперниците си. Сблъсъците за изясняване на взаимоотношенията следват един след друг, но обикновено без трагични резултати. Побеждава най-силният, с най-разкошните плавници. В това природата е заложила своята целесъобразност; поколението ще бъде по-добро ако е от по-добри родители.
Победеният мъжки свива плавниците си и напуска мястото си. Много бързо победителят намира полагащата му се женска и я отвежда на своята територия. Започва процес на ухажване, в който голяма роля играе не само силата и пищността на плавниците на мъжкия, но и неговата окраска. Брачните танци, перченето, позирането на мъжкия - това не са танци или игра, това са пускови дразнители. Благодарение на тях в женската тече ускорен хормонален процес, подпомагащ бързото узряване на хайвера.
Неколкодневно такова поведение и двойката е готова за хайверене. Сега, приближавайки се странично един до друг, те стремително се спускат с главата надолу, в тинята. Проникват не много дълбоко, но все пак хайверните зрънца се откриват на 35 см под най-горната част на дъното. А имено от повърхността на дънния слой през сухия период вятърът ще вдига прахта, ще я носи надалеч от това място, където отново, почти след година, ще се появи локва.
Втори, трети, десети път се забива двойката в грунта. Накрая, хвърлянето на хайвера е приключило. Рибките изпълниха своите жизнени функции. По-нататък те ще доживеят своя кратък "век" - вяло ще плуват, лошо ще се хранят. Така или иначе ще чакат водоема да пресъхне. А той може да пресъхне след седмица, или след шест седмици - та нали и в тропиците понякога се случват по-дъждовни години. Но когато и да се случи това, все едно, рибките така или иначе са обречени, въпреки че, имат все още неизчерпана жизнена енергия - в аквариумите те живеят по две - три години.
А какво става с хавера? Както и рибите, бързо живее: бурно вървят процеси на формиране на зародиша, хайверчето усилено диша. От четирите фази на развитие на ембриона три протичат много бързо, без задръжки. И изведнъж стоп!, четвъртата фаза даже и не започва.
Защо?
И това си има своето обяснение. Обикновено при другите риби в завършващата четвърта фаза оформената вече личинка разкъсва хайверната обвивка и излиза във водата. Но къде да излязат "нашите" личинки? Та нали локвата всеки момент ще изсъхне и те ще загинат. И личинките не излизат. Не се излюпват.
А как те разбират, че още им е рано за излюпване? Работата е в това, че химическите качества на водата в края на съществуването на локвата служат като "стартер" за дългата пауза в развитието на хайверното зърно. Тези качества съществено се отличават от качествата на дъждовната вода, която ще напълни локвата в началото на дъждовния сезон. Ето и затова хайверчето чака около него да се запълни със свежа дъждовна вода. Това се явява сигналът за "оживяването" на "консервирания" зародиш. По време на паузата жизнените процеси, в това число и дишането, в хайверчето рязко спадат. С появяването на дъждовната вода тези процеси отново започват бурно. Сам съм наблюдавал как от хайвер, изпратен ми в писмо (то пътува три седмици, преди това хайверът също е бил без вода), след 45 минути от наводняването му започна излюпването на напълно здрави малки рибки.
И все пак най-удивителното нещо при "едногодишните" рибки не е паузата в развитието на хайвера, а самото хайверно зърно. То има особена структура на обвивката и здравина: в експериментални условия издържа натиск до 500 грама. Слон такова хайверче няма да размаже и птица няма да го изкълве от грунта. Работата е там, че на външния си слой хайверчето има лепливи власинки, към които се прилепя прах и ситен пясък, и хайверчето, покрито с плътна коричка, само заприличва на песъчинка.
Но по-интересното се случва още по-нататък. С настъпването на сухия период външната обвивка се разслоява и между здравата пясъчна и вътрешната обвивка се образува херметично балонче. Вътре в него се създава своеобразна водна среда, в която зародишът не зависи от външната среда, в частност и от засушаването.
Можем ли да назовем тази сложна конструкция хайвер? Та подобно устройство със здрава обвивка и влажна вътрешна среда е съвсем нехарактерно за рибите, а по-скоро за яйцата на сухопътните насекоми и влечуги. Намиращи се на еволюционната стълба по-ниско от земноводните, "едногодишните" рибки снасят яйца, които по сложност на конструкцията не отстъпват на яйцата на гущерите. Е, не са ли те тогава противоположността на земноводните?!

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.