Има малко предистория по повод необлагаемите с мито и ДДС стоки, които са платени на, и доставени от, юридически лица извън рамките на ЕС, към физически лица в тамките на общността.
До 31.12.2008 г., съгласно директива номер бла-бла и наши нормативни разпоредби, такива доставки бяха необлагаеми, ако са на стойност няколко десетки ЕКЮ. Ако има интерес по темата, ще цитирам колко точно ЕКЮ и какво точно означава ЕКЮ, както и разпоредбите.
От 01.01.2009 г., тази цифра и тази "валута" беше заменена с равностойността на 150 ЕВРО (при доставка от юридическо лице извън ЕС към физическо лице в ЕС) и 45 ЕВРО (при доставка от физическо лице извън ЕС към физическо лице в ЕС).
Тоест, покупките, които са с платено ДДС във всички страни извън ЕС (доказано с документ и платени налози в САЩ, Китай, Сингапур, Малайзия и т.н.) на стойност до 150 ЕВРО - бяха на олекотен режим. Освобождават се с подпис и печат на митнически служител (без манифести, декларации, мито, ДДС и прочие).
Една година по-късно - от 01.01.2010 г. тази "преференция и изключително голяма облага за нас" - се редуцира до 10 пъти по-ниско.
Това се казва да издрусаш брашнян чувал.
Чистосърдечно си признавам, че за този период от време съм поръчал 2 чифта маратонки за сина си, два комплекта анцузи, няколко фланелки и комплект баскетболни гащета и потници - всичко това от САЩ. Държа да ви обърна внимание, че не го правя заради по-ниските цени (заедно с доставката ми излиза по-скъпо). Правя го, защото маратонките от САЩ (произведени във Виетнам) издържаха цяла година ежедневни натоварвания, а тези със същата марка, които купувам от България - 4 месеца.
Винаги съм си плащал като поп, макар и да не съм виждал поп да плаща, но такава е приказката.
Не очаквам, хазната да събере нужните пари и да попълни бюджетния дефицит от подобни брашняни, кокошкарски изпълнения с привкус на тотално безхаберие.
