След като няколко дни бях извън България, днес най-после стигнах до аквариумите.
В малкия в кухнята за съжаление намерих още едно умряло демасони, този път без видими белези - нито блоут, нито дупки по тялото, нито механични наранявания. Останалите са жизнени и с апетит. Кекави рибета са това - и предишният път, като ги гледах, ставаше същото. В здрав аквариум без нитрити и амоний, почти без нитрати, с много кислород и подходяща храна тия гадове умираха един по един. Но онези тогава изглеждаха зле - още като ги взех, бяха с хлътнали коремчета и вяли. А тези (поне първата "партида" от Люси) изглеждат по-яки и енергични. Може би жертвите са от вторите, които добавих по-късно. Ще видим. Засега ще си живуркат така - не са ми основна грижа.
За сметка на това в големия аквариум явно е имало екшън, докато съм отсъствал. Женският стригатус отново беше с пълна гушка и докато се гонехме, разбутах камъните. След малко ще стигна и до това какво намерих там. Та хванаш женската, "изтръсках" я и видях, че пак съм подранил - извадих към 80 идеални яйчица. Дали са оплодени ще се разбере в следващите няколко дни - сега се джоркат в бурканчето.
А под единия камък открих 30-тина ситни ансциструсчета, пазени от рогатия си татко.
Тия рибки не спират да ме изненадват. Поради факта, че вече надрасках стъклата на големия аквариум от бърсане на водорасли, преди време реших да пусна анциструсите, които бяха в растителния аквариум, при крокодилите - току виж облекчили малко нещата. Бяха 5-6 възрастни. Засега хищниците не ги закачат - не могат да ги налапат цели и почти не им обръщат внимание. Не очаквах обаче от тях да се размножават, поне не и успешно. Правеха го при малките трофеуси преди време, затова съм наясно, че pH 8,5 и твърдост от над 20 немски градуса не са проблем за тях, а сега параметрите са дори по-ниски в малавийския аквариум. Да, обаче едно са бебета-трофеуси на по 1-2 см размер, друго - 20-сантиметрови хищници.
Разбира се, никога не съм имал и най-малко намерение да развъждам анциструси. Но днес ми дожаля за дребосъците - в момента, в който бутнах камъка, настана пиршество. Букохромисите и тиранохромисите (но особено първите) се нахвърлиха като невидели. Интересно, че стригатусите, стигматохромисите и чампсохромисите почти не обърнаха внимание - още една разлика в поведението. Направо се започна състезание - аз ли с кепа ще ги извадя по-бързо или те ще ги излапат. Най-големият букохромис даже се опитваше от кепа да ги вади без грам страх. Инстинкта на ловеца се събуди. Все пак мисля, че повечето успях аз да ги извадя в крайна сметка.
Сега са при малките стригатуси (отделени, разбира се) и се чудя какво да ги правя.
Ще ги поотгледам, а после ще ги раздам.
Ето и как изглеждат ситнежите, оцелели от рибния холокост:
