Здравейте!
Отдавна не съм писал в профила си, но и нямаше нищо ново за споделяне.
Предстоят сериозни промени както в списъка с рибите, така и в езерото. Засега ще кажа, че страницата с малавийските хищници се затваря - може би не завинаги, но поне на този етап. В големия аквариум останаха само мъжкият чамспохромис и два женски аристохромиса. Новите обитатели ще пристигнат в края на месеца и ако дотогава никой не вземе последните трима малавийци, вероятно ще поемат към зоопарка (ако аквариумът вече функционира). Оценявам опита си с тази група цихлиди като доста удовлетворителен. Като цяло интересни,
динамични, не особено капризни риби, чието успешно отглеждане все пак крие и някои предизвикателства.
Искам да обобщя впечатленията, успехите и неуспехите с различните видове, които минаха през
аквариумите ми за тези години:
1. Dimidiochromis strigatus - щом достигнаха подходящия размер, започнаха да се размножават с готовност. Много красиви, но малко по-деликатни хищници. Подходящи са за отглеждане с риби от група Утака, както и с по-дребни малавийски хищници, но не и с по-едрите и агресивни представители на родовете Fossorochromis, Champsohromis и Buccochromis. При наличие на по-едър мъжкар от своя или друг по-едър вид в същия аквариум, мъжките започват да линеят и стават податливи на стомашно-чревни инфекции. Най-добре е да се отглеждат в голяма група от поне 6-7 рибки с по-голям брой женски, отколкото мъжки.
2. Stigmatochromis pleurospilus - още един вид, който не "ми остана длъжен" по отношение на размножаването - и двете женски хвърляха редовно. Останаха най-дребни измежду тези, които отглеждах - мъжкият едва достигна 20 см, а двете женски - към 15. Не толкова агресивни, колкото по-едрите хищници, но достатъчно корави да съжителстват с тях.
3. Buccochromis rhoadesii - първият от видовете, които отказаха да се размножават при мен. Вероятно в 700 литра им беше тясно, защото имах 100% мъжкар и почти толкова сигурна женска. Силни и агресивни риби. Мъжкият достигна 30 см, а има да расте още.
4. Champsochromis spilorhynchus - още един вид, който не се размножи. В случая причината беше тривиална - така и не успях да се сдобия със зряла женска. Едната рибка от последния внос е женска, но не я дочаках да порастне. Мъжките подминаха 30 см и бяха доста агресивни както
помежду си, така и спрямо други мъжкари, но без да се стига до крайности към рибки от други видове.
5. Tyranochromis nigriventer - впечатленията ми са само от много млади рибки - цялата ми група измря при проблемите с инфекция миналото лято.
6. Aristochromis christy - още един вид, при който не успях да закрепя рибки от двата пола. Почти като при стригатусите, и тези са малко по-деликатни и "реагират" на постоянния тормоз от по-агресивните видове със стомашно-чревни инфекции, предизвикани от стреса.
7. Fossorochromis rostratus - големи, агресивни риби. Не са типични хищници, в езерото по-скоро се хранят с ракообразни и ларви на насекоми, които изравят от дъното, но не отказват и дребни рибки. Мъжките са в състояние да се справят с всеки мъжкар от друг вид, дори по-едър от тях самите. Трябва да се гледат в голяма група и в огромен обем. За сметка на това се размножават с готовност и като по часовник, а доминиращите мъжки са много красиво оцветени. Определено не е риба за всеки.
8. Nimbochromis fuscotaeniatus - и при този вид не успях да гледам достатъчно дълго зрели риби, за да ги размножа. Все пак мога да ги сложа по-скоро в групата на едрите и агресивни риби, отколкото при по-деликатните.
Всички видове приемат с готовност всякаква храна, хвърлят доста на брой хайверни зрънца, но за сметка на това растат много бавно.
С това затварям тази глава от историята. Щом новите обитатели пристигнат, ще се похваля.
