Ето тук един истински случай от живота в Америка. Случи ми се преди 4 дни. Както обикновено в моята история има куп интересни детайли които на някой хора могат да прозвучат като измислица. Но това ни е тук действителността. И така;
Отивам да обслузвам аквариума на една позната. Знам ги от години вече. Имат 2 огромни кучета - порода леонбъргър - едното се вика Гъс (да, знам, идва от Густав предполагам), а другото Куин. Имат и две млади сиамски котки. Всички животни биват третирани като хора - обяснява им се надълго и на широко какво са направили лошо, зашто трябва да се мръднат като минаваш и т.н. Така, почвате да се ориентирате в историята.
Едно от кучетата често го водят в една болница. Оказва се че в присъствието на кучета някой пациенти с моторни проблеми (след злополуки и т.н.) проявяват повишена активност и това се предполага че помага за раздвижването. Гъс не е терапевтично куче. Тои е бил отгледан от т. нар. Амиш хора - тия религиозните фанатици дето се обличат като в 19 век, говорят старинен немски, не ползват електричество или доктори. За тях животните са животни. Въдят кучета да обменят/продават и ги третират като стока. Гъс, горкия, има леко недоразвити задни крака защото в първата година на развитието си са го държали в малка клетка без разходки, без светлина, изобщо зверство. И разбира се въпреки теглото си (60 кила) е страхлив и плашлив от всичко.
Гъс и Куин:
http://jungfamily.net/IMG_0142.jpgАмиш хората:
http://images.google.com/images?rls=ig&hl=en&q=Amish&gbv=2В определен момент се заговорихме с Пеги, собственичката. Тя вика:
- Гъс обяви че и той иска да е терапевтично куче!
Аз отговорих:
- Хм, интересно! Днес като влизах забелязах нещо интересно. Гъс за пръв път лаеше много уверено, никога не съм го чувал да лае така. И като влязох дойде близо до мен. Никога не прави така освен ако не клекна и нарочно си извъртам главата за да не го гледам в очите.
Пеги:
- А! Това е интересно наистина, че лаел така уверено и че дошъл близо. Аз обаче знам защо. Защото след като ми каза че иска да е терапевтично куче аз му обясних, че ако наистина иска ще трябва да стане по-уверен в себе си и по-общителен.
Аз малко замълчах. Кво да каже човек? Погледнах към кучетата да се уверя че са кучета. Куин се беше качил на Гъс и го таковаше както секо куче прави като доминира другите. 70 кила тръскаща се козина и висящ език. Усмихнат до уши. Аз и аз нали обичам кучета захилих се на тая трагикомична гледка.
Пеги:
- А една от котките си измести коляното.
- Как така? Не съм чувал на котка да се случи това.
- Ами и аз не знам. Скочи от 1 метър върху трева при това. И сега куца. Водихме го на лекар. Той каза че трябва да го упражняваме за да си заздрави мускулите и сухожилията. Не можа много да направи веднага. Само акупунктура...
Аз пак замълчах. Това котка да ми скача на трева, да си измести коляното... добре може би. Ама тоя лекар с неговата котешка акупунктура. Ти, дето четеш това писание - кога последно ти правиха акупунктура? Никога? Хм, в далечни задокеански страни, дори котките са им правили!
А масаж някога да са ви правили? Ама не ти да им отидеш на крака. Не. Масажиста идва у вас. Питам си аз, така без причина. Гъс и Куин всяка седмица във вторник идва един пич да ги масажира за по един час. Питах го (пича, не Куин) как се е научил така на кучета масаж да прави. Каза ми че едно време масажирал хора, ама много от клиентите му го питали дали масажира и кучета. И така лека-полека се преквалифицирал. Смигна ми и ми каза че е много по-лесно. Аз за малко да му кажа че през живота си никога не са ми правили масаж. Ама си замълчах. Погледнах разложения Куин, космато куче-грамада, полузатворени очи, разплул се на пода, правят му седмичния масаж.
Дали да ви кажа за списъка от около 30 специални суплементи които кучетата и котките получават като добавки в храната? Всичките хапове и капсулки са от аптека която гарантира липса на изкуствени химикали в производството на лекарствата си. Е, хайде да спра тук че почва да става нереално. Някой може да се почусва като че живее по-лошо и от куче.
Ех...
--Николай
