Автор Тема: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ  (Прочетено 11979 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #15 : понеделник, 30 май 2011 г., 10:38 ч. »
Е айде де! Ела да ме спасиш, пък може и да се откажеш да се върнеш. ;)


Неактивен slayerp2

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 76
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #16 : понеделник, 30 май 2011 г., 10:41 ч. »
Домо аригато Стас-сан.  :bow:
На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си.

Неактивен Ангел Христов

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 201
  • Нас. място: София, Люлин-7
  • Пол: Мъж
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #17 : понеделник, 30 май 2011 г., 15:22 ч. »
Уникален фоторепортаж - мерси  :bow: - очакваме продължение....дано времето да се оправи  :drinks:
Морската акваристика е място, където законът на Мърфи и банковата ни сметка се срещат...

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #18 : вторник, 31 май 2011 г., 03:08 ч. »
Ден 5. МАТСУЕ.

Днес цял ден ще прекарам в Матсуе. Така се очертава според туровете, които резервирах още от София по мейл. Единият започва в 11:00 – посещение на чисто новия исторически музей на града. Вторият е от 16:00 и ще ни покаже улица Shiomi Nawate, кръстена на самурая Шиоми с неговата къща. Третия тур е вечерен и представлява посещение на минералните извори Tamatsukuri Onsen – този ми е пълна загадка.

Станах малко трудно, но исках да закуся със състезателите и да отида с тях до залата. Още сутринта установих, че въпреки хартията в маратонките ми те не бяха изсъхнали. В употреба влезе сешоара, който логично за около 10 минути свърши прекрасна работа.

Стигнахме в залата навреме. Алекс си зае мястото срещу представителя на Филипините за първата си среща днес.



Играят всеки ден по две партии. Корнел от Румъния пък се падна да играе срещу китаеца, който е поставен под номер 2 в схемата на турнира. Корнел е номер 5, но класите са различни.



Оставих момчетата да се забавляват и се отправих към уговореното място в сградата, откъдето стартират пешеходните турове. Пътьом видях как красиво тръгна играта на Алекс. Стискам му палци! Филипинецът бе видимо притеснен и още от началото изпадна в размисъл, както се вижда от часовника до дъската.



Бяхме четирима екскурзианти – две жени от Малайзия, София от Швеция, чийто приятел се състезава и аз. Разбира се имахме и водач, даже не един а двама – мъж и жена. Жената се притесняваше от нас и заекваше, но мъжът говореше добре английски. Всички тези водачи са на доброволни начала – служат на префектурата за популяризиране на забележителностите. Таксата за курса ни беше 500 йени – толкова колкото струва билета и нито стотинка повече за водачите.

Историческият музей на Матсуе е отворил врати тази година на 19 март. В него са изложени интересни предмети, факти и мултимедийни филми за 400-годишната история на крепостта и града Матсуе.

На входа на музея си оставихме чадърите и ни раздадоха билети.



Първия експонат – доспехите на самурай с емблемата на Матсуе на шлема – обърнато сърце.



Вторият експонат – служителките на информационното гише, които са си част от изложбата за мен – англисйки не знаят, така че работа не могат да ни свършат.



Няма да се спирам на всички неща, които видяхме. Най-интересните за мен бяха тези, на които ще пусна снимки. Първото беше макет на града съз замъка.



Историята на замъка ще разкажа вероятно утре, когато ще го посетим, въпреки че и тук даваха филм за създаването му и защо точно тук. Интересното е, че реката прави естествен завой на това място, а изкуствено са прокопани канали от задния край, така че цялата крепост да е защитена от воден ров. Този замък никога не е бил използван за военни цели, въпреки, че е имал толкова добра стратегическа позиция.

Не мога да не покажа изключително ценният меч Нагамитсу, който е прославен от Хадеясу Юки и съхранен от фамилията Матсудайра.



Хартиени пари, издадени от клана Матсуе.



Следващия експонат е много интересен – типична храна за четирите сезона. Отдясно наляво – зима, есен, лято, пролет.



За да не ставам досаден – интересна стая за чайна церемония, в която гостите могат да пият чай. От витрината се вижда красивата градина, зад която в далечината стърчи замъка Матсуе. Градината е в типичен сухоземен стил за района Изумо.







Къща за слугите и типична слугинска стая.



Излизаме от музея след като разгледахме доста експонати и изтърпяхме няколко филма на японски с блед превод от нашите водачи. Намираме се близо до залата, а вече трябваше да е свършил първия кръг. Точно така се оказа. Алекс беше победил противника си и вече се готвеше да започне втората си партия за деня срещу представителя на Коста Рика.



На съседна маса се изправиха един срещу друг Миша от Украйна и Золтан от Унгария съответно с 5-ти и 2-ри дан. Такава разлика обикновено предвещава изхода от двубоя.



Аз пък отново отворих картата. Сутринта докато чаках водачите да съберат хората за тура, разпитах за някои по-интересни обекти в града. Един от препоръчаните бе храмът Gessho-ji.

Тръгнах по улиците с GPS, чадър, чанта и фотоапарат в ръце. По пътя снимах едно японско училище и един супермаркет, от който си купих вода с лимон.





И на този завой вляво е входът за храма. Платих си 500 йени като възрастен. Все се чудя чак толкова ли стар изглеждам!?







Както се вижда тук има красива голяма градина. В пояснителната брошурка, която получих по изключение на английски, има „Календар на цветята”, в който са описани през кой месец от годината кои цветя цъфтят и могат да бъдат видени в парка. През май това трябва да е ирис. Календарът засяга само месеците от януари до юли включително, а през ноември листата се оцветяват красиво в жълто и червено.

Всъщност целият парк е пълен с гробници на господарите на Матсуе, към които се стига през красиви врати.









Последната гробница по маршрута е на 6-ия господар (от общо 9). Точно до нея е паметника на гигантската костенурка. За нея казват, че ако я погалиш по главата ще живееш по-дълго. Как мислите, дали е възможно?





А това е Otama-ya (Къщата на духовете). Тук се пазаят мемориални плочи на господарите и съпругите им. Къщата се отваря за посещения само веднъж годишно – на 16 август.



А това е мястото, където срещнах единствените други посетители на комплекса. Къщата за чаена церемония. Всъщност сега е къща за чай, но е още и сградата на основния храм.



Събувам си обувките и оставям чадъра на мястото за чадъри. Влизам в къщата по чорапи.



Хората се наслаждават на градината докато пият чай. Този обичай си има дълбоки традиции.





Постоях малко и погледах. Красиво е наистина. Чудя им се откъде намират толкова любов, за своите японски градини. Явно са хора, за които природата значи нещо много повече от дървен материал или сено за добитък.

На излизане от комплекса влизам в нещо като двор, в който е къщата на Райдън – един от най-добрите сумисти – йокодзуна от Едо периода (1603-1867).







В интерес на истината като стана дума за сумо – постоянно обяснявам къде се намира България на японците и те се сещат веднага за киселото мляко. Като попитам дали познават Котоошу – даааа, разбира се! Обяснявам им, че той също е българин и ... Ама наистина ли!? Някои, разбира се го знаят, но други са учудени, че не е японец. Аз пък съм учуден от невежеството им!

Поемам обратно към залата, за да проверя какво са направили играчите във вторите си партии и да хвана следващия планиран тур от 16 часа.

По пътя минавам покрай храма Seiko-in с едни лъвове с лек китайски уклон. Може и аз да съм наклонен, но поне на мен на китайски ми заприличаха.



В залата всичко беше от хубаво – по-хубаво. Алекс беше победил и Коста Рика. Не цялата – само един неин представител, но и това стига. И понеже беше свършил малко по-рано го подбрах да ходим заедно на посещение в самурайска къща.

Този път доброволката-водач беше една възрастна дама, която знаеше английски, но пък аз не й го разбирах. Тръгнахме към улица Shiome Nawate. Аз я знаех къде е още от втория ден в Матсуе или третия в Япония. Както и да е, тръгнах с бодра крачка и по едно време се усетих, че водачката я няма... Горката жена! Беше изостанала доста. Спряхме се да я изчакаме. Бяхме само аз, Алекс и едно момче от Австрия с тайландски произход, но никога неживяло в Тайланд. Жената ни настигна, аз я попитах дали иска тя да ни води, а тя се извини, че е по-бавна и че ние сме много високи и правим големи крачки – за това била изостанала. Аз колко съм висок е друга тема, но в Япония се чувствам направо като баскетболист! Сещам се за чехлите в хотела, които сигурно са № 41, но по-големи няма! Тук мутанти с № 44 явно не са предвидени да отсядат.

Стигаме до ул. Шиоми Навате.



Влизаме в къщата на самурая Шиоми и отново получаваме билети от нашата японка.





Както винаги градината е на ниво. Както винаги табелките са САМО на японски!



Разглеждаме стаите на къщата и жената на някакъв неин английски обяснява кое какво значи. Аз разбирам откъслечно. На първата снимка господарят на дома (вляво) приема гост (вдясно).



В градината вече прецъфтява това масово храстче:



По стълбички покрай бамбуковите дръвчета се каваме до къщата с барабаните.







И както се вижда много добре, пояснителната табелка е доста красиво изработена, но ...

Тези огромни барабани са характерни за провинция Шимане. И на други места в Япония са се изполвали барабани, но толкова големи само тук. Те са поддръжали бойния дух на войската, а и са използвани по време на празненства и шествия. Всичко това от мултимедийното клипче до стаята.

Още веднъж – къщата с градината.



 Надникваме в стая за хранене и кухнята.





С това приключваме този тур и се извиняваме, че бързаме към хотела, защото в 18:00 трябва да тръгнем за вечерната си програма. Пътят до хотела бе приятен и освежителен, предвид ръмящия цел ден дъжд.

Прибрахме се, обялкохме се подходящо като за минерални извори, взехме си кърпите за къпане и хайде пак по трасето. Този път бяхме повече хора, поради приключилите срещи от втория кръг днес. Не мога да проумея на кого е хрумнало да направи туровете по забележителностите във времето, когато момчетата имат срещи! Не ми изглежда много по японски това.

На автобуса се натоварихме почти цялата компания. Това беше гаранция, че ще е забавно. Тръгнахме и през целия път се смяхме, а някаква японка отпред ни говореше нещо на японски за мястото, на което отивахме. Нямаше как да ни привлече вниманието. Подочухме нещо за дълбочина 10 м и някакви акули, но не прозвуча сериозно.

Пристигнахме в един 5-звезден хотел в района Tamatsukuri Onsen. Повеждат ни през фоайето към втория етаж, а ние продължаваме да си приказваме и да не знаем къде отиваме.





Тук си събуваме обувките, разбира се! След това влизаме в просторно помещение с две дълги ниски японски маси и едни японски въглавнички, върху които трябваше да седнем. Сторено!





Сервираха ни чай и сладки с много приятен вкус. След това ни помолиха да се преместим в съседната зала. Влизам и ахвам!





В залата подредени като по учебник блюда – всичко е типично японска кухня. Да не смееш да го пипнеш – толкова добре изглежда. С Алекс не успяхме да си намерим съседни места.



От ляво надясно – японецът, нашия преводач, учил в Англия. След него представителят на Русия, Унгария, Румъния, Колумбия (с който Алекс утре играе май), Финландия, Литва, България и ... не виждам кои са последните двама.

Церемонията „Японска вечеря” започва винаги от мен, защото бях на първото място. Трябва сами да се обслужваме, а девойките само да ни показват как. То май се получи, че от показване ние само седяхме и гледахме умно!



С клечки се прави всичко почти. Слагаме първо масло на едно съдче върху хартия, а отдолу гори огън. Слагаме 3 парченца месо със зеленчуци и капак отгоре. Това е пържене в масло. На следващата снимка са заготовките, още неизпържени.



Тук японката ми чисти рака, което е доста сложно нещо, а в горния десен ъгъл на масичката ми се пържат хапките. Използвах ножа, за да отделя предварително тлъстата част от месото, тъй като имам непоносимост.



Другите японки усилено помагат на кекавите и некадърни гайджини!



Всички са пределно мобилизирани в храненето. Аз станах за малко, защото ми изтръпнаха краката и изполвах да снимам прав.



Постоянно ни сменят блюдата. Сервираха ни общо може би 5 вида супи, още толкова ястия и не по-малко салати, гарнитури хапки и какво ли не. Преобладаваха морските деликатеси със сосове соя+уасаби и чесън с оцет. На долните снимки първо се вижда супата, която се вареше пред мен на масата, след това някакъв странен рибен деликатес. Третото е една жълта на цвят супа, която била много скъпа защото е от морски таралеж с яйце. И как няма да е скъпа като знам колко е голям един морски таралеж! Последното го наричат „соба”, което е супа от нещо като спагети с водорасли.





През цялото време ни обслужваха перфектно. Носиха ни влажни кърпи за ръце, чай, вода... Имаше по едно саке на човек, а с моето намаза японеца до мен.





Точно се отпуснахме с препълнените стомаси и ни информираха, че отиваме на СПА – ще се топим в басейн с гореща минерална вода! Ха така! С пълни стомаси! А беля може ли да стане?



Тук си събуваме обувките и в синята част влизат мъжете, а в червената жените.

Процедурата е следната:
1. Влизаш и се събличаш като гащи не са позволени!
2. Измиваш се хубаво на душа с минерална вода – има шампоан и душ гел до всеки душ.
3. Влизаш в малкия басейн с вода около 37-38 градуса.
4. Влизаш в големия басейн с вода около 45 градуса.
5. Излизаш, измиваш се и се обличаш.

Имаше си всичко в банята, съблекалнята и басейните – включително прибори за бръснене, за миене на зъби, одеколон, балсам за коса и още нещо за коса, което не знам какво беше (японски надписи). Нямаше само големи кърпи за бърсане, каквито някои не бяха рабрали, че трябва да си вземат от хотела и останаха да се бършат с една малка кърпичка от СПА центъра.
.
Снимки от банята няма. Въведохме правило – без снимки! Киснахме се до припадък, след което ни качиха на автобуса и се прибрахме в хотела. Струваше ми се, че трябваше да има и някаква обиколка, но явно вечерята и СПА къпането изчерпа програмата според организаторите.

Този ден беше отново по-различен от другите. Днес Алекс има две победи и ходих на 3 организирани и един импровизиран тур. За утре програмата ще е нещо подобно, но няма да повтарям местата.


Следва...



Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 730
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #19 : вторник, 31 май 2011 г., 03:42 ч. »
 :bow: Супер репортаж! Давай нататък.  :bow:

Неактивен tomatomov197

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 579
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #20 : вторник, 31 май 2011 г., 09:22 ч. »
    Тъкмо гейшите ви вкараха в банята и спря снимките :)  Явно каквото е ставало в Матсуе си остава в Матсуе .

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 730
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #21 : вторник, 31 май 2011 г., 13:28 ч. »
Продължението явно ще се разпространява апокрифно на Л.С. ;)

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #22 : вторник, 31 май 2011 г., 16:19 ч. »
Мда, може и срещу такса. Сядам да пиша за днес. След часове ще съм готов. Надявам се да се справя за около 3 часа.

Неактивен AQUASAUR

  • Aquaportal експерт
  • *****
  • Публикации: 244
  • Нас. място: Sofia, Student City
  • Пол: Мъж
    • www.petshop-zoomania.com
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #23 : вторник, 31 май 2011 г., 21:00 ч. »
Отново уникален фоторепортаж, Стасе!  8) Ама и този нов Канон какви снимки прави... :o колорита на всичките ти снимки е изумяващ!  8)
Продължавай в този дух!  :up:

Неактивен Виолета

  • Осветител
  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 954
  • Нас. място: Елин Пелин
  • Пол: Жена
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #24 : вторник, 31 май 2011 г., 22:24 ч. »
Докато вие си разменяте ЛС с компромати, да кажа аз за какво си мислех, докато гледах снимката на градината. Престанах да се чудя на Амановския стил - той просто е типична японска градина с тук-там червени акценти, точно като тази.
Искам България ЗЕЛЕНА!




Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #25 : сряда, 01 юни 2011 г., 04:14 ч. »
Ден 6. Отново в МАТСУЕ.

Събуждам се от пронизителния звън на телефона в стаята. Докато разбера какво става се звъни вече за 4-ти път вероятно... Алекс е. Казвам му, че няма да успея да отида с него на закуска и че ще се видим направо в залата. Много трудно станах след като малко след това ми звънна и вградения в леглото будилник. Изплакването на очите със студена вода помогна.

Обработих снимките от Ден 5 и ги пуснах във форума. Стана 10 часа местно време – от 11:00 имам по предварителна заявка тур с местен доброволец-водач – ще посетим замъка „Матсуе”. В Япония в хотелите ни дават кимона за домашни дрехи. Смених го с дрехи за излизане и реших, че ще имам няколко минути за закуска. Закуската е на 9-ия етаж в съседния корпус на хотела. Докато стигна до там ми останаха 7 минути за хранене. Бързичко хапнах два сандвича със сьомга, малко слати с морски дарове, картофени кюфтета, макарони със сметана във вид на гарнитура, накрая и коктейл от плодове – праскова, круша, папая и ананас. Доволен съм!

Отворих широка крачка по тротоара към залата за игра на Го. Не си взех чадър от хотела за пръв път откакто сме тук. Защо ли... Точно тръгнах, не бях минал и 100 метра и започна да ръси ситен дъждец... Леко ме освежи, но се опасявах да не завали сериозно и да се окажа неподготвен. Нищо подобно не се случи целия ден! За пръв път откакто дойдохме в Матсуе, времето бе благосклонно – приятна температура, не валеше, а даже на обяд за 2 часа се показа и слънцето! Да не повярва човек. Стигнах точно навреме, за да видя последните минути от загубата на Алекс от Сантяго Еспиноза (Колумбия).





Противникът е с доста по-висок ранг, така че нищо изненадващо. Да, но пък за сметка на това, съвсем непредвидено, успявам да повлека Алекс с мен към разходката до замъка.

Оказа се, че групата за посещение на замъка се състои от мен, Алекс и две екскурзоводки на добра воля, т.е. такива, на които не се плаща. То толкова и могат де! Оставаше и да им се плаща. Поне като всички японки бяха безкрайно усмихнати и любезни, а това тушира всички забележки.

Тръгнахме, а аз започнах да снимам. Сега ми е паднало слънчевото време! Започвам с крепостната стена и защитния ров с вода.



Стълбите към замъка.



Храмът Матсуе и множество малки деца около него. Всички са еднакво облечени с униформи.



На входа на замъка ни дадоха билети, за които бяхме платили предварително. Интересно нещо, което все забравям да спомена – във всички музеи ползваме някаква отстъпка, защото ни взимат по-ниска цена. Поинтересувах се и се оказа – няма да повярвате! Има отстъпка за чужденци от 30%-50%. Ако това беше у нас нямаше да е отстъпка, а надценка. Но ние сме в Япония.

Влизаме през вратата и на върха на хълма пред нас се окрива красотата на замъка Матсуе.



Строежът на този замък е започнал през 1607 от господаря Йошинару Хорио, владетел на региона Изумо. Даймио е титлата му, която се дава изключително от шогуна и той е подвалстен само на него. Строежът е приключил през 1611 г. – точно преди 400 години. Поради това и в Матсуе тази година има редица празненства ппо случай годишнината на построяването на замъка и създаването на града.



Познайте какво правят децата в първия хубав ден от седмица насам!



По-нататък влизаме в замъка – на входа по стар японски обичай си събуваме обувките и за спокойствие на туриста ги заключваме в безплатни касетки. В Япония никой не би ти откраднал каквото и да било. Просто не е прието.



На върха на замъка отвън се виждат опашките на две риби, които се е вярвало, че го пазят. Всъщност това е измислено морско същество с глава на тигър и тяло на риба. Оригиналните Шачи-хоко (така се казва това същество) се намират вътре в замъка, както и множество запазени самурайски брони, шлемове и оръжия.



Замъкът отвън изглежда сякаш е на 5 етажа. Всъщност отвътре етажите са 6. Ето малко снимки от вътрешността. Първо е вторият етаж, после последният, а накрая стълбите, по които се слиза малко трудно, имайки предвид, че сме по чорапи, а дървото е излъскано.







Малко снаряжение за войниците:



Гледката от последния етаж – с такава видимост са наблюдавали целия град и територията на замъка.



А от едната страна се виждат планини, които наричат „Полегналия Буда”. Ако се загледате наистина приличат!



Разписваме се в книгата за посетители и тръгваме обратно надолу по стръмните стълби.

Замъкът Матсуе е един от 12-те такива, които са останали до наши дни. Да, в Япония има запазени само 12! Този тук е вторият по ширина, трети с височината си от 30 метра и 6-ия най-стар в страната. През 1875 всичко тук е било разрушено, с изключение на самия замък. Пълна реконструкция му е направена между 1950-1955 г. Тази информация имам от ... невероятно, но факт – брошурата им на английски език, която ни дават с билета. Ето го и чист, без хора:





А ето така снима възрастна японка-доброволка-водач-слабоанглоговоряща двама красиви гайджини:



Разделихме се с водачките и тръгнахме на разходка. Алекс има още свободно време от обедната почивка между 5-ия и 6-ия кръг на първенството. Минаваме покрай храма, където бяха децата.



Децата не бяха само тук. Имаше ги навсякъде. Сега като по заповед са изчезнали. Да, но се е появил един червен такъв самурай. Аз не смея да го снимам, защото не се знае какво ще поиска. А той: „Можете да ме снимате ако желаете!”. Еми как да не желая, щом предлага!



А за капак мина един минувач, който пък снима гайджините със самурая.



Обратно по стълбите и поглед към парка около крепостта.





Ето къде били! А аз се чудех защо изчезнаха. Всъщност децата рисуваха. Вероятно са имали час по рисуване в училище и учителката, възползвайки се от слънчевите лъчи ги е завела в парка на замъка да се упражяват. В момента имаха занимание – обяд по групички. Всички имаха нещо за постилане, ядяха суши от кутия или триъгълни сандвичи. Много ни се радват всички. Какво ли им минава през главата като ни видят?!

Продължихме и излязохме точно срещу новооткрития исторически музей.



Тръгваме по улицата покрай канала и се опитваме да се ориентираме с карта и GPS къде се намира храмът Fumon-in.



Не излязохме точно където си мислех, но това не беше лошо – видяхме още малко от жилищата на японците в Матсуе.







Най-накрая зад един странен завой на уличката се появи това, което търсехме и ни бяха препоръчали.







Оказа се затворен, така че останахме с външните си впечатления за него. Време беше да се връщаме към залата. В 13:30 започват вторите партии за деня, а закъсненията се наказват сериозно. При хубаво време изпозлвам да снимам едно кафене и пак зиг-загообразната улица.





А това кръстовище е боядисано по този начин, защото зеленото за пешеходците светва едновременно за всички посоки. При това положение можеш да пресечеш както си искаш, включително и по диагонал.



В залата на Алекс му се беше паднал 70-годишният представител на Австралия. За съжаление партията завърши с половин точка разлика в полза на противника, но това разбрах чак вечерта.



Оставям го да играе и тръгвам в посока към хотела. Тъй като ми е на път ще се кача до стаята и после ще продължа към другата страна на реката. До 16 часа трябва да съм отново в залата за следващия записан тур.

Крепостната стена, този път без да вали дъжд:



Японската страст към цветята:



Наближавайки хотела се сещам, че сега е момента да снимам и храма, който се вижда от прозореца на стаята ми! Името му е Suetsugu.







Отзад стърчи хотел Matsue New Urban и някой от прозорците на 4-ия етаж е моя. Като стана дума за прозорец – ето храма, погледнат и от там:



И още през прозореца – мястото към което съм тръгнал е една уличка с храмове точно зад високата сграда в далечината. До там е около 1 км.



Ето това е улицата:



Тук би трябвало да има някакви магазини. Да, има, но нямаше нищо в тях, което да ме заинтригува. За сметка на това намерих пак някаква будистка църква и гробища към нея, която се намираше в тихо кварталче – вижда се как в работен ден по обяд спокойно мога да снимам улица с почти нулев трафик.









Разочарован от магазините тръгнах обратно. Ще показвам малко специфични места и гледки, които ме впечатяват. Всичко това е на път към сградата на префектурата, където се играят мачовете.



Жици, японски магазин, кабели... Не съм наясно защо, но това е на всеки стълб!







Стигнах точно навреме, за да се присъединя към групата, която се събираше за мероприятието от 16:00 часа.

Предплатеният тур е обиколка за разглеждане на града по река Hurikawa. Всъщност то не е точно река, а са верига от изкуствени канали, в началото предназначени да защитават замъка. Около 10 човека се събрахме. И все веселяци!



Точно тръгнахме и ... викове от брега! Момчето от Кипър решило да се присъедини в последния момент! Айде връщай лодката и пак обратно. Забравих да кажа, че влизайки в лодката всички се събуват. Минаваме инструктаж как се минава под мостовете. Всички лягат на пода, а покривът се прибира надолу. Веселба!

Лодкаря беше типичен японец, добре пеещ и много държащ на правилата.





Обикаляйки ни разказват кое какво е, но от шума нито се чуваше нещо, нито пък ми се напрягаше да разбера какво имат предвид.



Тук залягаме:



И къщите около канала:







На последната снимка е историческият музей.  Прибираме се към хотела след кратко интервю дали ни е харесало в лодката. Преобличаме се, измиваме се и тръгваме към фоайето за туристическа обиколка на езерото Shinji по залез слънце с включена вечеря.



Имахме си изпращачи.



Стовариха ни на брега и се качихме на корабче. Вътре в кабината се влиза само по чорапи! Някои от нас, обаче, се качиха на покрива. Отдясно наляво – Корнел (Румъния), Олег (Русия), Золтан (Унгария) и Алекс.



Гладен съм, а в кабината сервираха вечерята. Слязох бързо да хапна. Оказа се, че сме с един човек повече – в последния момент се е качил на борда. Някои трябваше да си поделят една порция..



Минаваме покрай един от символите на езерото Шинджи – островчето.



От тук нататък си играя да снимам залез от ръка. Предимствата на новия ми фотоапарат са точно в такива екстремни ситуации. Не мога, а и няма смисъл да ползвам статив, докато съм на корабче, което се движи.











Докато бяхме на покрива с Олег го питах как са цените в Япония, сравнявайки ги с Москва. Бях изненадан, признавам! В Москва храната е на същите цени като тук, а другите неща тук са по-евтини... Хм.

Обиколката приключи, а ние се качихме на автобусчето и се прибрахме в хотела. Беше рано, а времето по изключение хубаво. Накарах Алекс и Золтан да се разходим към замъка през нощта.



Не е много осветен, а и няма откъде да заема позиция да го снимам, но горе долу става ясно от следващата снимка.

Поразходихме се вечерта по улиците и към 22 часа се прибрахме. Този ден отново беше пълен с впечатления. Остава ми само следващия 1юни в Матсуе, а след това летим към Нарита, преспиваме и се прибираме към България.

Тъй като завършвам тази част на другата сутрин, установявам със съжаление, че отново е започнало да вали – при това неприятно. Ще мисля какво да правя през последния ден в Матсуе – не ми се пропилява.

Следва...


Неактивен slayerp2

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 76
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #26 : сряда, 01 юни 2011 г., 09:02 ч. »
 :bow:
На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си.

Неактивен demetra

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 172
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #27 : сряда, 01 юни 2011 г., 09:15 ч. »
Прекрасен репортаж както винаги, да си жив и здрав, да обикаляш повече и да ни запознаваш с интересни места от света. 

Неактивен Surikat Ribar

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 213
  • Хакуна матата!
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #28 : сряда, 01 юни 2011 г., 13:22 ч. »
Разказът ти е толкова увлекателен,че се превърна в едно от топ четивата тези дни. :)

Неактивен aquaworld

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 1 574
  • Нас. място: гр.София
  • Пол: Жена
    • Аква свят
Отг: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
« Отговор #29 : сряда, 01 юни 2011 г., 14:31 ч. »
Разказът ти е толкова увлекателен,че се превърна в едно от топ четивата тези дни. :)


Така е!
Стасе, като се върнеш да напишеш една книга "Пътешествията на ......... Стас". :up:

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.