Автор Тема: Болести в морския аквариум  (Прочетено 6388 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен камен_chochev

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 204
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
Болести в морския аквариум
« : петък, 27 май 2011 г., 22:25 ч. »
Това е поредица от няколко статии на Steven Pro от Reefkeeping, които ще се опитам да преведа (в по-кратки срокове  :wink1: ), с някаква частична редакция ( някои неща са прекалено подробни ), които, надявам се, ще бъдат полезни на всички .

Amyloodinium ocellatum,
по известен като Морско кадифе, е един от най-често срещащите се патогени при декоративните тропически риби.
описание:
Amyloodinium ocellatum са динофлагелати (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8), т.е. едноклетъчни паразитни водорасли с две камшичета, които притежават характеристиките и на животни и на растения - фотосинтезират и могат да се придвижват, както и притежават сложен цикъл на развитие.

Паразитът в етапа, в който се храни се нарича trophont. Върху заразената риба може да се види като мъх ( поръсена с пудра захар ), с коренообразни израстъци, с които се закрепва, прониква и храни от гостоприемника. Растейки и развивайки се върху приемника, той достига размери около 80 - 100 микрона в диаметър и дължина 350 микрона. Тогава той се пуска и енцистира ( образува цисти ). Този етап се нарича tomont и е етапа на репродукция (размножаване), Един паразит отделя до 256 цисти, очакващи по-нататъшно развитие. Този етап може да завърши доста бързо - 3 - 5 дни при температура на водата  20 -25 градуса целзий. След завършване на етапа цистите се излюпват и освобождават тънки роящи се диноспори с диаметър 12 -15 микрона. За разлика от Cryptocaryon irritans ( морско ихтио), при което животът на тези свободно плуващи theront - и е ден - два, то при диноспорите е 6 до 15 дни.



В тази връзка минималнаят карантинен период  за нови риби е 20 дни , като най-добре е да бъде 6 седмици, през които и неопитно око би забелязало проблемите или в най-лошия случай заразената риба няма да преживее карантинният период.

Признаците на "кадифената" морската инфекция  са доста неясни. Дихателните затруднения може би са от най-честите признаци. Други признаци са намаляване или пълна загуба на апетит, търкането в предмети в аквариума, хаотично поведение и плуване,  праховидни налепи или матово кадифен блясък, от който тази болест получава  наименованието си. Amyloodinium първоначално атакува хрилните тъкани на рибите, и след това се разпространява по цялото тяло, при което почти няма надежда за възстановяване.

Тук ще се спрем на някои по-интересни и специфични лечения на Amyloodinium ocellatum

Метод 1. Естествен имунитет

Както и при irritans Cryptocaryon, е доказано, че рибите могат да развият имунитет към Amyloodinium ocellatum, след няколко несмъртоносни експозиции, като този имунитет може да продължи над шест месеца . Проведен е опит с два доматени клоуна (Amphiprion frenatus). При опита са били изложени на контакт в контейнери с до 40,000 dinospores/ риба, веднъж седмично за тридесет минути. След това са отделени в отделни аквариуми за три дни и след това в друг ( с лекарства) за една седмица. Преди пренасянето, всяка риба бива натопена в сладка вода за три минути. В тези отделни, възстановителни аквариуми се поддържа концентрация на  мед  0.15-0.20 мг/л за лечение на заразяването. Рибите остават там за една седмица, за да могат да се възстановят. След това процесът се повтаря отново с друга експозиция, последвана от лечение.

След четиринадесет дни, значителен брой риби в експеримента показват имунен отговор, а след двадесет и осем дни всички, до една риби в изследването са напълно изчистени от trophonts. Кое е най-интересното при този механизъм на защита? Имунизираните риби остават податливи на диноспорите, но по причини, които са неясни, trophonts никога не растат и отпадат от приемника преждевременно.

И един извод, получен по-късно: и двете риби по-късно са умрели от Морски Ихт, което означава, че придобития имунитет е специфичен, т.е не е към всички паразити от този раздел. И ако искаме да не съжаляваме по-късно - карантината и превантивното лечение са задължителни!



Метод 2. Мед

Медта е широко достъпна, евтина и е доказала ефективността си. Но въпреки тези плюсове, използването на мед може да бъде проблематично. Тя има тесни граници на ефективност; твърде високи нива на концентрация могат да причинят смърт на рибите, при твърде ниски тя е безполезна. Затова се изисква всеки ден, а в някои случаи два пъти дневно, тестване и промяна на концентрацията, за да се поддържа ефективността и, коетое трудоемко. Въпреки това метода с медта се използва, защото е евтин, работи и препарати могат да се намерят лесно.

Метод 3. Chloroquine diphosphate

Chloroquine diphosphate е безопасно и ефективно средство за лечение на ocellatum Amyloodinium. Еднократна доза от 5-10 мг/л поддържа рибите чисти от паразити за десет дни. Звучи страхотно, но този препарат също има своите недостатъци. На първо място е трудно да се намери. Само една компания произвежда  това лекарство за акваристиката - Aquatronic на Marex. И въпреки, че е безопасно за рибите, то е силно токсично за микро-и макроалгите и различните безгръбначни. Така че, това е още едно ефективно лечение и подобно на медта, не може да се прилага в дисплея.


Метод 4. Потапяне в сладка вода


Доказано е, че потапянето в сладка вода продължаващо 5 мин предизвиква откачането на повечето ( макар и не на всички ) trophont - и от заразената риба. Проблема при този метод е, че няма никакво третиране на енцистите и свободноплуващите диноспори, които съществуват в заразения аквариум и даже и да сме излекували рибата на 100 % с потапяне, това не ни гарантира, че тя няма да бъде повторно заразена

Въпреки, че  не са напълно ефективни, сладководни натапяния все още могат да бъдат от полза. От една страна, те могат да бъдат използвани за даване на известен комфорт на заразените риби, чрез незабавното премахване на  повечето паразити, преди да се използва друг метод за  лечение. Сладководните натапяния  могат да бъдат ефективен инструмент за правилно диагностициране на  Amyloodinium ocellatum. Възможно е метода да се ползва и сам по себе си за лечение-  потапяне за 5 мин, след което отделяне в чист аквариум. Тази процедура се повтаря на всеки три дни, общо три пъти. В края на курса на лечение, рибата трябва да е напълно ясна, без паразити. Но този начин е толкова стресиращ, сам по себе си, за рибите,че може да се каже, че метода е толкова опасен, колкото и болеста. Препоръчва се единствено, като начин за диагностициране, но не и за лечение.

Метод 5. Формалин

Формалина е разтвор на газ формалдехид във вода. Използването му за лечение на ocellatum Amyloodinium е доста спорно. Според някои проучвания ефекта е същия, като при предния метод. Потапяне  за 6 часа във вода със 150 - 200 ppm формалин изчистват напълно заразената риба от паразити, а с 100 ppm - за 9, но това не предпазва рибата от повторно заразяване. Трябва да се знае, че формалина е вреден и канцерогенен и трябва да се работи с него само в добре проветрени помещения. Сравнявайки този и предходния метод, предпочитанията са към предходният.





Метод 6. Hyposalinity

Докато метода hyposalinity е често препоръчван и използван при лечението на Морския их (irritans Cryptocaryon), срещу Amyloodinium ocellatum този метод е много слабо ефективен. Amyloodinium ocellatum може да оцелее в много по-голям диапазон на соленост, отколкото Cryptocaryon irritans. Соленост от 16 PPT в продължение на 28 дни обикновено е летален за Cryptocaryon irritans , но Amyloodinium ocellatum е намиран при соленост от 3 - 45 PPT , с оптимална  соленост за репродукция, в рамките 16,7 до 28,5 PPT. По този начин става ясно , че намаляване на солеността няма да има ефект.

И една забележка: Сега метода hyposalinity е изключително ефективен при борбата с Cryptocaryon irritans и може би ще бъде още известно време, но според някои последни проучвания адаптивността на irritans Cryptocaryon към различна соленост се увеличава, което практически ще намали възможността за борба с него.

Метод 7. Комбинирана терапия с Acriflavin, Aminoacridine и Formalin
бел.ред.: явно става въпрос за нов препарат с активните съставки  Acriflavin, Aminoacridine и Formalin
Това е едно от по-новите лекарства, навлезнало на пазара. Претенциите си за  слава дължи на твърдението, че е риф-безопасна алтернатива. В действителност, на етикета на гърба на бутилката е използван терминът "reef safe" и e  допълнено: "Безопасен за всички риби (включително и риби без люспи),  растения, корали и безгръбначни. Няма да се отрази на биофилтрацията".  Активните съставки, включени в списъка са acriflavine, aminoacridine и формалин. Нека ги обсъдим в този ред.

Acriflavin се използва срещу някои бактериални, гъбични и паразитни инфекции. Дори има референции за ефективност на Acriflavin (при концентрация от 6 ppm) срещу паразита във  фазата на репродукция  (tomonts). Това е положителната страна. Недостатъкът е, че не е толкова ефективен (колкото някои други средства) срещу всякакъв вид инфекции, независимо дали са бактериални, гъбични или паразитни. Той също така обезцветява водата, което е особено проблематично в рифов аквариум с фотосинтезиращи организми, изискващи светлина. Може да бъде и токсичен за някои риби,което не предвещава нищо добро при използването му в сложна екосистема, каквато е развития риф-аквариум. Заедно и с широко- спектърния си характер (т.е. може да убие някои бактерии, гъбички и паразити, необходими за аквариума) е малко тревожна употребата му в риф дисплея.

Не може да се намери много информация относно третирането на болни риби с Aminoacridine. Aminoacridine е една от съставките на спреният от Tetra препарат Oomed, прокламирана като действаща срещу Amyloodinium ocellatum. Заедно с факта, че Aminoacridine е мутаген и намалява шансовете за репродукция при рибите,  и неяснотата на това,  как би повлияла употребата му на обитателите на един соленоводен аквариум, би трябвало да ви накара да се замислите, преди да го използвате.

И третата по ред съставка - формалин. При Метод 4 дискутирахме лимитираната му ефективност  върху  Amyloodinium ocellatum. Формалина е и токсичен спрямо алгите и макрофитите ( растенията ), което навежда към доста въпроси относно употребата му директно в аквариума

Така че, преди да има неоспорими доказателства относно ефективността му, и по-важното - положителни резултати от токсикологични изследвания върху обитателите в рифовия аквариум, вярвам никой няма да рискува с приложението му.

Метод 8. Аскорбинова киселина

"Това е още един препарат, който има претенциите да е риф сейф. На листовката му ( превода от немски на английски е доста лош, като е използвано  старото име на паразита - Oodinium) е изписано следното: ""Елиминира Oodinium в солена вода. Безопасен за алгите и безгръбначните. За по-добър резултат следвайте програмата. Махнете активния въглен и други химически филтри. Механично филтриране през памук или гъба. Не използвайте озонатори, UV стерилизатори или протеин скимери. Нитрифициращите бактерии няма да бъдат засегнати, но ще бъдат подтиснати. След третирането направете частична смяна на водата и използвайте препарат Аххххххх Бххххххх за подсилване на бактериите.". На етикета на бутилката също така е  написано : активна съставка Аскорбинова киселина. За тези, които не знаят - Аскорбиновата киселина е витамин С. Никъде в специализираната литература не е описано и няма информация за използване на Аскорбинова киселина или витамин С, в борбата срещу  Amyloodinium ocellatum. При липсата на научни изследвания, подкрепени с документи, потвърждаващи ефективността на този метод, отново е рисково и непрепоръчително използването му.

Метод 9. Ултравиолетова стерилизация

Ултравиолетовата радиация може да убие инфектиращите, свободно плуващи диноспори на Amyloodinium ocellatum, но използването и като лекарство срещу паразита има същите недостатъци както и при използването и срещу Cryptocaryon irritans ( статията за Cryptocaryon irritans ще бъде следващата преведена тук - бел.рд. ). UV стерилизатори могат да бъдат използвани, като контролно средство срещу разпространяване на заразата в аквариуми с обща филтрираща система, например магазини., но не може да се очаква лечителен ефект, а дори и контрол при заразяването от риба на риба в дисплея.

Метод 10. Озон

Няма какво много  да се коментира за озона. Действието е аналогично като при използване на  UV  за стерилизация. Може да се каже, че може би е малко по-ефективно използването му, поради факта, че с времето ефективността на UV лампите намалява.

Метод 11. Биологичен контрол

"Макар и да е всеобщо мнение в акваристките кръгове, че някои обитатели, а именно Labroides wrasses, Elacatinus gobies и Lysmata shrimp, могат да помогнат при лечението на Cryptocaryon irritans и Amyloodinium ocellatum, то е погрешно. Въпреки, че обърнахме сериозно внимание при обсъждането на Морския Их, ще повторим и тук. В природата нито Cryptocaryon irritans нито Amyloodinium ocellatum се срещат толкова често, че да има същества-чистачи, еволюирали да се хранят само с тях. Плюс това, е доказано, че Elacatinus gobies и Labroides wrasses се хранят изключително с  gnathid isopods ( ракообразни, принадлежащи към реда Isopoda, някои от които са ектопаразити по рибите живеещи в кораловите рифове) в дивата природа, така че възможността да бъдат полезни в борбата срещу тези патогени в аквариума е малко вероятно. Освен това, тези риби-чистачи са също толкова податливи на инфекции, колкото и другите риби. Един от първите признаци на заразената риба е загубата на апетит, което прави заразените""чистачи"" безполезни.
"

Метод 12. Водороден прекис (пероксид)

Това е една от най-новите, най-интересните и обещаващи идеи за лечение Amyloodinium ocellatum. Първото изследване е извършено върху 20 бр млади Pacific Threadfin  (Polydactylus sexfilis), заразени с паразита Amyloodinium ocellatum и разпределени на случаен принцип в 4 отделни аквариуми. Единият от аквариумите е за контрол-без третиране на рибите. Контролните риби са били изследвани и е установено, че имат средна стойност 16,2- 16,6 trophonts (при хрилна биопсия). Рибите, които трябва да бъдат лекувани с различни нива на водороден пероксид, също са проверени и установени нива от 35.6 ± 38.7 trophonts. Теченията в трите аквариума за лечение са спрени и  са третирани с водороден пероксид с концентрация от 75, 150 и 300 ppm. Експозицията е продължила тридесет минути и след това теченията са възстановени, за да се изчистят аквариумите от  водородния прекис. В рамките на един час от процедурата, всички риби изложени на 300 ppm водороден пероксид са загинали, докато рибите, изложени на  75 ppm и 150 ppm са понесли лечението без смъртни случаи. Преживелите риби са били изследвани веднага след третирането и е установена всякаква липса на паразити. Прегледът на следващия ден също е бил отрицателен, докато при нелекуваните риби е установено увеличаване на броя trophonts.

Проведени са и други опити за лечение, които също са показали положителни резултати. Проведен е и опит в голям аквариум за отглеждане  на ларви, заразени с паразита и смъртност в продължение на седмица от порядъка 200 - 1000 риби на ден. Използвана е концентрация от 25 ppm в продължение на 30 мин. В рамките на 3 дни от лечението смъртноста е паднала до 10 риби за ден.

Но преди да започнете третиране на вашите риби по този метод, не забравяйте, че в най-добрия случай това е експериментално лечение, без достатъчно изследвания на въздействието на водородния пероксид върху обитателите в аквариума и при малко предозиране може да предизвика масова смъртност. За да е ясно - този метод макар и многообещаващ все още не е препоръчителен.



Метод 13. "Издухване" и почти пълен мрак

Метода Издухване се използва в открит тип стопанства за развъждане и отглеждане на риба за хранителната индустрия, които са пряко свързани с морето. Същноста му е проста: Увеличаване скороста на циркулация на вода с цел да се прекъсне жизнения цикъл на паразита вътре в системата, чрез издухването на свободно плуващите диноспори в морето и същевременно закриване достъпа на светлина с цел не развитие на кореноподобните фотосинтезиращи израстъци с които се захващат към жертвата, за да е по-лесно "издухването".
забел. Този метод е доста добре описан в статията, но поради неприложимостта му в акваристиката няма да го превеждам. Ако някой има интерес да пише на лични ще му пратя описанието
Защо е споменат този метод - защото навежда на идеята в карантинния акваруим да няма абсолютно нищо ( и с голо дъно), за да може след първия ден от пристигане на даденото животно водата да бъде сменена на 100%. Както и да бъде осигурена максимално негостоприемна среда за паразитите,.

изводът, който налага автора е да не се осланяме на тезата, че един достатъчно развит рифов аквариум  с достатъчно обитатели, които се хранят с такива паразити, би могъл да се самолекува винаги. Тезата за превенция, а не борба със заразата е в основата на убежденията му. Затова и толкова често се споменава карантинния аквариум и задължителното му съществуване и използване от всеки морски акварист. Продължителността на карантината трябва да е минимум месец. Наблюдавайте внимателно за всякакви признаци и действайте бързо и адекватно и при най-малкото съмнение за инфекция. След гореизложените методи, според автора в момента най-ефективни, безопасни и препоръчвани са използването на мед и chloroquine diphosphate. Третирането с водороден прекис има огромен потенциал, като риф безопасна алтернатива, но е необходимо още време за опити и експерименти. Дано да е полезна на всички обичащи това хоби

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 681
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: Болести в морския аквариум
« Отговор #1 : събота, 28 май 2011 г., 04:59 ч. »
Чудесен материал и поздравления за положения труд! Ще залепя темата, като важна в раздела и ще стои отгоре.


Неактивен Kratun

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 219
  • Нас. място: Силистра
  • Пол: Мъж
  • Аз говоря бавно...те ма мислат прос
Отг: Болести в морския аквариум
« Отговор #2 : събота, 28 май 2011 г., 17:14 ч. »
 :bow: Блгодарности и от мен! :clapping:
"Плийз, юз кирилик алфабет! Иф ю нот булгариан, но проблем юзинг shlockovitsa. Бест регардс!"
http://www.youtube.com/watch?v=jEp2jSD4xKc

Неактивен aquaworld

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 1 574
  • Нас. място: гр.София
  • Пол: Жена
    • Аква свят
Отг: Болести в морския аквариум
« Отговор #3 : събота, 28 май 2011 г., 20:18 ч. »
Благодарности и от мен! :bow:
Най-накрая някой сериозен човек да "пребори" такъв материал. :clapping:

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.