Категории и статии


± Интервюта с акваристи

± Общи статии

± Риби

± Растения

± Филтрация

± Хранене

± Соленоводни аквариуми

± Бракични аквариуми

± Биотопи и биотопни аквариуми

± Екология

± Химия и физика

± Осветление

± Развъдници
 

Интервю с Марина Праха и Джордж Реклос - част II

Продълажаваме с втората част на интервюто с Марина Праха и Джордж Реклос

Тук можете да прочетете първата част.

 

На снимката: L95 (Pseudorinelepis genibarbis, Pellegrini catfish) и два Pseudacanthicus leopardus L600

 

 

Question to Marina: What species of Loricariidae have you bred? Do you have experience with some of the newfound species in the family?

About 20 species of the Ancistrus genus ranging from the common Ancistrus and including Ancistrus dolichopterus, L144, L213 (commonly known as starlight Ancistrus), Ancistrus ranunculus etc; a number of the Pseudacanthicus species such as the L160, L114, L600,  loads of Hypancistrus such as the Hypancistrus zebra, L134, L333, L260, L262 etc, the gorgeous L204 (flash panaque), various Leporacanthicus species (heterodon,Ancistomus (ex- Peckoltia) sabajii (L75), Parancistrus L76 and so on.

I have not had experience with Loricariidae found in the past 4 years simply because our tanks are full! I have currently fish who have been over 23 years with me and who I cannot possibly rehome as they have become members of the family. Therefore at this stage space - and the time to look after them properly – become issues.

 Въпрос към Марина: Кои видове от сем. Loricariidae си развъждала? Имаш ли опит с някои от новооткритите видове от семейството?

Развъждала съм около 20 вида от род Ancistrus,  сред които Ancistrus dolichopterus, L144, L213 (известен като звезден анциструс), Ancistrus ranunculus и други, а също така и доста от видовете от род Pseudacanthicus, като например L160, L114, L600. Много видове Hypancistrus, като Hypancistrus zebra, L134, L333, L260, L262 и други, прекрасният L204, различни видове от род Leporacanthicus  (heterodon, ancistomus (доскоро peckoltia), sabajii (L75), Parancistrus L76 и още много също са се размножавали в аквариумите ми.

Нямам опит с видовете, открити през последните 4 години, по една проста причина – аквариумите ми са пълни! В момента имам риби, които гледам от 23 години и които не мога дори да си помисля да махна, защото са станали част от семейството ми. На този етап ми липсват пространството и времето да се грижа подобаващо за нови видове.

 

На снимката: Pseudacanthicus leopardus

Въпрос към Марина: защо Loricariidae? Какво харесваш в тях? 
 

Първата ми риба от това семейство беше един Pterygoplicthys gibbiceps (все още живее при мен), който „осинових” от един зоомагазин, защото повече от половин година никой не го купи. Рибата беше в много лошо състояние и продавачът ми каза, че се канели да я изхвърлят в тоалетната, защото заемала много място и никой не я искал.  

Занесох я у дома и само три седмици по-късно бях като хипнотизирана от поведението й в аквариума с трихогастри. Беше нежна, но настоятелна. Когато се изкачваше по стъклото, беше чудесна гледка. Прочетох някои неща за лорикариевите и бях направо омаяна от Hypancistrus zebra, L25, L24 и L45.

Взех си още лорикариеви сомове и това реши нещата.

Помня как седях пред аквариума и ги гледах как един след друг излизат да се хранят. Личеше си кой е „шеф” на аквариума, кой с кого е приятел, кой е нахален и кой – стеснителен. Забелязах, че плекостомусите  зебра далеч не са толкова плахи и неспособни да се конкурират с останалите, както ги изкарваше наличната тогава литература (както и информацията в интернет). Ако ви е интересно, можете да прочетете някои от моите истории за тях в MCH Portal.

За мен това беше голямо откритие, което възбуди любопитството ми. Исках да науча колкото може повече за това семейство риби. По онова време лорикариевите бяха сравнително нови на пазара и никой не знаеше много за тях (това все още е вярно, макар че научихме доста). Все още ги смятам за удивителни риби – много красиви и дори по –важно, изключително интересни за наблюдение. Поведението им, било то във видов или смесен аквариум, е много интригуващо.

Мога да ви разкажа десетки истории за тях, но тази, която винаги ме е развеселявала, е за Острова на съкровищата  - женска L25. Тя беше при мен от пет години, когато пуснах в аквариума Тамерлан, млад мъжки L25, който Джордж ми подари.  Острова на съкровищата явно се влюби, защото започна да се държи различно - да се трие в него, да се движи съвсем близо, да му носи храна и т. н. Друга от женските, която беше в аквариума по онова време, също започна да „флиртува” с Тамерлан. Тогава се разрази „третата световна аквариумна” война. Острова на съкровищата заряза Тамерлан и превърна за цел на живота си да убие съперницата. Прекарваше целия си ден в преследване на другата женска, като използваше всякакви трикове – от директни атаки до това да не й позволява да се храни.  Ситуацията не се промени, докато не преместихме Тамерлан в друг аквариум. Интересното е, че нито едно от „момичетата” не прояви интерес към Таби, моят прекрасен (и доста по-голям) възрастен мъжки L25, който живееше в аквариума с тях. И до днес си мисля, че причината беше в характера на Таби – той беше по-стеснителен и свит, докато Тамерлан се държеше самоуверено – като истински „лидер”. Беше готов да покаже превъзходството си на всеки в аквариума.

 



Question to Marina: Why Loricariidae? What in particular do you like about them?

My first fish of the family was a Pterygoplicthys gibbiceps (who is still with me!) whom I adopted because he was in an aquatic shop for over 6 months and nobody was buying. The fish was in a very poor state and the shop assistant told me they were about to flush him down the toilet (!) as he was taking up space and nobody wanted him. I brought him home, put him in a tank and 3 weeks later I was mesmerized by his behaviour around my gouramis. He was gentle yet assertive. When he was going up the glass of the tank he was really beautiful to look at. I did some reading on Loricariidae and got totally taken by the Hypancistrus zebra, the L25s, the L24s and the L45. So I got myself some fish and that did it.

I remember sitting in front of the tank watching them coming out to eat, in turns. You could tell who was the ‘boss’ of the tank, who was friends with whom, who was arrogant, who was shy. I noticed my zebra plecos were nowhere as shy and non-competitive as they were made out to be in the literature (and the internet); you can read some of the stories about them in MCH Portal. That was the big catch for me; it sparked my curiosity and I wanted to find out as much as I could about this family of fish. Take into account that Loricariidae were, at the time, very new in the market (by comparison to other families of fish) so nobody quite knew a lot about them (we still do not, though we are much better off now). I still find the fish amazing to watch, particularly beautiful and most important, extremely interesting to observe (their behaviour, whether in a species tank as a colony or in a mixed species tank, is amazing).

I could tell you loads of stories about them but one that always puts a smile on my face is about Treasure Island, a female L25. I had Treasure Island for 5 years when I temporarily introduced in the tank Tamerlan, a young male L25 I got as a present for George. Treasure Island fell for him and started ‘displaying’ to him by rubbing herself on to him, staying close to his vicinity, bringing food to him etc. My second female also fell for Tamerlan so she tried to ‘flirt’ with him too. That is when World War 3 broke in the tank. Treasure Island ‘abandoned’ Tamerlan and her point in life was to kill her competitor in his affection. She spent her whole day chasing the other female, trying all tricks including food exclusion and attacking her. The situation did not get resolved until Tamerlan, eventually, moved to George’s tanks. Interestingly enough neither of the ‘girls’ was interested in Tabby, my gorgeous (and much bigger) L25 male, who was in the tank with them. To this date I think that the reason was that Tabby has always been quite shy and timid whilst Tamerlan was very assertive and a natural ‘leader’. He would confirm his supremacy in any tank against anybody, as he well proved when he moved in George’s tanks.

Въпрос към Марина: Известно е, че лорикариевите не могат да бъдат подтикнати към размножаване с помощта на хормонални инжекции (хипофизация). Пробвала ли си някога този подход? При кои видове и с какви резултати?
 


Категорично не и не съм съгласна с този подход! Една от причините да отглеждаме риби в плен е да ги изучаваме и разбираме по-добре, за да можем да ги защитим в дивата природа, ако са под заплаха. Използването на хипофизация разклаща самите основи на тази идея. За мен размножаването е естествен процес. Рибите са „програмирани” да се размножават и ако не го правят, това значи, че не се чувстват добре в средата, която сме им осигурили. Това се е доказвало пред очите ми отново и отново – само със смяна на аквариума размножаваща се колония може да спре да го прави и обратното – такава, която досега не се е размножавала, да започне.

Пример за това е едно правило при лорикариевите – мъжкият избира пещерата, а женската избира комбинацията пещера/мъжки. Очевидно доминантният мъжки ще избере най-добрата за размножаване пещера.

Преди две години продадох няколко малки L66 (Hypancistrus sp. King Tiger). Човекът, който ги купи, ми писа три месеца по-късно, за да ми каже, че мъжкият заел една от пещерите, а женската постоянно висяла пред друга. За мен беше ясно, че за женската размерът на втората пещера е бил по-подходящ, докато мъжкият е предпочел по-голямата безопасност в разположението на първата. Затова посъветвах човека да размени местата на пещерите – да сложи предпочитаната от мъжкия на мястото, което беше харесала женската. Само месец след това двойката започна да се размножава.

Това за мен е в основата на хобито. Опитайте се да разберете видовете, не да ги насилите да се развъждат! Като акварист, който обича и уважава рибите си, моята цел е да им осигуря възможно най-добра среда. След като това бъде постигнато, рибите ще се размножават. Всичко останало е само „патерица” за егото на аквариста или търговски похват, прилаган с цел да се печели максимално от рибите, което лично аз осъждам.

Question to Marina: It is known by breeders that Loricariidae can’t be pushed towards breeding with hormone injections (Hypophisation). Have you ever tried this approach? Which species have you used and what results have you got?


Absolutely not – and I do not agree with it either. Take into account that one of the reasons to keep fish in captivity is to study and understand them so that we can support their existence in the wild, if and when threatened. To use Hypophisation defeats the object of the exercise! To me breeding is a natural process. Fish are naturally programmed to breed so if they do not it means they do not feel comfortable in the environment provided. I have had that proved time and time again (e.g. by changing tanks a breeding colony may stop breeding and a non-breeding colony may start breeding – and so on.). An example of this is the following: as a general rule in Loricariids the male chooses the cave and the female chooses the cave / male combination. Clearly the dominant male will get the best cave (breeding location).

Two years ago I sold some of my juvenile L66 (Hypancistrus sp., King Tiger). The person that bought them emailed me three months later to tell me that the male was in one cave and the female was sitting on top of a different cave. It was clear to me that the female preferred the size of the second cave but the male thought the first cave was in a safer location. So I advised the person to swap the caves and put the one the female preferred on the spot that the cave the male preferred was. The caves were swapped and a month later the pair bred.

This is, to me, the essence of the hobby. Try to understand a species, not force it to breed! So as an aquarist who loves and respects her fish my aim is to provide my fish with an appropriate environment. Once this is achieved the fish will breed. Anything else is an ‘ego booster’ for the aquarist (to secure ‘bragging rights’) or a trick to commercially take advantage of the fish, which I strongly disagree with.

На снимката: хайвер на Pseudacanthicus leopardus

Въпрос към Марина: Какво мислиш за хибридизацията на различни видове от сем. Loricariidae, отглеждани в един и същ аквариум? Имала ли си някога такива хибриди?

Това е труден въпрос. Най-често ако за два вида е известно, че могат да се кръстосат, ги отглеждам отделно. Ние обаче всъщност не знаем какво става в природата, когато два вида споделят един и същ хабитат и индивидите имат собствени критерии за подбор на партньор за размножаване. Имам добър пример за това. Дълго време отглеждах колониите си от L114 и L600 заедно. Рибите израснаха заедно и в един момент започнаха да образуват двойки. Имаше една двойка L114, две двойки L600 и една двойка L114-L600 и то при положение, че и двамата партньори в последната имаха избор от индивиди от собствения си вид. Това, че тези две риби се „събраха”, беше техен собствен избор, потвърден по-късно от факта, че спряха напълно да се размножават, когато ги разделих. Някои разглеждат това като хибридизация, но аз не съм убедена – определенията какво представлява биологичния вид и кое е хибридизация са създадени от хората и съвсем не са окончателни. Мисля, че в момента има над 100 дефиниции на вид и дебатът за това какво точно е вид далеч не е приключил сред биолозите. В този конкретен случай реших да събера двойката отново и да предупреждавам акваристите, които взимат от поколението, че родителите са от различни видове.

Трябва да спомена и за още един случай, при който млада женска L25 започна да се държи прекалено „приятелски” с един от женските плекостомуси зебра. Можете да прочетете историята им тук.

Може би рибите се държат различно в аквариум и това поведение не би съществувало в естествената им среда. Не знаем. Но идва момент, в който всеки акварист трябва да реши как да постъпва в случаи като тези. Аз реших за себе си, че предпочитам рибите ми да са „щастливи” (или поне доволни), затова ги оставям да правят, каквото са решили.

 

Question to Marina: What do you think about hybridization of different species of Loricariidae catfishes kept in the same tank together? Have you ever had any of these hybrids?

This is a difficult question. On the main, where species are known to hybridize, I keep them separately. However the fact is that we don’t know what happens in nature where species share habitats and individuals have their own criteria about selecting a breeding partner. I have a very good example of this. I kept my colony of L114 and L600 together. The fish grew up together and at some stage paired off. I had an L114 pair, two L600 pairs and an L114-L600 pair – please note that both fish had a choice of other partners of their own ‘species’ should they want to – which clearly they did not. So the fact that these two individuals got together was by choice, confirmed by the fact that they stopped breeding when I separated them! Now this has been seen by some as hybridization. I am not convinced – though I reported it as it happened, because the rules of what constitutes a species – and subsequently what constitutes hybridization – are human made and inconclusive (I believe there are currently over 100 definitions of a ‘species’ and the debate is going strong amongst biologists). In this case I have decided to put my pair back together (they are still together) and let them enjoy life, I am just warning aquarists who want to get the fry that these have ‘mixed’ (L114xL600) parentage.

I have had, for the record, one more case where a young L25 female became extremely friendly to one of my zebra plecos (also a female). You can read their story
here. It could well be that the fish react differently in a tank environment than they would in a different (or their ‘natural’) habitat. We do not know. But there is a time that an aquarist need to make their mind up about what to do when things like that are observed. I have decided that the important thing is to keep my fish ‘happy’ (i.e. content) so I let them go on as they choose when situations like these arise.

Въпрос към Марина: Какви редки видове от семейства Botiidae и Pimelodidae си гледала?

Не знам как да определя точно кои видове са редки, но от сем. Pimelodidae  сме отглеждали Pimelodus pictus, Brachyplatystoma tigrinum и Pseudoplatystoma fasciatum , а от  Botiidae - Botia modesta и Chromobotia macracanthus (известна още като Botia maracantha), като последните сме и размножавали успешно.

Question to Marina: Which of the rare species of Botiidae and Pimelodidae families have you kept?

I am not sure what you mean by rare; we have kept Pimelodus pictus, Brachyplatystoma tigrinum and Pseudoplatystoma fasciatum – Botiidae we have kept Botia modesta and kept and bred Chromobotia macracanthus
Question to both: What do you think about hybridization and genetic modification of aquarium fish species? 

We are definitely against this but we have to admit there is a grey area in this dispute. In our opinion, one needs to define these terms, then we need to agree on them and finally we can discuss this issue. Taxonomy is a human-made science full of assumptions and uncertainty. Species (or even whole genera) are reclassified every now and then and species which were thought to be distinct are finally accepted as a single entity. In short, what you crossbreed today may be classified as “normal” tomorrow and vice versa. We are purists and we will go an extra mile to make sure that what we keep and breed is one species. However, not many hobbyists can get their fish directly from the source, most of them depend on petshops and importers to make sure that what they sell as a jaguar cichlid is indeed a P. managuensis and not a P. dovii. Usage of common names makes this chaotic. As far as genetic modification is concerned here, again, we have the same problems with the definition of the term. At one end is the laboratory which can create a fish with mixed characteristics by creating mutations, inserting a foreign gene in its genome (like glowing zebras) and the alike. At the other end, we have the hobbyist who breeds his stock selectively to fix a trait. In both cases what we end up is a fish that doesn’t exist in nature. One may argue that breeding in captivity already leads to a genetic alteration of the species since we lack one of the most decisive powers of nature, “natural selection”. Almost all albino fish fall in this category. However there is more to it, even when breeding “good” livestock. Most of the fish in a brood born in our tanks will reach adulthood while in nature only 1% will make it. Thus, 99% of the fish we raise are not “typical”. Sounds hard to accept that, but it is true.

In our opinion, a line should be drawn at some point. We have discussed it many times in the past and it seems we are unable to find that point. However, if there are no clear limits as to what is “acceptable” we always end up in a situation in which everything is. In short, we are against all alterations in the genome or even phenotype of any species but we find this a largely academic argument.

Въпрос към двамата: Какво мислите за хибридизацията и генните модификации на аквариумни риби?

Определено сме против, но трябва да признаем, че в тази дискусия съществуват доста неизяснени неща. Мислим, че термините трябва да се дефинират по-точно, след това всички да се съгласят с тези определения и чак след това ще можем да коментираме темата „на един и същ език”. Таксономията е измислена от човека наука, пълна с предположения и несигурност. Постоянно се прекласифицират видове и дори цели родове и такива, които са смятани за отделни, често по-късно биват обединявани.
С две думи това, което днес се смята за хибридизация, утре може да е нормално размножаване и обратното.
Ние сме „пуристи” и ще направим всичко възможно да сме сигурни, че това, което отглеждаме и размножаваме, са чисти видове. Не всички акваристи обаче получават рибите си от „източника” – повечето зависят от магазини и вносители и няма как да са сигурни, че това, което им продават за цихлида-ягуар например наистина е P. Managuensis, а не P. dovii. Използването на популярни имена прави нещата доста хаотични.

Почти същият проблем с дефинирането на термините важи и за генетичните модификации. От едната страна е лабораторията, която може да създаде риба с променени характеристики чрез създаване на мутации, вкарване на чужд ген в генома й (като например светещите данио) и други подобни. От другата страна са акваристите, които развъждат рибите си селективно с цел затвърждаване на даден белег. И в двата случая крайният резултат е риба, която не съществува в природата.
Някой може дори да каже, че всяко развъждане в плен само по себе си води до промяна на генетичната линия, защото липсва решаващата сила на природата – естественият подбор. На практика всички риби-албиноси попадат в тази категория. Можем да отидем дори по-далеч – повечето риби, появили се на бял свят в аквариум, ще достигнат зрелост, докато в природата това става с едва около 1%. Това ще рече, че 99% от всички риби, които отглеждаме, не би трябвало да съществуват. Трудно е да го приемем, но е факт.

Според нас чертата трябва да бъде теглена някъде. Обсъждали сме го многократно в миналото и досега не сме в състояние да решим къде точно. Докато няма ясни граници кое е приемливо, ще сме в ситуация, в която в крайна сметка всичко е такова.
Казано с две думи, ние сме против намесата в генома и дори фенотипа на видовете, но смятаме, че в момента това е предимно теоретична дискусия.

Въпрос към Джордж: Как се случи така, че се влюби в цихлидите?

В началото ме заинтригуваха поведението и наситените цветове на тези риби. В това семейство са едни от най-цветните риби изобщо, което определено привлича вниманието. В началото бях като повечето акваристи. По онова време нямаше достъпна информация, а изборът на видове беше крайно ограничен. Ако човек искаше нещо цветно, това в общи линии означаваше Мбуна или рамирези. В моя случай рибите се оказаха Мбуна. Докато „съзрявах” като акварист, други фактори започнаха да надделяват в избора ми. Интелигентността, взаимодействието с човека и прекрасните родителски грижи заместиха цветовете. А още по-късно основа стана трудността за развъждане – това винаги ме е вълнувало.
Question to George: How did you fell in love with the fishes of Cichlidae family?

In the beginning it was the interesting behavior and the intense coloration of the fish. Cichlidae include some of the most colorful fish so they are eye-catchers. I was no different than most of you. As said, information was not available at that time while there were very few species available to choose from. Color meant either mbuna or rams at that time. Well, in my case it was mbuna. As I “matured” as a hobbyist other things played a more important role. Intelligence, interaction with their keeper and excellent parental care substituted colors. Even later, the key factor was the difficulty to breed them – this always excited me.

 

Въпрос към Джордж: Имаш много години опит с различни цихлиди. Можеш ли да кажеш, че има някакви общи правила за отглеждането им?


С Марина сме имали много дискусии за това. Тя е развъждала някои наистина трудни видове (за пример ще дам Botia (Chromobotia) macracantha още преди десетина години) и нейният подход в отглеждането на риби е доста различен от моя. Тя е точно толкова отдадена на това, колкото съм и аз, но обръща внимание на всеки детайл, като се фокусира върху всяка отделна риба в аквариумите си, докато аз гледам общото състояние на всички риби. Това, разбира се, е разпалвало някои доста любопитни спорове кое е правилно и кое - не. Тя храни със замразена храна, докато аз – със сурова. Тя сменя вода с почти религиозна догматичност, докато аз поглеждам рибите и ако ми изглеждат добре, може да пропусна някоя смяна.

В крайна сметка всеки от нас „влезе” в света на другия. Тя развъди мадагаскарски цихлиди, а аз – сомове. Интересното е, че тя се справи с размножаването на Ptychochromis oligacanthus преди мен, а аз успях да развъдя Pseudacanthicus leopardus преди нея.
 

Това показва, че в хобито няма строго дефинирани правила, няма вълшебна пръчица. Рибите ви просто трябва да са „щастливи”. Ще споделя някои похвати, които вършат работа и при двама ни.

Пространството е от първостепенна важност – каквото и да кажа, не мога да преувелича ролята му. Трябва много място!

Вашето присъствие до аквариумите също е много важно. Оглеждайте ги внимателно – търсете нещо различно, някакъв знак, че може нещо да не е наред. Опознайте рибите си, но от далеч.

И тук идва правило номер три – не пъхайте ръцете си (или кепчета) в аквариума,освен ако това не е абсолютно наложително. Ако се придържате към това правило, ще видите, че рибите са по-доволни и се размножават по-често.

Не „изтръсквайте” устомътещите, освен ако не се налага. Не изваждайте цялото люпило на видовете, хвърлящи върху субстрат – оставете им половината поколение и извадете останалите малки чак след като видите, че родителите стават агресивни към тях.

Хранете рибите си с качествена храна.

Не слагайте лекарства в аквариума, докато не сте абсолютно сигурни какво точно лекувате.

Все още не съм попадал на цихлида, за която тези правила да не важат.

 

 

Question to George: You have many years of experience keeping different Cichlids. Could you say there are some common rules about them?

We have had long discussions on this subject with Marina. She has bred some really tough catfish species (I will just name the clown loach a decade ago) and she used a different approach to fish keeping than I did. She was as dedicated as I was but she had an eye for detail, focusing on every fish in her tank while I had a tendency to look at the overall appearance of the livestock. This, naturally, sparked some nice discussions as to what is right and wrong. She fed frozen food and the alike, I stayed with staple food. She performed water changes religiously, I just looked at the fish and if they seemed happy I would skip one.

Finally, we entered each other’s world. She bred Madagascan cichlids and I bred catfish. Interestingly enough, she bred Ptychochromis oligacanthus before I did and I bred the Pseudacanthicus leopardus before her. You see? There are no “specific” rules, no magic bullets. Just keep your fish happy. I will mention some things that worked for both of us.

Space is of paramount importance and I can’t overemphasize that. A lot of it.

Your presence out of the tank is extremely important. Look at your tanks, see if there is something different, an alarming sign. Get to know your fish, but from a distance.

Here comes rule number 3 : don’t get your hands (or nets) in the tank unless it is absolutely necessary. You will eventually find out that the more your fish feel their tank as their home, the more happy they are and the more often they breed.

Don’t strip mouthbrooders unless you have to. Do not take the whole brood away from substrate spawners, leave half the brood with them and only collect the rest when the parents take hostile actions against them.

Give them good quality food.

Don’t treat your tank with medications unless you know what you treat for.

I have yet to find a cichlid for which these rules don’t work.

 

Интервюто продължава с Част III.

 

Интервюто взе Боян Калинов

 

 



Ако искате да добавите коментар към статията, натиснете тук. (работи с javascript)