|
|
|
Интервю с Марина Праха и Джордж Реклос - част III
|
Продълажаваме с третата част на интервюто с Марина Праха и Джордж Реклос
Прочетете първата и втората част на интервюто.
|
|
Question to George: In your experience which are the most challenging Cichlids to be bred in captivity?
There are many reasons that could make breeding a particular cichlid a challenge. Basically there are reasons associated to the quarters the fish is kept in and reasons associated with the fish itself. In the first group I would list the lack of adequate space and / or decoration which, in my opinion is the main reason why most fish (especially large cichlids) won't spawn. In the second group I think that aggression (usually by the mail towards the female) is the key factor that may make breeding a challenging task.
In the first group, there is not much a hobbyist can do. In small quarters or in a tank with no place for the fish to hide, the fish is not happy and, even if they do breed, they will do it in an unorthodox way and serious side effects. Usually either the brood or the female will not survive. However, I wouldn't describe this as a "challenging" situation. I would simply build a larger tank or not keep this particular cichlid in my tank. In the second group I see the challenge for every hobbyist.
How to manipulate things, control environmental parameters, change feeding or food in short how to trigger spawning. There are fish that need the presence of dither fish to feel safe while others need us to provide them with a specific aquascape. We also have harem spawners and fish that form a lifetime bond. First, you need to know your fish.
Information from other sources may help you pinpoint the problem and be successful. If there is no information about a particular species, then you must assume things. Usually you can start with a group of young fish and assume them to form schools. If you observe tension building up in your tank, you can watch closer to make sure some fish are in risk. If not, let things run their course, some fish are triggered by competition (presence of conspecific pairs). If hostilities threaten some of your fish, remove the rest and leave the pair alone. General information about the genus a fish belongs to, may be tragically misleading. Thus, while most Paretroplines are schooling fish and prefer to live that way, this is not true for the most sought after member of this genus, the Paretroplus nourissati (Lamena). In the case of Paretroplus damii, a fish that led many experienced hobbyists to desperation, the "secret" was to keep a large group of adults together (I used to keep 10 of them in one 2.5 m tank). When fewer fish were kept, the fish were too busy to defend territories (because they could) so breeding was not a top priority to them. They wanted to secure the tank to themselves first. With ten fish in the tank, each measuring 25cm TL, defending a territory was far more difficult therefore the fish tried to dominate the tank by breeding (filling their tank with their siblings). I think Paretroplus damii has been the most challenging species I have bred till now.
|
Въпрос към Джордж: Според теб развъждането в плен на кои цихлиди е най-голямо предизвикателство?
Има много причини, поради които развъждането на определена цихлида може да е трудно. Можем да ги разделим на две основни групи – такива, свързани с мястото, на което рибата живее и такива, свързани със самата нея.
В първата група попадат липсата на достатъчно пространство и/или декорация, което според мен е основната причина повечето риби (особено по-големите цихлиди) да не се размножават. От факторите във втората група основна е агресията (най-вече на мъжкия към женската).
За първия вид фактори не можем да направим много. В твърде малък аквариум или без достатъчно укрития рибите няма да се размножават с готовност, а когато го правят, ще има голям риск поколението и дори женската да не оцелеят. Но аз не бих нарекъл това предизвикателство. В този случай просто ще преместя рибите в по-голям съд или изобщо няма да гледам този вид.
Във втората група фактори се крият истинските предизвикателства. Как да наредим така ситуацията, как да контролираме параметрите на средата, да променим режима или типа на хранене, за да предизвикаме размножаване?
Има риби, които се нуждаят от компанията на по-малко плахи видове, за да се чувстват в безопасност, докато други видове имат нужда от специфичен акваскейп. Има също така и видове, които се размножават в „харем”, както и такива, които образуват двойки за цял живот. Най-важното е да познавате рибите си.
Информацията от различни източници може да ви помогне да определите проблема и да постигнете успех. Ако за определен вид информация липсва, тогава трябва да се базирате на предположения.
Можете да започнете с група млади риби и да наблюдавате дали ще образуват пасаж. Ако видите, че между тях започва да се появява напрежение, преценете дали здравето на рибите е под заплаха. Ако не е, оставете нещата така – някои видове биват подтиквани към размножаване именно от конкуренцията. Ако враждебността наистина стане опасна за някои от рибите, отделете останалите и оставете тази двойка сама.
Общата информация за рода, към който принадлежи рибата, може да е много подвеждаща. Например докато повечето видове в род Paretroplines са пасажни и предпочитат да живеят в големи групи, това не важи за всички и особено за най-търсения представител на рода, Paretroplus nourissati (Lamena). В случая пък с Paretroplus damii, риба, която е довеждала много опитни акваристи до отчаяние, „тайната” е да се гледат заедно голяма група възрастни – аз гледах 10 от тях в аквариум с дължина 2,5 метра. Когато рибите са твърде малко, са прекалено заети да охраняват територията си (защото могат) и размножаването не им е приоритет. Първо искат да си осигурят целия аквариум само за себе си. С десет 25-сантиметрови риби обаче защитата на територията става невъзможна и рибите се опитват да доминират по друг начин – като „напълнят” съда със собственото си потомство.
Мисля, че точно Paretroplus damii беше най-голямото предизвикателство от всички видове, които съм развъждал.
|
|
Въпрос към Джордж: Ти си фармацевт и си провеждал проучвания в областта на имунната химия. Някога използвал ли си риби в експериментите си?
Не, никога. Не мисля, че бих могъл. Това е ситуация с вградено противоречие. Да се опитваш да ги поддържаш живи и в добро здраве в аквариумите си, само за да ги убиеш на другия ден?
Всъщност дори спрях да ходя на риболов и да ям риба и октоподи, след като гледах известно време морски обитатели от умерените ширини.
Бях поразен от поведението на октопода и от интелигентността на това създание и буквално се влюбих в него. Тези две години бяха едни от най-ценните в живота ми на акварист. Октоподът притежаваше интелигентността на цихлида, обогатена с множество чудатости и изключително изразена индивидуалност, които го направиха много повече от домашен любимец. Това беше единственият случай, в който бях сигурен, че всъщност мога да комуникирам с животното в аквариума. Как бих могъл да убия приятел?
Question to George: You are a pharmacist and you have done researches in the immunochemistry area. Have you ever used fish for your experiments?
No never, I don't think I could. I think of it as a paranoid situation. Trying to keep them alive and healthy in your tanks and then kill them in the morning ? In fact, I stopped fishing and eating fish and octopus after keeping some temperate marine fish in my tanks - especially an octopus. I got so thrilled by the behavior and intelligence of this animal that I fell in love with it. Those two years were the most rewarding as far as fishkeeping is concerned. The octopus showed the intelligence of a cichlid combined to so many peculiarities and an extremely strong personality that made it much more than a pet. It was the only time in my years of fishkeeping that I was sure I could actually communicate with the animal in the tank. How can you kill a friend ?
|
Въпрос към двамата: Отглеждали сте соленоводни тропически и средиземноморски риби и безгръбначни. Гледате ли ги сега? Размножавали ли сте някои от тях?
Опитът ни с тропическите морски видове беше доста кратък, защото знаехме, че видовете, които особено много харесваме, не се размножават в аквариум (риба-спусък, риба-лъв и др.) Прехвърлихме се на видове от Средиземно море, защото мислехме, че ако нещата се объркат, винаги можем да ги върнем в естествената им среда. Тогава обаче се появи октоподът и нещата се промениха драстично.
Размножаването на октопод в плен е немислимо, затова просто му се радвахме. Смъртта му толкова ни натъжи, че се отказахме от всички морски аквариуми.
|
Question to both: You’ve kept tropical marine and Mediterranean fish as well as invertebrate marine species. Do you keep some of them now? Have you ever bred any of them? Which species?
Our experience with tropical marine fish was a very short one, since we knew that the species we liked wouldn't breed in a tank (triggerfish, lionfish etc.). We switched to Mediterranean species because we thought that if things went wrong, we could always return them to their natural habitat. However, then came the octopus and things changed radically. Breeding an octopus in captivity is out of the question therefore we simply enjoyed it. When it passed away, we were so sad that we simply stripped down the tanks.
|
|
Въпрос към двамата: Какво мислите за морската акваристика – ще продължи ли да трупа популярност? Смятате ли, че тя ще навреди на крехката рифова екосистема?
Смятаме морската акваристика за малко по-цветна версия на гледането на цихлиди. Печелиш цвят, но губиш много от поведението, в това число и голяма част от размножаването. Морската акваристика превръща гледането на риби в нещо прекалено техническо, което не е по нашия вкус. Ако си спомняте, мотото ни е „изкуството и науката на отглеждането на риби”. Свързваме морските аквариуми с науката, а отглеждането и размножаването на цихлиди и сомове – с изкуството.
Смятаме, че финансовите ограничения ще се отразят негативно на хобито и това ще засегне с особена сила морската акваристика, която изисква по-скъпо оборудване, много химикали, увеличен разход на енергия (особено за рифови аквариуми), морски соли и други.
Във Великобритания например, където прекарваме част от времето си, цените на електричеството, природния газ и водата се увеличават всяка година за разлика от заплатите. На акваристите им остава само да намалят броя на аквариумите си. Ако добавим и безработицата към уравнението, ще разберете защо не сме оптимистично настроени. Най-добрите дни на акваристиката са в миналото.
По отношение на рифовите екосистеми е приложимо едно основно правило навсякъде, където се улавят риби за акваристиката – щом има намесена печалба, хората са особено небрежни към природните ресурси. Трябва да се постави граница, включително и законова, за събирането на риби и корали, за да е сигурно, че това, което се вади, няма да нанесе непоправими вреди на рифовете. Регулацията трябва да е разумна – например няма причина да се забрани събирането на риби от място, където много скоро всички риби ще измрат заради замърсяване.
Question to both: What do you think about marine aquaristics – will it continue to gain popularity? Do you believe it will hurt the fragile reef ecosystems?
We think of marine tanks as a more colorful version of cichlid keeping. You get more color and you lose all the behavior - and breeding. It makes fishkeeping too technical for our taste. If you agree with our moto "the art and science of fishkeeping" than we would associate marine tanks to "science" and cichlid (or catfish) keeping and breeding to "art". We think that financial constrains will affect the hobby in a negative way, especially the marine part of it which requires far more expensive equipment, tons of chemicals, increased power consumption (especially for reef tanks), marine salt and the rest. In UK, where we spend part of our time, the electricity, natural gas and water bills increase each year. Salaries don't. Therefore the only thing to do is to reduce the number of tanks you run and / or the volume of water in your fishroom. If you add unemployment into the equation you will surely understand why we are definitely not optimistic - perhaps the good days already belong to the past.
Regarding the reef systems the same applies as to the collection of all fish, including tropicals: where a profit is concerned people are extremely careless of natural resources. There needs to be a limit (and legislation) regarding the collection of fish and reefs to ensure that anything taken out does not do irreparable damage to natural resources. However this legislation must be reasonable: it defeats reason to forbid the collection of fish from a spot, for a example, if all the fish that remain in this spot are subsequently going to die because of natural pollution!
|
|
Въпрос към двамата: Какво мислите за съвременните тенденции в акваскейпинга –изкуство или кич са те?
Ако под съвременни тенденции разбирате пластмасовите боклуци, които някои хората слагат в аквариумите си, то отговорът е лесен – това е меко казано кич. Много от тези боклуци стресират рибите и носят потенциална опасност за тях. Ако вие например бяхте риба, едва ли щеше да ви хареса премигваща светлинка в аквариума ви през нощта, нали? Много от „декоративните” елементи обаче правят точно това.
Забелязали сме, че рибите често избягват места, на които е монтирано аквариумно оборудване – например аератори. Когато видим това, обикновено махаме оборудването.
В аквариумите си се опитваме да пресъздадем частица от природата. Елементите, които се срещат там, са лесно достъпни – пясък, дърво, камък. Няма причина да търсим пластмаси и полимери, нито пък нужда от цветни лампички и грунд с вид като за дискотека.
Някои стигат до крайности, за да се покажат различни и да привлекат интереса. За нас е ясно, че такива хора са или зле информирани, или са по-загрижени за собственото си визуално удоволствие, отколкото за добруването на рибите си.
Мислим, че един акварист може да постигне перфектен в естетическо отношение аквариум и едновременно с това да отдаде дължимото на рибите си.
|
Question to both: Do you see the modern tendencies in aquascaping as art or as kitsch?
(Assuming that by ‘modern’ you refer to plastic junk and stuff that people put in their tanks): That's an easy one : kitsch – and that is a mild way of putting it. A lot of it is distressing for the fish and could potentially be dangerous too. For example, if you were a fish you would not like a flashing light in your tank at night, would you? Yet there are loads of manmade ornaments doing precisely that! We have noticed that fish occasionally avoid spots with other tank peripherals such as airing devices – so we remove these instantly. In our opinion, what we should try to do is recreate part of nature in our tanks. In this respect, we can easily find natural elements that will do exactly that. Sand, wood, stone can be found everywhere. No reason to look for plastic and polymers, no reason for colorful lights and disco-like substrate. People always go to extremes, to create something different, to become the point of interest. It is clear that people who go down this way are either misinformed, uninformed or that they are interested in their own visual pleasure rather than the welfare of their fish. We believe a hobbyist can achieve a perfectly well aesthetically pleasing tank and respect their fish at the same time.
|
|
|
|
Въпрос към двамата: Какво мислите за бъдещето на хобито? Кои от новоописаните видове имат потенциала да станат популярни и разпространени сред акваристите?
Както вече казахме, не сме оптимисти. Тенденцията към по-малки аквариуми ще засегне силно любителите на цихлиди, защото изборът им на риби ще намалее. Смятаме, че все по-малко акваристи ще могат да се наслаждават на отглеждането на риби като Caquetaia umbrifera или Parachromis dovii например. Много по-малко хора ще имат опит в развъждането на „Червен терор” (доскоро C. festae) или ще имат колония от C. pearsei.
Никога няма да се насладят на чистата красота на 50-сантиметров L25 с пламтящо оранжевите му перки, да не говорим за размножаването му.
Далеч сме от твърдението, че малките цихлиди и сомове не са красиви и интересни – със сигурност са. Но големите риби дават на аквариста съвсем друг вид удовлетворение.
Смятаме, че от новооткритите видове само сравнително дребни цихлиди (апистограми, някои нови видове от Западна Африка, нови Мбуна от ез. Малави и цихлиди от скалните зони в ез. Виктория) ще намерят своето място в хобито.
Question to both: What do you think about the future of the hobby? Which newly described species have the potential to become popular and widespread amongst the hobbyists?
As we said earlier, we are not optimistic. The reasons outlined earlier point to smaller tanks and this greatly affects cichlid lovers since the selection of fish they can keep in them diminishes. We think that less and less hobbyists will have the pleasure and joy of keeping an Umbie or dovii in their tanks. Far fewer hobbyists will have the experience of breeding the red terror (ex-C. festae) or keep a colony of ex-C. pearsei which will reward them in many ways. They will never enjoy the sheer beauty of a 50cm long L25 with its flaming orange on its tail and fins - nor get a chance to breed it. We are not to say that small cichlids or catfish are not beautiful or interesting - they certainly are. However, large fish can give the hobbyist a different type of joy. We think that only small sized new cichlids (e.g. Apistogramma, some new findings in West Africa, new mbuna, new Victoria rock cichlids) can find their way into the hobby.
|
Въпрос към двамата: Високотехнологични или нискотехнологични аквариуми?
Преди 20 години започнахме с голи аквариуми. С времето минахме през всичко. На моменти имахме аквариуми с огромни ултравиолетови стерилизатори, озонатори, системи за охлаждане, двойни контролери за температура, вкарване на въглероден диоксид, големи съмпове за филтрация, автоматично измерване на pH, сензори за соленост – каквото се сетите. С времето осъзнахме, че малко сме се изхвърлили.
Когато придобихме повече увереност, осъзнахме, че сме прекалили, затова започнахме да махаме оборудване от аквариумите. Така стигнахме до сегашната ситуация – нискотехнологични аквариуми, в които има само филтри и аератори (отличната аерация, а не филтрацията, както мислят мнозина, е най-важният фактор), осветление с таймер и нагреватели. Това е. Всичко в тези аквариуми е наред от години.
С аквариумите, пълни с технически джаджи, сме имали много повече проблеми. Някои може да сметнат това твърдение за странно, но е самата истина.
|
Question to both: High-tech or low-tech aquariums?
Twenty years ago it was a fishbowl and a bare tank for us. Gradually, we covered everything. At some point we had tanks with huge UV sterilizers, ozonizers, chillers, double temperature controllers, CO2 injection for our plants, huge sumps for filtration, pH meters, salinity meters, you name it. When we felt more confident, we realized that what we had was an overkill so we started taking things out of the tank. What we have now is low tech aquariums with a filter and air blower (excellent aeration is the single most important factor - not the filter as many think), some light on a timer and heaters. That's all. Believe it or not, these tanks run smoothly without any problems at all - for years. We had many more problems when all the technical paraphernalia was in these tanks - may sound a bit strange to many, but it is absolutely true. |
|
|
Въпрос към двамата: Как се отразява политическата ситуация в Гърция на местните акваристи и на хобито като цяло?
Тя вече причини сериозни щети на хобито. Много големи магазини за акваристика са пред финансов колапс, докато малките оцеляват, като предлагат по-широка гама от стоки за домашни любимци – храни и аксесоари за кучета и котки например. Цените на рибите и свързаните с тях принадлежности се покачиха до невъобразими нива. Вече не се предпочитат качествените храни и много хора ги ползват само за разнообразие, а не като основна диета за рибите си. В магазините много рядко могат да се видят скъпи риби или аквариуми, а собствениците избягват да поръчват твърде голямо разнообразие от видове и се концентрират върху евтини отгледани в аквариум риби. Това от своя страна намалява избора на акваристите и се отразява върху имиджа на хобито, защото у потенциалните нови акваристи не може да бъде запален интерес към отглеждането на риби- една от причините за разпространението на хобито беше, че хората виждаха нови и интересни видове в магазините и в крайна сметка си ги купуваха. Ситуацията вече не е такава – собствениците на магазини имат все по-малко желание да поемат рискове, като внасят различни видове и хората остават неинформирани за потенциално възможния избор.
В магазините могат да се видят много аквариуми с живородки, докато морските отдели на повечето магазини са свити максимално или дори са изчезнали.
От това страдат също и цихлидите. Вместо интересни нови видове, повечето видове продават малки рибки, предложени им от акваристи-любители, което прави избора все по-ограничен, а риска от инбрийдинг все по-голям.
|
Question to both: How does the political situation in Greece influences the local aquarists and the hobby?
It has already caused a severe blow against the hobby. Many large aquatic shops are facing a financial crisis at the moment while smaller ones try to survive by introducing other ranges for pets such as dog and cat food and accessories. The price of fish and fish related items is rising to unaffordable levels. Expensive foods are not preferred anymore or have become a treat instead of the standard diet. Expensive fish are very rarely found in the shops (or tanks) while all shop owners avoid ordering a big selection of fish and concentrate on cheaper farmed fish; this adversely affects the selection a hobbyist can have and the image of the hobby, as new and potentially new aquarists feel there is no interest in fish keeping (part of the reason the hobby spread was that people used to see new or interesting species in aquatic shops – and they ended up getting them. Now this is no longer the case; as shopkeepers become less and less willing to take risks by importing different species the general public remains uninformed about potential choices).
You can see many tanks devoted to livebearers while the marine section of many shops has shrunk considerably if not closed down.
Cichlids have suffered, too. Instead of interesting species, most shops just carry fry or juvenile offered to them by hobbyists, which means that the selection gets more limited by the day while the risk of interbreeding is very high.
|
|
Какво ще пожелаете на читателите на Аквапортал?
Както казвахме в по-отдавнашни времена, „Щастливо отглеждане на риби”. Пожелаваме това на всички потребители на Аквапортал. Радвайте се на рибите си и развъждайте колкото можете повече видове. Можете да направите от България страна, която се гордее с акваристиката си, като размножавате успешно нови и нови видове и го обявявате на света, както направихме Марина и аз в Гърция.
Надяваме се да чуем много истории за успеха на вашите потребители!
Благодаря, че ни дадохте възможност да общуваме с членовете на вашия форум – това интервю беше удоволствие и за нас!
What would you wish to Aquaportal readers?
As we used to say in the old days, "Happy fishkeeping" to all your members. Enjoy your fish and breed as many species as you can. You can make Bulgaria an aquarium proud country by announcing more and more successful breedings, as Marina and I have done for Greece.
Looking forward to hearing many success stories by your members in the near future.
Many thanks for giving us an opportunity to communicate with your members, this interview was a joy for us, too.
|
|
Интервюто взе Боян Калинов
|
|
|
