Езерото Виктория е открито през 1858 от британския изследовател Джон Спик. То е едно от най-големите езера с площ от около 68000 кв. км. Според геолозите едва преди 12500 години на мястото на езерото е имало тревиста равнина. Това го прави най-младото от трите източноафрикански езера. Смята се, че по отношение на нарастването на броя видове Виктория е най-бързо развиващото се езеро в света. Някои учени са изчислили броя на възникналите в него видове на над 200, откакто езерото се е появило. В това отношение Виктория развива видове по-бързо от всяко друго място или група животни в целия свят. След всичко казано, фактът, че естествената популация от цихлиди се топи с плашещи темпове, е крайно неприятен. Съществуват няколко различни теории, които се опитват да обяснят бързото изчезване на цихлидите. В тази статия ще се спря накратко на всяка от тях.
   Първата теория е най-популярна и от доста години се опитва да обясни наблюдаваните факти с една единствена причина. Това е внасянето в езерото на два неендимични вида риби. През 50-те години на 2-ти век британски колонисти пуснали в езерото Виктория нилския костур (Lates niloticus) и нилската тилапия ( Oreochromis niloticus). Нилският костур е хищен вид, за който се смята, че е в основата на упадъка на местните видове. Нилската тилапия от друга страна се храни с планктон и присъствието и може би няма пряк ефект върху местните видове. Все пак косвено тя влияе, като конкурира за храна някои от местните риби. Тези два вида са били пуснати в езерото, за да осигурят източник на храна за страните покрай бреговете му поради това, че израстват значително по-големи от местните цихлиди. Точно тези размери, комбинирани с хищническите навици на нилския костур, са това, което кара учените да смятат, че именно той е причината за изчезването на толкова много местни видове цихлиди. В последните години обаче учените обсъждат няколко нови теории за това какво причинява упадъка на месната популация.
   


   Една от тези нови теории е свързана с огромните количества замърсители, които се изливат в езерото от съседните страни. Държавите, разположени покрай бреговете на Виктория, в последните години преживяват демографски взрив, увеличавайки населението си, както и отровите, изхвърляни в езерото. В момента нивото на кислород на дъното на езерото не е достатъчно, за да поддържа какъвто и да било аеробен живот. Виктория е на ръба да се превърне в мъртво езеро. Друг елемент от тази теория твърди, че видимостта във водите на езерото е толкова слаба, че ярко оцветените цихлиди не могат да идентифицират брачните си партньори и поради това не се размножават достатъчно активно и често, както преди. Независимо дали е основната причина, замърсяването със сигурност има своя принос за проблемите в езерото.



   Следващата теория търси причините за изчезването на видове в бурния растеж на алги в езерото. С масираното замърсяване, даващо на алгите необходимите хранителни вещества, тяхното количество се е увеличило между пет и десет пъти в сравнение с това през 60-те години на 20-ти век. В последствие алгите загиват, на свой ред допринасяйки за увеличаване на замърсяването. За да се определи степента на видимост, се измерва дълбочината, на която потопен под водата бял диск се вижда от повърхността. Този тест показва намаляване на видимостта от близо 5 метра през 30-те години на 20-ти век на едва метър през 1990. Както вече отбелязахме, това създава сериозна опасност за езерото.



   С покачването на количеството замърсители, бурният ръст на алгите продължава, умиращите алги създават ново замърсяване и така непрекъснатият цикъл на унищожение се затваря. Това дава своето отражение и на населението около езерото Виктория. С нарастването на количеството на останалите видове алги, расте и това на опасните синьо-зелени водорасли, които причиняват болести при хората, живеещи в близост до езерото.
   Освен широкото разпространение на алгите, своят принос има и вредното растения воден хиацинт. Това растение, което не се е срещало във Виктория преди 1989, оттогава се е размножило масово и сега покрива огромни повърхности, като заема и задръства цели заливи. (Бел. прев. Смята се, че водният хиацинт е внесен като декоративно растение от Южна Америка, а по-късно е бил пуснат в езерото и се е размножил. Основните проблеми, свързани с водния хиацинт, са два – от една страна листата, корените и цветовете му са отровни за местните растителноядни видове, а от друга плътната покривка, която той образува, е причина за намалено съдържание на кислород във водата. Все пак площите с воден хиацинт през последните години намаляват благодарение на биологични средства за борба с него – внасянето на южноамерикански вид хоботник, който в естествената си среда снася яйцата си в стъблата на водния хиацинт и възрастните, както и ларвите, го използват за единствен източник за храна, дава изключително добри резултати.)
   Както виждате, ситуацията е бедствена. Когато гледате своите цихлиди, моля ви, не забравяйте прекрасните цихлиди от езерото Виктория и тяхната безрадостна съдба.

Име


e-mail


Коментар

Забележка:

1. Попълването на всички полета е задължително;
2. Не са позволени html или BBC тагове;
3. Коментарите се появяват след преглед и одобрение от член на екипа.