Категории и статии


± Интервюта с акваристи

± Общи статии

± Риби

± Растения

± Филтрация

± Хранене

» Соленоводни аквариуми
 • Отговори на често задавани въпроси за морски аквариуми

 • Добавяне на варно мляко в морски аквариум


± Бракични аквариуми

± Биотопи и биотопни аквариуми

± Екология

± Химия и физика

± Осветление

± Развъдници
 

Източната гамбузия – инвазивен или интродуциран вид. Предварителни данни върху разпространението на вида в България.

 

Автор: Велислав Зарев (velislav.zarev)

 

Резюме

От първата законна интродукция на гамбузията (Gambusia holbrooki (Жирард, 1859)) в България през 1924 година до този момент тази северноамериканска сладководна риба е успяла да се разпространи успешно в редица райони на страната.
 
В много други страни, където тя също е била интродуцирана, вече е установено нейното отрицателно влияние върху различни групи хидробионти и върху природните съобщества като цяло. Засега в България не са провеждани нито специални и детайлни проучвания върху хорологията и биологията на вида, нито е изследвано въздействието му върху различните водни таксоценози.
 
Целта на настоящото изследване е да се постави началото на детайлното изследване на този вероятно инвазивен и у нас вид, като се подготви мониторингов план и да се разработят адекватни мерки за ограничаване на неговото разпространение и въздействие върху българската ихтиофауна 

Типични местообитания на Гамбузиите

 

 

Систематично положение, морфология и биология на вида

Род Гамбузия има приблизително 30 вида, като повечето от тях са с малък и ограничен ареал (Ривас, 1963); Розен и Бейли, 1963). Лойд и Томасов (1985) съобщават за разпространението на 2 подвида – източен (Gambusia affinis holbrooki (Крумхолц, 1948)) и западен (Gambusia affinis affinis (Бърд и Джирард, 1853), които се срещат от югоизточните САЩ до Тексас. Сега подвидът източна гамбузия според Лойд и Томасов (1985) и Арлингтън и екип (1999) не е подвид, а отделен вид - Gambusia holbrooki. Обитава стоящи или слабо течащи води. Предпочита гъсто обрасли с водна растителност водоеми. Може да живее при голямо органично натоварване и замърсяване, като се снабдява с кислород от повърхностните водни слоеве. В България максималната отчетена от автора температура, при която рибката живее и се храни, е 42,5 градуса по Целзий (термални извори в местността Рупите).

Мъжка Гамбузия

 

Женска Гамбузия

 

Морфологията на източната гамбузия е описана детайлно от МакДоуел (1996) и Кадуолдър и Бекхаус (1983):
 
Тяло: малка, здрава рибка с дълбоко заоблено коремче и плоска гръбна част, особено тази на главата.
 
Очи: големи, разположени близко до гръбния профил.
 
Уста: малка, горна и изпъкнала, долната челюст е малко по-дълга от горната, редове от малки зъби на двете челюсти.
 
Люспи: главата и тялото са покрити с големи циклоидни люспи (28-32, обикновено 30-31 странично).
 
Гръбна перка: единична, изцяло от меки лъчи (6-8 лъчи, обикновено 7), с къса основа, висока, заоблена, и разположена назад към опашката.
 
Анална перка: (9-11 лъчи, обикновено 10), заоблена при женските, заострена и издължена при мъжките.
 
Гръдни перки: къси, заоблени, разположени високо, близо до горната част на хрилните капачета.
 
Коремни перки: малки и заоблени, основите им са сближени.
 
Опашна перка: голяма и заоблена.
 
Странична линия: липсва.
 
Гръбначни прешлени: 31-33 на брой.
 
Хрилни тичинки: 13-15 здрави, средно дълги.
 
Полов диморфизъм: женските гамбузии са доста по-големи от мъжките (за мъжките максимална стандартна дължина е 35 мм, за женските – 60 мм) (МакДоуелд, 1996; Кадуолдър и Бекхаус, 1983). Растежът на мъжките спира, когато достигнат полова зрялост, докато женските нарастват цял живот (Кадуолдър и Бекхаус, 1983; Варгас и де Состоа, 1996).

Окраска: Обикновено гамбузиите са маслиненозелени до кафяви по гърба, страните са сиви със синкав блясък, а коремчето е сребристо-бяло (Кадуолдър и Бекхаус, 1983; МакДоуел, 1996). Долната челюст е метално синя, като често има тъмна диагонална ивица под окото. Перките са безцветни,с изключение на гръбната и опашната, които имат много на брои черни петна. При индивидите от някои популации се срещат черно-кафяви петна по страните на тялото (Кадуолдър и Бекхаус, 1983). Женските имат характерно черно петно зад аналния отвор. Мъжките притежават високо специализирана анална перка, на която третият, четвъртият и петия тлъч са издължени, като притежават и малки кукички на върховете си – това е гоноподиум, използван при вътрешното оплождане на хайвера (Кадуолдър и Бекхаус, 1983; МакДоуел, 1996).

Материал и методи

 
180 екземпляра гамбузии са събрани в периода юли - октомври 2008 г. от ез. Дуранкулак и язовир Панчарево. 30 екземпляра гамбузии, уловени в района на Рупите през септември 1996 г., са предоставени за изследване от колекцията на Природонаучния музей при БАН. 150 екземпляра гамбузии са уловени на 26.03.2009 г. в термалните басейни в местността “Рупите”. Уловите са извършени с кеп с диаметър 60 см с размер на “очите” 1 мм,в зоната до 1 м от брега при дълбочини 5 - 50 см. Рибите са фиксирани в 70% спирт. Измерена е дължината на тялото до края на люспестата покривка с точност до 0,1 см и масата на тялото с точност до 0,001 г. Взети са люспи за определяне на възрастта на рибите. Отпрепарираните гонади и храносмилателни трактове са фиксирани в 70% етилов алкохол.



Популация на Гамбузията в местност Рупите

 

 

Съвременно разпространение на вида в България по литературни и собствени данни

 

 

Интродукция и съвременно разпространение на вида в България


 
В Европа гамбузията е внесена през 1921 година за борба с маларийните комари в Италия, а в България – три години по-късно (Миков, 2005). Успешни опити за развъждането и са провеждани в продължение на 3 години в Казанлъшко край река Тунджа от Сливенски (Миков, 2005). След това рибката е разселвана и размножавана масово в езера и блата главно в района на Бургас, Петрич, Пловдив и Ямбол, като помощно средство за борба с маларията за ограничаване числеността на ларвите на маларийните комари от род Anopheles (Майген, 1818).
 
Настоящото разпространение на гамбузията не е добре проучено. Авторът е установил наличието на вида в ез. Дуранкулак (2008), яз. Панчарево (2008), термални извори и прилежащ канал в местността “Рупите” (2009), кариерните езера край София (2009).
 
По данни на Апостолу (2005) гамбузия се среща и по река Места и прилежащи водоеми – разливи, мъртвици и микроязовири. Милен Василев е устанивол присъствието на вида в езерата Шабла и Езерец (1995), както и в Лесенския и Мазния азмак, разположени на територията на резерват “Камчия” (1999). Гамбузията е установена в река Дунав край следните градове и местностти: Белене – Хисарлъка, Батин, Русе, Ряхово от Полачик (2008). Наличието на гамбузия е установено и в р. Ропотамо (Карапеткова, 1973).

 

Предстоящи задачи


 
Трябва да се завършат започнатите от автора изследвания върху хранителния спектър на гамбузията, както и да се определят предпочитаните видове храна при възможност на избор (основната храна).
 
Изговянето на план за мониторинг е наложително,главно поради неизвестното въздействие, което видът оказва върху ключови и важни хабитати. Планът трябва да включва програма за наблюдение, детайлно картиране на разпространението на вида, видове риби - хищници по гамбузията, други хищници и паразити по гамбузията. Изготвяне на план за биологична борба с използване на местни видове.
 

 

Авторът Велислав Йорданов Зарев е студент в IV-ти курс по специалност "Екология и опазване на околната среда" в СУ  "Св. Климент Охридски".

 

 

Трябва много да се внимава с намаляването на популацията от гамбузия, защото има опасност от изместване на биологичното равновесие, в полза на маларийния комар, особено при сегашната тенденция на затопляне на климата, наводненията и намаления контрол върху състоянието на водоемите, което може да доведе до епидемия от малария в територията на страната.

Написано от: Kаролина Денчева


1

Ако искате да добавите коментар към статията, натиснете тук. (работи с javascript)