Категории и статии


± Интервюта с акваристи

± Общи статии

± Риби

± Растения

± Филтрация

± Хранене

± Соленоводни аквариуми

± Бракични аквариуми

± Биотопи и биотопни аквариуми

± Екология

± Химия и физика

» Осветление
 • Преди да поръчаме аквариум...

 • Как да изработим капак с осветление


± Развъдници
 

Интервю с Хайко Блехер - част I

 

Хайко Блехер / Heiko Bleher


 

Днес разговаряме с Хайко Блехер. За повечето ни читатели той няма нужда от представяне. Роден е на 18.10.1944 в бункер, докато Чърчил разрушава Франкфурт до основи. Четвърто и последно дете на Аманда Флора Хилда Блехер, дъщеря на Кил Адолф - известния "баща на водните растения", който дава началото на акваристиното хоби в Германия, като създава първата голяма ферма за рибки и водни растения от края на 19 век във Франкфурт. Търсещата постоянно приключения Аманда, пътува постоянно по света в онези ранни дни, събира растения и риби, които носи във Франкфурт. Тя е първата жена, която кара мотоциклети Харлей Девидсън и има 148 победи в мото надпревари в Европа. Печели шампионат по тенис. Вице-световна шампионка по тенис на маса, а освен това първата жена в света, летяла на безмоторен самолет.

 

Както Аманда Блехер следва стъпките на баща, си така и Хайко следва тези на майка си. На 4 годишна възраст той пътува с нея в Африка, а на 6 обикаля Европа. Когато е на 7, неговата майка го взима на изследване в Амазонската джунгла. Тя прониква в неизследвани райони, населени с непознати племена, наскоро убили и изяли четирима мисионери. Хайко и майка му живеят с тях повече от 6 месеца, като през това време откриват над 60 вида нови водни растения, безброй видове рибки и други животни. Точн тук на осемгодишна възраст Хайко се научава да живее, както го правят местните, да лови риба, да плува и да оцелява. Наблюдава рибите, тяхното поведение и невероятно разнообразие.

 

Прибирането на Аманда Блехер и нейните 4 деца в цивилизацията е на първа страница на всички европейски ежедневници. Но тя се връща в Германия, само за да довърши образованието на своите деца. През 1959 Аманда се премества в Бразилия. Хайко пък заминава за Тампа, Флорида, където завършва ихтиология и океанография.

 

През 1964 година той се връща в Бразилия, където основава Аквариум Рио. Същата година той открива и първия си нов вид, който по-късно е наречен на него: Hemigrammus bleheri  - вид Тетра, в момента една от най-продаваните аквариумни рибки по света. Също така открива и първия си вид дискуси, както и много други видове.

 

В следващите години Хайко изследва много нови места, повечето сам, много рядко с компания - Колумбия, Перу, Парагвай, Нова Гвинея, Венецуела, Еквадор, Аржентина, Боливия и Чили. По устието на Амазонка пътува по 10 пъти в годината. През седемдесете годин на 20-ти век разширява пътуванията си до Африка, Азия, Океания, Австралия и Нова Гвинея.

 

Започва да изнася лекции по света и прави своя първи филм "Света на аквариумните рибки", учавства в телевизионни предавания в много страни. Неговата първа кнга за Дискусите е публикувана през 1982-ра и от тогава е преиздавана 10 пъти. Части от нея са публикувани във всички големи списания за акваристика по света. Следват филма "The Wimpel Piranha", както и филми за Нова Гвинея, Австралия, Централна Америка и Бразилия - общо осем. Неговата база във Франкфурт снабдява целия свят с много нови видове, включително различни видове диви дискуси - нещо, което продължава и до днес.

 

Близо 3000 вида аквариумни рибки са открити или възстановени от Хайко Блехер от ранните 60 години до днес, включително такива като Melanotaenia boesemani,  Melanotaenia  lacustris, Melanotaenia preacox, Pterophyllum altum, Steatocranus bleheri и Channa bleheri, а също така и много от назованите с L сомчета, коридораси,безброй тетри и цихлиди от западна Африка и Южна Америка, риби-нож и първия сладководен риба-трион, открит в езеро в северна Австралия.

 

През 1993 Хайко е избран за мъж на годината в Англия. Притежател е на много други титли. Той се е срещал с президенти, крале, посланици и сенатори но това никога не го е впечатлявало. Казва, че винаги се е чувствал най-добре навътре в джунглата, далеч от всичко. В момента живее в Италия в свой малък рай, заобиколен от диви животни, змии, паяци и рибки.

 

През 1962 той създава списание "Аква география - живот под и над водата" с уникални публикации, посветени на експедиции до девствени райони, новооткрити видове, акваристични легенди и прекрасния подводен свят. Списанието е с над 900 цветни снимки във всяко издание. Публикува се в Италия и се превежда на 5 езика.

 

Хайко чете лекции навсякъде по света. Канен е в журито на повечето големи изложби по света. Коордиатор е на изложбата Aquarama, конференции и още много други.

Неговият живот е посветен на рибите. В много по-голяма степен от майка си, дядо си или кой да е друг човек на земята Хайко е мистър Фиш.

 


Today's interview will be with the world-famous Heiko Bleher. Most of our readers already know who he is.

Heiko was born in October 18, 1944 in a bunker while Churchill destroyed Frankfurt/Main completely, as the fourth and last child of Amanda Flora Hilda Bleher, daughter of Adolf Kiel, the famous "Father of Water Plants" who initiated the modern aquaristic and had established the world's largest plant and ornamental fish farm by the turn of the last century in Frankfurt (1900). Adventurous Amanda traveled around the world in those early days and collected fishes and plants to bring them back to Frankfurt. She was the first woman to ride a Harley Davidson bike, was a 148 time winner in the European Motto-Cross car races (before all men), won championships in tennis, table tennis (world's vice champion), skates and ice skates, and was the first woman to fly an aircraft without an engine...
 
Amanda Bleher followed in her father's footsteps and Heiko followed in his mother's. At the age of 4 he traveled with his mother to Africa and at age 6, throughout Europe. When he was 7, his mother took Heiko and his elder brother and sisters with her on an incredible exploration trip through the "green hell", the deepest jungle of South America (or the world). She penetrated to areas of unknown Indian tribes, who had killed and eaten 4 missionaries shortly before, and lived with them for over 6 months, discovering over 60 new aquatic plant species and countless fishes, as well as many other animals. Here in Mato Grosso, at age 8, Heiko learned how to live as the Indians do, collecting fishes and plants and how to swim, live and eat the food he collected himself, in the customs of the "wild" untouched natives. Here, in this jungle, Heiko learned about ornamental fishes, their life and behavior, and about the unbelievable variety to be found.
 
His mother's return to civilization with her four children made headlines in newspapers around the world - and she only returned to Germany for her children to finish school. In 1959 she decided to settle in Brazil for good. Heiko helped to build a waterplant nursery and fish breeding establishment in the midst of a piece of the jungle near Rio. By 1962, Heiko moved to the US to learn more about fishes by attending the University of Florida in Tampa, and studying at night (5PM to 10PM). He took courses in ichthyology, biology, limnology, oceanography, parasitology and many others. During the day he worked at Elsberry's Fish Farm and later at Gulf Fish Farm. In 1964 he returned to Rio to open Aquarium Rio and began to do his own collection in Brazil - first opening several compounds in the interior, and later more in other parts of South America. It was in 1965 that he discovered his first new species, that was eventually named after him - Hemigrammus bleheri, the Rummy-Head Tetra, one of the most widely-sold aquarium fishes today. He also discovered his first new strain of discus, and many other new species.
 
In the following years, Heiko explored in many new uncollected areas, and by 1967 he transferred his company Aquarium Rio to Frankfurt, Germany, returning monthly to Brazil and South America to collect fishes.
 
Through the years, Heiko has penetrated jungles (mostly alone and seldom with company) in Colombia, Peru and Paraguay as well as into Guyana, Venezuela, Ecuador, Argentina, Bolivia and Chile. To the Amazon area alone, he has travelled almost 10 times per year since 1965 – up to this date (2012). In the 1970s he expanded his aquatic research field trips to include Africa, Asia and Oceania, and since 1974 yearly to Australia and New Guinea.
 
Heiko began to give lectures and seminars around the world in the 1970s, he made his first TV film - "The World of Aquarium Fishes" in 1982, and appeared in several TV shows in different countries. His first Discus book was published in 1982 (and has already been reprinted 10 times), and has contributed to many magazines around the globe. In 1983 his first motion-picture film "The Wimpel Piranha" was made, followed by films in New Guinea, Australia, Central America and Brazil – a total of eight films. From his Aquarium Rio base in Frankfurt, his company supplied most of the wholesalers world-wide (in 86 countries) with many new species – including various forms of Discus. In 1997 he closed his Aquarium Rio company and moved to Italy where he lives today.
 
With the discovery, rediscovery and introduction of over 6,000 aquarium fish species as of 2012, he has probably found more fresh and brackish water species than anyone else in history since the early 60s, including such fishes as Melanotaenia boesemani (with G. R. Allen), M. lacustris and M. praecox (probably one of the most popular aquarium fish at this time), Pterophyllum altum, Steatocranus bleheri and Channa bleheri. Heiko has also collected most of the rare L-numbered Loricariid fishes, many new Corydoras species, countless tetras and dwarf cichlids from West Africa and South America, plus oddballs such as knife fishes, blue-eyes and flounders can be attributed to Heiko's explorations. One of his best-known discoveries (with Gordon Stables) was the first freshwater sawfish ever found in a remote lake in northern Australia.
 
Heiko has been elected Man of the Year in England (1993) and holds many other titles as well. He has had meetings with presidents, kings, ambassadors and senators, but these have never impressed him very much. He is most happy and relaxed when he is in the deep jungle, away from everything, and in his small “paradise” in Italy, surrounded by water and "wild" animals such as tortoises, snakes, spiders, lizards, frogs and naturally-occurring fishes – far from any other house.
 
In 1992 he created the quarterly magazine "aqua geõgraphia, Life Above and Below Water", a unique publication dedicated to virgin and bizarre habitats, expeditions to new, uncharted places, endangered species, biology, herpetology, botany, myths and aquatic legends, the wonderful world of water, and much more. The magazine is covered with over 900 colour photographs in each issue, translated into five languages and sent all over the world but ceased its’ publication after 9/11. Heiko remains as it's Chief Editor, and still manages the well known "Journal of Ichthyology and Aquatic Biology, aqua", established world-wide since 1994, possibly the  best known journal of ichthyology with coloured photos throughout each issue. And since 2010 he publishes the magazine DISCUSBOOK yearly, with updates of his latest discoveries of the Amazon region, from his various collecting trips each year to that region. In 2006 Heiko published Bleher’s Discus volume 1 – already translated in 13 languages – and Bleher’s Discus volume 2 was printed in 2006. Those two books with over 1350 pages and about 8000 photos cover not only the history of Amazonia, but also the history of ornamental fishes, the history of breeding and the actually of ornamental fishes kept in over 50 different countries and how it all started…

Heiko still finds time to write hundreds of articles (monthly for many years also for Practical Fishkeeping). He commenced working on a gigantic book in 1987 about all freshwater and brackish water fishes, for which he has already written 3200 pages and photographed over 28,000 fishes! With Helen Larson and Douglas Hoese Heiko is also working on a large book of all Gobiidae; his work on other titles includes the volume 3 of Bleher’s Discus (his final work on this monograph); a book about all Inland Fishes of India; the Cichlidae of West and Central Africa; a book about the families Bedotiidae, Telmatherinidae, Melanotaeniidae and Pseudomugilidae, as well as other titles.
 
His lectures and seminars take him to the five continents each year and he is invited to judge fishes (mostly Discus), biotope aquariums, as well as aquascape contests, at exhibitions worldwide. He also collaborated and organized the first International Discus Show and Exhibition in 1986 in Tokyo, coordinated the first three Aquarama Exhibition and Conferences held biannually in Singapore and many, many more.
 
His life is dedicated to fishes - perhaps more than his mother or grandfather or any other person living or dead.... Mr. Fish.With a combined experience of 40 years in fishkeeping we have kept more than 150 freshwater species of fish belong

 


Aquaristics has been playing the most important role in your family ever since your grandfather Adolf’s time. Do you expect your daughter Amanda to keep the family tradition?


My young daughter Amanda Flora (named after her grandmother and born almost exactly 100 years after the birth of her grandmother), hopefully will be the 4th generation of our family tradition, at least as of now, as she is only 30 month old already classifies many fish species, loves nature (where we live is no house more then 1 km around of us, only nature and river full of fishes) and also like her father wants to be in the water all day long. There is no one else in our entire family following it, except me, so I put my full energy also into that and signs seem to be good … After the first Amazon expedition with her next year I can say more ….  

What do you think about aquaristics in general – are we providing our fish with a “prison” or they have a better live?

rToday the natural habitat of fresh (and brackish) water fishes are being destroyed at a speed never seen before in history (as far as we know). Due to the incredible growth of the world’s population during the last 50 year this planet has become very small, to small already for this masses of people. And as everyone wants to live and survive the food production, energy sources and naturally fuel has priority before anything else. (And I will not go into money and the worldwide endless growing corruption).

Nature and the protection of natural habitats does not function (maybe in some protected Ocean areas it possibly does work), nowhere on land in areas of rivers and lakes specially not in the tropics around the globe where by far the largest biodiversity of flora and fauna above and below water lives – or better ones once lived. I could fill an encyclopedia with texts and photos of how many river and lakes have disappeared in the half Century, how many are construction sites, dammed, diverted for the endless growing agriculture, poisoned and polluted. I only give here two examples,

Example one: In Brazil my mother took us 4 children crossing the then (1950s) largest tropical rainforest on earth – 2500 km. This was something I will not forget until my last day. I did the same journey 45 years later driving on a 8-lane highway seeing from horizon to horizon for 2500 km nothing else than soya plantations, not a single tree, not a single creek or river of the thousand we crossed alive, not a single animal above or below water.

Example two: I am working on a book of all inland fishes of India for the government because they know I have done collecting and research in their aquatic habitats and discovered more species than anyone else and was missing about 100 rivers and lakes I went and did research in those this last December and January of 2013 in 10 of the Indian states. Of those at least 95 where so polluted that it was terrible to enter, habitats completely destroyed, fishes discovered in them disappeared, are history. Only 2 I was able to consider pristine…

But as I said I could fill books and demonstrate what no one really does – the most important source we have on this planet is being completely destroyed and today’s and more so future generations will only (and hopefully) see wild animals in Zoo’s and in aquaria and terraria. There are very few pristine – untouched – aquatic habitats for fishes to survive in nature left, and every single second much less… Every single household should have a biotope-correct aquarium at home as it is the only habitat where freshwater fishes will for sure survive …

В семейството ти акваристиката е на важно място още от времето на дядо ти Адолф. Очакваш ли дъщеря ти Аманда да продължи традицията?

Mоята малка дъщеря Аманда Флора (кръстена на баба си и родена почти точно 100 години след нея) ще бъде, надявам се, четвърто поколение в нашата семейна традиция. Сега тя е само на 30 месеца и вече познава много видове риби, обича природата (в момента в радиус от 1 км около нашата къща няма никого, само природа и река, пълна с риби). Както баща си, тя иска по цял ден да е във водата. Няма никой друг в семейството, който да продължи традицията. Аз влагам цялата си енергия в тази посока и изгледите са добри… След нашата първа експедиция в Амазония заедно с нея следващата година ще мога да кажа повече по въпроса…

 

 

Какво мислиш като цяло за акваристиката, дали затваряме нашите риби в затвор или те имат по-добър живот?

Днес естествените местообитания на сладководните (и бракични) риби се разрушават с невиждана скорост. Заради невероятния прираст на световното население през последни 50 години нашата планета стана прекалено малка за това количество хора. И понеже всеки иска да оцелява, производството на храна, енергийните източници и горива са по-важни от всичко друго. Няма да коментирал финансовата стана на нещата и безкрайно нарастващата корупция в световен мащаб.
 

Защитата на природата и естествените местообитания не работи. Може би в някои океански резервати сработва, но не и в зоните около реките и езерата, особено в тропиците, където има най-голямо биологичното разнообразие на флората и фауната под и над водата… или поне някога е имало. Мога да събера енциклопедия с текстове и снимки от реки и езера, изчезнали през последният половин век, много от тях сега са строителни площадки, язовири или земеделски райони, отровени и замърсени. Ще дам само два примера.
 

Ето първия - около 1950 г в Бразилия майка ми водеше нас, 4 деца, в най-голямата тропическа гора, дълга около 2500км. Няма да забравя това до края на живота си. Повторих това пътуване 45 години по-късно по 8-лентова магистрала, без да видя нищо друго в тези 2500 км, освен соеви плантации - нито едно дърво, нито едно поточе от хилядите, които тогава пресичахме, нито едно животно над или под водата.
 

Вторият пример - работя по книга с всички видове риби в Индия, поръчана от правителството, защото те знаят, че съм проучвал много техни водни местообитания и съм открил повече видове от всеки друг. През декември и януари 2013 проучих около 100 реки и езера, 95 от тях бяха силно замърсени, хабитатите напълно разрушени. Рибите, които съм открил там, сега са изчезнали в историята. Само 2 от местата бяха запазени девствени...

И понеже всичкият този ресурс бива напълно унищожаван тези дни, бъдещите поколения ще могат да виждат диви животни само в зоологическите градини, в аквариуми и терариуми. Има останали много малко недокоснати от човека водни хабитати в природата и всяка секунда стават по-малко. Всяко семейство трябва да има коректен биотопен аквариум вкъщи и това е единственото място, където рибите биха оцелели със сигурност.

Кой е най-интересният континент от гледна точка на акваристиката?

Южна Америка (все още), централна Африка, Нова Гвинея (в този ред).

 

А кой регион е най-слабо изследван, къде според теб предстои да бъдат открити най-много нови видове?

Регионите с най-голям потенциал за намиране на нови видове са най-отдаличените и (надяваме се) недокоснати от човек зони на Амазония (но трябва да се ходи много надалеч - аз всяка ходина изминавам над 2000 км с лодка, за да достигна такива места и те са все по-малко).

Втора е Нова Гвинея, но също трябва да се ходи все по-навътре в джунглата пеш (няма друг начин, освен ако нямаш пари за изключелно скъп хеликоптер), но понеже знам, че ще намеря нови видове, ходя там всяка година по веднъж (в Амазония го правя 2 до 5 пъти ходишно).

Все още има места в някои африкански държави, както и Индия и Китай, Лаос и Мианмар, но всички те почти недостъпни, изключетлно трудни за достигане, често в горните течения на реките.
 

Which is the most interesting continent for the aquarists?

South America (still, but one has to go far); Central Africa; New Guinea (in this order).

 

Which regions need more exploration and have potential for discovery of new species?

The regions which have the biggest and last potential for discovery of new species are the most remote areas, hopefully still untouched by (white)man in the Amazon region (but one has to go very far, I go every year more than 2000 km by boat to reach untouched places and every 6 month they are less, and less).

Second is New Guinea, but also must go deeper and deeper in to the jungle walking (there is no other way, unless one has money for extreme expensive helicopter), but again I know I find new species there this is way and I go also every year but mostly only once (in the Amazon I do 2 to 5 field trips yearly).

There are still places in some African countries, also in a few extreme Indian and Chinese places, in Laos and Myanmar, but all almost inaccessible remote and very difficult to reach place, often in head-waters only.

Често акцентираш върху биотпни аквариуми. Кои са най-важните аргументи в полза на този подход?


По-горе обясних. Иначе накратко, както при Хомо сапиенс, китайци най-добре комуникират с китайци и същото важи за всяка народност. Същото се случва и с останалите форми на живот и най-вече с този под водата. Като направя коректен биотопен аквариум, подобен на естествените местообитания, аз виждам неща, които никога не съм виждал в общ аквариум със смесени видове от Африка, Азия и където и да било.

Рибите вероятно са като човека - не могат да комуникират с „чужденци” и за съжаление нямат езикови училища. Ако сложиш правилната комбинация от обитатели в аквариум и създадеш биотоп, който те познават (в зависимост от това дали живеят в песъчливи или каменисти зони, със или без растителност), дори заедно с хищниците от същата зона, те се хармонизират и правят неща, които няма как да видим иначе. Никога. Биотопният аквариум набира скорост и ще бъде може би единственият начин хобито да се развива и това е добре. Акваскейпът е само за хората, биотопният аквариум е за рибите…

 You often put the accent on biotope aquariums. What are the most important arguments in favour of this approach?

I explained above, also just in brief: like in Homo sapiens, a Chinese knows and communicates with a Chinese, and the same goes to any race, so the same goes with any life form, and specially those below water. If I make a biotope correct community, in their own known environment, I can see things I will never ever see in an aquarium community with species mixed from Africa, Asia and elsewhere.

They can simply like man not communicate (and unfortunately they have no language school). If I put the right community in an aquarium, create a biotope this community recognized (ie when they lived over sand, or peat, over rocks or gravel, along stones or in plants, etc.) – even with the predators found together – they will harmonized and do things one will never see otherwise. Never. The Biotope Aquarium is taking over and will be probably the only future for the hobby to grow, and that is good. The aquascape is only for man, the biotope aquarium is for the fishes …   

Интервюто продължава с Част II 

 

Интервюто взе: Цветан Игнатов

Превод: Станислав Пац

 



Ако искате да добавите коментар към статията, натиснете тук. (работи с javascript)