Мартен Лутер Сулоса

Днешното ни интервю е с един от големите ентусиасти на атерините, заснел и пуснал първия клип в социалните мрежи на натуралния хабитат на Malanotaenia Boesemani и автор на специализиран YouTube канал: tamalin.tv

(https://www.youtube.com/channel/UCqCblAKTtBrQY5S5u1kPOsA) - Мартен Сулоса
Запалил е много хора по тези прекрасни, цветни същества от Австралия и Нова Гвинея. Поддържа постоянна връзка със световните светила - както акваристи, така и ихтиолизи. 

Здравей Мартен,

Ние се познаваме от много време, но тук четат много хора, затова се представи с няколко думи.

Здравейте,

Аз съм Мартен Лутер Салоса това е моето цяло име, но приятелите ми викат Мартин. Живея в Папуа Нова Гвинея.

Студент по медицина съм и тази година ми предстои да завърша. От дете обичам природата. Майка ми често ме водеше до поточета, реки и езера около  моя роден град Соронг, където ловеше риба, която ядяхме. Разбира се, това не бяха атерини.

Как започна всичко с атерините?

Беше 2012, когато започнах да отделям внимание на местните риби. Тогава направих един дълга екскурзия в Сулавеси и постнах няколко снимки във Фейсбук. Един Французин веднага се сприятели с мен и ме попита какво съм намерил в езерото и дали има някакви ендемични риби там.
Това провокира интереса ми и си купих подводна камера. След това отидох река Фраму, главната река на езерата Аямару и потопих камерата под водата, без да разчитам, че се види нещо. Просто исках да тествам новата придобивка. Споделих клипа във Youtube канала ми и във Фейсбук.
Мария от Полша, която е админ в палудариум група ми писа, че съм направил първия видео клип на Melanotaenia boesemani от Аямару и ми изпрати снимка на рибата. Ясно в паметта ми се върна моя дядо, който ловеше тези рибки и ми ги показваше в найлонови торбички с аератор с батерия.

Той продаваше тези рибки на търговци и по-късно те станаха много популярни в Индонезия и света Започнах да се замислям, че местните хора не си дават сметка какво съкровище са тези изключителни риби. Продължих да правя клипове и снимки, които качвах във новооткритата ми страница във Фейсбук, със слогана "Спасете езерата Аямару" (Save Ayamary Lakes). Постепенно страницата последваха много хора, повечето от които  - акваристи. 

Един ден получих съобщение от редактора на Амазонас - Матьо Педерсен, който ме попита за усилията ми да съхраня атерините в езерата Аямару. Пратих му репортаж, който бе публикуван в списание "Амазонас" със  заглавие: "Забравените съкровища на езерата Аямару" Разбира се, по-късно продължих да правя снимки и клипове и на други райони, с други атерини из цяла Източна Папуа. До ден днешен страста ми към тези рибки продължава.

Какви са ти плановете за бъдещето?

Бих искал да практикувам като лекар в Европа, вероятно Германия, като разбира се ще продължа да се занимавам с тези рибки.

 
Наистина ли е толкова зле положението в хабитатите на атерините и как виждаш нещата в бъдещето?

Да, наистина положението не е добро. Застрояването и увеличаването на населението си казва думата. На хората не им пука особенно за някакви малки риби, както и колко важно е да опазваме природата. Аз също така обвинявам и местния парламент, който не прави нищо за спасяването на природата. Развиват инфрастуктура, без да се замислят за последствията. Парламента има идея за мегапроект. Да се вдигна язовирна стена на езерата Аямару. Като местен човек, се мъча да обясня какви фатални последици ще има това върху екологичната система. Със група студенти от унивеситета в Сулавеси сме направили проект за "консервирането" на езерата Аямару, като в момента следват подобни проекти и за много други места. 

Каква е моментната политическата обстановка в Нова Гвинея?
 

Ситуацията е доста притеснителна, особенно в централната част на острова, където Папуански бунтовници защитават своите наследствени земи от Индонезийските военни окупатори. Хиляди са изоставили селищата си и търсят закрила в Уамена, град в централната част на Папуа. Индинезийските власти не допускат в тези райони никакви медии, чуждестранни организации и  дори представители на Обединените нации  и човешките права.  Имаме също така много Индонезийски бежанци, които търсят нов живот в претъпканите вече райони.

Така, че политиката на Западна Папуа все още е под контрола на Индонезия и ние не виждаме никакво бъдеще, ако това продължава. Имаме нужда от свобода. Ако се освободим, тогава вие Европейците бихте дошли да видите нашите красиви рибки в натуралните им хабитати. Същото се отнася и за нас, да можем да посещаваме Европа без да има нужда от визи, за които ходим чак до Джакарта, Индонезия.

Това е една от моите мечти.

Все още ли е забранено да се изнасят живи риби от Нова Гвинея и как експедициите заобикалят някак си това правило?

Все още се правят изключения за износана риба, но трябва да докажеш, че вършиш изследователска работа от името на някаква институция, като университет или друга официална организация.

Да се организира експедиция все още е голям проблем, особенно в Западна Папуа, където трябва да се разправяш с полиция или други местни властоимащи. Те разпитват за всичко, проверяват за паспорти, визи и отнема доста време да получиш разрешително. Имам много лош спомен с моите приятели от IRG (Международна Рейнбоуфиш група), когато организирахме експедиция до Вогелкоп, Западна Папуа. Минаха много часове в разпити в местното полицейско управление, докато се уреди всичко.

В хабитата на Melanotaenia Boesemani

Отглеждаш ли атерини в твоя дом?

Не, аз пътувам много и не се задържам у дома за дълго, поради това и няма как да се грижа за тях. Моята задача е да защитавам атерините в натуралния им хабитат, който сте виждали от видеата ми в YouTube. Обикновенно задържам рибите в аквариум, само докато им направя снимка, но в бъдеще много бих искал да си направя огромен аквариум  в хола, който да напълня с атерини от Нова Гвинея.

С Гери Лaндж  

Има ли някой, който да ти помага в експедициите?


Нямам никаква постоянна подкрепа от местното управление. Само моето огромно желание ме кара да продължавам тези експедиции.

Много съм благодарен на IRG (Международна Рейнбоуфиш Група) от Европа, които ме подкрепиха с подводна камера, литература за атерините и също така ми се довериха два пъти да бъда техен водач в местните експедиции.

Какво ще пожелаеш на потребителите на Аквапортал?

На всички любители на атерините в България ще кажа, че дружбта ни създадена от тези риби няма как да умре. Аз ще продължавам да ви информирам за всички неща свързани с рибите и обстановката тук и ви благодаря за подкрепата.

Искам да благодаря и на моя най-добър приятел в България - Цецо, който от самото начало на моята работа ме подкрепя с информация за тези риби и наистина ми "отвори" очите затова, колко важни са атерините, нещо за което самите ние в Западна Папуа, явно никога не сме били наясно.

Интервюто взе Цветан Игнатов.