Резюме

От първата законна интродукция на гамбузията (Gambusia holbrooki (Жирард, 1859)) в България през 1924 година до този момент тази северноамериканска сладководна риба е успяла да се разпространи успешно в редица райони на страната.
 
В много други страни, където тя също е била интродуцирана, вече е установено нейното отрицателно влияние върху различни групи хидробионти и върху природните съобщества като цяло. Засега в България не са провеждани нито специални и детайлни проучвания върху хорологията и биологията на вида, нито е изследвано въздействието му върху различните водни таксоценози.
 
Целта на настоящото изследване е да се постави началото на детайлното изследване на този вероятно инвазивен и у нас вид, като се подготви мониторингов план и да се разработят адекватни мерки за ограничаване на неговото разпространение и въздействие върху българската ихтиофауна 

Типични местообитания на Гамбузиите

Систематично положение, морфология и биология на вида

Род Гамбузия има приблизително 30 вида, като повечето от тях са с малък и ограничен ареал (Ривас, 1963); Розен и Бейли, 1963). Лойд и Томасов (1985) съобщават за разпространението на 2 подвида – източен (Gambusia affinis holbrooki (Крумхолц, 1948)) и западен (Gambusia affinis affinis (Бърд и Джирард, 1853), които се срещат от югоизточните САЩ до Тексас. Сега подвидът източна гамбузия според Лойд и Томасов (1985) и Арлингтън и екип (1999) не е подвид, а отделен вид - Gambusia holbrooki. Обитава стоящи или слабо течащи води. Предпочита гъсто обрасли с водна растителност водоеми. Може да живее при голямо органично натоварване и замърсяване, като се снабдява с кислород от повърхностните водни слоеве. В България максималната отчетена от автора температура, при която рибката живее и се храни, е 42,5 градуса по Целзий (термални извори в местността Рупите).

Мъжка Гамбузия

Женска Гамбузия

Окраска: Обикновено гамбузиите са маслиненозелени до кафяви по гърба, страните са сиви със синкав блясък, а коремчето е сребристо-бяло (Кадуолдър и Бекхаус, 1983; МакДоуел, 1996). Долната челюст е метално синя, като често има тъмна диагонална ивица под окото. Перките са безцветни,с изключение на гръбната и опашната, които имат много на брои черни петна. При индивидите от някои популации се срещат черно-кафяви петна по страните на тялото (Кадуолдър и Бекхаус, 1983). Женските имат характерно черно петно зад аналния отвор. Мъжките притежават високо специализирана анална перка, на която третият, четвъртият и петия тлъч са издължени, като притежават и малки кукички на върховете си – това е гоноподиум, използван при вътрешното оплождане на хайвера (Кадуолдър и Бекхаус, 1983; МакДоуел, 1996).

Материал и методи

 
180 екземпляра гамбузии са събрани в периода юли - октомври 2008 г. от ез. Дуранкулак и язовир Панчарево. 30 екземпляра гамбузии, уловени в района на Рупите през септември 1996 г., са предоставени за изследване от колекцията на Природонаучния музей при БАН. 150 екземпляра гамбузии са уловени на 26.03.2009 г. в термалните басейни в местността “Рупите”. Уловите са извършени с кеп с диаметър 60 см с размер на “очите” 1 мм,в зоната до 1 м от брега при дълбочини 5 - 50 см. Рибите са фиксирани в 70% спирт. Измерена е дължината на тялото до края на люспестата покривка с точност до 0,1 см и масата на тялото с точност до 0,001 г. Взети са люспи за определяне на възрастта на рибите. Отпрепарираните гонади и храносмилателни трактове са фиксирани в 70% етилов алкохол.

Популация на Гамбузията в местност Рупите

Съвременно разпространение на вида в България по литературни и собствени данни

Интродукция и съвременно разпространение на вида в България

 
В Европа гамбузията е внесена през 1921 година за борба с маларийните комари в Италия, а в България – три години по-късно (Миков, 2005). Успешни опити за развъждането и са провеждани в продължение на 3 години в Казанлъшко край река Тунджа от Сливенски (Миков, 2005). След това рибката е разселвана и размножавана масово в езера и блата главно в района на Бургас, Петрич, Пловдив и Ямбол, като помощно средство за борба с маларията за ограничаване числеността на ларвите на маларийните комари от род Anopheles (Майген, 1818).
 
Настоящото разпространение на гамбузията не е добре проучено. Авторът е установил наличието на вида в ез. Дуранкулак (2008), яз. Панчарево (2008), термални извори и прилежащ канал в местността “Рупите” (2009), кариерните езера край София (2009).
 
По данни на Апостолу (2005) гамбузия се среща и по река Места и прилежащи водоеми – разливи, мъртвици и микроязовири. Милен Василев е устанивол присъствието на вида в езерата Шабла и Езерец (1995), както и в Лесенския и Мазния азмак, разположени на територията на резерват “Камчия” (1999). Гамбузията е установена в река Дунав край следните градове и местностти: Белене – Хисарлъка, Батин, Русе, Ряхово от Полачик (2008). Наличието на гамбузия е установено и в р. Ропотамо (Карапеткова, 1973).

 

Предстоящи задачи

 
Трябва да се завършат започнатите от автора изследвания върху хранителния спектър на гамбузията, както и да се определят предпочитаните видове храна при възможност на избор (основната храна).
 
Изговянето на план за мониторинг е наложително,главно поради неизвестното въздействие, което видът оказва върху ключови и важни хабитати. Планът трябва да включва програма за наблюдение, детайлно картиране на разпространението на вида, видове риби - хищници по гамбузията, други хищници и паразити по гамбузията. Изготвяне на план за биологична борба с използване на местни видове.
 

Авторът Велислав Йорданов Зарев е студент в IV-ти курс по специалност "Екология и опазване на околната среда" в СУ  "Св. Климент Охридски".