Древните цивилизации

Първите сведения за отглеждане на риби в басейн са от района на Месопотамия и датират отпреди около 4500 години.

Малко по-късно в древен Египет пък хората започнали да развъждат африкански тилапии и други риби. Някои от тях били смятани за свещени и се развъждали само заради това. В древноегипетски гробници са открити фрески на риби.

През IX век пр. н. е. във висящите градини на Семирамида вавилонските архитекти използвали открити декоративни басейни с риби.

Древен Китай

Модел на аквариум от династията Хан (202 г. пр. н. е. – 220 г.)

Истинското начало на акваристиката и на усилията за отглеждане и развъждане на декоративни рибки било положено в Китай по време на династията Тан (618-907 г.) В будистките манастири от онова време като резултат от мутация на каракудата (Carassius auratus) се появили първите златни рибки с ярка окраска.

  Хунгву (1328—1398), (император между 1368 и 1398)

Повечето известни днес форми на златната рибка били получени по време на управлението на династията Мин (1368-1644 г.). Отглеждали ги за красота в открити басейни или в широки вази в императорския дворец. През 1369 китайският император Хунгву организирал производството на големи порцеланови съдове, в които да се отглеждат каракуди.

Постепенно златните рибки станали масово увлечение. За отглеждането им се използвали дори специални плетени кошници. Тези методи обаче позволявали рибките да се гледат само през повърхността на водата, затова при създаването на тогавашните породи се взимала предвид само привлекателността на рибките за наблюдение отгоре. 

Както ставало с много техни достижения и технологии, китайците се опитвали да опазят тайната на селекцията и развъждането на златни рибки от всички чужденци.

Ваза от периода на династията Мин, (1522—1566), музея Гиме, Париж

Древна Гърция

Първото известно научно изследване на рибите било проведено от гръцкия философ Аристотел (384-322 г. пр. н. е.). Той проучил, внимателно събрал информация и описал външния вид и други характеристики на 115 вида риби, обитаващи Егейско море. Теофраст и други гръцки философи също имат трудове, посветени на изучаването на хидробиологията и рибите.

Древен Рим
 

Търговците в древен Рим отглеждали сладководни риби, които продавали за храна.

В къщите на богатите римляни често имало т. нар. писцини (Piscina, от латинското pisces, риба) - декоративни басейни за отглеждане на риби. Те били направени от мрамор и в тях гледали и развъждали барбун, сомове, есетри и морени. За създаването и поддръжката на писцините се харчели огромни суми пари. Те най-често били разположени във вътрешните дворове на къщите.

Първите риби, които се отглеждали на закрито, били морски сомове (Galeichthys feliceps). Древните римляни ги държали в малки мраморни аквариуми, а след навлизането в употреба на стъклото през I-ви век заменили една от мраморните стени на аквариума със стъклена, за да могат да наблюдават рибите вътре.

Известният римски писател с берберски произход Луций Апулей също допринесъл за изучаването на рибите.

Америка и Западна Европа

“Historia naturalis Brasiliae”, 1648 г.

През 1648 с финансовата помощ на холандската колониална администрация в Бразилия и в частност на Йохан Блансон, губернатор на холандската колония там (1624 – 1654) е издадена книгата “Естествената история на Бразилия” (Piso, Willem and Georg Markgraf. 1648. Historia naturalis Brasiliae).

Авторите на книгата, немският натуралист Георг Макграф (1610 – 1644) и холандският лекар Вилем Пизо (1611 – 1678), прекарват в Бразилия 7 години между 1637 и 1644. В текста се съдържат сведения за историята, географията, флората, фауната, ботаниката и етнографията на района, като са включени над 400 илюстрации на бразилската природа и описания на 87 вида амазонски риби.

Почти по същото време Леонард Балднер, автор на “Книга за птиците, рибите и животните” (“Vogel-, Fisch- und Tierbuch”) от 1666 г., отглежда успешно тритони и виюни.

След като в края на 17-ти век златните рибки били внесени в Англия, през 1728 г. в оранжериите на херцога на Ричмънд за пръв път извън Китай са създадени условия за размножаване на златни рибки и специалистите успяват да захранят малките.

Страница от “Historia naturalis Brasiliae”, 1648 г.

През 1797 г. в Тюрингия излиза книгата “Естествена история на домашните животни”. Авторът Йохан Матеус Бехщайн описва как се отглеждат в неволя щипок и златна рибка. Тази книга става първото ръководство по акваристика. По това време гледали рибите в стъклени или порцеланови буркани, дървени сандъци и малки изкуствени езерца.

През 1801 г. Джеймс Соуърби описва гигантската водна лилия (Victoria amazonica). Интересът към това растение води до появата в оранжериите на специални басейни за водни растения.

Йохан Матеус Бехщайн (1757—1822)

Джеймс Соуърби (1757—1822)

През 1841 се появява първият аквариум в съвременния смисъл на думата. В него се отглеждали рибки и растения. Английският учен Натаниел Б. Уард (1791-1868) става известен с това, че през 1829 г. започва да отглежда растения в стъклени съдове, наречени по-късно на самия него (англ. Waradian case) и така по случайност се превръща в един от родителите на аквариума. Уард заселва в стъклен съд златни рибки заедно с растението валиснерия (Vallisneria L. 1753). Ясно е, че изделията от стъкло са известни на човечеството вече повече от шест хиляди години и много преди Уард риби и растения са били гледани в стъклени съдове, но въпреки това Уард се смята за изобретател на съвременния аквариум.

През 1844 г. е открит Берлинският зоопарк, в който през 1913 г. е построен аквариум.

През 1848 Е. Ланкастър започва успешно да отглежда и дори да развъжда в аквариум триигли бодливки.

Аквариумите от този период са със стъклена предна стена и изработени от импрегнирано дърво задна и странични стени. Дъното е направено от цяла каменна плоча, която позволява подгряване на водата отдолу.

През 1849 г. в Лондонския зоопарк се провежда първата публична изложба с експозиция на аквариумни риби и влечуги. Организира я английският учен натуралист Филип Хенри Гос. Две години по-късно тази изложба се превръща в постоянна, а в последствие през 1853 г. става първият обществен аквариум.

Филип Хенри Гос (1810—1888)

Комбинация от аквариум и клетка за птици от средата на 19-ти век. Клетката се намира под аквариума, а в центъра му има куха стъклена сфера, в която птицата може да влезе и да изглежда така, сякаш плува сред рибите.

През 1853 г. Емил Адолф Росмеслер и Филип Гос дават име на изобретението на Уард. Немският естествоизпитател Е. А. Росмеслер го нарича “Aquarien”. По същото време в трудовете си Гос употребява думата “Aquaraum”, по-късно преобразувана в “Aquarium".
 

По онова време заради интереса към акваристиката вече са нужни справочници на тази тема. Първата изцяло акваристична книга е “Аквариумът или откриване на чудесата на дълбините” от споменатия вече професор от Единбургския университет Филип Гос, издадена през 1854. Рибката Apistogramma gossei носи неговото име.

П. Т. Барнъм, собственик на циркова трупа, осъзнава търговските възможностите, предоставени от живите водни създания и през 1856 г. открива първия частен аквариум на територията на Американския музей в Ню Йорк.

През 1856 и 1857 г. излизат книгите на Росмеслер “Езеро в стъкло” (“Der See im Glase”) и “Сладководният аквариум”.

Алфред Едмунд Брем (1829—1884)

1911 г - Зоологическата станция в Севастопол, първата в Европа, построена през 1871 г.

За съжаление много от ранните аквариуми не оцеляват дълго, защото същата съдба постига и рибите им. Но към средата на 70-те години на 19-ти век акваристите вече знаят достатъчно за аерацията, филтрацията и температурата на водата и новите аквариуми процъфтяват. От това време датират и първите акваристични дружества, сформирани в Германия, а малко по-късно и в САЩ.

По това време методът на балансирания аквариум се смята за единствения възможен за отглеждане на аквариумни риби. Основният му принцип гласи, че в аквариума трябва да има баланс, при който водната повърхност и растенията да могат да осигурят достатъчно кислород за рибите, като в същото време по-голямата част от отпадъците на рибите се усвояват от растенията.

От средата на 70-те години на 19-ти век започва изграждането на т. нар. зоологически станции, които внасят своя неоценим принос в акваристиката. Световните изложения от онова време пък стават средство за нейната популяризация.

Аквариум със стойка от ковано желязо от 1876 г.

“Как трябва да изглежда аквариумът” -  английска гравюра от 1876 г.

През 1875 г. в Триест Ф. Шулце и К. Клаус създават Австрийската зоологическа станция, в която през 1876 Зигмунд Фройд пише първия си научен труд, посветен на изучаване на размножаването на морските змиорки.

“Ню Йорк Акуериум Джърнъл” (“New York Aquarium Journal”), чиито първи брой излиза през октомври 1876 г., се смята за първото в света аквариумно списание.

През 1878 г. във връзка със Световното изложение е открит аквариума в Трокадеро, по онова време най-големият в Европа. Закрит е през 1985 г., но след основен ремонт отново откри врати в началото на април 2006 г.

На 6-ти януари 1906 г. цар Фердинанд възлага на д-р Парашкев Стоянов да започне работа по изграждане на морска станция във Варна. Фердинанд пише писмо до професор Дорн в Неапол с молба за съвети и съдействие. Антон Дорн се отзовава и изпраща планове и снимки на Неаполската зоологическа станция.  Сградата на Варненската станция е готова през 1911 г., но Балканската война прекъсва работата по обзавеждането й. През 1913 Фердинанд предава управлението й на Софийския университет, но Първата световна война отново прекъсва работата по нея. Чак през 1932 г. цар Борис III открива официално Морската биологична станция, която по-късно става Варненския аквариум.

Аквариум с щуки от 1908 г., парка Беле Айл

Сградата на Варненския аквариум

През 1907 г. в Дрезден е проведен първият международен конкурс за макроподи.

Първата световна война нанася сериозни поражения на акваристиката, която започва да се възражда едва години след края й. По това време електричеството навлиза в живота на обикновените хора и вече е възможно да се мисли за електрически устройства за подгряване на водата, филтрация и аерация.

Първоначално акваристите любители отглеждат основно местни видове риби (с изключение на златните рибки), а когато постепенно стават достъпни разнообразни екзотични видове, това допълнително увеличава растящата популярност на хобито.
 

Вносните риби се пренасят в най-различни съдове, като за аерация се използва велосипедна помпа.

Според модерната тогава представа механичната филтрация на водата и последващото й прекарване през активен въглен са всичко, което е необходимо, за да се осигури добро качество на водата за обитателите на аквариума.

Аквариум с рамка от бронз и мед от 1931 г.

Т. Моров, "Сладководните риби в България", печатница "Художник", 1931 г.

Страница от "Сладководните риби в България", 1931 г.

За пръв път акваристите у нас получават възможност да се докоснат до печатен текст на български, свързан с хобито, чрез книгата "Домашна зоология", публикувана през 1960 г. в тиращ 2068 бройки. В нея има раздел за акваристика, чиито автор е Лиляна Михайлова.

През 70-те и 80-те години на 20-ти век знания, опит и нови видове се черпят предимно от далеч по-напредналите по онова време акваристи от бившия СССР. Техниката, с която разполагат българските акваристи любители от онзи период, се състои от компресорни помпички и нагреватели, познанията в областта са на сравнително ниско ниво, успешните рецепти се предават от уста на уста, а литературата е оскъдна.

Чак след началото на прехода и идването на 90-те години на 20-ти век нещата претърпяват по-съществено развитие, заражда се пазар и бизнес отношения, появяват се професионални акваристи, границите се отварят и вносът на риби, растения и оборудване вече е възможен.

Н. Боев, Л. Михайлова, "Домашна зоология", изд. "Наука и изкуство" , 1960 г.

Автор: Боян Калинов

 

Използвани източници:

1. Aquarium Fish Tank

2. ru.wikipedia.org

3. Aquarium Care Tips

4. Aquademics™  Parent and Teacher's Guide by Tetra

5. en.wikipedia.org

6. Beauty in Glass

7. Аквариум Варна