При отглеждането на аквариумни растения, много често дори опитни акваристи срещат определени проблеми. Тези проблеми се мултиплицират, ако растенията се отглеждат приоритетно в добре осветени аквариуми със системи за CO2.

Какви грешки се правят и как да предотвратим неудачите – ще се опитам да анализирам накратко основните моменти. Ще разгледам общия случай – когато се отглеждат и риби в аквариума, разбира се в умерено количество и от видове, съвместими с растенията (напр. 1 харацинова риба на 3 л или 1 живородка на 5-10 л вода).

Когато искаме да имаме много и красиви растения, трябва да забравим за дискуси (както и други цихлиди), барбуси, шлаери и всякакви едри риби. Това се налага, защото най-големият враг на растенията и приятел на водораслите е органиката и в неравната битка с нея не помагат и най-добрите филтри, а ежедневната подмяна на голяма част от водата или проточните системи едва ли са цената, която искаме да платим.

Във всяка книжка за начинаещи акваристи става дума за биологично равновесие – нещо непостижимо, но към което се стремим и e важно със вмешателството си да подпомагаме, а не да рушим крехката екосистема. Основният процес тук е нитрификацията – преобразуването на органиката в различни азотни съединения, а оттам в нитрати – основната храна за растенията. Това се осъществява от няколко вида нитрифициращи бактерии, за добруването на които ние трябва да се грижим подобаващо. Те живеят в дъното и във филтъра и затова трябва да обърнем сериозно внимание на тези два компонента.

За дъното има много рецепти – кои по-добри, кои по-лоши, а някои откровено глупави – като например торфо-почвени смески или пръст от гората. От дългогодишен опит и многобройни експерименти по темата може еднозначно да се препоръча чист (относително) кварцов, гранитен или друг химически неутрален пясък с размер на частиците 2-4 мм, положен в слой не по-дебел от 5-6 см. Включването на торф, пръст и други органични субстанции е напълно недопустимо и ако някъде сте чели за такива неща с уверението, че нещата са супер, знайте, че става дума за аквариуми, които се правят за 1-2 месеца, сменя се вода непрекъснато, правят се няколко чудесни снимки, и после аквариумът се разваля. Глината е по-малко вредна, но и тя, при размиването си, уплътнява дъното, което трябва по-често да се сифонира и ползата е никаква, а не се знае дали не съдържа някаква органика. Разните латерити, лава и какви ли не скъпи измислици, които се продават с уверението, че съдържат много полезни вещества – например Fe. Дори и да съдържат, то те са в напълно неусвоима от растенията форма – не са хелатирани и със същия успех могат да се препоръчат например ръждиви пирони.

Освен това за тези материали се твърди, че са силно порьозни, което пък било супер за бактериите. Използването на порьозни материали е нож с две остриета. Наистина първоначално те задържат в пъти повече бактерии, но ако по някаква причина или просто от глад (поради огромния си брой) тези бактерии загинат изведнъж (така и става обикновено) за аквариума настъпва катастрофа. Това става и в аквариумите с проточно дъно – няколко месеца растенията се развиват чудесно и когато най-малко очакваме (бактериите са се умножили безконтролно, изяли са всичко и загиват масово от глад) аквариума катастрофира.

Активният въглен също не се препоръчва. Първоначално (около месец, когато е активен) той ще абсорбира полезните вещества, тъй като вредни в нов аквариум още няма, а после няма да върши никаква работа. На всичкото отгоре е и много порьозен. Освен всичко това, когато аквариумът остарее, в дъното може да започне протичане на анаеробни процеси и вредните вещества се задържат в порьозните материали в много по-големи количества. Изводът е ясен – относително чист речен пясък без никакъв хумус и без силно порьозни включвания.

Не казах нищо за варовика, но тъй като повечето аквариумни растения идват от меки води с неутрални и кисели почви, нека приемем, че е нежелателен, въпреки че има изключения, на които тук няма да се спираме. Що се отнася до заливането на чистото ни дъно с мръсотия от сифонирано дъно на някой стар аквариум с цел да се пренесат повечко бактерии при стартирането – това е много удачно, но стария аквариум трябва наистина да е добър – да няма водорасли или болести по рибите, растенията да вървят добре и все пак да не се прекалява с количеството мръсна вода, тъй като там бактериите са много, а в нашия нов аквариум няма да има с какво да се хранят.

Ако още отначало искаме да садим по-капризни растения, които се хранят предимно с корени, е допустимо под тях да сложим някое глинено топче, но нищо повече. След 1-2 месеца, когато дъното се обогати, ще можем да садим всичко, а дотогава е по-добре да се въоръжим с търпение и да садим повече бързорастящи растения. Ще завърша темата с т. нар. дънно отопление, което е особено полезно в два аспекта: създава еднаква температура на корените и на самото растение и осигурява БАВНА циркулация водата през дъното. И двата аспекта са особено търсени от нас и където конструктивно е възможно трябва да се възползваме, като от съображение за безопасност нагревателният елемент се разполага под, а не вътре в аквариума. Подръжката на дъното се осъществява чрез поетапно (на 3-4 части) сифониране в рамките на един месец веднъж годишно (при нужда по-често) чрез стъклена фуния, снабдена с тънък маркуч. Така няма опасност да изхвърлим почти всички бактерии.

Другият компонент, който участва в нитрификацията, е филтърът, и ако дъното не е проблем, освен ако сами не искаме да си създаваме такъв, то тук нещата не стоят никак добре. Нека си зададем въпроса: Kакви са изискванията към филтъра за аквариум с растения (подходящо зарибен)? Те са основно две: циркулация на водата за оптимално размесване на хранителните вещества и максимална нитрификация. Механичното почистване не е проблем поради броя и естеството на рибите, а химично (активен въглен) не трябва да се осъществява, за да не се абсорбират полезните вещества и торовете. Циркулацията също не е никакъв проблем, така че остава нитрификацията.

За да се осъществи пълна нитрификация е известно, че биофилтърът трябва да е БАВЕН и обемът му да е 2 до 4 ПЪТИ по-голям от този на аквариума. По-очевидни причини този вариант не ни върши работа. Много добра нитрификация се осъществява с т. нар. “Wet-dry” филтри, но те са твърде скъпи, а и много бързо изхвърлят CO2 поради контакта на водата в тях с въздуха. Съществуват различни видове бавни (2-10 l/h), т. нар. нитрифициращи филтри със сравнително голям обем, но досега нямам информация да са внасяни. Вероятно са твърде скъпи и обемисти. Обикновените канистери не вършат добра работа поради твърде бързата циркулация, а и не са евтини. Освен това при недобро обслужване, при смяна на водата с хлорирана и ред руги обстоятелства, в тях бактериите измират масово и нещата се влошават рязко.

Какъв е изходът: за съжаление компромис. . Ако все пак използваме канистер, избираме такъв с възможно по-голям обем, намаляваме с кранове циркулацията до 200-300 l/h и се грижим редовно за медията (частично промиване с аквариумна вода и подмяна). По-добър вариант са вътрешните лабиринтови филтри – те са с по-голям обем, по-бавна циркулация и са по-евтини. Освен това при тях липсва риск от наводнение и по-лесно се обслужват. Недостатък е, че заемат място в аквариума и се виждат, ако не са скрити с достатъчно растения. Тук по-сръчните акваристи могат да развихрят въображението си и да си направят сами външен или вътрешен лабиринтов филтър с по-голям обем, съобразен с конкретния аквариум и мястото му в помещението.

И нека обобщим: максимален обем на филтъра, бавна до умерена циркулация, рeгулярна поддръжка на субстрата, смяна на водата с престояла, за да имаме умерено, но постоянно количество нитрифициращи бактерии. И нека дъното ни помага!

Може би ще се запитате: като има толкова проблеми с нитрификацията, не е ли по-добре без риби, а да си добавяме азот на растенията? Ами не, не е. В гъсто залесения аквариум дори без риби ще имаме много органика от изгнилите части на растенията и в много случаи тя е повече от отделяната от рибите, а с риби или без, азот понякога ще трябва да добавяме, а други вещества винаги. Тъй че проблемът не е в азота, а в обработката на органиката – тя е нашият основен враг.

И като почнахме за водата, да продължим – температурата е ясна – 23-26°С е добра за почти всички растения. Твърдостта и pH варират в широки граници, в зависимост от населеното място, като или се съобразяваме с водопроводната вода и гледаме подходящи за условията растения, или си правим подходящата за нашите растения вода. Темата е много обширна и тук няма да се спирам на нея.

Ако приемем, че живеем в София, то параметрите на водата са в следните граници: pH 6.9-7.4; GH – 3-5°С; kH – 0-3°С. Софийската вода е много мека и подходяща за повечето видове аквариумни растения. Ако отглеждаме растения, които имат нужда от по-твърда вода (криптокорини и др.) лесно можем да я втвърдим. Това става най-лесно с CaCl2 и MgSO4 в съотношение 4:1(GH°) и CaCO3 – трудноразтворим (kH°).

На практика има смисъл да се повдигне малко dkH, за да имаме старбилно pH, но не трябва да се прекалява, тъй като много растения не понасят високо kH?. Един варовиков камък или шепа счукани миди обикновено са достатъчни. pH е показателят, по който любителите на растения съдят за количеството CO2. Оптималното количество CO2 е 35-40 mg/l при което pH е например 6.5, а на необогатената с CO2 вода е 7, т.е. около половин единица е разликата, която гоним надолу за оптимално обогатяване.

Друг много важен показател за растенията е т. нар. редоксипотенциал (rH) – окислително-възстановителен потенциал. Тъй като уредите за мерене са скъпи, за него се ориентираме индиректно – по растежа на бързорастящите растения, ехинодорусите и апоногетоните. Те се развиват добре при по-високи стойности – 30-32, а криптокорините и алтернатерите – при по-ниски – 28-29.

Накрая, но по важност на първо място за отглеждането на водни растения с CO2 е безспорно концентрацията на хранителни вещества (накратко торове) във водата. Концентрацията на макро- и микроелементите е следната (mg/l): 

Име


e-mail


Коментар

Забележка:

1. Попълването на всички полета е задължително;
2. Не са позволени html или BBC тагове;
3. Коментарите се появяват след преглед и одобрение от член на екипа.