Практически съвети за параметрите на водата в аквариум за африкански цихлиди

Повечето любители на цихлидите от Великите африкански разломни езера (Танганайка, Малави, Виктория и др.) знаят или поне са чували, че параметрите на водата, при които живеят рибките им в естествената си среда, са по-различни от тези, които са подходящи за повечето американски цихлиди например. Много от акваристите, отглеждащи тези прекрасни рибки, се опитват да регулират параметрите на водата в аквариумите си с африкански цихлиди, така че те да са максимално близки до водата в самите езера. Нито е възможно, нито пък е необходимо да се стига до крайности в това отношение – рибите могат да се адапитрат към по-различни условия, стига те да са стабилни. Именно стабилността на параметрите трябва да е водеща, когато взимате решение какво и как да слагате в аквариума си. Ако не сте в състояние да осигурите редовно и много стриктно поддържане на определените параметри, е по-добре изобщо да не добавяте нищо във водата.

След тази важна уговорка обаче трябва да се спрем на ползите от добавянето на определени вещества във водата, чрез които да се регулират няколко основни параметъра:

1. pH – това е мярка за киселинната реакция на водата. С нея се измерва количеството водородни катиони (H+) във водата. Без да навлизаме в подробности, можем да кажем, че pH със стойност 7 е неутрално. Вода с pH под тази стойност се смята за кисела, а ако стойността е над 7, водата е алкална (основна). Важно е да се знае също така, че скалата за измерване на pH е логаритмична, т. е. във вода с pH 8 има точно десет път повече водородни катиони, отколкото във вода с pH 7. Това е важно най-вече поради факта, че дори на пръв поглед малка промяна на pH всъщност може да повлияе съществено на рибите. Не забравяйте – стабилността преди всичко. Показателите на този параметър са между 8,66 и 9,06 в ез. Танганайка, между 7,8 и 8,6 в ез. Малави и между 8,0 и 8,8 в ез. Виктория. Очевидно е, че няма стойност, която да е идеална едновременно за рибки и от трите езера. Все пак обаче практиката показва, че при pH 8,5 цихлидите от Танганайка се чувстват достатъчно добре, така че можем да приемем тази стойност за компромисна. Не бива да се стига твърде далеч в търсенето на идеалното високо pH за танганийските цихлиди поради две основни причини – в по-алкална вода амоният (NH₄) преминава по-бързо в амоняк (NH₃), което увеличава неговата токсичност. Освен това колкото по-високо е pH, толкова по-голяма трябва да е карбонатната твърдост, което косвено увеличава количеството разтворени във водата натрий и/или калий, а чрез тях – електропроводимостта на водата, която пък влияе на осмозата, чрез която хрилете на рибите усвояват кислорода от водата... На пръв поглед изглежда сложно, но можем да го обобщим, като кажем, че много хубаво не е на хубаво. Поради естеството на pH и това на киселините и основите, които бихме могли да използваме, за да го променяме директно, няма да се опитваме изобщо да се „заиграваме“ с него, а ще го регулираме косвено.

pH е в пряка зависимост от т. нар. буферен капацитет на водата, което ни води към следващия параметър, който ще се опитаме да регулираме:

2. Карбонатна твърдост (KH) – с нея се измерва количеството карбонатни и бикарбонатни йони във водата. Без да навлизаме в излишни подроности, ще кажем само, че карбонатната твърдост представлява свойството на водата да устоява на понижение на pH. Висока карбонатна твърдост = стабилно високо pH. Когато стигнем до практическата рецепта, ще установим, че всъщност влияем на pH именно чрез промяна на KH, а не директно.  Веществото, което ще използваме а в този случай, е сода бикарбонат (NaHCO₃). Голямото количество разтворен във водата натрий не е особено полезно за рибите, но използването на калциев карбонат (CaCO₃), както и това, че е практически неразтворим в алкална вода, води до твърде много практически усложнения, което го прави неподходящ за изплзване в нашата рецепта.

3. Общата твърдост (GH) е мярка за количеството катиони с валентост +2 във водата. Такива са йоните на магнезия, калция, берилия, стронция, бария, радия, а понякога дори и на желязото. От практическо значение за нас са стойностите на първите две вещества – магнезий и калций. За африканските цихлиди от разломните езера е подходяща стойност на GH от окло 15 немски градуса. Тук трябва да направим едно уточнение. Въпреки разрпостраненото мнение, водата в ез. Малави не е толкова твърда, колкото тази в ез. Танганайка – стойността на GH там е едва около 7°. Все пак обаче поради съвсем скоршното си (по мерките на еволюцията) възникване малавийските цихлиди не са толкова различни от танганийските си предци, поради което GH 15° е удачна и за тях. За да постигнем тази стойност, ще използваме две вещества – магнезиев сулфат (MgSO₄) и калциев дихлорид (CaCl₂). Тук отново се сблъскваме с разлики в концентрацията на магнезиеви и калциеви йони между ез. Малави и ез. Тагнанайка – в Малави превес имат калциевите йони, а в Танганайка – магнезиевите. За щастие обаче рибите не се интересуват особено кои точно йони образуват общата твърдост на водата им, така че използването само на магнезиев сулфат или на равни количества от двете вещества води до много сходни резултати.

4. Микроелементи – това са вещества, които в много малки количества са необходими за протичане на жизнените процеси на рибите. Повечето от тях не се срещат в храната, затова трябва ние да се погрижим за наличието им във водата. Солта е важна част от всяко ястие, а това важи с пълна сила и за нашата йонна „манджа“. За щастие обаче няма да се наложи да солим на вкус. Ще използваме морска сол, която е коктейл от вещества, а не само едно. Без да изреждаме всички, ще споменем, че освен хлор и натрий, в нея има също и магнезий, сяра, калци, калий, бром, въглерод, азот, стронций, кислород, бор, силиций, флуор, аргон, литий, рубидий, фосфор, йод, барий и ще много, много други химични елементи, сред които дори злато и уран.

 

След толкова много неща, които се каним да сложим във водата, няма как да пропуснем да споменен за електропроводимостта – с нея се измерва общото количество разтворени във водата електролити. На практика всички вещества, които смятаме да използваме за нашата практическа рецепта, влияят на електропроводимостта. Тя пък от своя страна има отношение към усвояването на кислорода от водата чрез хрилете на рибите. За щастие африканските цихлиди са еволюирали от морски рифови риби и имат добра поносимост към висока соленост и електропроводимост на водата, така че това не бива да ни притеснява.

Тук стигаме до един изключително важен въпрос – как ще измерваме това, което искаме да сложим във водата? Всеки един химик би се възмутил от това, което ще напиша сега, но най-практичният начин за измерване е да ползваме мерителна чашка (от детски сироп или друга) с нанесени на нея милилитри. Да, възражението, че единствено при водата теглото в грамове е равно на обема в милилитри, е съвсем основателно. Вярно е и че за да сме съвсем стриктни, трябва да измерваме теглото, а не обема на веществата, които ще добавим. Но за нашите практически цели е напълно достатъчно да спазваме много точно дозировката в милилитри, която ще ни осигури достатъчно близки до необходимите ни стойности. Стабилността преди всичко, нали не сте забравили? Някои автори препоръчват измерване в супени лъжици. Общо взето една супена лъжица би трябвало да съдържа 10 мл вода, но това може да е подвеждащо – зависи от размера на лъжицата, от това колко точно ще я напълните и др. Затова нека се придържаме към милилитрите като мерна единица, а ако някой иска, може да си ги превръща в супени лъжици, оки, ведра или крини на собствена отговорност.

Не бива да забравяме и нещо друго – дозировката зависи от началните стойности на водата, с която разполагаме (чешмяната вода). pH и особено общата твърдост на водата в различните региони на България е много различна – от изключително мека и леко кисела по поречието на Струма през леко алкална и сравнително мека в София та чак до много твърда в източна България. Дозите, които ще ви препоръчам, се отнасят за вода с твърдост около 4° и pH около 7,5. Ако водата във вашия регион се отклонява съществено от тези стойности, е най-добре да се снабдите с подходящи тестове и да измерите точните стойности преди и след добавяне на препоръчаната доза вещества, като го направите в контролен обем вода (например 20 литра). Важно е да се помни, че измерването на pH трябва да стане не веднага след добавянето на сода бикарбонат, а няколко часа по-късно. Така ще можете да коригирате дозировката, така че крайните параметри да отговарят на тези, които разгледахме по-горе.

След като изяснихме тези важни детайли, нека пристъпим и към по-конкретни предложения за дозиране:

 

• Вариант 1 – универсален буфер за аквариум с африкански цихлиди с използване на сода бикарбонат (NaHCO₃), магнезиев сулфат (MgSO₄) и морска сол.

Дозировка за 100 литра чешмяна вода:
50 мл магнезиев сулфат (MgSO₄), 50 мл сода бикарбонат (NaHCO₃), 35 мл морска сол  се разтварят във вода, която след това се излива в аквариума.

 

• Вариант 2 – универсален буфер за аквариум с африкански цихлиди с използване на сода бикарбонат (NaHCO₃), магнезиев сулфат (MgSO₄), калциев дихлорид (CaCl₂) и морска сол.

Дозировка за 100 литра чешмяна вода:
25 мл магнезиев сулфат (MgSO₄), 50 мл сода бикарбонат (NaHCO₃), 35 мл морска сол се разтварят във вода. Отделно от това поне 12 часа по-рано 25 мл калциев дихлорид (CaCl₂) се разтварят в 5-10 литра вода, която се добавя отделно в аквариума.

 

• Вариант 3 – буфер за аквариум с цихлиди от ез. Малави с използване на сода бикарбонат (NaHCO₃), магнезиев сулфат (MgSO₄) и морска сол.

Дозировка за 100 литра чешмяна вода:
30 мл магнезиев сулфат (MgSO₄), 50 мл сода бикарбонат (NaHCO₃), 30 мл морска сол се разтварят във вода, която след това се излива в аквариума.

• Вариант 4 – буфер за аквариум с цихлиди от ез. Малави с използване на сода бикарбонат (NaHCO₃), магнезиев сулфат (MgSO₄), калциев дихлорид (CaCl₂) и морска сол.

Дозировка за 100 литра чешмяна вода:
10 мл магнезиев сулфат (MgSO₄), 50 мл сода бикарбонат (NaHCO₃), 30 мл морска сол се разтварят във вода. Отделно от това поне 12 часа по-рано 20 мл калциев дихлорид (CaCl₂) се разтварят в 5-10 литра вода, която се добавя отделно в аквариума.
 
 

• Вариант 5 – буфер за аквариум с цихлиди от ез. Танганайка с използване на сода бикарбонат (NaHCO₃), магнезиев сулфат (MgSO₄) и морска сол.

Дозировка за 100 литра чешмяна вода:
60 мл магнезиев сулфат (MgSO₄), 60 мл сода бикарбонат (NaHCO₃), 40 мл морска сол  се разтварят във вода, която след това се излива в аквариума.
 

• Вариант 6 – буфер за аквариум с цихлиди от ез. Танганайка с използване на сода бикарбонат (NaHCO₃), магнезиев сулфат (MgSO₄), калциев дихлорид (CaCl₂) и морска сол.

Дозировка за 100 литра чешмяна вода:
40 мл магнезиев сулфат (MgSO₄), 60 мл сода бикарбонат (NaHCO₃), 40 мл морска сол се разтварят във вода. Отделно от това поне 12 часа по-рано 20 мл калциев дихлорид (CaCl₂) се разтварят в 5-10 литра вода, която се добавя отделно в аквариума.


 

Преди да пристъпим обаче към приложението на някой от тези варианти, трябва да направим още някои важни уточнения:

1. Както вече неведнъж споменахме, стабилността е най-важна. Затова ако за пръв път се опитвате да направите водата по-подходяща за рибите, не го правете наведнъж, а подменяйте в продължение на няколко дни малки количества от водата в аквариума с такава с подходящите параметри.

2. Дозировките, посочени по-горе, са съобразени с вода с твърдост около 4° и pH около 7,5.

3. Препоръчаните количества трябва да се добавят при всяка смяна на вода в аквариума при същите съотношения, като се изчисляват на базата на сменената вода, а не на общия обем на аквариума!
 
4. При избор на най-подходящ вариант можете да се ръководите от няколко основни фактора – цената (калциевият дихлорид е значително по-евтин от магнезиевия сулфат), рибите, които гледате (ако отглеждате в един аквариум видове от повече от едно от езерата, използвайте универсалните варианти), желанието ви да отделяте време и усилия за това (калциевият дихлорид се разтваря доста трудно, размътва силно водата и затова трябва да се разтваря по-рано и отделно от другите вещества) и други.


Без да претендирам за изчерпателност или за абсолютна точност, се надявам, че все пак съм успял да ви дам някои основни насоки за това как сами да направите така, че водата в аквариумите ви с африкански цихлиди да е максимално подходяща за рибите ви, без при това да използвате изключително скъпи и доста съмнителни като съдържание комерсиални препарати за целта.

Автор: Боян Калинов

Написано от: Милко Пачовски