Следващото ни интервю е с Николай Кралчев (kraltchev). Той е добре познат на редовните ни потребители със статиите, които е писал за Аквапортал и с широките си познания както за растителната акваристика, така и в други области.   

Здравей, Ники! Ще се представиш ли с няколко изерчения на читателите на AQUAPORTAL.BG?

Казвам се Николай Кралчев. На 45 години съм. Живял съм в България, Куба и Ангола, а от 1995 съм в САЩ – в град Далас, щата Тексас.

По образование съм химик, биолог и учител. През последните 15 години съм работил в нефтената и хранително-вкусовата промишлености, както и като компютърен програмист.

Не понасям работа на бюро под светлината на луминесцентна лампа и заради това през последните седем години съм работил най-различни неща, повечето свързани с тежък физически труд.

За един период от около три години се занимавах с внос на редки сладководни риби. Оказа се, че не съществува такова нещо като „редки риби” – има само риби, които се внасят рядко. Около 20% от видовете, които внасяхме, дори не бяха описани от науката или имаха само цифрови обозначения, без да са точно класифицирани.

Но да продължа с представянето. Женен съм, нямам деца, но имам 6 кучета и 4 работи. Животът ми е доста зает, а поради факта, че знам твърде много за растителната акваристика, ми е трудно да поддържам разговор с повечето местни акваристи. Тук, а и в други страни, хората, които знаят наистина много и сериозно се интересуват от растителни аквариуми, се броят на пръсти.

За мен лично това хоби е все така интересно, както в първия миг, когато ме привлече. Не се вълнувам от съвременно оборудване, дизайнерско подреждане, модни тенденции и нови видове растения. Радват ме аквариуми, които напомнят тихо и диво кътче от природата. Когато погледът се спре върху такъв аквариум, в първия момент няма нищо кой знае колко интересно, но колкото по-дълго наблюдавате, толкова повече нови неща ще откриете.

Кога започна с акваристиката и какво те накара да се заемеш с това хоби?

Интересът ми към рибите и всичко „водно” се зароди в Куба, когато бях на седем години. Въоръжен с детски ентусиазъм, изолирах чифт шлосерски очила и с тях успявах да се гмуркам за по няколко секунди в тропическото море и да зърна за миг пъстрия подводен свят. А там наистина имаше какво да се види. За едно дете това са незабравими впечатления, които се запечатват в съзнанието за цял живот.

За пръв път видях растителни аквариуми през 1981 година. Бях в 5-ти клас и с родителите ми живеехме в софийския квартал Люлин. Сиви панелни блокове сред полета от кал и мъртва трева…  Една съседка имаше десетина 30-литрови аквариуми в единствената стая на гарсониерата си. Тези малки аквариумчета ми приличаха на прозорци към друга реалност. Стояха върху специална поставка, заобиколена от тропически растения. И до ден днешен се чудя как тази жена поддържаше аквариумите си в такова невероятно състояние. Растенията се развиваха бурно, а рибите (обикновени и червени неони, афиосемиони и разбори) редовно хвърляха хайвер. В аквариумите имаше както растения, които се хранят от грунда, така и стеблени. Светлината беше слаба, а филтри нямаше. Естествено и дума не можеше да става за подаване на въглероден диоксид. Липсваха дори нагреватели – електрическите крушки леко допираха водата и така я затопляха през деня. Аквариумите бяха от онези с металните рамки, слепени с нещо черно и лепкаво, наподобяващо пластилин.

Това, което ме грабна, беше контрастът между този мъничък свят и сивата реалност навън. Напомняше ми Куба с тропическата й растителност и морето.  Споменавам  го, защото в това, което ще ви разкажа, има една обща тема. Акваскейпът като хоби в днешния му вид е резултат на две основни движещи сили – историята и развитието на самата акваристика от една страна и социално-културните особености на самите хора, които го практикуват от друга.
 

 С какво, свързано с акваристиката, се занимаваш в последно време?

Честно казано, превърнал съм се в интернет акварист. У нас едва имам време да нахраня рибите. Въпреки това не съм загубил интереса си към хобито. В известен смисъл това е полезно развитие на нещата, защото ми дава възможност да наблюдавам какво се случва в аквариуми, в които вода се сменя много рядко и са оставени на практика да се развиват сами.
Установих, че оставени без поддръжка, аквариумите реагират на смяната на сезоните – заради промяната на светлината или по други причини. Друго интересно наблюдение е пълното изчезване на водораслите на местата, където стъклата и декорацията са били изложени на атмосферен въздух.

Този похват за борба с водораслите беше описан едва преди няколко месеца от фирмата на известните братя Сенски. При излагане на въздух се образува ясно изразена граница върху предмета между обраслата с водорасли и чистата зони. Фирмата на Сенски използва този ефект, като просто изпразва аквариума изцяло за кратко време. Друг интересен извод е, че количеството водорасли не е в правопропорционална зависимост от това за колко време е пренебрегнат аквариумът. Тези наблюдения ме навеждат на изводи, които всъщност изобщо не са нови. Според мен това е полезен урок за всеки акварист.

 

На снимката: някои от аквариумите, създадени от Николай Кралчев

Освен собствените си позарязани аквариуми, гледам в интернет и акваскейпите на други акваристи. Според мен става все по-трудно да се избегне подражанието на Такаши Амано. Повечето нови акваскейпи имат нещо общо с тези на Амано поне в някои свои елементи. А онези немногобройни акваскейпи, които се отличават силно от неговите, не се приемат за особено красиви от широката публика. Все пак понякога се появяват много оригинални идеи, които не са в стил холандски аквариум, нито пък са подражание на Амано. Такива аквариуми наистина ме радват.

Бях започнал да мисля, че не може да се създаде нищо наистина ново, но се оказва, че това не е така. Понеже говорим и за мястото на българската акваристика в световен мащаб, смятам, че именно заради манталитета ни в България има много добри предпоставки за оригинални акваскейпи.

Какво те вдъхновява, когато подготвяш нов аквариум?

От поне четири години не съм подреждал нов аквариум. Целта ми беше да намеря «разковничето» за това как се стартира и поддържа напълно безпроблемен аквариум. Оказа се, че няма нищо тайнствено, а всичко е въпрос на проста логика. За съжаление обаче информацията не е лесно достъпна, а хората, които разбират от това, не обичат да го обсъждат, много често по комерсиални причини.

Стартирането и поддръжката на растителния аквариум всъщност имат много общо с това, което аз лично ползвам за вдъхновение. Прости правила – много свободно място, ограничен брой видове растения. Нищо пресилено и нищо в излишък. И непременно риби, които не се набиват на очи от пръв поглед. Най-лесно ще резберете за какво говоря, ако отидете до брега на който и да е водоем. В първите минути не виждате много, но ако стоите тихо и неподвижно, постепенно ще осъзнаете, че мястото кипи от живот.

Обикновено има малък брой водни растения или дори само водорасли. Има и дребни и почти незабележими риби и други живи същества. Едно рязко движение и всички те изчезват. Точно тази «скрита» вселена винаги ме е вдъхновявала и един истински «естествен» аквариум трябва да наподобява именно нея. 

Има ли много почитатели на акваристиката в САЩ и как се развива хобито там?

В Америка хобито се развива стабилно, но всъщност доста бавно. Основен проблем е липсата на информация как се стартира и поддържа правилно аквариумът. Доминиращият подход е напълно различен от това, което правят Такаши Амано, Джеф Сенски, Луис Наваро или Оливър Нот.

Типичният американски растителен аквариум може да се опише като сбор от противоречащи на здравия разум елементи. Водата е замърсена и се поддържа такава с помощта на „торове” в буквално токсична концентрация (азот 5-15 мг/л, фосфат 0,1-1,0 мг/л). Светлината е твърде много (около ват на литър), а времето, през което е включена – прекалено дълго. Въглеродният диоксид е в такова количество (30 мг/л), че задушава и без това неадекватната филтрация (разчита се основно на механична филтрация). Разбирането за това как точно функционира биофилтърът липсва напълно и се пренебрегват прости основни правила. Основната идея е „Колкото повече от всичко, толкова по-добре.”

Резултатът от този подход е лесно предвидим – красиви на снимка аквариуми, които обаче са кошмар за поддържане.

Обикновено новаците в това хоби започват с огромни разходи за какви ли не ненужни неща. Един от дежурните първи въпроси е „Колко торове да добавям в първия ден на аквариума?”. Естествено, почти веднага се появяват проблеми.

И в двата най-големи американски форума за растителни аквариуми разделът с най-много активност е „Водорасли”, следван от „Оборудване”.

Този начин на мислене и липсата на търпение водят до стагнация на хобито. Американците като цяло не са отворени за нови идеи, а по-скоро са склонни да се вслушват сляпо в разни „авторитети”. За съжаление обаче истинските авторитети в американската акваристика не споделят лесно информация.

Какво е на мода в момента в Щатите – морски аквариуми, растителни, цихлидарници или нещо друго?
 

Как се отразява кризата върху акваристиката в САЩ? Има ли достатъчно хляб за професионалистите?
 

Кризата всъщност се отразява доста добре на сладководната акваристика заради по-ниските разходи, които тя изисква. Но цените не могат да се повишат над определено ниво, което води до сравнително ниско средно ниво на това хоби. Тоест едновременно има и няма развитие – броят любители се увеличава, появяват се нови продукти, животни, растения. Но поради ниските цени няма голям интерес от страна на търговците. Аквариумите в американските магазини са с дизайн като от 80-те години на 20-ти век, защото това е, което се търси и купува. 

Познаваш се с доста интересни и известни хора – Луис Наваро, Том Бар и други. Можеш ли да ни разкажеш за контактите си с тях – някоя интересна случка или ситуация?

Всъщност се познавам добре само с Луис Наваро. Срещал съм и братята Сенски, но не ги познавам отблизо. Трябва да отбележа, че и тримата се отнасят към рядката категория на истински познавачи на растителните аквариуми. Те могат да говорят много за това хоби, но и скриват доста неща. Постепенно разбрах, че причината за това не е само комерсиална и не е егоизъм. Лесно е да се разбере, че не трябва истински ценните неща да стават публично достояние – просто болшинството хора не ги възприемат.

Луис Наваро е неспасяем случай на вманиачен акварист. При него ако не са растителни аквариуми, то са цихлидарници. Но рано или късно винаги се връща към растителните. Преди няколко години се стягаше да пътува за Япония и ми каза, че вече година яде само азиатска храна. Обясни, че иска да усети изцяло усещането от това пътешествие. В момента освен аквариуми, гледа различни видове птици, влечуги и кучета. Това е човек, принадлежащ към елита в родината си Мексико. Има особена чувствителност към красивото и е доста педантичен. Тази комбинация е подходяща основа за прекрасни творби в акваскейпа.

Братята Сенски са много различни като характери. Единият е мек и почти простоват, а другият е сноб с усет за елегантното и луксозното. Пред около три години престанаха да инсталират растителни аквариуми. Правят го само ако е специална поръчка от клиента. Всичко, което използват, е от фирмата на Такаши Амано. Всъщност те са един от двамата основни представители на Амано в Америка.

Преди няколко месеца проведох интересен разговор с човек, който поиска да говорим по телефона, за да няма нищо написано черно на бяло. Специално се местил навсякъде из Америка, за да научи всичко възможно за това хоби. Дори бил живял в Япония, за да изучи тамошните растителни аквариуми. Отначало ме поразпита повърхностно и като видя, че разбирам някои неща, се отвори да ми обяснява каква е ситуацията с растителните аквариуми в САЩ. Най-общо казано причините за тази тайнственост са две – търговски интереси и липса на интерес и разбиране, което прави подробната информация ненужна за широката публика.

Това е странна ситуация, която се обуславя от типичния американски начин на мислене – „Бързо, много, веднага”. Това противоречи на правилата, по които се развива един растителен аквариум. Манталитетът на типичния американски хобист просто не дава основа за това хоби. Обръща се особено внимание на електрониката и торенето, а напълно отсъства разбиране как да се установи правилна филтрация, както и за това, че един аквариум се развива постепенно.

От друга страна морските аквариуми с агресивното пречистване на водата, силните лампи и водно течение се съчетават много добре като концепция с мисленето на американците.

Точно заради това Том Бар използва хобито като платформа за задоволяване на личните си амбиции. Той е учен – алголог и прекрасно знае каква е връзката между замърсителите във водата и развитието на водорасли и други проблеми. Въпреки това обаче популяризира употребата на торове, които, както споменах по-рано, правят водата буквално токсична. Борбата с водораслите при това е постоянна, а подходите са много наивни. Поради многословната природа на Том и това, че тук хората имат особено отношение към титлите, е почти невъзможно дори да се задават въпроси, противоречащи на неговата догма.

Преди няколко години Том Бар дори създаде свой форум, в който хората с платено членство могат да прочетат различни научни статии и експерименти, които Том публикува. Предполагам, че ги провежда в свободното си от професионални задължения време, като използва собствени средства и лична научна екипировка, затова смята за нормално да взима пари за тях. Подходът, който той проповядва, не взима предвид биологичната филтрация, стадиите, през които преминава новият аквариум, посоката и силата на течението, вредата от прекалено голямото подаване на въглероден диоксид, борбата с органиката и редица други параметри, които са в основната на правилното поддържане на един растителен аквариум.

Какви бъдещи цели си поставяш?

Имам желание да развия собствен стил, който да е съвсем минималистичен. Това е трудна задача – простите неща са най-трудни за изпълнение. За момента по-важно за мен е да не загубя интереса си към хобито. Вече трябва да е ясно на всички, че в него няма истински авторитети. Дори международният конкурс на самия Амано е жертва на културни норми. Ако в който и да е български акваристичен конкурс някой критикува журито, го моля да не забравя, че истинските авторитети в това хоби са химера.

През последните месеци група хора тук в Америка започнаха разработката на специален субстрат, чиято цел е да осигури максимален растеж на растенията чрез обобщаване на всичко, което знаем досега. Съставът му е публикуван открито, но компонентите са доста трудни за намиране. Идеята не е да се създаде някакъв магически субстрат, а вниманието да се насочи към традиционните подходи – чиста вода, богат субстрат, силно течение и т. н. Именно това, което професионалните акваскейпъри практикуват.

Как би сравнил акваристиката в САЩ и България и къде попадат азиатците в такова едно сравнение?
 

Просто трябва да сравним манталитетите на двата народа.

По природа българите като цяло сме доста любопитни и любознателни. Успоредно с това притежаваме огромна доза песимизъм и самокритика. Не храним особено уважение към авторитети и власт.

Американците от своя страна са на другия полюс – много оптимизъм и убеждение, че винаги са прави, съчетани с почти никакъв интерес към детайли и факти. При тях го има и сляпото преклонение към властта.

Заради тези разлики смятам, че българската акваристика има много голям потенциал и дава поле за индивидуална изява.

За да продължа с втората част на въпроса, нека сравним сингапурската и японската растителна акваристика. Ще видим, че разлика няма – това е чиста имитация, едната е огледално отражение на другата. Това се отнася за всичко азиатско извън Япония. Причината е ясна – културата на подражание е дълбоко залегнала в цяла Югоизточна Азия.

Какво ще посъветваш начинаещите акваристи?

Винаги съветвам да се проявява здрав разум и всеки съвет да се подлага на съмнение. Правилата за стартиране на аквариум не са нови. Има много малко неизвестни. Чиста вода, добро течение, търпение, внимателно наблюдаване на тенденциите – това са основните неща.

За финал какво е твоето пожелание към потребителите на Аквапортал?

Както знаем, в България има два големи форума за акваристика – Аквапортал и БАЕ (Българска аквариумна енциклопедия). Искам да пожелая на всеки редовен посетител на Аквапортал да не се ограничава в отношението и мисленето си. И двата форума имат много полезни страни. Аквапортал е по-добре организиран и визуално е по-привлекателен, но една проста истина е, че колкото повече неща човек направи и преживее, толкова по-богат става животът му.
Успех!

Интервюто подготви: Боян Калинов