Региони и биотопи


» Австралия
 • Река Дрисдейл

 • Река Кейтрин - Автентичен биотоп и аквариум

 • Река Харви крийк

 • Река Итака (Ithaca creek)

 • Река Орара (Orara river)


± Африка

± Северна Америка

± Южна Америка

± Океания

± Азия

± Цял свят
 

Река Сан Маркос

Реката Сан Маркос, разположена в американския щат Тексас, е много интересна от гледна точка на акваристиката.

Тя се намира в умерената климатична зона на Тексас.  Тази зона има много мека зима и горещо лято.  Реките в този район не са с постоянна температура, а са по-скоро студени.  Река Сан Маркос е изключение – тя има постоянна целогодишна температура от 22 градуса по Целзий!

Ето къде се намира р. Сан Маркос в Тексас:



Вижте по-голяма карта
 

Преди да преминем към доста интересните параметри на водата, нека да разгледаме няколко снимки на реката. 

Първото нещо, което прави силно впечатление, е, че реката минава през доста оживен студентски и туристически район на едноименния град.  Представете си река в центъра на града, която е абсолютно бистра. Поради непроменливата температура можете да се изкъпете  в средата на лятото и в средата на зимата!






Водата е напълно чиста, иначе казано изворна вода, която спокойно може и да се пие.  Изворите не са пресъхвали поне 10 000 години. Това е довело до непрекъснато човешко присъствие в този район. Предполага се, че мястото е било индиански център за търговия и се е посещавало от много различни племена.

Тъмнозеленото растение, което се вижда на горната снимка, е див ориз.  В Америка той няма особена ценност като  източник на храна.  Води се местна индианска храна и се продава в миниатюрни пакетчета.  Вари се по няколко часа и пак си остава твърд.  Растението  обаче има голямо значение за реката Сан Маркос.  Простичко казано, без дивия ориз реката отдавна да е пресъхнала поради изпомпването на подземната вода, която поддържа изворите.  Дивият ориз не може дори да оживее в мокра кал, така че заради него използването на водата в района е силно регулирано.  Това води след себе си съществуването на красивата река в средата на града, въпреки невероятно големите нужди от вода на съвременния град.

Дивият ориз, на който реката дължи съществуването си днес:



На тази снимка се вижда дивият ориз под водата, а червеникавите на цвят растения в горната част на кадъра са плаващите листа на един вид Potamogeton:


Potamogeton illinoensis от близо.  Растенията от този род имат много красиви полу прозрачни листа.  За съжаление израстват много бързо до повърхността и образуват плаващи листа:




Както се вижда от името на този Potamogeton, става въпрос за северомериканско растение, поради което този вид не може да се смята за паразитен. Поради характеристиките на водата река Сан Маркос е отлична среда за заселване на почти всички познати за нас водни растения и риби.  Единственото, което ограничава това заселване, е междувидовата борба за оцеляване. Поради това  растенията и животните, които не са естествени за река Сан Маркос, са общо взето доста жилави и агресивни.  Ето няколко примера на такива неканени заселници:

 

Воден хиацинт

Това растение надали се нуждае от описание.  Среща се практически на всички континенти.  В Африка съм виждал цели селца, залети от поройни дъждове, в които водата не може да се изпари поради дебелия слой сочни зелени водни хиацинти.  Дебелината на тези растения достига до 2 и повече метра.  Всичко живо под тях измира от липса на газообмен и светлина. За повече информация натиснете ТУК

 



Борбата с това растение в река Сан Маркос се води от доброволци.  Градът дори е установил програма, в която може да се включи всеки - за определени часове почистване на реката се дава безплатна квартира в района.

Такова почистване на растенията засяга и другите „нашественици”.  Сред тях са и няколко вида криптокорини.  В началото на 70-те години един предприемчив, но не особенно здравомислещ бизнесмен получил разрешение да отклони малко от речната вода, за да развие ферма за аквариумни растения. При първия проливен дъжд новите езера преляли обратно в реката. Новите видове растения се разпръснали по реката, но само няколко оцелели. 

Едно от растенията е сравнително придирчивата Cryptocoryne Beckettii.  Тя не е особена заплаха за дивия ориз и други естествено растящи растения в реката, нНо все пак в течение на годините се установила и сега трябва да бъде премахвана на ръка.  Както добре знаем, ако листата на криптокорината се откъснат, но коренът се остави, растението не умира.  Това представлява проблем при ръчното чистене на реката от тези криптокорини:




 

Сред другите инвазионни видове са Хидрилата, Слонските уши (близки до Каладиума), Хигрофила и др.  На тази снимка се виждат добре храсталаците от Слонски уши:




Един от опитите да се премахне Хидрилата (растение, подобно на вид на Елодея) е бил чрез зарибяване с тилапия.  Тилапията е ценна като храна, също така е много непретенциозна риба.  Често се ползва за борба с агресивни водни растения.  В този случай тилапиите не са намалили съществено популацията на Хидрилата.  За сметка на това  те намерили прекрасни условия за живот в богатата на калций чиста топла вода.  На тази снимка се вижда едно от многобройните гнезда на тилапията с един от родителите пазещ хайвера в средата.  Тук водата е смес от чиста изворна и речна. Този мъжки е с размер около 40 см, дебел и силен.  Има дори и по-едри татковци:




 

Разбира се, в реката има и местни, североамерикански видове растения и риби.  Едно от тях е Кабомбата – популярно аквариумно растение.  Ето така изглежда тя в естествената си среда:



 

А това е Мирофилум.  Между него се виждат малки живородки от рода Gambusia:



 

Разбира се, Мириофилумът расте и извън водата:


Изворите образуват езеро с дълбочина до 7 метра.  На тази снимка се виждат членовете на един леководолазен курс:


Това е изглед на самите извори.  Водата изглежда изумрудено зелена и наистина е такава – това не е отражение на небето.  Езерото с тилапиите е зад гърба на фотографа:


Изворите и езерото са били много популярна туристическа атракция през 40-те години на 20ти век, затова са заградени с бетонни структури и парапети:






Чистата вода и покритите с тиня Мириуфилуми създават гледка, наподобяваща коралов риф.  Във водата има няколко различни вида тетри, както и плекостомуси с огромни размери, пуснати на свобода от любители акваристи:




 

Следват няколко снимки, които показват растенията в по-декоративна светлина. 

Кабомба:





Хигрофила.  Един от видовете нашественици:




Ричия, дъбче и фонтиналис:




 

Гигантска валиснерия – местно североамериканско растение:



 

Мъх, може би Фонтиналис, който определено изглежда добре при 22 градуса температура на водата:




 

Поле от гигантска валиснерия.  В тази зона на изворите водораслите са много рядко срещани.  Предполагам, че непрекъснатата смяна на водата в продължение на 12 000 години има някакъв принос:



 

Това е изглед от изоставения, но много стилен на вид хотел, разположен край изворите.  Вижда се корабчето със стъклено дъно:




 

Двойка местни попчета в примитивната зала с аквариуми край изворите:





Тук гледаме през стъкленото дъно на корабчето.  Вижда се колко е прозрачна водата.  Зоната с белия пясък непрекъснато „ври” от чистата вода, излизаща изпод земята.  Това е един от изворите с високо налягане (има и такива с ниско налягане).  През 40-те години на миналия век с цел запазване на изворите Джони Вайсмюлер, познат в ролята на Тарзан, е направил рекламен трик – гмурнал се е под водата и е пил от извора.  Дебитът на изворите с високо налягане е колкото дебита на пожарникарски маркуч, което прави това да си отвориш устата под водата доста опасно действие. Рекламата сработила и изворите били защитени от прекомерно използване и замърсяване.  Бялата тръба, която се вижда в ляво, е сензор за дебита.  Тъмната зона под тръбата е центърът на извора:


Кабомба, гледана през стъкленото дъно.  Дълбочината е 6 метра:




 

Белите кръгове на тази снимка са изворите с ниско налягане.  Те са около 150 в езерото и разположени в групи.



 

Археологическа мрежа, направена от въжета.  Установени са доказателства за пребиваването на почти всички североамерикански индиански племена,  също така на испанци и германци.




 

Това е снимка на подводна онлайн камера, която е на разположение на всеки желаещ.  Напишете в Гугъл „San Marcos underwater camera" и ще видите какво показва тя.  Имайте предвид часовата разлика – 8 часа назад от България.  Ако камерата не работи, може би някоя от нутриите, заселени в езерото да се борят с растенията, е прегризала кабела. Случва се често:

Ако ще се возите на каяк в езерото с изворите, трябва да сте облечени в ярки костюми.  Целта е корабчето със стъкленото дъно да ви вижда добре и да не ви нарани:
 


 

Ето пак учениците-водолази.  Те се гмуркат край една подводница, направена от цимент. 




 

Подводницата е куха и има илюминатори под водата.  Била е част от подводно представление от 40-те години, включващо дори русалки:




 

Една от атракциите е било плуващо се и гмуркащо се прасе:




Още малко кич, този път с Кока Кола:




Подводен клоун и свитата му:






Посещаемостта на този подводен цирк е била доста сериозна – до 250 хиляди посетители на година!

Но да се върнем в настоящето.  Ето пак снимки от красивата река в средата на града:




 

Дъбче (Цератоптерис):




 

Червена хигрофила полисперма.  Един от нашествениците, но особено красива:





 

Потамогетон:






 

За повече информация за параметрите на водата натиснете  ТУК

 

 

  • Разтворени соли - 550 - 600;
  • Температура - 22 – 25 °C;
  • pН - 7,3 - 8,0;
  • Разтворен кислород - 7 – 11 мг/л;
  • Калций - 85 мг/л;
  • Магнезий - 17 мг/л;
  • Kалий - 1,5 мг/л;
  • Нитрит - <0,01 мг/л;
  • Амоняк - 0,03 мг/л;
  • Нитрат- 1,7 мг/л;
  • Фосфор - 0,03 микрограма/л;
  • Желязо - 2 микрограма/л.



Николай Кралчев

 Хюстън, Тексас

09 . 2009

Изумителен биотоп. Благодарности на Ники Кралчев.

Написано от: Цветан Игнатов


1

Ако искате да добавите коментар към информацията за биотопа, натиснете тук. (работи с javascript)