Полезно > Статии, книги, връзки

ИСТОРИЯ ЗА АКВАРИСТИКА В ГР ТОЛБУХИН- ДОБРИЧ

<< < (2/3) > >>

kakd4:
  Не само че не съм се отказал, а напротив-забърквам се все повече :D.Досега бях с 200 литров + спомагателни.В момента съм пред старт на още един 500 литра.От 10-тина години минах на малавииски цихлиди.Ти как я караш в Англия?
 Аз сега стоя пред аквариума гледам снега навън и си пия винцето :crazy:

jardel:
Скипер съм ,карам едно малко корабче в Северно море и ловим раци за Испания.....Ето и моят e-mail       jardel@abv.bg    пиши ми на него ,ще се радвам да видя снимки и да си поприказваме...за БГ...

Boby_:
Много интересен и романтичен разказ! :) Благодаря за споделеното!
И аз закачих нещо от тези времена, макар и в София, та ме хвана носталгията определено. :)

jardel:
Благодаря Boby, радвам се ,че ти е харесала.....Нали знаеш времето не се връща ,но спомените остават......
JARDEL

borracho:
Много интересна статия, която ме върна в детските ми спомени. Тъй като съм израстнал в региона, в едно малко градче близо до Добрич. Моите първи спомени и първи стъпки в акваристиката са някъде след средата на 70-те. Запали ме един комшия, той беше батко към 15-16 годишен а аз едва втори -трети клас. Още като видях неговият аквариум ми се стори нещо огромно и много красиво. Разбира се, огромният аквариум едва ли е бил повече от 80-100 литра. Вътре плуваха много интересни червени, черни и пъстри рибки, красиви растения и нещо странно изпускаше мехурчета въздух. Веднага реших че и аз искам рибки. Нашите ми купиха едно малко аквариумче около 20 литра спомням си че беше с пластмасова рамка, купено "от града" от някакъв цветарски магазин. Тогава не помня в Толбухин да е имало зоомагазин, затова. По-късно като пораснахме с приятелите открихме пазара. Разбира се, аквариумчето не знам с какво беше лепено но с сълзеше но това в тия времена не беше кой знае колко важно. Първите рибки, традиционните гупи, спомням си каква радост беше когато за първи път имах малки. Относно техниката в онези години, най-модерното съоръжение това беше аератора. намираха се много трудно, основно руски, много бръмчащи. По-късно се появиха и български, съшо бръмчаха. Аз се здобих с такава техника доста късно, бях го изнесъл на терасата и бях пробил дупчица в дограмата колкото да мине маркучето. Така не бръмчеше. Като поотраснах един приятел ми даде желязна рамка и ето и първият направен от мен аквариум с криво нарязани стъкла от местният стъклар и залепени с обикновен маджун. Понятието силикон тогава все още не съществуваше. Относно подгряването на водата през зимата - в малкия град нямаше от къде да се купи нагревател и се използваше обикновенна крушка потопена във водата. Сега като се сещам ....  :fool: Веднъж баща ми отиде в командировка в София и аз му поръчах да ми купи нагревател, каква радост беше като се върна  :yahoo: Разбира се, тогавашните нагреватели нямаха термостат, и трябваше постоянно да следя температурата. Като стане топло - изкл. и така. Термометри си "вземахме" от училише от часовете по химия. Вече през 80-те започнахме редовно в петък  (или беше събота) да ходим на пазара в Толбухин и оттам да се връщаме с буркани с рибки. По-късно станаха популярни и найлоновите торбички. Там за първи път видях скаларии, тогава може би едни от най-скъпите риби. Към средата на 80-те пък се появи и силикона. Внасяха го някак си май от източна Германия и беше в туби като паста за зъби и струваше доста скъпо. Интересни времена...
Забравих за храната. Тогава се продаваше в едни малки пакетчета и беше известна като =храна за рибки". Представляваше сушена дафния. Нямаше друго. Затова ходехме в мръсните канали да вадим тубифекс. По-късно се появи чернодробната - супер хранителна в сравнение с дафнията.

Навигация

[0] Индекс на публикациите

[#] Следваща страница

[*] Предишна страница

Преминаване към пълната версия