Микобактериоза
Микобактериозата (или по точно туберкулозата по рибите), причинена от водни микобактериални видове, е от по-остро до хронично заболяване, за което ни е известно, че засяга широк спектър на диви риби и такива отглеждани в аквариумни условия, както и сладководни и морски видове в целия свят. Бактерията „Mycobacterium marinum” се счита за първичен агент - причинител на микобактериозата. Голям брой микобактериални видове, свързани с „tubercle granulomas” са били намерени в аквариумни и диви рибни популации. Важно е да се знае, че рискът от инфекция при рибите, отглеждани в аквариум, е значително по-висок. Разпространението на микобактериите при аквариумните риби варира между 10-22%. Най-вероятно аквариумната среда предлага по-благоприятни условия за размножаване на микобактериите (температура, вода, кислород и др.)
Микобактериозата при аквариумните риби е едно от най-често диагнозираните бактериални заболявания. Според скорошно проучване (през 2006 г.) за наличието на микобактерии при здрави риби и добре функциониращи аквариуми, е уточнено, че честотата на патогени е "много висока". Проби, взети от домашни аквариуми, установяват, че 18 от 42 проби, взети от 19 риби, съдържат различни форми на микобактерии. Проучването показва също, че микобактериите са налични в самата вода. При 75.4% от пробите тестването показва положителни резултати за наличието им. Микобактерии също се намират и в охлюви и ракообразни, използвани за храна на рибите.
Допълнителни изследвания на домашните аквариуми в същата година доказват наличие на микобактерии в 201 от 325 (61.8%) взети проби. В тази група на проби, микобактерии най-често са изолирани от биофилм (проби, взети от обитателите на аквариума) (77.1%), по растенията (68.0%) и в седименти (65.9%). Микобактерии 12.5% били открити и изолирани от храната за рибки (на гранули). Преобладаващите видове са M. fortuitum (13.9%), M. marinum (8.0%) and M. gordonae (4.5%).
Родът Mycobacterium (семейство Mycobacteriaceae) се състои от аеробни, пръчковидни, неподвижни членове на групата Actinomycetes.
Поради наличието на миколна киселина и миколати, клетъчната им стена е дебела и по-мазна в сравнение с другите бактерии. В резултат на тези вещества и дебелата клетъчна стена, микобактериите не са класифицирани както обикновено чрез оцветяване по Грам като Грам-положителните и Грам-отрицателни. Вместо това те са киселинно-бързи бактерии. В допълнение може да се каже, че микобактериите са много устойчиви, оцеляват в тежки условия и са резистентни към много антибиотици.
Много от тези микробактерии присъстват навсякъде в околната среда и могат да оцелеят във водна среда или в утайки и седименти. Такива "природни" микобактерии могат да оцелеят в различни вариации на условията във вода в която има съдържание на хлор, както и в широк диапазон на рН и температура. Счита се, че водата служи като естествен хабитат, както и като средство за предаване. Дори се счита, че свободните микробактерии могат да оцелеят съпрофитно извън животното-домакин. Те също се явяват патогенни за широкия спектър на водната фауна, както и за хората.
Преди края на осемнадесети век рибните микобактерии били описани от група френски учени. Те доказали, че Mycobacterium piscium (име, което вече е остаряло) е патоген, открит по заболели шарани, Cyprinus carpio. От тогава насам са извършени много изследвания за микробактериални болести при рибите. През 1926, когато Джей Ди Аронсън проучил редица соленоводни риби, които починали в Аквариума във Филаделфия, САЩ, констатирал, че рибите са имали туберкулозен тип заболяване с големи възли или язви, както и по много от техните тъкани, като например далака, черния дроб, бъбреците, хрилете, сърцето, и червата. От тези заболели органи Аронсон култивирал бактерия, която нарекъл Mycobacterium marinum. Инжекции от бактериалната култура водели до смъртност при златните рибки, жаби, гълъби, и мишки, но имали малък ефект върху морски свинчета и зайци.
Бумът на болестите при аквариумни риби се свързва с главните фактори за поддръжка. Въпреки това дори и най здравословният и поддържан аквариум може да е домакин на тези бактерии. Веднъж подобен тип бактерия попаднала в аквариума ви, е възможно 100% заразяване на популацията ви от риби. При лоши условия в аквариума вие създавате допълнителни стресови фактори и рибите стават податливи на болестите. Предразполагащи фактори могат да бъдат: Пренаселване на аквариума, натрупване на отпадъци и органични вещества във водата и увеличаване на температурата (над 28 ° C). Контролът над качеството на водата и доброто хранене ще помогне на рибите ви в борбата с тези хронични инфекции.
Рибите могат да бъдат заразени с поглъщането на храна и вода, замърсени с фекалии, урина или ексудати от болни животни, които съдържат микобактерии. Източниците и начините за предаване на бактериите на рибата-приемник могат да бъдат свързани с инфекция на безгръбначни животни, като например сладководни охлюви, скариди и водните бълхи. Трябва да бъдат взети под внимание също така влизането на микобактерии в организма на рибата чрез кожата и поражения по хрилете, причинени от нараняване или паразитни инфекции. Веднъж влезли в организма на рибата, микробактериите могат да причинят кожни лезии или разпространение към други органи чрез циркулаторната или лимфната система.
Следва продължение....
