Категории и статии


± Интервюта с акваристи

± Общи статии

» Риби
 • Историята на Трофеусите

 • Трофеусите – класификация или какво стои зад сложните имена с прости думи

 • История на атерините

 • Как една малавийска цихлида стига до аквариума?

 • Класификация на рибите

 • Анатомия на рибите - част 1

 • Анатомия на рибите - част 2

 • Анатомия на рибите - част 3

 • Анатомия на рибите - част 4

 • Еволюцията на цихлидите

 • Пускането на нови риби в аквариума - нещата, които трябва да се знаят

 • Рибите - Еволюция

 • Д-р Хърбърт Акселроуд: Истината за Пираните.

 • Astyanax fasciatus mexicanus или сляпата пещерна риба.


± Растения

± Филтрация

± Хранене

± Соленоводни аквариуми

± Бракични аквариуми

± Биотопи и биотопни аквариуми

± Екология

± Химия и физика

± Осветление

± Развъдници
 

История на атерините

 

Австралийските атерини за пръв път навлизат в акваристичното хоби в началото на миналия век. Данни за това са описани в книгата на Алберт Гейл "Aquarian Nature Studies & Economic Fish Farming" още през 1915 година! Книгата съдържа описание на много видове, които могат да бъдат отглеждани в аквариумни условия. В нея има спциална секция, в която се описват възможностите за отглеждането им в домашни условия. Албърт Гейл (Albert Gale) е бил член на Кралската зоо асоциация на Нови Южен Уест и е писал постоянно за австралийските сладководни видове за списание "Aquatic Life". То се е издавало и в Америка през първата третина на 20 ти век
   В периода на двадесете и началото на тридесете години на миналия век са създадени аквариумни асоциации в големите градове по света. Пренасянето на риби по това време се извършвало в кръгли и широки,метални съдове, които са давали максимален контакт на водата с въздуха. Презокеанските пътувания на рибите са били дълги. Кислород  не се ползвал и рибите, които въобще са преживявали това пътуване, пристигали в окаяно състояние. Били давани на опитни развъдчици, които незабавно започвали тяхното възстановяване и (разбира се) размножаване.

Първите акваристични списания в Австралия :

              

 

Широките метални ведра, в които са били транпортирани рибите в миналото.

В началото атрините били наричани слънчеви рибки. Кога точно са започнали да ги наричат атерини или рейнбоуфиш не се знае. Първите публикувани материали с тези наименования са от 1931г. и са излезли в Германия в аквариумното списание "Wochenschrift fur Aquarien und Terrarienkunde", където в септемврийския брой има публикувана статия от Ерих Хензелман (Erich Henzelmann) за Меланотения нигранс, която всъщност е  еланотения дюболай.

  В Австралия за първи път я наричат "Rainbowfish" в публикация на Амандус Рудел (Amandus Rudel). Негова е и заслугата за популяризирането на атерините в Европа. Именно той изпраща първите риби в Германия през 1927 година, а оттам някои биват изпратени и в Америка, където стават толкова популярни, че са улавяни дори и в река Мисисипи. Това се случва през 1930 г. и е първия т документиран случай на уловена декоративна рибка в САЩ (O'Donnell 1935).


   След това хобито замира заедно с насъпването на голямата икономическа криза през тридесете години, по време на която аквариумното хоби почти престава да съществува. Съживява се отново през педесетте години на миналия век. Рибите вече се пренасят в пластмасови бидони и с кислород. Това задно с развитието на далеч по-бързия въздушен транспорт, осигурява на хората от всички страни интересни видове и хобито отново е в невиждан прогрес.

 

 

  

 



Ако искате да добавите коментар към статията, натиснете тук. (работи с javascript)