Категории и статии


± Интервюта с акваристи

± Общи статии

» Риби
 • Историята на Трофеусите

 • Трофеусите – класификация или какво стои зад сложните имена с прости думи

 • История на атерините

 • Как една малавийска цихлида стига до аквариума?

 • Класификация на рибите

 • Анатомия на рибите - част 1

 • Анатомия на рибите - част 2

 • Анатомия на рибите - част 3

 • Анатомия на рибите - част 4

 • Еволюцията на цихлидите

 • Пускането на нови риби в аквариума - нещата, които трябва да се знаят

 • Рибите - Еволюция

 • Д-р Хърбърт Акселроуд: Истината за Пираните.

 • Astyanax fasciatus mexicanus или сляпата пещерна риба.


± Растения

± Филтрация

± Хранене

± Соленоводни аквариуми

± Бракични аквариуми

± Биотопи и биотопни аквариуми

± Екология

± Химия и физика

± Осветление

± Развъдници
 

Как една малавийска цихлида стига до аквариума?

 Автор: Петер Хофман (trigger)
 

През април и май миналата година гостувах на „Stuart M. Grant Ltd.” в Малави. SMG Ltd. е голям износител на малавийски цихлиди. Базата на фирмата се намира в окръг Салима в южната част на залива Сенга до Камбири и е разположена до брега на езерото Малави. По време на престоя си там проучих целия процес на това как рибите се транспортират от езерото до нашите аквариуми у дома. По-късно описах наученото в тази статия.
 
Процесът има три основни фази - улавяне, съхранение и транспорт. Поинтересувах се и от начина, по който тези риби се внасят в Холандия и в следваща статия ще напиша нещо и за него. 

Улавяне


Рибите се улавят от гмуркачи, които използват за целта мрежи. Те се потапят с помощта на самоделни апарати за подаване на въздух за дишане, наречени „устройство-наргиле”. Компанията разполага и с няколко лодки, всяка с екип от гмуркачи, които хващат рибите в естествената им среда. Когато има поръчка за определен вид, лодката се подготвя с всичко необходимо за улов точно на тази риба. На борда се товари компресор, който да захранва устройствата-наргиле. Гмуркачите не използват акваланги, защото те ще ги направят твърде тромави под водата. Системата им е подобна на тази, която водолазите наричат „гмуркане с подаван от повърхността въздух”. Тя се състои от компресор, свързан с бутилка с постоянно налягане от около 10 бара.


 

Към нея са прикрепени дълги маркучи с ниско налягане, които са свързани с регулаторни вентили, а те – с мундщук, през който гмуркачите поемат въздух. Основната разлика с търговските системи от подобен тип е, че тук липсват допълнителните резервни бутилки, които се използват в случай на проблем с подавания от повърхността въздух. Гмуркачите обаче успяват да изплуват направо на повърхността, ако нещо с въздуха се обърка. Те се потапят по двойки на местата, на които очакват да открият рибите, които са им нужни.

Когато ловят риби от групата Мбуна*, гмуркачите разпъват мрежи около скалите, където рибите се крият. След това се опитват да ги изгонят от скривалищата им, за да се оплетат те в мрежата.
 

Видовете, обитаващи открити води, са по-сложни. Те трябва да бъдат подгонени към стратегически разположени мрежи. След като рибите вече са в мрежата, се прави подбор, базиран на размер, цвят и изглед. Избраните риби се поставят в бидони, покрити с мрежа. Когато са събрани достатъчно риби, останалите биват пуснати на свобода. След това бидоните се изтеглят на повърхността. Някои дълбоководни видове обаче не могат да бъдат извадени направо. Точно като водолазите, останали под вода твърде дълго, те трябва да преминат няколко етапа на декомпресия.



В зависимост от мястото на улова, рибите се товарят на лодките или се носят направо във временни складове, разположени на брега. Ако желаните риби се срещат далеч от Камбири, лодките могат да останат в района няколко дни, защото не би било изгодно те да се връщат в базата всеки ден, а освен това при по-малките лодки обратният път може да е фатален за рибите. В тези случаи рибите биват превозвани от временните складове до Камбири на борда на ферибота Илала.

Когато пристигнат в Камбири, рибите отиват в предназначена за целта сграда. Там са поставени в стъклени аквариуми. На следващия ден уловът се проверява. Видовете се сортират по пол. Рибите, които не са преживели пътя, се отстраняват. Чак тогава вече има ясна равносметка какъв всъщност е уловът. След няколко дни рибите вече са достатъчно стабилизирани и са готови да бъдат преместени в малки бетонни басейни за временно отглеждане или направо да бъдат подготвени за транспорт. В тези бетонни басейни се поддържа наличност само от най-търсените видове. Останалите се улавят само когато има конкретна поръчка. Има и видове, които живеят само на защитената територия на националния парк „Езеро Малави” и уловът им е незаконен

.

Друг проблем за износителите е липсата на някой от видовете, включени в поръчката. Понякога цяла поръчка може да пропадне, защото поръчаните риби не са открити на местата, на които се срещат обикновено или пък бройката им е недостатъчна. В резултат на това експедицията пропада. Често се случва рибите да се преместят, а това струва много време и пари. В такива случаи се организира нова експедиция по друго време, която може да се окаже по-успешна.

Съхранение


За съхранението няма кой знае какво за разказване. Новите риби попадат в сградата за краткосрочно съхранение. Там освен това рибите се подготвят за транспортиране. До нея са разположени бетонните басейни за видовете, от които се поддържа запас. Когато пристигне поръчка за вид, който присъства в запаса, рибите се местят обратно в сградата за краткосрочно съхранение, където биват подготвени за транспорт. За да се държат настрана гладните птици, над басейните се опъват мрежести шатри.

Транспорт

Когато поръчаните риби вече са налице, е време те да бъдат подготвени за транспортиране. Първо се поставят в стъклени аквариуми и се проверяват тяхното състояние и външен вид.


 
Понякога местните власти правят проверки, за да се уверят, че рибите, очакващи транспортиране, са здрави и са позволени за износ.

Рибите се опаковат само няколко часа преди заминаването. Първо се поставят в найлонови пликове, пълни наполовина с вода и напомпани с чист кислород. След това имената на видовете се пишат върху пликовете. Рибите отново се проверяват, след това всеки плик се поставя в още един за допълнителна здравина. В зависимост от размера един плик може да съдържа от 1 до 7 риби. Пакетираните пликове се поставят в кутии от стиропор за изолация и защита. Докато се поставят в кутиите, рибите се проверяват за последен път.

Накрая кутиите от стиропор се затварят и запечатват, а след това върху тях се пише информация за получателя и изпращача, както и инструкции за начина на транспортиране. Върху всяка кутия се поставя етикет, на който пише, че това е жива риба, обозначена е горната страна на кутията и е посочена необходимата температура. На етикета са посочени също и точната дата и време на опаковането. Това е необходимо, за да се знае винаги колко време са прекарали рибите в кутията.

Когато опаковането на цялата поръчка завърши, кутиите се товарят на камион, който ги откарва на летището в Лилонгве. Пътуването дотам трае около два часа. Още преди пристигането сътрудници на SMG Ltd. са предупредили служителите за идващия товар и камионът докарва рибите направо в товарния хангар. Кутиите се разтоварват и се подреждат на палета.

Палетата се товарят на самолета по най-бързия начин. Всичко е организирано по начин, който да сведе до минимум престоя на рибите в пликовете.

Процедурата, която описах, се касае за износ за Холандия, но тя на практика не се различава в случаи на поръчки от други страни, особено от държави от ЕС.

За да няма проблеми, митническите власти в страната, в която се внасят рибите, трябва да са предупредени за пристигането им 48 часа по-рано. Те ще се погрижат при пристигането да присъства ветеринарен лекар. Когато той даде своето разрешение и след като всички дължими такси и мита са платени, митническите власти ще освободят пратката. В зависимост от конкретната държава е възможно да са необходими някои допълнителни разрешения и да се прилагат по-строги правила за внос на риби.

Ако сте имали късмет, следващото място, на което ще попаднат рибите, ще е вашият аквариум.

 

Допълнителни фотографии: 


Прибиране на маркучите за въздух

 


Изтегляне на бидон
 


Избор на риби от мрежите
 


Лодка за гмуркане
 


Лодка до скалите
 


Уловени в мрежите риби
 


Улов
 


Улов
 


Улов
 


Фериботът Илала

 

 

Превод: Боян Калинов

 

Източник:. Cichlid forum

 

Статията е преведена и публикувана с любезното съгласие на автора.

 

* - М'буна - група цихлиди от ез. Малави, обитаващи скалистите крайбрежни райони (бел. прев.)

 

 

 



Ако искате да добавите коментар към статията, натиснете тук. (работи с javascript)