 |
Mikrogeophagus ramirezi
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Mikrogeophagus ramirezi |
| Популярно име | Микрогеофагус рамирези |
| Група | Цихлиди - джуджета |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | Венецуела, Колумбия |
| Приблизителен размер | 7 см |
| Минимален размер на аквариума | 40 л |
| Изисквания, температура | 24 - 30 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 0 - 10 ° |
| Изисквания, pH | 5,0 - 6,5 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | средно |
Видът е описан от Майърс и Хари (Myers, Harry), 1948
Класификация
Видът първоначално е описан от Майърс и Хари през 1948 под името Apistogramma ramirezi. Наричан е още Microgeophagus ramirezi, Papilochromis ramirezi и Papiliochromis ramirezi. Въпреки все още продължаващите дебати по отношение на името на рода, най-коректно си остава Mikrogeophagus, изписако с k, както твърди южноафриканският специалист по цихлидите д-р Свен Кулландер.
Наречени са на името на Мануел Рамирез, човекът, който ги открива за акваристиката.
Описание
При естествената форма тялото е странично сплескано и високо, като мъжките имат висока ветрилообразна гръбна перка с удължени първи 2-3 лъча, както и идължени коремни перки. Тялото е сребристо, със сини точки в средата на люспите, които продължават донякъде и по гръбната, опашната и аналната перки. Главата е жълта, с червено петно пред окото, сини петънца в долната част и черна вертикална ивица, преминаваща по цялата височина на главата, включително през очите. От задната част на хрилното капаче нагоре до върха на първия лъч на гръбната перка преминава вертикална черна ивица, като непосредствено зад нея има овално черно петно. Перките са жълти до оранжеви с оранжев до червен кант, като само коремните перки са по-ярко червени. (Снимка 1) Женските имат оцветяване, много подобно на това на мъжките. Основната разлика е в това, че са по-дребни, а гръбната и аналната перки са значително по-малки. Женските иамт по-издуто коремче, което понякога има розово оцветяване. (Снимка 3)
На размер Mikrogeophagus ramirezi достигат до 6 - 7 см.
В следствие на селекция са развъдени форми с много удължени, дори воални перки (Снимка 2)
Разпространение
За разлика от роднините си от рода Апистограма, естественият хабитат на Mikrogeophagus ramirezi са топли (25,5 – 29,5 ºC), кисели (pH 5,0), бавнотечащи води в равнините на Венецуела и Колумбия, които са бедни на разтворени минерали и варират от бистри до леко потъмнени от разтворени в тях танини. Обитават само райони, гъсто обрасли с водна растителност.
Поведение и отглеждане
За разлика от апистограмите, Mikrogeophagus ramirezi не са толкова силно териториални. Защитават територия само по време на размножаване, когато е и единственият период на известна агресивност, показвана от тях. Могат да се отглеждат на малка група или двойка. Имат нужда от вода с перфектно качество и добре залесен аквариум с дължина най-малко 60 см. Най-добре е да се отглеждат в мека и кисела вода.
Въпреки факта, че това е много красива и доста разпространена рибка, е доста деликатна и не е подходяща за начинаещи акваристи.
За разлика от повечето цихлиди, тези живеят сравнително кратко - 2 до 3 години, рядко до 4.
Хранене
Не са претенциозни по отношение на храненето – могат да ядат гранулирана или суха храна на люспи, но за да са във форма, трябва да приемат също така и жива или замразена храна (ларви на комари, циклопс, артемия).
Размножаване
Могат да се размножават в общия аквариум. След като достигнат полова зрелост, формират моногамна двойка преди всяко хвърляне. Снасят малки (0,9 – 1,5 мм), лепкави яйца, които полагат върху предварителнопочистен плосък камък или направо в малка дупка, изкопана в грунда. Както при много цихлиди, така и при Mikrogeophagus ramirezi и двамата родители се грижат за яйцата и малките. Обикновено снасят между 150 и 300 яйца. Понякога ги проветряват с плавници до излюпването им, което настъпва след около 40 часапри температура от 29 ºC. Малките започват да плуват самостоятелно след около 5 дни, след което започват да следват един от двамата си родители. Захранването става с новоизлюпена артемия или ситно стрита суха храна.
Mikrogeophagus ramirezi не са най-добрите родители сред цихлидите. Случва се да “забравят”, че имат яйца за опазване, а дори и да ги изядат сами. Затова някои акваристи изваждат камъка, върху който са положени яйцата и го отделят в самостоятелен аквариум.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
| hitreca | 2010-03-13 | mnogo qko |
| Стилиан | 2011-02-06 | Благодаря на този който е създал този профил |
| В | 2011-04-20 | Най-трудните за захранване |
| Цветан Игнатов | 2012-11-24 | Водораслите, както наричаш, нямат никакво значение при размножаване на тези рибки. Ако имаш въпроси пиши във форума. Тази форма тук е за коментари само. |
| Goshkata | 2012-11-23 | Аз мисля да си взема такива рибки и да ги размножа но незнам дали могат да се размножават при изкуствени водорасли. |
| мими | 2012-11-25 | имам такива рибки много са красиви |
| blagoo | 2013-07-16 | Красота! |
