 |
Astatotilapia latifasciata
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Astatotilapia latifasciata |
| Популярно име | Астатотилапия латифасцита, Зебра обликуиденс |
| Група | Цихлиди - други |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | Западна Африка, ез. Киога и Науамапаса, сателити на ез. Виктория |
| Приблизителен размер | 13 см |
| Минимален размер на аквариума | 300 л |
| Изисквания, температура | 24 - 27,5 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 10 - 25 ° |
| Изисквания, pH | 7,2 - 8,6 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | средно |
Видът е описан от Реган (Regan), 1929
Класификация
Първоначално видът е бил класифициран като представител на род Хаплохромис, към който са се числели огромен брой видове цихлиди от езерата Малави и Танганайка. Официалното име на вида все още е Haplochromis obliquidens, през 1929 Реган предлага той да се нарича Haplochromis latifasciata, но най-коректно от научна гледан точна е Astatotilapia latifasciata, което и ще използваме в този профил.
Описание
Тялото е издължено, странично сплескано, по-високо в средата и по-ниско към главата и опашката. Основният цвят е сребрист, по дължината на цялото тяло от главата до опашката преминават широки черни вертикални ивици. Мъжките показват ярки цветове – гърдите между ивиците са оцветени в червено, а задната част на тялото и опашката – в лимонено жълто. (Снимка 1)
Плавниците са прозрачни, като по аналния плавник се виждат така наречените яйчени петна – овални жълти петънца, наподобяващи по цвят и форма яйцата на вида. Тези петна са повече и по-изразени при мъжките, но не е изключено да ги има и при женските.
Както при много африкански цихлиди, така и при Astatotilapia latifasciata женските са по-бледи и слабо оцветени, като основният цвят на тялото им е жълт (Снимка 2).
Разпространение
Видът се среща в западна Африка, в езерата Киога и Науамапаса в Уганда, които са сателитни езера на голямото езеро Виктория и са разположени на север от него. За съжаление поради огромните екологични проблеми в региона видът е изключително рядък в дивата природа, въпреки че е един от най-популярните сред любителите на викториански цихлиди в хобито.
Отглеждане
Сравнително спокойна рибка в сравнение с другите цихлиди от Виктория. Препоръчително е да се отглежда на групи от 1 мъжки и 3-4 женски – ако мъжките са повече, е необходимо да имат достатъчно място и достатъчно на брой женски. За разлика от малавийските цихлиди от група М’буна, Astatotilapia latifasciata не са растителноядни и практически не закачат растенията. Трябва да им се осигури добра филтрация, множество укрития и подходящи параметри на водата. Рискът от хибридизация с видове от Виктория е малък с изключение на вида, наричан Haplochromis sp. #44.
Хранене
В природата ядат насекоми и ларвите им, както и ракообразни. В аквариумни условия с готовност поемат жива и замразена храна, но могат да се хранят и със суха.
Размножаване
Размножава се по типичния за всички устомътещи африкански цихлиди начин. Женските снасят яйцата си, като след това ги мътят в продължение на около 3 седмици в устата си. По време на снасянето мъжкият поднася аналния си плавник пред устата на женската и изпуска сперма, докато тя лапа снесените вече яйца (Снимка 3). Така се оплождат яйцата, вече намиращи се в устата на женската. Целият процес много прилича на танц. Размерът на яйцата е много голям в сравнение с размерите на хайверните зрънца на хайверните риби, а малките са добре оформени и напълно готови да бъдат самостоятелни. В края на инкубацията женската започва да поема частици храна в устата си, където са малките, като по този начин осигурява захранването им.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
