 |
Cyphotilapia frontosa
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Cyphotilapia frontosa |
| Популярно име | Цифотилапия фронтоза |
| Група | Цихлиди от ез. Танганайка |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | ез. Танганайка, Африка |
| Приблизителен размер | 35 см |
| Минимален размер на аквариума | 400 |
| Изисквания, температура | 25 - 26 °С |
| Изисквания, обща твърдост | 15 - 20 ° |
| Изисквания, pH | 8,5 - 9,2 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | средно |
Видът е описан от Буленгер (Boulenger), 1906
Класификация
Буленгер описва вида през 1906 г., като му дава името Paratilapia frontosa. През 1915 е преименуван на Pelmatochromis frontosus. През 1920 г. Реган му дава името, с което е наричан и в момента - Cyphotilapia frontosa.
На гръцки cypho означава издатина. Tilapia пък означава риба на езика, който се говори в района на ез. Н’гами в Африка.
Frontosa (латинкси) означава “с голямо чело”.
През 2003 г. д-р Такахаши и д-р Накая публикуват описанието на нов вид - Cyphotilapia gibberosa. Tова всъщност не е новооткрит вид, а южната разновидност на Cyphotilapia frontosa, обитаваща районите от Миако на на източния бряг до залива Килева на западния. C. gibberosa се различава от C. frontosa по няколко признака:
- gibberosa имат шест ивици, вместо седем;
- Редовете люспи между горната и долна странични линии са три, а не два;
- Профилът на тялото е по-висок;
- Има повече люспи по страничната линия;
- Издутината на челото е с различен размер и форма;
- Има по-малко външни зъби на горната челюст и други по-незначителни разлики.
Описание
Тялото е странично сплескано, високо. Главата е масивна, а устата – голяма. Гръбният, аналният и коремните плавници са издължени назад. Опашката е здрава и симетрична.
Основният цвят на тялото е бял или син в зависимост от географската вариация, а по цялатa му дължина (включително и главата) минават седем широки, вертикални, равномерни черни ивици.
При мъжките се вижда специфичната издатина на челото, която с възрастта става все по-голяма (Снимка 1).
На размер мъжките достигат 35 см, а женските (Снимка 2) са малко по-дребни.
Разпространение
Cyphotilapia frontosa е ендимичен вид за езерото Танганайка, Африка. Разпространен е в северната част на езерото. Среща се на западния бряг в района на Кигома, Танзания. Всички останали географски разновидности вече не се числят към този вид (виж раздела “Класификация” по-горе).
Обитават скалистите крайбрежни зони на езерото на дълбочина между 10 и 70 метра. Живеят на големи групи.
Хранене
Хищници са, като ловуват предимно по здрач и през нощта. Основната им плячка са риби от рода Cyprichromis, които през деня плуват на големи пасажи в открити води, но вечер и нощем търсят убежище по-дълбоко. Към храната си в естествената им среда C. frontosa добавят също така и скариди, които успяват да уловят в цепнатините между скалите.
Въпреки хищния си нрав, в аквариумни условия фронтозите рядко закачат другите риби. Ядат с готовност скариди, риба, а могат да бъдат приучени да ядат и подходяща суха храна. Въпреки че в природата се хранят нощем, в аквариум могат да приемат храна по всяко време на денонощието.
Поради по-мудния си темперамент ако живеят заедно с по-бързи и активни риби, е възможно да не получават нужното им количество храна. Това важи с особена сила за малките и женските.
За разлика от други хищни видове с голяма уста (например астронотусите), фронтозите имат също така и голямо гърло и са в състояние да погълнат всичко, което може да влезе в устата им.
Отглеждане и поведение
Фронтозите не проявавят агресия към другите риби в аквариума и не са териториални, поради това могат да се отглеждат в не твърде голям аквариум – 120 см дължина и 400 литра са минимумът, макар че по-голям аквариум е за предпочитане.
Аквариумът трябва да е декориран с големи камъни, които да създават достатъчно пещери, а дъното да е покрито с грунд. Женските обикновено нямат нужда от укрития, но мъжките се нуждаят от достатъчно големи пещери, в които да могат да се оттеглят. Камъните трябва да са добре закрепени, защото това са едри и силни риби, които често разкопават грунда. Освен чрез изравянето им, C. frontosa не вредят по друг начин на растителността, затова при тях могат да се отглеждат анубиаси, микрозориум и други растения, които могат да се закрепят за камъните, а не да са засадени в грунда. В аквариуми с обем над 750 л фронтозите могат да се отглеждат в групи от десетина или повече риби, като е възможно да има и повече от един мъжки в групата, което не е препоръчително в по-малки съдове.
Мъжките често се перчат един на друг, но рядко се стига до бой. Обикновено по-дребният отстъпва.
Както при трофеусите, така и при фронтозите не е препоръчително да се отглежда повече от един вариант в един и същ аквариум.
Размножаване
Фронтозите са устомътещи, но за разлика от повечето устомътещи цихлиди, не изпълняват брачен танц и цвтовете им не се променят по време на размножаване.
Женската дава сигнал на мъжкия, че е готова. Той започва да търси подходящо място, което най-често е внимателно почистена ямка в грунда. Когато мястото е готово, мъжкият изпуска сперма в ямката, а женската снася яйца. Отвреме на време женската напуска ямката, за да покаже на мъжкия, че е време да “достави” още сперма. След всяко излизане тя поема оплодените вече яйца в устата си. Докато тя е заета с това, мъжкият я пази и не допуска доближаването на други риби и особено на други фронтози. Когато женската приключи с хвърлянето на хайвера, тя се отдалечава и търси укритие. Не бива да бъде отделяна от групата.
Яйцата са с размер 6 – 7 мм и обикновено са между 50 и 100 на брой, но оцелелите малки са значително по-малко (често между 2 – 3 за по-дребните женкси до 20 за големите) .
Хайверът се излюпва след 3 – 4 дни, а малките остават в устата на майка си между 30 и 35 дни, когато са с дължина 10 – 15 мм.
В природата след достигане на този размер, женската пуска малките от устата си и повече не се занимава с тях. Това обикновено става на дълбочина около 50 метра, където те търсят убежище между камъните.
Малките могат да бъдат захранени веднага с новоизлюпена артемия или подходяща по размер суха храна. Ако са осигурени качествена храна и редовни смени на водата, в началото растат много бързо.
Интересно
В райните, в които се среща, C. frontosa често се използва за храна. Местните рибари я ловят на кука и влакно.
Тъй като живеят сравнително дълбоко и са доста големи, е сравнително трудно C. frontosa да бъдат уловени и закарани живи до повърхността. За да оцелеят, трябва да преминат декомпрсия, също както водолазите.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
