Cyphotilapia frontosa
Цифотилапия фронтоза



Латинско име Cyphotilapia frontosa
Популярно име Цифотилапия фронтоза
Група Цихлиди от ез. Танганайка
Семейство Цихлиди (Cichlidae)
Местообитание, хабитат ез. Танганайка, Африка
Приблизителен размер 35 см
Минимален размер на аквариума 400
Изисквания, температура 25 - 26 °С
Изисквания, обща твърдост 15 - 20 °
Изисквания, pH 8,5 - 9,2
Тип вода сладка
Ниво на трудност средно


Видът е описан от Буленгер (Boulenger), 1906

Класификация

Буленгер описва вида през 1906 г., като му дава името Paratilapia frontosa. През 1915 е преименуван на Pelmatochromis frontosus. През 1920 г. Реган му дава името, с което е наричан и в момента - Cyphotilapia frontosa.
На гръцки cypho означава издатина. Tilapia пък означава риба на езика, който се говори в района на ез. Н’гами в Африка.
Frontosa (латинкси) означава “с голямо чело”.
През 2003 г. д-р Такахаши и д-р Накая публикуват описанието на нов вид - Cyphotilapia gibberosa. Tова всъщност не е новооткрит вид, а южната разновидност на Cyphotilapia frontosa, обитаваща районите от Миако на на източния бряг до залива Килева на западния. C. gibberosa се различава от C. frontosa по няколко признака:
  1. gibberosa имат шест ивици, вместо седем;
  2. Редовете люспи между горната и долна странични линии са три, а не два;
  3. Профилът на тялото е по-висок;
  4. Има повече люспи по страничната линия;
  5. Издутината на челото е с различен размер и форма;
  6. Има по-малко външни зъби на горната челюст и други по-незначителни разлики.
Отделянето на вида C. gibberosa от C. frontosa не подлежи на диспут – вече е прието официално в научните среди. Възниква обаче логичният въпрос какво ще стане с шест ивичните C. frontosa от северните части на езерото. Вероятността те също да бъдат описани като самостоятелен вид е огромна, затова ще ги наричаме Cyphotilapia sp. North.

Описание

Тялото е странично сплескано, високо. Главата е масивна, а устата – голяма. Гръбният, аналният и коремните плавници са издължени назад. Опашката е здрава и симетрична.
Основният цвят на тялото е бял или син в зависимост от географската вариация, а по цялатa му дължина (включително и главата) минават седем широки, вертикални, равномерни черни ивици.
При мъжките се вижда специфичната издатина на челото, която с възрастта става все по-голяма (Снимка 1).
На размер мъжките достигат 35 см, а женските (Снимка 2) са малко по-дребни.

Разпространение

Cyphotilapia frontosa е ендимичен вид за езерото Танганайка, Африка. Разпространен е в северната част на езерото. Среща се на западния бряг в района на Кигома, Танзания. Всички останали географски разновидности вече не се числят към този вид (виж раздела “Класификация” по-горе).

Обитават скалистите крайбрежни зони на езерото на дълбочина между 10 и 70 метра. Живеят на големи групи.

Хранене

Хищници са, като ловуват предимно по здрач и през нощта. Основната им плячка са риби от рода Cyprichromis, които през деня плуват на големи пасажи в открити води, но вечер и нощем търсят убежище по-дълбоко. Към храната си в естествената им среда C. frontosa добавят също така и скариди, които успяват да уловят в цепнатините между скалите.
Въпреки хищния си нрав, в аквариумни условия фронтозите рядко закачат другите риби. Ядат с готовност скариди, риба, а могат да бъдат приучени да ядат и подходяща суха храна. Въпреки че в природата се хранят нощем, в аквариум могат да приемат храна по всяко време на денонощието.
Поради по-мудния си темперамент ако живеят заедно с по-бързи и активни риби, е възможно да не получават нужното им количество храна. Това важи с особена сила за малките и женските.
За разлика от други хищни видове с голяма уста (например астронотусите), фронтозите имат също така и голямо гърло и са в състояние да погълнат всичко, което може да влезе в устата им.

Отглеждане и поведение

Фронтозите не проявавят агресия към другите риби в аквариума и не са териториални, поради това могат да се отглеждат в не твърде голям аквариум – 120 см дължина и 400 литра са минимумът, макар че по-голям аквариум е за предпочитане.
Аквариумът трябва да е декориран с големи камъни, които да създават достатъчно пещери, а дъното да е покрито с грунд. Женските обикновено нямат нужда от укрития, но мъжките се нуждаят от достатъчно големи пещери, в които да могат да се оттеглят. Камъните трябва да са добре закрепени, защото това са едри и силни риби, които често разкопават грунда. Освен чрез изравянето им, C. frontosa не вредят по друг начин на растителността, затова при тях могат да се отглеждат анубиаси, микрозориум и други растения, които могат да се закрепят за камъните, а не да са засадени в грунда. В аквариуми с обем над 750 л фронтозите могат да се отглеждат в групи от десетина или повече риби, като е възможно да има и повече от един мъжки в групата, което не е препоръчително в по-малки съдове.
Мъжките често се перчат един на друг, но рядко се стига до бой. Обикновено по-дребният отстъпва.
Както при трофеусите, така и при фронтозите не е препоръчително да се отглежда повече от един вариант в един и същ аквариум.

Размножаване

Фронтозите са устомътещи, но за разлика от повечето устомътещи цихлиди, не изпълняват брачен танц и цвтовете им не се променят по време на размножаване.
Женската дава сигнал на мъжкия, че е готова. Той започва да търси подходящо място, което най-често е внимателно почистена ямка в грунда. Когато мястото е готово, мъжкият изпуска сперма в ямката, а женската снася яйца. Отвреме на време женската напуска ямката, за да покаже на мъжкия, че е време да “достави” още сперма. След всяко излизане тя поема оплодените вече яйца в устата си. Докато тя е заета с това, мъжкият я пази и не допуска доближаването на други риби и особено на други фронтози. Когато женската приключи с хвърлянето на хайвера, тя се отдалечава и търси укритие. Не бива да бъде отделяна от групата.
Яйцата са с размер 6 – 7 мм и обикновено са между 50 и 100 на брой, но оцелелите малки са значително по-малко (често между 2 – 3 за по-дребните женкси до 20 за големите) .
Хайверът се излюпва след 3 – 4 дни, а малките остават в устата на майка си между 30 и 35 дни, когато са с дължина 10 – 15 мм.
В природата след достигане на този размер, женската пуска малките от устата си и повече не се занимава с тях. Това обикновено става на дълбочина около 50 метра, където те търсят убежище между камъните.
Малките могат да бъдат захранени веднага с новоизлюпена артемия или подходяща по размер суха храна. Ако са осигурени качествена храна и редовни смени на водата, в началото растат много бързо.

Интересно

В райните, в които се среща, C. frontosa често се използва за храна. Местните рибари я ловят на кука и влакно.
Тъй като живеят сравнително дълбоко и са доста големи, е сравнително трудно C. frontosa да бъдат уловени и закарани живи до повърхността. За да оцелеят, трябва да преминат декомпрсия, също както водолазите.

Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.


Тук можете да оставите своя коментар, който ще се вижда по-долу след одобрение от член на екипа.

Коментар:


Автор:



Потребител Дата Коментар