Julidochromis marlieri
Юлидохромис марлиери


Латинско име Julidochromis marlieri
Популярно име Юлидохромис марлиери
Група Цихлиди от ез. Танганайка
Семейство Цихлиди (Cichlidae)
Местообитание, хабитат ез. Тананайка, Африка
Приблизителен размер 12 - 13 см
Минимален размер на аквариума 55 л
Изисквания, температура 23 - 26 °C
Изисквания, обща твърдост 15 - 20 °
Изисквания, pH 8,5 - 9,0
Тип вода сладка
Ниво на трудност средно


Видът е описан от Пол (Poll), 1956

Описание

Както при всички представители на рода си, тялото при този вид е цилиндрично (торпедовидно), опашката е здрава и заоблена, перките са компактни, като само коремните са удължени. Тялото е основно черно - бяло, изпъстрено с редуващи се черни и бели петна, понякога свързващи се в ивици. По главата и гръдните перки може да има жълто оцветяване, a по опашката и гръбната перка – сини нюанси. Различните географски вариации се различават най-вече по формата на шарките.
Достигат до 12 - 13 см, като женските са малко по-големи от мъжките.

Разпространение

Среща се в крайбрежните райони на ез. Танганайка, източна Африка. Обитава места със скалисто дъно на дълбочина от 5 до 30 метра. Има няколко разновидности в зависимост от местообитанието си:
  1. Бурунди (Burundi) – Среща се в северната част на езерото, по крайбрежието на Бурунди.
  2. Гомбе (Gombe) – Среща се на юг, в района на Гомбе в Замбия. Поради ясно изразените вертикални ивици често е бъркан с J. transcriptus
  3. Калемие (Kalemie) – Среща се в района на Калемие на конгоанския бряг. Специфични са почти безформените черни петна, които покриват по-голямата част от тялото.
  4. Катили (Katili) – Среща се в района на Катили в южната част на танзанийския участък. Тялото е основно черно с малки бели точки.
  5. Катото (Katoto) Среща се на юг, в Замбия, в района на Катото. Черните петна са сравнително малко, като в горната част на тялото са почти следи в две хоризонтални ивиц. Долната част на тялото е изцяло бяла.
  6. Самази (Samazi) Среща се в района на Самази в Танзания. Тялото е основно черно с почти свързани малки бели петна, образуващи вертикални ивици.


Хранене

В ез. Танганайка се хранят с дребни ракообразни и ларви на насекоми, но най-много обичат малки охлюви. В аквариумни условия имат нужда от жива или замразена храна, за да са здрави и във форма, макар че приемат и суха. Въпреки че са предимно хищни, имат нужда и от растителна храна в диетата си.
Понякога поглъщат пясък, който им помага в храносмилането.

Отглеждане

Подходящи са за общ биотопен танганийски аквариум. Имат нужда от множество укрития под формата на пещери между камъните. Препоръчително е дъното на аквариума да е покрито със ситен пясък, а не с по-едър грунд.
Въпреки че са доста срамежливи и се придържат в близост до укритията си, тези юлидохромиси понякога проявяват агресия към други рибки, особено когато защитават територията си.
За разлика от повечето други цихлиди, Julidochromis marlieri са моногамни. Докато съзряват, те оформят стабилна двойка. След като веднъж се оформи такава двойка, не се препоръчват никакви размествания в аквариума, защото всяко камъче може да бележи границите на територията, която двете рибки защитават. Разместванията им причиняват стрес и като следствие на това могат да станат агресивни помежду си, като дори по-едрата от двете рибки може да убие по-дребната.
Поради тази моногамност е добре да започнете с 6 – 8 малки рибки и да наблюдавате внимателно формирането на двойки. Излишните рибки трябва да се махнат от аквариума, защото вече оформените двойки стават агресивни към всички “ергени” и ги гонят яростно от територията си.
Ако се отглежда само една двойка, минималният размер на аквариума е около 55 литра, но за повече от една е нужен съд с обем над 250 л.

Размножаване

В естествената си среда се размножават в пещерите между скалите, в които живеят. В аквариумни условия развъждането не е сложно. След формирането на двойка мъжкият избира тъмна пещера с един изход и води женската в нея. Вместо пещери, могат да се използват преобърнати глинени саксийки. Женската снася и закрепва яйцата с размер 1,2 мм по тавана и стените на пещерата, след което мъжкият ги опложда. Обикновено броят на яйцата е между 50 и 100. След като започне да се размножава, женската снася на всеки пет до седем седмици.
Юлидохромисите са добри родители и пазят яйцата и малките си. След като малките започнат да плуват сами, единият родител винаги стои покрай тях. Въпреки това ако решите да оставите поколението при родителите, можете да очаквате да оцелеят около 10%. Ако пък отделите малките и ги захраните с новоизлюпена артемия, има добри шансове да оцелеят почти всички.
Малките растат бавно – достигат 2 см за около 2 месеца.

Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.

Тук можете да оставите своя коментар, който ще се вижда по-долу след одобрение от член на екипа.

Коментар:


Автор:



Потребител Дата Коментар